9.10. Стенограмите на Савка Керемидчиева

[Ани]

9.10. СТЕНОГРАМИТЕ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

По това време Борис Николов работеше върху стенограмите на Савка, които той ги разчиташе. Ама да не смятате, че той се е сетил сам за тези стенограми? Не, аз бях този, който го накара. Първо, аз бях този, който го накара да даде т.н. код от стенограмите на Савка. Аз имах стенограми на Савка, които бях получил и никой не можеше да разчете нейната стенограма. Защо? Защото тя беше така устроена, че тя не спазваше общоприетите правила за т.н. сигли - съкращения в стенографското писмо, които са общоприети, и които се изучават от всеки един ученик, който изучава стенографията. Тя си правеше свои собствени съкращения, които сама си ги знаеше.

И ако някой от страни стенограф идваше да чете нейната стенограма, той не можеше да чете. И тогава аз накарах Борис Николов, дадох му няколко листа стенограми, и му казах: „Вземи и ги разчети. Това е кода на Савка." И му обяснявам какво значи код. Казвам: „Ето тази стенограма, ще я разчетеш, ще я напишеш на стенограма. След това аз ще дойда с магнетофона, ще я запиша. И ти ще ми предадеш както оригиналния текст на Савка, така и твоя текст, за да може след време ние да знаеме как тя съкращава при своите стенографски бележки." И той го направи. И знаете ли какво? Ами той много се мъчи, докато разчете тези листове стенограми на Савка, които аз бях му дал. И накрая ми казва: „Аз по едно време се ядосах и казах: „Савке, да дойдеш да си разчетеш стенограмата." И след това казва тя дойде, и чувам нейния глас как ми шепне на ухото. Аз гледам стенограмата и я разчитах, и я написах."

След това той ми я издиктува, аз я записах. След време, след много-много години, след 20 години, аз дадох този стенографски запис на Марийка Марашлиева. Тя го преписа, и аз в момента го имам като код. Имам го записан, имам го записан на магнетофонен запис, а го имам и на лист - машинописен текст. Така, че аз имам кода на Савка от нейните стенограми, и никой не може да чете без това, което аз съм направил. Но това съм го направил аз, а не някой друг. Разбрахте ли го?

А по същото време аз дадох и една тетрадка от стенограми на Боян Боев. Той работи също по същия начин ги разчете, записа ги, аз ги записах на магнетофон и по същия начин ние ги прехвърлихме на машинописен текст. Така, че аз имам т.н. кодове от стенограмата на Савка Керемидчиева и на Боян Боев. Така, че Борис Николов беше седнал да дешифрира стенограмите на Савка, т.е. тези стенограми и част от нейните материали, които той изваждаше като мисли на Учителя, за да могат да бъдат извадени, за да може да се подготвят т.н. „Свещени думи на Учителя". Но това се правеше под мое давление, под мое изискване, а не по техно желание. Напротив! - Колко пъти съм говорил, колко месеца, как съм настоявал, каква сила съм изразходил, за да мога да го задвижа и да седне и да може да работи!

И сега, кое е най-интересното? Той започва да разчита стенограмите, първо ги пишеше на своя стенограма, след това започва да ги преписва на тетрадка като отдолу слагаше индиго. Пишеше ги на български език. Но той е левак, той пише с десната ръка и много смешно и трудно пишеше, защото той е левак. Но през цялото време се мъчеше да пише с десната ръка. А защо? Ами защото Учителят беше дал едно правило, че човек, който работи с десната си ръка, той развива центровете в лявото полушарие на мозъка си. А, за да развие и дясното, поне, когато обядва - сутрин, обед и вечер, трябва да държи лъжица, вилица с лявата си ръка, за да може да я употребява и, за да може чрез тези движения да се развиват центровете и в дясното полушарие на мозъка. Така, че той преписва с дясната си ръка под индиго тези 1-2-3-4 книжки от Свещените мисли на Учителя за ученика, които трябваше да попаднат като заглавие, предварително дадени от Учителя на Савка, които бяха записани от нея на един лист.