8.4. Тетрадките на Мария Тодорова изчезват

[Ани]

8.4. ТЕТРАДКИТЕ НА МАРИЯ ТОДОРОВА ИЗЧЕЗВАТ

Няколко пъти изказвах желанието си да има условия, и че да вземе своите тетрадки, да ги прочетеме и, за да видиме какво пише в тех, и какво тя е писала преди 50 години. Но тези тетрадки ги нямаше. Много пъти настоявах. Нейните тетрадки, в които бяха записани по дати разговорите с Учителят, ги нямаше. А къде бяха изчезнали? Тя също не знаеше къде бяха. Защо? По онези години всяка седмица, всеки месец ставаха обиски от Комунистическата власт по донесение от различни хора. Правеха обиски по домовете, преглеждаха, прибираха всички беседи от Учителя, прибираха нотни тетрадки, прибираха разни ръкописи на пишеща машина, прибираха ръкописи, написани на ръка - прибираха всичко.

Целта беше да приберат, и да унищожат!

Те много добре знаеха, че между т.н. последователи на Учителя нямаше шпиони на западните разузнавателни централи, но следеха. Хубаво, да следят! Нямам нищо против. Но защо унищожаваха? Значи те имаха друга цел - да унищожат! А пък Мария Тодорова имаше съвсем друга цел. Тя искаше тези спомени, които тя даваше, да ги напише сама, и да покаже вътрешната страна на Школата на Учителя. И да бъде наречена нейната книга „ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКАТА ДУША". Пък после се спря и казва: „Е, може да бъде и „Идеалът на великите души". И аз казвам: „А-а-а, не става тази работа. Значи трябва да има много велики Учители. Ще сложиме „Идеалът на великата душа", защото Учителят е един.

По-късно, работейки, обработвайки нейните материали по моите записки, видях, че тази работа е вече една идея, която постепенно-постепенно се реализира. Това беше една обща идея между мен и нея. Без един от двамата ни, тя не можеше да види бял свят. 10 години аз съм се борил след като тя си замина 1976 г. да се добера до нейните 2-3 тетрадки, в които бяха записите, които тя имаше като разговори с Учителя. Но безуспешно! Борис Николов не ги даваше. Защо ли? Просто не знаеше къде ги беше сложил, и той изобщо не мислеше по този въпрос. Беше забравил. И всеки път, когато го срещах, аз говорех за тези тетрадки. Той казваше, че не знае къде са. После казваше: „Ами казва, аз съм ги дал тук и там." Тогава аз му припомнях, че съм работел само аз и никой друг с Мария Тодорова 10 години, и че аз трябва да си довърша работата. Но той не ги даваше. От ревност ли? Ами тези нейни разговори в тези тетрадки, ако бяха попаднали при друг, ами те щяха да ги опропастят или щеха да ги унищожат. Така че ето, аз нейните опитности, които пишеше на белите листове и които ги обработвам, ами те надвишиха над 600 листа на двойна страница. А това малко ли е? Така, че работата без тези тетрадки нямаше да се завърши.

И кое беше най-интересното? Най-интересното беше следното, че когато аз започнах да работя с нея, аз й казах да вземе едно тефтерче, и когато нещо като опитност й премине през нейното съзнание, да вземе един химикал, един молив и да напише по един ред. За да може след време, като аз седна с нея пред магнетофона, тя като погледне тефтерчето, да си припомни опитността и да разкаже. Хубаво! Мария реши, че това е разумно, и от време на време започва да записва по едно изречение. И дори веднъж ми показа тефтерчето - бяха записани 15-16. И аз казвам: „Ама много малко са." И тя казва: „Малко са, но полека-полека ще напълня тефтерчето."