Jump to content

2.48. Пусак


Recommended Posts

2.48. ПУСАК

Имахме ангорска котка - Пусак.

Какъв косъм и каква опашка - красота!

Приятно беше да го гледаш. И по характер беше добър - чист, любезен, с нищо не дразнеше, почти не се усещаше присъствието му.

Пущахме го в градината - там живот много. Веднаж хванал пойна птичка и донесъл като трофей - оставил я пред краката на другарката ми - очаквал похвала. Но тя го натупала хубаво, като му показвала птичката.

От тогава не поглеждаше птичките, обръщаше главата си на другата страна - не смееше вече да хване нищо живо.

Веднаж в кухнята гонеха мишка. Пусак присъствуваше, но участие не вземаше - само наблюдаваше.

Мишлето бягаше обезумяло от страх - тук-там, най-после се свря в краката на котарака. То се сви на топче в самите му предни крака, а той - не помръдна, не го закача. Картината беше трогателна.

Пуснахме мишлето в градината, а Пусак беше похвален и възнаграден - добре беше запомнил първия урок.

В животните никнат първите чувства, които в човека се развиват и разцъфтяват в голям вътрешен живот, от който се ражда изкуството, науката, отношенията между хората.

Животът трябва да се изучава като едно Велико Цяло - никое същество не може да бъде изключено от него.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...