Jump to content

4.2. Обстановката в която съм попаднал


Recommended Posts

4.2. ОБСТАНОВКАТА, В КОЯТО СЪМ ПОПАДНАЛ

Но това беше отначало само едно много голямо мое незнание за обстановката, в която съм попаднал. Аз нямах представа къде съм попаднал! И може би бях толкова наивен, защото ме движеше един висок идеал, и ме пришпорваше Онзи, Който ме ръководеше. Вие виждали ли сте коне? Вие качвали ли сте се на кон? Яхвали ли сте кон? Знаете ли, че конят долу има специални устройства, за да се пришпорва, за да може да върви? Конят има юзди, някой го държи за юздите. Има камшик, а има и шпори, чрез които се забиват, едни специални железца се забиват в неговите слабини, някой път тече кръв. И те, трябва да предизвикат болка, за да може коня не да върви, не да тича, а да галопира. Т.е. това беше един специален ход на коня - галоп - тича и се движи с четирите крака. Та така, някой трябваше да пришпорва отгоре и да забива шпорите си в мен.

И аз, когато тичах, и пристигах в тех, какво намирах? - Намирах нещо съвсем различно. Та аз много трудно можех да се ориентирам, но благодарение на моята вътрешна подготовка, която идваше някъде от столетията назад, успявах да се съсредоточа, така че деня ми да не бъде пуст, да не бъде празен. И все пак да свърша някоя и друга работа. Много пъти се възмущавах пред тях и казвах: „Та как е възможно това? Ето аз идвам отдалече, правя 100 км. пътуване по влака. Непрекъснато се стремя да бъда свободен, да освободя този ден, когато трябва да се срещна с вас. Идвам тук и накрая нищо не се случва, нищо не става, при вас идват разни гости, които ми отнемат времето за работа с вас. Тези гости не са гости. Те са противници, както на вас, така и на мен!" Така съм говорил. Те ме гледаха, чудеха ми се и не ме разбираха защо толкова бързам.

Аз им казвах, че те в моите очи са възрастни хора, че са старци - единия дядо, а другия - баба. Това някой път ги ядосваше, друг път ги забавляваше, но работата не вървеше и не спореше. Така ставаше. Ето че дойдат гости, те не могат да се върнат, тези гости. Те ги приемаха в своята стаичка, сядаха, приготовляваха им кафета, бисквити и почваха разговори. Аз тогава предварително като се задаваха тези гости и минаваха в двора, аз преминавах в другата стая. На мен не ми трябваха гости, аз бях дошъл за работа. И освен това криех контакта си с тях, криех, че се срещам с тях. Защо? Ами защото, ако ме виждаха там - един, два три пъти, непременно щяха да ме наклеветят на Милицията и на властите. И властите щяха да предприемат мерки срещу мен. Затова съм се криел, защото аз на тех изобщо не им вярвах! Така, че понякога госта си тръгне по-рано, или пък приказката му не върви добре с Борис или с Мария, и той си тръгваше по-рано. Тогава се освобождаваше някой процеп, да - процеп от свободно време. И тогава сядахме да работиме.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...