Jump to content

Бележки за разказите и срещите с малките братя


Recommended Posts

БЕЛЕЖКИ ЗА РАЗКАЗИТЕ И

СРЕЩИТЕ С МАЛКИТЕ БРАТЯ

Вергилий Кръстев

1. Публикувал съм изказванията на Учителя Дънов, че Борис Николов, трябва да пише разкази за животните. Това е така.

2. Аз пристигнах и бях приет в дома им на ул. „Волоколамско шосе” № 14 още през 1970 г.

Как бе станало, аз съм го описал в „Изгревът”, том 31, с. 1-46. Ще можете ли да го прочетете?

3. Аз бях този, който го накара да си опише всички случки, които той имаше с животните. Той още ги помнеше, а някои беше си стенографирал. Но това беше натрупано в ума му, и там стоеше с години.

Мен ме сложиха да раздвижа този материал. Да не смятате, че това бе много лесно? Напротив, това бе борба, която водех денонощно, за да може да се организира от вътре! Те бяха разпилени. И разрушени отвън и отвътре.

Това бе точно това, което заварих 1970 г.

4. Какво представляваха последователите на Учителя Дънов, аз съм описал много добре в „Изгревът”, том 31 - Пълен провал!

Ако днес има нещо, то се дължи на моя труд! Говоря напълно сериозно. Искате доказателства? Ще ги имате, но трябва да ги проверите, защото те се намират в поредицата „Изгревът” от 31 тома.

Трябва ви най-малко 10 (десет) години - по 3 тома за една година.

Но това много трудно можете да го направите!

ВИЕ ДНЕС СТЕ ОТКЛОНЕНИ, И РАБОТИТЕ СРЕЩУ ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ!

А „ИЗГРЕВЪТ” Е ПЪТЯ НА ТАЗИ ШКОЛА!

5. Не всеки човек може да пише разкази за животните. Трябва да имаш център в мозъка си, който да работи и да те свързва със света на животните.

Борис Николов беше така устроен, че имаше този център и можеше да влиза в техния свят, и да общува, и да разговаря с тях.

Аз такъв център нямам. Аз имам друг, чрез който реализирах всичко това!

6. Всичко, което е написано от мене, е точно и вярно.

Аз съм прочел внимателно неговите разкази. Той ги пишеше на лист хартия с дясната си ръка, понеже беше „левак” и работеше с лявата си ръка.

Учителят бе препоръчал на „леваците” да се хранят с дясната си ръка и да пишат с дясната си ръка, за да организират центровете си в мозъка на обратния образ на човешкия мозък. А на „десняците”, препоръчваше да се хранят и държат лъжицата си с лявата си ръка.

Аз също съм го прилагал понякога. Но повечето случай го забравям. И сега работя, пиша и се храня с дясната си ръка. Слуша ме още.

7. След като напишеше няколко разказа, той ги даваше на някои сестри, които се смятаха, че освен, че са интелигентни, но и са „духовни”. Те трябваше да препишат на пишуща машина материала, и да му го върнат. Но те започнаха да редактират написания му текст, да заменят думите, да променят изреченията.

Борис беснееше срещу тях, и то в мое присъствие! Те обясняваха, че така не се пишело, че има литературен език и още много други неща. А всъщност за какво се касаеше? Ето ви отговора:

8. Във всяко изречение и пасаж има някаква мисъл, слезнала в главата на Борис Николов, който я записва. Но тази мисъл в себе си съдържа освен мисъл, но в мисълта има и светлина. Защото мисълта слиза чрез светлината.

И ето какво става:

Като му променят думите и изречението, те го разчупват, режат жиците, по които тече тази мисъл и онова, което изтича от думите и изреченията на Борис, те го поглъщаха чрез съзнанията си, и така се хранеха!

Сучеха като прасета от свинята майка, легнала на едната си страна.

За мен това беше кражба на енергия, на светлина, на мисъл и на разрушените изречения! Казах му го.

9. Аз се възмутих и му казах причината.

И затова той започна да предава на рождената си сестра Цанка Екимова, да ги преписва на пишущата си машина. Пишеше ги в 4 копия.

И после ги предаваше на съпруга си Юрдан Екимов.

