7.7. Дебелият кол за злите кучета

[Ани]

7.7. ДЕБЕЛИЯТ КОЛ ЗА ЗЛИТЕ КУЧЕТА

А сега да си продължа разказа за онези кучета, които аз хранех 3 години и които ме лаеха, когато влизах в техния двор. А няколко пъти те се хвърляха върху мен не само да ме хапят, но да ме изядат и да ме разкъсат. Още щом наближавах вратата, усещах, че във въздуха на този дом ставаше някакво движение! Разбира се, отгоре - онези, които стояха, ме забелязваха. Имаше сили, които воюваха срещу мене, за да не идвам в този дом. И това беха същите духове и сили, които ми пречеха и възпрепятствуваха да си върша моята работа, и да си я довърша така, както трябва. Тогава ги виждах - те като някакви стрели отгоре - от 50-60-100 метра, не се втурваха, а като стрели се насочваха, влизаха в кучетата. Те направо се преобразяваха като зверове, и се ожесточаваха срещу мен! Така, че онова, което ожесточаваше кучетата, бяха ония духове, които влизаха в тех. И аз, когато наближавах вратника, за да го отворя и за да влезна вътре, посрещаха ме тези песове, лаеха яростно, като че ли аз съм най-големия враг на този дом. И като влизах в този „Малък дом", аз стоях като парализиран! Всички ме гледаха учудено, че тези кучета ме гледат така яростно. И аз тогава казвах: „Това са същите духове, които ми пречат да работя с вас! По-рано бяха горе в Невидимия свят, а сега ги доведоха и ги вкараха в кучетата, та да влезнат в тях и да ме лаят, че дори и да ме разкъсат."

Много, много неща има да казвам във връзка с тези кучета. Но аз го казвах, а Мария и Борис ме гледаха и смятаха, че тези кучета имат задачата само да ги предупреждават. И веднъж, като влизах вътре, така яростно ме нападнаха, и аз така се огледах встрани, и виждам един кол. Един кол - дебел колкото ръката ми, и некъде към два метра. Посегнах към него, и го сграбчих. А аз по онези години бях много здрав и много як. И като взех кола, и като го завъртях. А Борис и Мария ме гледаха така от 40-50 метра, че аз го завъртях. И не само го завъртях, а започнах да се бия с тези кучета, които скачаха върху мен. И тоягата, този кол беше в ръцете ми, и той налагаше кучетата отляво и надясно. И накрая кучетата бяха бити, и пребити! И накрая със своите задници, които се влачеха, почнаха да квичат, и се завлякоха в храстите на двора. И след това се приближих към тех, и им казвам: „Виждате ли какво става тук? Аз храня кучета три години, за да ме изядат накрая. Вие сте виновни за тази работа!" А онези ме оглеждат и казват: „Ти си много жесток! Това ожесточение, което е у тебе, требва да се махне!" - „Какво ожесточение бе? Аз водя битка срещу тези духове. Те искат да ме изядат, а вие ми говорите за някакво ожесточение!"

Та на времето, нали знаете, че има една такава поговорка в българския език: „Храни куче та да те лае." Ето, при мен тази приказка беше осъществена и се виждаше на яве. И така, аз стоях с кола пред тях, и те ме погледнаха и се уплашиха, че може да стоваря кола върху тях. И избягаха, и се прибраха вътре, и се заключиха. Да, заключиха се! Защо? -Защото се уплашиха от Онзи, Който беше в мен и беше категоричен срещу това безумие. И аз захвърлих кола, седнах на пейката. И сега - седя, и си казвам: „Ако тези не отворят вратата, аз си тръгвам и повече никога няма да дойда!" След малко Борис отвори вратата, и с Мария излезнаха, дойдоха и седнаха до мен на пейката. И след малко влезнахме в къщата, и започнаха същите неща. Те не бяха готови за работа за това, за което аз бях дошъл. Те бяха закачени за една друга верига. Тази верига ги водеше нататък - към техните съвременници и към техното ежедневие - кой кого видял, кой с кого се срещнал, кой какво казал, кой какво мислил, кой какво пророкувал, че щело да се случи. Абе какво ще се случи бе хора? Аз нали съм дошъл? Аз съм Пророкът! Но не и те. Аз нали съм тук? Толкова години съм доказвал, че съм Пророкът, изпратен, за да свърша дадена работа. Но аз бях никой, а ония бяха мнозина - 999 човека. И накрая какво стана? - Нищо! Онези се провалиха.