Jump to content

3.14. Изпратен на заточение и интерниран от властите


Recommended Posts

3.14. ИЗПРАТЕН НА ЗАТОЧЕНИЕ И ИНТЕРНИРАН ОТ ВЛАСТИТЕ

И така, аз бях взел специалност по „Детски болести и заболявания", и с моя шеф д-р Пашов бяхме си разделили месеца на две части. Първите 15 дни аз бях на разположение от сутрин до вечер, през деня и през нощта на всички онези спешни случаи, които се явяваха в болницата в Детско отделение. И ние обслужвахме едно население от 35 000 души, от което 15 000 души бяха деца - новородени бебета. Ами тези родилки, които раждаха в Своге? Детският лекар присъстваше понякога на тези раждания, които бяха много трудни. И тези бебета, които се раждаха, някой път бяха увредени. И за всичко това, отговаряше детския лекар. И беше много трудно! И освен това, аз не можех да се движа никъде. Те ме будеха през нощта по 2-3 пъти. Линейката идваше, звънеше.

Някой път аз я чувах, някой път аз усещах, че в болницата е дошло и докарано през нощта с линейката от Балкана някое дете. И аз се събуждах, ставах и започвах да се обличам. И когато идваше линейката, и аз бях готов, отварях вратата и излизах. И тогава един от шофьорите каза: „Слушай какво, какво правиш бе? Аз смятах, че сега ще ти звъня и едвам ще те събудя, а ти стоиш облечен и готов!" И аз му казвам: „Слушай какво, през това време аз виждам, че това дете го карате с линейка, аз виждам, че е дошло в болницата, и аз вече съм готов." И той ми казва: „Слушай какво, ти така няма да можеш да издържиш тука! Взимай и напускай този град! Тоя град ще те побърка, и ти ще полудееш!" Така че дойде време, когато аз напуснах този град, но след като работех 16 години.

И така, аз съм 15 дни на разположение, и не мога да напусна, а в следващите 15 дни аз съм свободен. И тогава, трябва да пътувам среда и събота и неделя, за да се срещна с Борис Николов и с Мария Тодорова. И представяте ли си, аз тези 15 дни ги смятах, че аз съм изпратен на заточение! Аз съм интерниран от властите. На времето, когато интернираха някой по селата, тогава всеки един човек, който е интерниран, сутрин отиваше и се подписваше в една тетрадка в съвета, че присъства, и вечерта пак отиваше. Аз работех в едно село Страцимир, Силистренско като лекар и там имаше няколко човека, които бяха интернирани от властите, и сутрин отиваха, се подписваха, и вечерта се подписваха. Това нещо аз лично съм го видял и съм се убедил. А те бяха интернирани от властите по различни политически причини. Не бяха икономически и криминални престъпления, а поради политически съображения на властите.

Така, че аз също се смятах, че съм там - интерниран, че аз съм един затворник, който трябваше сутрин да се подписвам в присъствената книга на болницата, когато започвахме работа, и вечерно време и през нощта ме разписваше Бърза помощ, която изпращаше линейките, за да ме вземат. Това е! Аз отида, за 1-2 часа свършвах работа, прибирах се, линейката ме връщаше у дома. И накрая ми пишеха извънреден труд, и се плащаше по 50-60 стотинки. Аз не можех да спя цяла нощ, а те ми плащаха по 50-60 стотинки! Толкова, колкото струваше един хляб. Представяте ли си?! Така беха времената.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...