Той беше много възрастен, но бе запазен с ума си и можа да ги подвързва с шило, игла и кълчищен канап. Не можеха да се разнищват.

Ето, аз сега имам 2 броя такива подвързани папки от Юрдан Екимов. Та благодарение на тях, сравнявайки ги, можахме да се справим със задачата си.

За Цанка Екимова и за Юрдан Екимов - виж „Изгревът”, том 15, снимки № 83-95.

Спомените на Цанка Екимова - виж „Изгревът”, том 6, с. 242-339.

А за Цанка Екимова - с. 296-298.

10. На няколко разказа намерихме по две различни копия, разказани по различен начин. Затова ги включихме и двата. Това не пречи на никого, а стова показваме как се е работело.

Борис се връщаше от тежка физическа, умствена и психическа работа. Той не беше свободен да обмисли всичко. Описваше ги така както се бяха случили. И всичко описано от него, е вярно. Аз съм го проверил. Как? Ще ви покажа.

11. Когато работих с него „Пътят на ученика”, аз записах на магнетофон към 26 часа. Вие можете ли да си представите да слушате 26 часа?!

Това бе непосилен труд за мене и за него!

От тези 26 часа, аз подготвих текстовете на Борис Николов в „Изгревът”, том I. 1993 - от с. 382-491.

Това е невероятен материал! Според мен - не сте го чели.

Виж „Изгревът” том I. 2. изд. 2011. - с. 466-581.

А снимките са от № 65-88, както от № 89-96.

Вие на друго място да сте ги виждали? Не сте. А защо? - Защото сте отклонени!

12. В „Изгревът”, том 2 и том 3 от 1995 г., съм включил останалите часове от записа от 26 часа.

А знаете ли, че т.н. Братски съвет ги изхвърли, както и том 1?

Прочетете и ще се уверите.

И затова вижте в „Изгревът”, том 4 от с. 546-550, и от 550-554. Това е началото.

А преди това - от с. 608-614 за Елена Андреева, и нейния протокол отс. 611-614.

Е, какво ще кажете?

А сега идваме до Организираната лъжа от с. 614-624, и моят отговор на тази лъжа от с. 625-637, и от 637-645.

Не искате да ги четете? Тогава ще си останете там, където сте застанали днес за утре!

13. Когато през месец юли 2015 г. преглеждах и препрочитах разказите на Борис - „Среща с малките братя”, видях, че някои от тях бяха публикувани в „Изгревът”, том 2 и том 3. Но тук при мен, те бяха написани много по-динамично, тук присъствуваше „ДУХЪТ НА ИЗГРЕВЪТ”, и се подчертаваха окултните закони.

Сега като ги сравнявам, мога да се усмихвам. При мен има Дух и Сила, а при „Среща с малките братя", бяха само разкази.

Те могат да се приемат, само ако се прочетат в „Изгревът” и да се сравнят. Те не трябва да се отхвърлят, защото това е творчество и път на Борис Николов. Едните с другите се допълват, и се доизясняват.

14. Аз много умувах как да подредя онова, което съм публикувал, но го имаше в разказите на Борис - „Среща с малките братя”.

Накрая Онзи, Който ръководи „Изгревът” разреши въпросът много лесно.

Първо трябва да разучите материала от „Изгревът”, том 3, с. 192— 237 за „Окованият ангел” - част първа.

После ще изучите „Окованият ангел” - част втора от с. 238-271.

И за да докажа, че това е истина, съм публикувал отделни изречения от „Окованият ангел” от с. 271-284.

Това са само отделни изречения.

В този том публикувам целия материал за „Окованият ангел”. Опитаха се някои да го откраднат, и да го публикуват. Но там няма нищо! Аз ще ви докажа, като ще ви публикувам на скенер част от стенограмите на Борис Николов, изпращани от затвора, слагани в капачките на празните буркани, които той ги връщаше на Мария Тодорова, за да може тя след 15 дни да му занесе вегетарианска храна.

15. Вие виждали ли сте тези бурканчета и тези капачки, и сложените нагънати листчета със стенограмата на Борис Николов, които той изпраща на Мария Тодорова? Аз съм ги виждал, аз съм ги пипал и някои от бурканчетата са при мен, заедно с листчетата на стенограмата.

