Jump to content

14.10. Печеме се в подница под връшника


Recommended Posts

14.10. ПЕЧЕМЕ СЕ В ПОДНИЦА ПОД ВРЪШНИКА

Вие знаете ли навремето българите как печеха хляба? Ами много просто - в подница. А какво представлява подницата? - Ами нали сте виждали тепсия? - По този начин те месеха глина, правеха като формата на тепсия, слагаха да се изпече, да изсъхне на слънцето. След като изсъхваше, слагаха на един триножник и изпичаха глината. След това в тази направена от глина, под формата на тепсия подница се слагаше, първо се посипва с брашно, слага се тестото и отгоре се слагаше един похлупак като на тенджера - похлупака на тенджера. Това се казваше връшник, но беше така направено, че върху него трябваше да се сложи жаравата, жаравата, която трябваше да се вземе от там, където беше напален огън. А между другото тази подница се слагаше върху един триножник, палеше се огън в огнището, огъня нагряваше подницата в разстояние на един час. След това подницата се сваляше със специални щипки. Слагаше се на земята, слагаше се тестото, слагаше се отгоре похлупака, който се казваше връшник. Върху него се слагаше жар. И така се печеше хляба. Та аз съм виждал как се пече хляба. Този хляб е много вкусен! Той се печеше при едната ми баба Румяна. Другата ми баба вече беше спряла да пече в подница, защото беха си направили фурна - ръчна фурна. И там печеха хлябове, и печеха всяка седмица хляб във фурната.

Така, че в този дом и в това време ние бяхме сложени в подницата - печехме се отдолу, печехме се от връшника, и ни изпичаха! Как аз издържах, не мога да си обясня! Мария също как издържа, също беше чудно! Но след като тя свиреше песните на Учителя, пробиваше се един отвор, след това влизаха 1-2-3 лъча, постепенно този отвор се разширяваше, уголемяваше се, и така - полека-полека се разведряваше.

И се отваряше един отвор, може би 2 метра на 2 метра в стаята, а на всякъде от страни беше една тъмнина, тъмнина на Преизподнята! Тогава тези духове, които бяха обсебили, които бяха влезнали в неговото тяло, те изчезваха, и нещата се успокояваха, и можехме да отдъхнеме.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...