Jump to content

14.3. Творчеството на Борис Николов - „Мисли на ученика", „Пътят на ученика", „Окованият ангел"


Recommended Posts

14.3. ТВОРЧЕСТВОТО НА БОРИС НИКОЛОВ* -

„МИСЛИ НА УЧЕНИКА", „ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА",

„ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ"

И така, той най-накрая склони и започна полека-полека да работи. И особено след като се върнеше след работа, след като почине 1-2 часа, сядаше и дешифрираше - колкото можеше. Дешифрира, след това ги пише на своя стенограма. А следващия етап - от тази стенограма, той ги пишеше на една тетрадка, като слагаше отдолу и индиго. Пишеше ги на български език, а той беше левак, работеше с лявата ръка, а пишеше с дясната ръка, и затова почерка му е малко така необикновен - необикновен наклон, и необикновено изписване на българските букви.

Освен това аз бех задвижил и нещо друго. През целия си живот той имаше навика да носи малки тефтерчета и каквато негова мисъл мине през главата му, и през съзнанието му, той вадеше тефтерчето, и я записваше на стенограма. Това бяха такива идейни мисли от неговата вътрешна Школа, през която минаваше. И той веднъж ми ги прочете, и аз казах му: „Добре, това е много хубаво! Подготви ги и ще ми ги диктуваш." Така, че той подготвяше и този материал, изваждаше ги от тефтерчетата, след това ги прехвърляше на по-големи тефтери пак на стенограма, и тогава ми ги четеше.

Та този огромен материал като „Мисли на ученика", той е некъде към 25 часа, той е прехвърлен от ролките върху касетките.

И тези касетки бяха дадени на Марийка Марашлиева, тя работи донекъде, и след това Полина от град Видин довърши тази работа. Така, че това ще излезе наяве.

Освен това ние работихме и една друга голяма тема - „Пътят на ученика". А „Пътят на ученика", това бяха опитностите с Учителя в Школата Му. И този материал също беше някъде над 20 часа. Аз лично след време, след 1990 г. пуснах магнетофона, пуснах ролките, слушах, и лично с ръка изваждах целия този говор на лист хартия. След това аз диктувах на Марийка Марашлиева.

И така излезнаха спомените на Борис Николов, които са отпечатани в I том на „Изгревът", и във II и III том на „Изгревът". Така че, когато аз говоря тука непрекъснато, че аз в разстояние на 10 години и нещо работя, вие смятате, че това са общи приказки и неща, които аз си измислям. Нищо подобно!

Аз движех едновременно тези три неща - тази поредица „Пътят на ученика", над 25 часа записани на магнетофон, „Мислите на ученика", които трябва да излезнат в един особен том.

Третото нещо, движех по „Пътят на ученика" - това са спомените.

И четвъртото, което беше най-важно, запомнете: той имаше написан материал от затвора, и се наричаше „Окованият ангел". А този Окован ангел, това са негови мисли, които той записваше нелегално в затвора на стенограма, на едни малки листчета. Те се слагаха в капачките на едни буркани, чрез които Борис получаваше храна два пъти в месеца. Той пишеше, слагаше ги там по специален начин. Мария Тодорова ги взимаше, носеше ги при Боян Боев, разчитаха ги, четяха ги, плачеха и след това ги събираха. Та тези стенограми по-късно аз го накарах, той ги разчете. И след това те бяха написани от него лично на пишеща машина. А по-късно той ги чете пред магнетофон. Те беха записани, част от тях. И част от тях аз успях да публикувам в „Изгревът", том III, като извадих онези негови мисли, които беха най-подходящи за случая, във връзка с разрушението на Братството.

____________________________________________________

*3абележка:

„Мисли на ученика" - магнетофонен запис 25 часа. Готов за печат в самостоятелен том.

„Пътят на ученика" - спомени, отпечатани в „Изгревът", I, II и III том.

„Окованият ангел" - част от него е публикуван в „Изгревът", том III, с. 192-290.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...