2. Истината за архива на Савка Керемидчиева. Съкровището при морените на Бивака

[Ани]

АРХИВИТЕ СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ” И НА „РЕЗНЬОВЕТЕ” НА ВИТОША

БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ” НА ВИТОША

2. ИСТИНАТА ЗА АРХИВА НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА.

СЪКРОВИЩЕТО ПРИ МОРЕНИТЕ НА БИВАКА

2.1. В първите години след откриването на Бивака от Учителя Дънов, се е ходело пеша да Драгалевския манастир. И там, до завоя на „Бай Кръстю” по мое време 1975-1980 г. имаше спирка на автобус, който тръгваше от София, и се изкачваше до хижа „Алеко”.

2.2. След дълги разговори и увещания, бе извършено едно изкачване с Борис Николов, за да ми покаже къде е укрит на Бивака архива на Савка Керемидчиева.

И това се случи на 17.08.1980 г. Запомнете тази дата, защото ще ви потрябва за сравнение.

2.3. Разказано бе как навремето в една зимна сутрин в сняг и мъгла, Учителят ги превежда в тази местност. И когато стигнали до едно място, мъглата била отрязана като с нож, и грейнало слънце. Всички ахнали от почуда!

Учителят казал: „Ето едно хубаво място!” Това било мястото на бъдещия Бивак. По-късно бе наречен лично от Учителя „Ел Шадай”.

2.4. По мое време се качвахме на автобуса за хижа „Алеко”. На спирката „Бай Кръстю” слизахме, връщахме се по шосето назад около 50 метра, пресичаме го и навлизаме в една поляна. И се пресича пешком по диагонала, чрез една пътека около 100 метра. След като пресечете поляната и погледнете нагоре, на аутострадата се вижда една голяма сграда. Това е за ориентир на бъдещите туристи.

2.5. А пътеката слиза в една долина, в която тече рекичка. Там има отдясно приспособление за туристите. Преминавайки пътеката от полянката и навлизайки в реката, преминавате я също, и накрая излизате от нея.

2.6. Тогава се тръгва по алея назад, т.е. посока изток - около 50 метра. Тук има разклонение на две пътеки.

Едната пътека тръгва нагоре, а другата направо и отива на Бивака „Ел Шадай”, наречено от местното население „Железни врата”.

Като хванем пътеката нагоре, след 50 метра ходом и то нагоре, се вижда Черен камък в дясно, висок 1 метър, а в ляво се виждат дървета.

След още 50 метра нагоре по пътеката, срещаме Голямата морена.

Значи се тръгва от Черния камък отляво 50 метра, и се идва до първата морена с диаметър 20/20 метра.

2.7. Тук, на това място - на първата морена често са идвали Борис Николов, Георги Радев, Димитри Стоянов и др., и тук са лагерували върху морените. И са спали, защото са знаели, че облите камъни са магнетични и задържат много слънце и топлина. А през нощта те излъчват тази събрана през деня топлина.

Снимки на Борис Николов в „Изгревът”:

1. Виж „Изгревът”, том 1 - от № 65-83.

2. Виж „Изгревът”, том 15 - от № 65-73.

3. Виж „Изгревът”, том 31 за Борис Николов и Мария Тодорова.

Снимки на Георги Радев в „Изгревът”:

Виж „Изгревът”, том 18 - от № 6-21.

Снимки на Димитри Стоянов в „Изгревът”:

Виж в „Изгревът”, том 22 - № 73 и 74.

2.8. Тук ще ви начертаем една скица:

1) . Столът на Епископа

2) . Зъбът на акулата

3) . Разцепеният камък

4) . Леглото от обли камъни, събрани един до друг, което представляват камъни, наречени различно, както сме ги отбелязали.

Това е скицата, по която ще се ориентирате към снимките, които прилагаме за архива на Бивака.

Те бяха заснети с фотоапарат и дано можем да ви ги покажем. А защо ли? Те са много важни и взимат дейно участие в нашия разказ, който следва.

2.9. Един път тук, при т.н. „Леглото”, Борис Николов решил да полегне и да си почине.

А „Леглото”, както съобщихме, представляват обли камъни, събрани един до друг и представляват нещо като легло за спане. Борис си полегнал на леглото, като се препичал на слънце.

Изведнъж до него изпълзяла една змия „усойница” и се разположила отгоре до главата му, така както си лежал. Змията „усойница” също е искала да се препича на слънце.

Ами сега? Така змията и Борис дълго време се приличали, без да мръднат - и той и тя!

