Jump to content

1.2. Приемникът.


Recommended Posts

1.2. ПРИЕМНИКЪТ

Още в първата ми среща с Мария Тодорова и Борис Николов през 1969 г., изложих своята програма защо съм дошъл, и какво искам. Те ме гледаха ококорени, усмихваха се. Никой друг не бе им говорил такова нещо! Аз бях тогава млад - на 30 години. А те бяха тогава на 71 години. Още физически, психически и умствено запазени. Може би по-подходяща възраст не можеше да се очаква, и да се иска за такива спомени! Това е златната възраст на спомените.

Попитаха ме кой ме изпраща. Отговорих, че ме изпраща моя ръководител. Казах им, че моя ръководител е Учителят. Те се спогледаха, усмихнаха се, понеже всички онези от Школата, които бяха вече 60-70 годишни, всички настояваха и говореха, че лично Учителят ги ръководи, че лично Учителят ги движи, и че те са проповедници на Словото на Учителя и на Неговата Школа. А това, което аз заварих, заварих съвсем нещо различно, и това, което говориха изобщо не беше верно. Така че, когато аз казах, че ме изпраща Учителят, Мария Тодорова и Борис Николов се погледнаха и се усмихнаха, и си помислиха: „Абе тоя, който идва сега, той е същия като нас, които говорят нагоре и надолу, наляво и надясно, че Господ им говори, че Господ ги движи, и че Учителят им е Учител." Така. И ме питаха за какво ме изпраща Учителят. Отговорих им, че Той ме изпраща, за да бъда техен приемник, за да запиша всичко, което те знаят, да може да приключа епохата в която те са живели, и да ми се предаде всичко, което има у тях, което са съхранили, и което пазят на различни места. Целта е да остане следа в Школата, да остане историческа следа. Те ме оглеждаха не само учудено, но ме разглеждаха като нещо необикновено!

Питаха ме откъде съм имал тази смелост, за да дойда при тех. Аз също в момента се учудвам, откъде имах тази сила и тази смелост, за да отида при тях, и да отстоявам моите идеи и моя план! А в себе си имах точно определена програма. Изложих я пред тях за всеки по отделно -за Мария Тодорова, и за Борис Николов. Те се замислиха, разбираха, че трябва да се направи нещо, но не смятаха още да започнат. По онези години те смятаха, че ще имат благоприятни условия, които небето ще им даде, заключаващи се в това, че ще се даде условия на Братството, за да продължат своята работа. А условията на Братството, бяха затворени от Комунистическата власт. Една част те успяха да затворят от 1945 г. до 1950 г. След това от 1950 г. до 1957 г. И от 1957 г., когато започна процеса до 1962 г., когато Борис Николов и Жечо Панайотов беха в затвора. И след като излезнаха от затвора, този салон беше заключен на Изгрева, по-късно беше разрушен. И всичко бе разрушено.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...