Аз го накарах да ги разчете. Разчете ги и ги разпрати, машинописния текст на този и онзи, за да ме отстрани от тази работа.

Как ще издържите на това?

И после се явиха крадците и лъжците, и решиха да ги публикуват, и да се тупат по гърдите, че те са нещо.

Те не са нищо! Защото аз съм свършил тази работа. Но те са големи крадци и лъжци. И това трябва да им се признае. Ето, аз го признавам, че това е така.

Виж „Изгревът”, том 3, с. 247-248 за листчетата в „Окованият ангел”.

16. Ето, аз сега започвам да цитирам по заглавията на Борис, и по страниците от „Изгревът”:

„Ябълката на Каишев”. А в „Изгревът”, том 2 на с. 376-377 е

описано как става „Възкресението на една ябълка”. Едното с другото се допълват от двата разказа и те добиват, и дават своята цялост.

17. В разказ № 2.6 - „Розите”, сестрата, която се грижи за цветята и цветната градина е Анастасия Янакиева. Тя е от белите македонки.

За нея виж „Изгревът”, том 27, с. 852, за да видите къде тя присъствува.

За нея виж „Изгревът”, том 9 на с. 166-167 - разказът на Елена Андреева.

А нейните снимки ще намерите в строежа на „Спиралата” на Рила в „Изгревът”, том I. 2. изд. 2011, с № 73 и 74.

А каква е Спиралата - виж на снимка № 75. Виж „Изгревът”, том 27, снимки 59а и 596.

В „Изгревът”, том 27, на с. 852 ще видите къде на друго място тя присъствува.

Пример: „Изгревът”, том 5, с. 890.

18. В разказа за „Дядо Иван”, под № 2.10 има няколко разказа. „Кой спаси овощната градина?” - виж в „Изгревът”, том 2, с. 376. Ще видите силата на молитвата и как близките му вече оценяват това.

Винаги сравнявайте и двата разказа.

19. В разказа „Светлият кръг” - № 2.17 има написано за „Каракачаните”.

Конярът Янко, който с 60 коня прекарваше багажа за летуването на Рила и зареждаше с храна, беше каракачанин.

За него виж в „Изгревът”, том 1.2. изд. 2011, с. 48 какво казва Учителят за каракачаните, че те са същите, които по времето на Мойсея, когато са бягали от египтяните, са карали с конете багажите на евреите. Същите са дошли и сега при Учителя Дънов на Рила.

20. В разказа № 2.18 за „Овчарските кучета”, случаят е описан в „Изгревът”, том 3, с. 245-246.

Тук Борис е затворник и той с две кофи млеко донася от овчарите храна за 60 затворника. А един от тях плаче и казва: „Трябваше да стане затворник, за да ям попара с млеко!”

Ей, това е голяма работа и голямо чудо на чудесата!

21. В разказа № 2.25 - „Горилата”, случаят е разказан също и в „Изгревът”, том 3, с. 240-241.

Съберете и изучете и двата разказа. Невероятни са! Ще видите как ангелът Господен понякога слиза в Ада, по поръчение на Духът Господен. Само тогава. Затова ви поднасяме тези два разказа за обучение.

Те не са за забавление, но за изучаване, обучение и изпълнение.

22. В разказа „Слънчогледът” - № 2.29, се говори за един слънчоглед „саморасъл”, и бил наречен „Слънчогледа на Паша”.

За него виж в „Изгревът”, том 2, с. 273.

Ще го видите и на снимка, защото мнозина се снимаха с него.

23. В разказа „Кардиналът” - № 2.32, е описан много точно за кучето, което получава половин козунак от Учителя на връх Великден. И то само, защото в него е влезнал един заминал и умрял кардинал от Католическата черква.

Сега е видял Учителят, признава Го, но не може да проговори, защото е затворен в кучешка форма. Учителят вижда, че кардиналът е дошел да Го зачете и да Го признае за Учител, затова му подарява половин козунак.

Този случай е описан в „Изгревът”.

24. В разказа „Бианка - пеещото куче”, под № 2.39, ще го видите разказано от Мария Тодорова в „Изгревът”, том 5, с. 189-190.

