11.11. Лагер в местността „Секирица"

[Ани]

11.11. ЛАГЕР В МЕСТНОСТТА „СЕКИРИЦА"

И сега, кое е най-интересното? Ами най-интересното е - ние вече сме горе 20 дни на „Секирица". И аз виждам, че от време на време минава някой познат на Борис, говорят нещо с него, после си заминават. И така, в разстояние на една седмица минаха десетина човека. И аз питам: „Абе казвам тия хора откъде знаят, че ти си тука на „Секирица"? Нали се уточнихме на никого да не казвате, никой да не знае, за да не дойдат тука и да направят палатки, и да дойде властта, и да разтури всичко, и да си имаме неприятности? Нали властта забрани събирането?" Борис мълчи, Мария мълчи. Мълчат и двамата. Тогава разбрах, че те са, които са казали на тия приятели, че отиват там. Защо? Ами, защото то се разбра по-късно какво стана.

И аз бях отишъл от 1 юни. И това беше некъде към края на месец юни. И в един хубав ден пристига един камион, и от камиона започват да стоварват багажи на Жечо Панайотов и на брат му Иван Жеков. И почват да правят палатки. И казвам: „Ама какво правите вие тук?" - „Ама казва ще правиме лагер." - „Ама казвам какъв лагер бе, нали държавата е забранила?" - „Абе казва тя е забранила горе, обаче тука не е забранила." - „Ама казвам, как може такова нещо бе? Вие ще предизвикате обиски, ще дойде властта, ще дойде Милицията, ще разтури лагера. Ще станат бели!" - „Не казва, няма да станат." Аз се ядосвам, отивам при Борис Николов и му казвам така и така, така и така. - „Ти ги докара тия хора. Ела да спасяваш положението, да отиват да си правят лагер на всички други места, но не и тука! Е, планина голяма и широка."

И той идва при мене, обаче, обсебен, маха с една ръка и казва: „Рекох аз, нареждам тука да се направи лагер на Бялото Братство!" Представяте ли си?! Отивам аз при Мария и казвам: „Виж какво, вие влизате в клопка!" И отивам аз, и се разправям. Казвам: „Вие влизате в клопка! Ще се съберат тука 10-15-20-30 палатки, ще дойде Милицията, ще ви разтурят това, и след това вие ще предизвикате много голям погром! И ще отговаряте!" И той, Борис казва, бие с юмрук по гърдите, и казва: „Аз съм винаги готов да отговарям!" - Приказки, приказки! И аз казвам: „Аз повече с вас не мога да седя тук! Аз си заминавам до неделя." А беше петък. И се качвам горе.