Jump to content

2.60. Срещи с малките братя - пъстървите


Recommended Posts

2.60. СРЕЩИ С МАЛКИТЕ БРАТЯ - ПЪСТЪРВИТЕ

Виждали ли сте, как есенно време пъстървите скачат срещу водите и бързеите?

Силни риби и пъргави! Пъстървата се засили във вира и скочи срещу водопада. Виждал съм риби да преодоляват един бой височина. Това е радост от живота, опиянение от силата.

Пъстървата има остро зрение. Искате ли да ги наблюдавате, не се обличайте с пъстри дрехи, но със сиво или зеленикаво, за да не се отличавате много от камъните и тревите. Не правете никакви резки движения - стойте тихо и спокойно. Пъстървата е чувствителна даже за мислите на човека.

И тъй, аз лежах на затоплената от есенното слънце канара над Големия вир на Габровница и наблюдавах пъстървите. В изумрудените води пъстървите минаваха като сенки - светкавично.

Виждали ли сте се в изумрудените води на Големия вир? Тук ще видите голямото богатство на зеления цвят - от златисто зеления, наситен със слънчева светлина до тъмно зеления цвят в глъбините и подмолите. Рибите изскачат из водата, засилват се във вира, случва се някоя риба да падне на самия водопад - тя пак има сила и енергия да излезе срещу водата. Затова пъстърви има и в най-горното течение на реките.

Аз се радвах на силата и красотата на живота - на неговата първична чистота. Тук царува мир - човек забравя малкия и личен живот и се приобщава към Големия Всемирен Живот.

На срещния бряг на реката излезе мечка. Тя беше голяма - вървеше спокойно, в краката й се въртеше и играеше мече. То беше вече доста израстнало. Мечката се спря на брега и се загледа във вира. Тя виждаше скачащите риби, и нещо съобразяваше. След това нагази във водопада, дойде до големия объл камък и се прилепи до него.

Като се успокоиха рибите, пак почнаха да скачат. Тогава мечката с един замах на лапата, запращаше пъстървата на брега. Там мечето смешно играеше със скачащите риби - ту ги нападаше, ту бягаше. Така мечката изхвърли 5-6 риби и излезе. Отърси се хубаво от водата, събра лова и направиха пиршество с мечето. Изглежда, че то за пръв път вкусваше такава храна - много му хареса.

Щастливата двойка след това пак изчезна във вековните гори, където те бяха господари. Човекът не беше проникнал още в тяхното царство.

Има нещо тайнствено, първично в този живот! И тази песен на водопадите, в която можеш да чуеш и думи, и смях, и жалби.

Вслушвали ли сте се в песента на водопадите? Вникнете в нея - тя е песента на живота!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...