1.4. Защо се разруши Изгревът?

[Ани]

1.4. ЗАЩО СЕ РАЗРУШИ ИЗГРЕВЪТ

И те тогава смятаха, че след разрушаването на Изгрева, ще се разруши Съветската империя. Но Съветската империя не можеше да се разруши, защото тя имаше своето време, тя имаше своя кредит, и тя беше поставена да съществува от самия Учител. А за какво я беше поставил, това вие ще намерите и ще прочетете в онези томове, които бяха издадени от поредицата „Изгревът" - XX том, XXI том, че XXII том. А времето тогава течеше, и един след друг тези приятели отпадаха. Те си заминаваха от този свят. А те смятаха, че ще останат вечно. Тази заблуда, беше обхванала всички. И въпреки моето настояване, те не можеха да разберат онова, което аз говорех. И единствено се стреснаха, когато видяха, че Изгрева е разрушен, че те са настанени в различни блокове, в различни жилища, и не им оставаше нищо друго, освен онова, което имаше запечатано в тяхното съзнание.

И така, тогава те се уплашиха, някой се опомниха, някой не. И тогава аз вървях и посещавах напълно нелегално, и се криех един след друг. Без изключение, всички не можеха да осъществят приемствеността, което трябваше да осъществят чрез своя живот, и да прехвърлят Словото на Учителя - онова, което знаеха на следващото поколение. Нямаше как да го направят! И да искаха, не можеха! Те бяха просто завързани отвътре и отвън, завързани с едно въже, за да не правят бели, и да не се отклоняват в една или друга посока. Ето така те знаеха, че са вързани, че не могат да направят нищо, но не разказваха нищо, и не предаваха нищо! Това беше не егоизъм, това беше за мен едно предателство! Вместо да си предадат своите материали, да си напишат своите спомени, да оформят тази историческа следа за Школата, те нищо не правеха. Впрочем, те правеха - те воюваха помежду си безпощадно, и изгаряха в тези битки! На това аз бях свидетел.

Тогава те имаха много лични материали - писма, снимки, тетрадки. И след като си заминаваха, оставаха в различни ръце, оставаха в неподходящи хора, в техните наследници, които им бяха кармически врагове, и които нямаха отношение към онова, което техните сродници, техните роднини, и техните приятели са им оставили. Защо? - Защото бяха врагове! Те всичко унищожаваха! Дори и да ги съхраняваха тези неща, те не знаеха за какво да им послужат, те не познаваха материала, те ги смятаха за ненужни. И ги изхвърляха, и ги унищожаваха. Оправдаваха се с различни неща, които не бяха верни и не можеха да служат за оправдание.

Така, аз заварих цялата тази обстановка. За да бъде по-ясно тази карта, ще се спра последователно на нашето съвместно съжителство с тези приятели така както аз ги видях, така както аз ги срещнах, и така както аз се движих между тях. Това не е само мое лично виждане, това не е нещо субективно отражение в моето съзнание, а това беше потвърдено както с техния живот, така и в моя живот. Как бе потвърдено с техния живот? Тези, които не ми предадоха нищо, те станаха предатели на Школата! Тези, които ми предадоха, аз работех с тях и те останаха в „Изгревът". Та те вече не бяха субективно отражение, те бяха вече обективна реалност в поредицата на „Изгревът".

Ето, днес 14 май 2006 г., аз вече съм отпечатал 22 тома от „Изгревът". На 19 април 2006 г. беше отпечатан XXII том на „Изгревът". Това не е субективно отражение, това е обективна реалност. Но тази обективна реалност аз съм я реализирал, но не и те, не и техните наследници.

Така, че ще се постарая да дам нещата такива каквито бяха, без излишни думи и без някой да ми прави забележки, че това, което изнасям не е трябвало да се изнася, или че не било вярно. Вярно е, всичко е вярно! Защо е необходимо да бъде изнесено? Защото, само така ще можете да видите другата страна на личния им живот. Защото, вие четете от поредицата „Изгревът" техните спомени, вие ще четете техните опитности, но тези опитности, които имат с Учителя, те са по време на Школата на Учителя от 1922 г. до 1944 г. А другата епоха от 1945 г. до 1969 г., когато аз дойдох на Изгрева да спася онова, което беше останало, това беше едно време, когато те бяха изпитани, изпитани за онова, което знаеха от Учителя.

И мога да кажа, че всички без изключение се провалиха! Това беше големия провал, който аз заварих. И онова, което е спасено, то е спасено благодарение на мен! Някои сега ме упрекват, и казват: „Ами защо винаги казваш „Аз"? - „Ами казвам аз бях този, не беше този или онзи, не бяхте вие, аз бях този, който запазих, който съхраних и който отпечатах!" Това е! Това е факт. Но за тогава, за онази епоха по времето на Школата, когато те бяха по времето на Учителя, те бяха едни със своите пропуски, със своите грешки, със своето отклонение. Но след заминаването на Учителя, се случиха точно онези неща за които Учителят беше казал, че те ще бъдат изпитани. И те бяха изпитани, и се провалиха. Аз съм свидетел на това.

И така, небето изпрати моя милост, за да дойда при тях. Трябваше да видя с очите си, и да опиша нещата такива, каквито бяха. И аз ги описвам. И така, вие ще имате една ясна представа за онази епоха, за времето, което съм работил с тях, и ще видите, че това, което съм записал и това, което те са разказали, това не е творчество. Не е творчество при което бихме казали, че това е един колективен процес. Това не беше творчество и не можеше да бъде. Това беше изповед на онези души, които беха останали от времето на Школата на Учителя, които бяха преминали един земен път и бяха на края на своя житейски път. И аз се явих, за да им бъда изповедник.