А виждали ли сте това куче? Едва ли! Ето защо аз съм публикувал една много хубава и невероятна снимка в „Изгревът”, том 22 - № 37, където на снимката е Станка Янкова и Мария Тодорова до бунара, където е кучето Бианка.

Тук то седи, но има друга, където то стои с вдигната опашка и с голяма гордост. Само че засега още не мога да я открия.

А на снимки № 35 и № 36 са Мария и Борис като млади пред бараките си, в които са живели.

25. В разказът „Скворчето”, под № 2.44 е разказано всичко, което е трябвало.

А сега аз ще разкажа онова, което съм видял, и на което съм присъствувал.

В двора на Борис имаше към 20 дървета: ябълки, круши, дюли, сливи и т.н. На всяко дърво имаше по 2-3 къщички за скворците. Те хвърчаха от дърво на дърво, и не се страхуваха.

Ето, аз пристигам от Своге. Пътувам 2-3 часа и идвам да работя с Борис. Влизам в двора и какво виждам, и какво чувам?! Всички тези пилци от рода на скворците - пеят! Но всяка птица пее своя си песен, и песен с песен не се наслагват. Но това не е дисхармония и хаос! - Всяка птица си пее нейната песен. Гледам, слушам и навлизам в двора.

В двора е Борис. Той се движи от дърво на дърво, вдигнал глава и разговаря с всяка птица, а те му отговарят с песен. Той им говори, а те му отговарят с песен. Те пеят и той пее с тях.

Такова нещо на друго място не може да видите и да чуете! То само веднъж става и на строго определено място, и с определени хора!

Гледам Борис, той разговаря и пее с птиците, и не ме забелязва. Чакам, чакам да свърши с разговора и песните с птиците! Чакам, но той си пее стях! Така мина към 1 час. Отивам при Мария и я питам какво ще правим. Отговаря: „Ще гледаме и ще слушаме.” - „Ама аз съм дошел от Своге, 3 часа пътувам. Аз я чакам и подготвям тази среща от 20 дни, а сега всичко се проваля!” - „Да, ама Борис чака цел месец тези птици да се разпеят! Ето, разпяха се и той е при тях. И ще си остане с тях цел ден.” - „Значи аз напразно днес съм идвал?” - „Напротив, ти си улучил деня на разпяването на птиците! Ти ковал ли си къщички и качвал ли си на дърветата? Не си. Но други са го направили и ти сега можеш да гледаш, да слушаш, и да ти бъде за „урок”!” Казвам: „Да ми бъде за урок!”

26. В разказа „Бадемите”, под № 2.47 е публикувано в „Изгревът”, том 2, с. 353.

Аз съм опитвал тези бадеми, бяха ми донесли в една торбичка. Но когато бе занесен в гр. Айтос „Изгревът”, том 10 да се продава, то под възбраната на Братския съвет, те не го купуваха, а си купуваха бадеми, за да си хапват от сладко по-сладко!

От тогава не обичам бадемите.

27. А сега ще ви разкажа, как аз се срещнах с малките братя в дома на Борис Николов.

Отначало се срещнах с котарака, на име Мачо. Вие чували ли сте, виждали ли сте как един котарак, на име Мачо да реве като магаре?

Ето защо в „Изгревът”, том 31 от с. 96 до с. 100 ще се запознаете кой е котарака Мачо и кой беше онзи Великан в него, който го караше да реве като магаре.

А този котарак може да го видите в същия том, в снимките № 18, 19, 20,21.

Сега пресметнете колко сантиметра бе дълъг, и колко килограма тежеше.

Но важното е, че го има на снимки!

28. В „Изгревът”, том 31 от с. 47-53, 56-58 са описани всички патила с два големи песа, с които трябваше да се бия с тояга в ръка. Когато го описвах, в мене някой ридаеше и викаше: „Ох, ох, ох!” - дни наред.

Ами ако и на вас да ви се случи, ще го опишете ли? Няма да смеете! Но аз го описах. И има защо. За да знае и помни.

29. Аз съм много доволен от себе си!

Аз организирах тази идея през 1970 г., и тя бе осъществена от Борис Николов 1972-1974 г.

И сега дойде времето да бъдат включени в „Изгревът”, който е определен за Борис Николов.

Това е мой труд. И дойде му времето да излезе под печат.

Амин!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...