Jump to content

2.53. Къртипеня


Recommended Posts

2.53. КЪРТИПЪНЯ

В долния край на големите ветрополски поляни, където почва рекичката „Озан-дсере”, като навлезете в гората, може да попаднете на малка пътечка. Народа я нарича: „Пътеката на дядо Колю Къртипъня”.

Къртипънят е прочут певец и гъдулар. Онези, които чуват в миналото, могат да чуят песните му и сега. Пътеката се вие предпазливо по стръмния склон, между вековни буки и скали и слиза в Лешница, до самия струг на Къртипъня.

Лешница е дива, дивна, девствена река, като че току що излязла от ръцете на Твореца. Тук стругарите идват по Гергьовден, съборят няколко бука и работят цялото лято. Правят гаванки, софри, танури, цепят дъски, правят и други домашни потреби. Работа много, работа хубава, работа чиста и как да нема песен, когато всичко наоколо пее! Във въздуха се носи ситна роса, подържа го влажен, свеж и ароматен. Какви ли билки нема тук! Мекият буков талаш „мирише на младост”, в него се спи сладко. Едната половина на струга е за работа, другата - за живеене. Тук има голямо огнище, в което огънят не угасва.

Къртипънът беше прочут и с друго: не се страхуваше от нищо! Той излизаше сам срещу мечка, и то само с един нож. Но неговият начин беше опасен, изискваше голяма сила и смелост - ще напълни чувал със слама, ще легне под него пред дупката, и ще почне да лае като куче. Мечката излиза, натисне чувала, а той отдолу с ножа... Но Къртипъня убиваше само стръвница, която е убивала човека. - „Не ти се позволява да убиваш хора.”

Една пролет те пристигнаха малко по-рано, туриха в ред струга, запалиха огъня на огнището, и тъкмо се готвеха да събуват цървулите, пепелта в огнището почна да се надига - пух, пух, пух, и от нея почнаха да излизат змий, все усойници.

Къртипънът не убиваше змия, и не позволяваше в негово присъствие да се убива. Никога не казваше лоша дума за змийте, наричаше ги с най-ласкави имена. Това беше родов обет, спазван кой знае от кои езически времена. Той подаде на Илия козиновата торба, а той почна да събира змийте и да ги пуска в нея. С малка вилка притисне главата на змията, хване я за врата и я пусне в торбата, като произнасяше и някакви странни думи. Змийте бяха още сънливи и не много подвижни. Стоплени от огъня, те все продължаваха да излизат. Така събраха стотина. Къртипънят завърза торбата и Илия я отнесе надолу по реката, и ги изтърси в камънаците.

Всяка година Къртипъня даваше да го ухапе змия, след което можеше да ги лови с ръце, но пиеше и някакви билки, и казваше заклинания. На сутринта като вдигнаха завивките, намериха още три.

Стругарите не почваха веднага работа, трябваше да свикнат.

Няколко дни те поправяха струга и сушилнята, беряха гъби, ловяха риба. Тука се въдеше най-хубавата балканска пъстърва с червени капки. Те не я ловяха с въдица. Кой имаше време да виси с пръчката! Те просто отбиваха реката в друг ръкав и си събираха риба колкото искат, избираха едрата, дребната оставяха и никога не ловяха повече отколкото им трябваше. После пак пускаха водата.

Конете и магарето пускаха свободно, те бяха под грижите на Черпак - голямо, силно куче, порода овчарка, умно като човек. То съобщаваше за всичко, което ставаше наоколо - кой иде, познат или чужд, опасно животно ли се навърта, всичко това придаваше с интонацията на гласа. Слух и обоняние имаше съвършени. За дребния дивеч и за сърничките мълчеше. Лешница беше долина на птичките. В зори почваха косовете, сойките, кукувиците, и след тях, целият птичи народ.

Тук нощта настъпваше бързо, слънцето залязваше по-рано, долината е дълбока. Какъв ветрец минава понякога свеж и ароматен! - Божиката е цъфнала. Тук всичко е първично, чисто, здраво. През време на вечерята, минаваше павурчето с греена ракия, тъй само за аромат. Тогава Къртипъня ще каже: „Илия!” Илия знае, той ще откачи внимателно волията с гъдулката и ще я предаде на Къртипъня. Това е чудо, инструмент предаван от деди и прадеди, работа на незнаен майстор. Никой не можеше да допусне, че тези големи и груби ръце могат да пипат тъй деликатно и нежно. Къртипънят прижуми, дръпне лъка по струните, нагласи ги, тегли дълги лъкове - „да влезе гласа в него”. После пробяга по тънките струни, за да раздвижи пръстите - потока приглася и всъщност песента във Всемира е една.

Къртипънят се окашля късо, притвори очи и се забрави. Какви песни! - Какви тъжни песни, какви героични песни, епос, цели истории. Къртипънят можеше да пее и свири цяла нощ. Глас - зрял, улегнал, силен, спокоен, топъл, когато трябва. Какво не се чува в този глас! Поколения пеят в него и разправят своя живот. Всичко затихва и се вслушва, даже нощните птици не смеят да се обадят.

Наистина тук живеят честити хора.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...