Jump to content

2.8. На квартира в кабинета на шефа


Recommended Posts

2.8. НА КВАРТИРА В КАБИНЕТА НА ШЕФА

И така, есента на 1969 г. от месец септември, аз вече работех като детски лекар в Районна болница - град Своге. От начало пътувах от София до там, преспивах при този, при онзи. Но стана много трудно! Аз бях разделен тогава с родителите ми. За това нещо, ще говорим друг път. И започнах да търся квартира в Своге. Тука търся, там търся, обаче нищо не става. На едно место ми предложиха, но аз така отминах това место. Защо го отминах - не знам. Тогава споделих с моя шеф - доктор Пашов, че нямам квартира, и той казва: „Ами ела казва в моя кабинет. Ще преспиваш докато намериш квартира." Аз си занесох куфара.

И обикновено, работехме до един и половина - два часа. Аз заминавах за София. Разхождах се насам-нататък, посещавах този-онзи. И привечер, вечерта в тези вечерни влакове в 20 часа, в 21 или 22 часа, аз се прибирах в Своге, отивах в болницата, качвах се на последния етаж, където беше детско отделение, влизах там, и се опитвах да спя. А през цялото това време, това беше детско отделение - майки, баби, деца, пеленачета, медицински сестри, санитари непрекъснато се движеха през нощта, говореха през нощта, тропаха се врати, прозорци, домакински съдове, какво ли не, какво ли не! Значи бях, аз изобщо не можех да спя, имах усещане, че ме разпъват между земята и небето. Таман се излъчвах от тялото си, пак ме вкараха. Беше мъчителна работа, нямах квартира! Може би грешката беше моя и беше моя, че веднага не се ориентирах към онази квартира, която ми беше предложена. И което беше най-интересното, че в тази квартира аз отидох след това да живея, и там живях 10 години.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...