Jump to content

2. Пробуждане и новораждане. 2.1. Странни съвпадения


Recommended Posts

2. ПРОБУЖДАНЕ И НОВОРАЖДАНЕ.

2.1. СТРАННИ СЪВПАДЕНИЯ

През 1967 година, аз бях на завършване на своето семестриално образование в Медицинския факултет в София. И ми беше предстоящо да взема и някой друг изпит, за да мога да завърша тази учебна година. Обаче, с един мой колега състудент с когото аз живеех заедно, той беше един комсомолски деятел, имаше познати, казваше се Кирил. И понеже живеехме в една стая, той взе една студентска карта за почивка на море, и ние така се отзовахме с него в един студентски лагер в град Варна.

И там бяхме сложени да нощуваме в големи палатки. Там под палатките имаше войнишки легла, дюшеци, одеала, чаршафи - по 8 човека под палатки, 8 човека на 8 кревата под палатката. Така, че сутрин ние закусвахме, отивахме да се къпем, печехме се на слънцето. След това се връщахме по обяд, обядвахме, почивахме и след това вечерта излизахме - студентски години. Аз тогава бях един обикновен студент, и с нищо аз не се различавах от другите студенти. Различавах се само с това, че аз бях по-възрастен 4-5 години с тези мои състуденти, понеже аз бях се забавил с моето медицинско обучение. А за това ще говоря в моята изповед. Тя е дълга, дълга и мъчителна! И дори ми е неудобно, и ме е срам от самия себе си, за да си спомням за тези времена, и за това, че аз бях пропуснал 4-5 години!

Така, че един ден там на лагера бяхме слезнали на морето, къпахме се, но беше много топло. И аз към 10,30-11 часа се прибрах в палатката, и продължих да чета по „Акушерство", защото аз тогава бях скъсан по този изпит, и се опитвах да се подготвя по него тук на морето, защото този поправителен изпит много ме измъчваше. Бяха ме скъсали на юнската сесия и тогава, когато аз имах много голяма подготовка по него. И дори си спомням, бях си направил един специален макет, бях си направил специална кукла - кукла, едно бебе с ръце, с крака, бях направил един кашон, една дупка. Бях сложил с канапи всички тези там, тези начертани параметри в Акушерството. И така, аз опитвах да израждам тази кукла, както по всички неустановени правила на израждането. И бях много добър, но така се случи, че ме скъсаха, и то беше несправедливост спрямо мен. Аз имах много добра подготовка. Бях много огорчен!

И сега като четях там, и четях под палатката, и прехвърлях страниците, отново се ядосвах, че тези неща ги знам, и че трябва отново и отново да ги преговарям, и да си припомням. И много-много години след това, когато работех вече като лекар, и когато аз трябваше да изпълнявам длъжността като микропедиатър, а тогава те заставаха до акушера, до родилката, или като дежурен лекар при израждането, разбирах, че не случайно съм имал тези познания, и не случайно са ме скъсали на „Акушерството". Така че аз можех да разчитам до някъде на моите познания, но това бяха много елементарни познания. Така, че тогава тези неща за мен не бяха ясни, но станаха много по-късно ясни. Ясни станаха тогава, когато аз бях под палатката, полегнал на войнишкото легло и четях за „Акушерството". И много-много се ядосвах, и това ме мъчеше! А освен това ме мъчеше и самата жега!

И тогава реших да се разсея, и се загледах встрани, и видях, че там някъде през две легла един от онези с които бяхме под палатката състуденти, четеше някаква малка черна книжка. Попитах го какво чете, а той отговори, че това, което чете на мен няма да ми бъде интересно. А имаше ли нещо по-безинтересно за мен в момента, когато аз трябваше да чета това „Акушерство"? - Не, нямаше! Захвърлих учебника, и отидох при него. Той се смути. Поисках да видя какво чете. Той ми го показа. И аз прочетох, че това е Новия завет - Евангелие. - „Може ли да прочета нещо?" - „Можеш". И аз взех, отворих, и ми се падна една страница, и аз се зачетох. Очите ми зачетоха следния израз: „С каквато мярка мериш, с такава ще те отмерят". Хареса ми много този израз, защото го бях слушал много пъти. Поисках книгата, т.е. това Евангелие. Той ми я подаде, и аз започнах да я чета. Зачетох се, като захвърлих моя учебник. За пръв път разбирах неща, които четях. Всичко, което четях от това Евангелие беше ми познато, като че ли съм го чел някога, и като че ли съм го изживял. Чудех се! Чудех се и се оглеждах! Не можех да проумея! Нещо ставаше в мен. Погледнах малко в страни и какво виждам: пред мене стоеше „Акушерството" - този учебник, по който ме бяха скъсали. Протегнах ръка, взех учебника по „Акушерството", прочетох някои неща. Оказа се, че тези неща, които аз чета, само преди 5-6 месеца аз съм ги знаел почти наизуст и ми бяха познати. И ето, аз сега чета отново за изпит, но чета нещо, което аз съм познавал преди това. И поглеждам аз „Акушерството", и поглеждам онази черната книга, а това беше обложката с която беше подвързано Евангелието.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...