4.5. Времето на Школата бе в тяхното съзнание

[Ани]

4.5. ВРЕМЕТО НА ШКОЛАТА БЕ В ТЯХНОТО СЪЗНАНИЕ

Това казвах, а те продължаваха да си живеят в онова време, което беше в тях и в съзнанието им - времето от Школата на Учителя. А от Школата на Учителя бяха минали от 1945 година до 1970 година, цели 25 години! Мнозина си бяха заминали, бяха останали малцина. Така, че животът от времето на Школата съществуваше в тяхното съзнание. Това време съществуваше в Невидимия свят, това време съществуваше и в техните спомени, записани в техните глави и мозъци. Но това време беше действено, това време беше живо, но това време не беше реално, защото се отнасяше за една друга епоха. И когато започнаха да ми разказват, и когато аз започнах да записвам, това време оживяваше и в тех, оживяваше и в мен. Спомените идваха, те се запечатваха от техния говор на магнетофонните ленти, или се изписваха чрез моя молив на белите листове.

И така техния живот бе записан, бе запечатан и след това беше отпечатан в поредицата на „Изгревът". Така, че тези светли дни за които говореше Учителят, не бяха за тяхното поколение. Защото светлите дни те бяха си ги използвали по времето на Школата на Учителя - цели 22 години. А пък аз в момента имам някои условия, които ми са дадени -външни условия и вътрешни условия. И аз доколкото мога ги използвам, и доколкото мога успявам да изпълня своя план по програмата на „Изгревът". Доколкото мога и както мога. Но това е много трудно, защото аз също съм един простосмъртен человек. Простосмъртен человек със своите качества, и със своите слабости. Но важното е, че аз също вярвам в това, което казва Учителят на Мария, че „За вас ще дойдат светли дни." Макар, че съм публикувал досега Словото на Учителя от 59 томчета, които са отбелязани в „Изгревът", том XVI накрая, където има Каталог, в който пише какво съм изкарал, макар, че имам 22 тома, още в мене не е залегнало убеждението, че са дошли т.н. светли дни в моя живот. Че с тези светли дни да мога да свърша една работа, за която съм изпратен.