Jump to content

10.6. Как Мария Тодорова разказваше


Recommended Posts

10.6. КАК МАРИЯ ТОДОРОВА РАЗКАЗВАШЕ

И така, трябваше да ми разказва. И тя започна да ми разказва полека-полека. И аз започнах да записвам. Как записвах? Ами аз бях лекар, имах рецепти, и отначало записвах на рецепти. После си взех едно тефтерче и записвах там. Правех опити да запиша нейния разговор на магнетофон, но тя категорично отказваше. Тя не искаше да се запише нещо, което не е направено както трябва - по висок идеал. Трябваше да се осмисли всичко, трябваше време да се подготви, а това време тя го нямаше. Имаше време за други неща, но нямаше време, за да напише онова, което аз исках.

Обаче, имаше нещо друго: веднъж написа половин страница, започна да чете, аз го записах, тя цялата се разтрепера. Аз го пуснах, тя го чу, чу записа и каза накрая: „Не, не ми харесва!" Ама казвам: „Защо не ти харесва, това е добре написано?" - „Не, аз искам да стане по-добре, но аз на този етап не мога да свърша тази работа!" - „А-а-а, това е вече нещо друго. Ние отиваме в един следващ етап, че ти на този етап, не можеш да свършиш тази работа. Ето, аз съм този, който ще я свърши. Хайде, започвай, казвай и аз записвам."

И тя започваше. Ама да не смятате, че тя сега започва, и последователно разказва случай след случай, случай след случай? Няма такова нещо! Тя в момента разкаже един епизод, аз го запиша. И толкова! След това мине един час - разкаже друг епизод. Или пък някой път, когато отида там не ми разкаже нищо, защото през нейното съзнание не преминават тези спомени. Никой не ги пуска в съзнанието й, и тя няма как да ми ги даде. Понякога записвах нещо, слагах го в чантата си. А тя ме поглежда озадачено, и все казваше: „И този път сложи нещо в торбата!" И поглеждаше чантата ми, и имаше усещането, като че ли аз я ограбвах, като че ли аз взимах нещо от нея и, което никога нямаше да се върне при нея.

Това беше верно. Тези опитности беха нейни, те беха излезнали от нея. Тези опитности беха част от нейното време, преживяно през времето на Учителя. Това беше един вътрешен живот, който беше реален. Той беше реален и този живот имаше форма, но в едно друго време по времето на Школата на Учителя. Тогава имаше форма този живот, този живот имаше съдържание, този живот имаше сила. Този живот се изразяваше чрез последователите на Учителя, защото Учителят бе на Изгрева в Дух и Сила.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...