2.2. Среща с евангелистите и с Евангелието

[Ани]

2.2. СРЕЩА С ЕВАНГЕЛИСТИТЕ И С ЕВАНГЕЛИЕТО

И започна да ми става чудно: как така тази книга, това Евангелие, откъде накъде аз ще го познавам, когато за пръв път го стискам в ръцете си, а всичко, което чета ми беше познато като че ли съм го знаел, като че ли съм бил там, и че съм бил действащо лице? Беше невероятна работа! И казах си: „Ама как може такова нещо?!" Значи аз чета „Акушерството" за което ме бяха скъсали, то ми е в момента познато. Аз знам, че ми е познато, защото съм го чел, усвоил съм, но са ме скъсали несправедливо. Ами тази книга, дето е пред мене, това Евангелие? - Аз също го чета. Всичко ми е познато, всичко разбирам. Ами аз това не съм го чел - за пръв път го чета! Значи, какво означава това? Откъде накъде аз ще познавам тази епоха и откъде накъде онова, което е написано, и което аз чета го разбирам всичко, и ми е понятно всичко? Как така? Ами ето така.

И това сравнение между този учебник по „Акушерство", и това Евангелие за мен беше нещо невероятно! И от този ден аз се промених. Аз се промених! Това беше есента на 1967 година. Завърнах се в София, успях да си взема изпита и да влезна в стаж. Този стаж става в така наречения лекарски стаж. Обикновено студентите си взимат всички изпити на петата година, и тогава влизат в т.н. стажантски стаж, или лекарски стаж. И станах стажант - лекар. Трябваше да се мине една година и осем месеца, след като минаха държавните изпити. Аз бях вече по-свободен и разтоварен психически. И вече работех като лекар.

И веднъж минавах покрай една книжарница. Заглеждам се, пише „Синодална книжарница". И на витрината бяха сложени различни книги. Изведнъж виждам корицата на същата книга, която аз прочетох -Евангелието, и с която книга аз на времето се запознах през 1967 г. във Варна на морето под палатката. Аз отидох, попитах колко струва, струваше някаква много малка цена, неочаквано малка. Купих си я, и започнах след това да я чета. И четях, но схващах, че има нещо друго, което трябва да намеря, и трябва да го потърся. Обещах си, че това ще го направя.

И спомням си преди това, аз познавах една медицинска сестра, казваше се Златева с която работехме заедно. Аз бях войник през 1962-1963 г. и работех като фелдшер в Стадиона на ЦСК. Бях причислен към спортната рота, и бях определен за фелдшер. И там те бяха ме привлекли, и аз работех там. И тази медицинска сестра беше намерила някакъв материал от някакви списания за т.н. „Летящи чинии". По онова време непрекъснато се говореше за тях, за тях не се пишеше по българските вестници, защото беше забранено, но се внасяше нелегално чужда литература, чужди списания. И някой, трябваше да преведе. После тя ме запозна с една нейна приятелка Надя Василева. Тя беше много възрастна, тя беше над 75 години. Тази Надя Василева беше съпруга на български посланик в САЩ преди войната, и тя знаеше английски. Тя по професия беше художник - приложник. И тогава не знам как, откъде бяха намерили, и бяха намерили произведенията на Берг Спалдинг за т.н. индийски учители. Те го четяха на български, беше написано на български и аз го слушах. Беше ми интересно, но не ме задвижваше.

И веднъж, заедно със сестра Златева, и в присъствието на Надя Василева бяхме отишли на гости при една тяхна позната художничка. Масата беше сложена - една покривка, и така в страни имаше една подвързана дебела книга с малък формат. Питам я: „Каква е тази книжка?" Домакинята ми отговаря, ами казва: „Това е някаква книга на Дънов."