Накрая змията, след като се напекла достатъчно, полека-лека се измъкнала и си отишла. Тогава Борис станал и се огледал. Пълна тишина! Така се спасил от змията.

Ще повярвате ли? Вярно е!

2.10. Тук, на първата морена има поставени два буркана от дебело стъкло, които са поставени най-дълбоко, пълни със сто (100) сребърни монети от 100 (сто) лева.

До 1944 г. българите ги укриваха в тенекии.

2.11. При „Столът на Епископа”, обозначен на скицата в дясно горе, където на него са сядали и са се съсредоточавали с мисълта си към Небето - има също съкровище.

В един от бурканите под този „Стол на Епископа”, има също сто (100) сребърни монети по сто (100) лева.

2.12. Най-горе е „Зъбът на акулата” - и в нея има 50 сребърни монети.

Запомнихте ли всичко, защото аз съм записал много точно къде какво има? И то от Борис Николов.

2.13. Най-отляво е „Разцепеният камък” - има поставени към 600-800 долара, сложени в дебел буркан, увити добре, за да не се увредат.

2.14. Под „Трапезата” има също сто (100) сребърни монети.

А къде е „Трапезата"? Ще си я откриете сами. Аз съм отбелязал само името на „Трапезата”.

2.15. Така наречената „Наведена плоча” при Белите брези, също има някои неща. Това съм отбелязал.

Никой досега не знае, какви са тези неща. Тук, на това място Борис Николов ги беше скрил.

2.16. Борис Николов лично ме заведе и показа къде какво се намира, и аз си ги записах. Освен това аз ги заснех с фотоапарата и сега има цели два негатива по 40 пози, равняващи се на 80 пози.

Ще ви покажем тези снимки за доказателство за „Съкровището” на Борис, и кому той го предава за съхранение. Ще го имате. А как се развиха събитията, ще научите в следващите точки.

Датата бе на 17.08.1980 г.

2.17. Аз знаех за всичко това, имах си записките и проявените филми, и мълчах, и чаках. Какво дочаках ли? Ето какво. Слушайте внимателно.

Няколко години по-късно Борис Николов ме пита, че ходил на „Морените”, проверявал и се оказало, че няма нищо. Пита ме къде ли са парите. Значи той е водил и други хора, за да им показва къде е „Съкровището” му. И те са прибрали парите. В това съм убеден!

2.18. Аз се вбесих! Казах му, че аз не съм пипал и взимал чужди пари, и да си навличам чужда карма. А той ме уверяваше, че бил ги оставил, като му дойде времето да се употребят за братски нужди. Какви братски нужди, когато се явиха „Братята во Христе” и ги обраха и откраднаха, и не се знае какво е станало с тях по-нататък!

2.19. По-късно той бе извикал Боянчо Златарев, който беше негов „куриер” и му разнасяше нещата по цяла България. И го запитва къде са парите от „Морените”. Той само вдига рамене.

Боянчо ме среща и лично пред мене се учудваше, че Борис е вече забравил много неща. Дори е забравил всичко. Аз му казах, че Борис ми ги е показвал, но аз не съм пипал и не съм взимал нищо.

Можех да ги взема само при неговото присъствие, защото знаех какъв е окултния закон за съкровищата.

2.20. Макар че в мене е скицата, заснетите филми, никога не ми е минавало през ума да отида и да ги прибера! Дори и до сега - 2015 г.

Описвам ги нарочно, да се види кой ги е укрил там, кому са предадени да ги съхранява, и кои са онези, които ги свалиха от там, прибраха и окрадоха.

А къде отидоха парите?

За архива на Савка знаем как се окраде.

2.21. При „Белите брези” има една голяма наведена плоча. Там има под нея сложени някои неща.

Но какви са тези неща, не съм ги записал, защото не са ми казали какво е имало там. Забравили са.

2.22. Когато оценявах и си направих сметка каква е стойността на всички тези неща, то аз ги пресметнах, че са около 1 000 (хиляда) долара. Тогава, по онова време това бяха много пари.

Аз от 1983 до 1986 г. бях на работа като детски лекар 3 години в Либия, и то в град Триполи.

За тези 3 години, аз се завърнах с 12 000 (дванадесет хиляди) долара. С тях можех да закупя 3 коли, по 3 600 долара една. Не закупих нито една, а тези пари ги вложих в издаването на поредицата „Изгревът”.

Така до днес - 2015 г„ стигнах до 31 том от „Изгревът”.

Така че никак не ми е преминавало през ума, да ги сваля от Бивака тези съкровища!

Исках да си работя с мои собствени пари, спечелени с труд и дадени за една висока идея. Това е, което носи Благословение!