Jump to content

19.3. Мария и Борис играят Паневритмия на „Харамията"


Recommended Posts

19.3. МАРИЯ И БОРИС ИГРАЯТ ПАНЕВРИТМИЯ НА „ХАРАМИЯТА"

И така, аз Мария я заварих, когато беше на 72 години, и от 1969 г. до 1976 г., тя беше от 72 до 78 години. За възрастта си тя беше подвижна, пъргава. Наблюдавах я дори на Рила как играеше Паневритмия. И се чудех как е възможно такова нещо - една баба на 74 години да играе така пластично, както ония, които бяха на 22 години не можеха да играят!

Но беше най-интересното тогава, имаше големи неразбории на Рила в онзи лагер, който беше при Молитвения връх. А Борис и Мария бяха горе на Салоните. И те бяха обявили, че ще слезат в 10 часа да играят Паневритмия на „Езерото на Чистотата". Обаче, разстоянието е много голямо от Салоните до „Езерото на Чистотата" и е необходимо два часа. Така, че каква сметка са си правили Борис и Мария, не знам, вероятно се бяха забавили да тръгнат. И когато тръгват, и идват, всички ги чакат. Беше 10 часа, половин час ги чакаха. Тогава вече не изтърпяха, особено ония възрастните от техното поколение и казаха: „Абе какво ще ги чакаме бе? Тука сме се събрали 200 човека, и чакаме двама човека! Абе тези хора защо не стоят тука при нас на лагера, а сега ние ще ги чакаме ония да слезнат там от горе от небето, като че ли са ангели и архангели!" И Паневритмията започна. Паневритмията започна без тех. И Паневритмията обикновено е 45 минути. И те вече играят 10-15 минути Паневритмия, музикантите свирят, и полека-лека се задават вече Борис и Мария. Застанаха за секунди пред колелото на Паневритмията, видяха, че онези вече играят, видяха също, че са почнали Паневритмията без тех. Стана им неприятно, но в момента намериха едно място от 2-3 метра -влезнаха и започнаха да играят.

И най-интересното беше: цялата Паневритмия в моите очи беше разкъсана. А тя беше разкъсана, понеже всички групи, които бяха там на лагера воюваха едни срещу други коя група и кой ръководител да бъде начело. Така, че Паневритмията беше разкъсана от тези групи и от тези борби. В момента, когато влезнаха Мария и Борис, отведнъж през цялата верига и през целия кръг премина една светлина, една сила, и Паневритмията се заключи! Всички изтръпнаха от този ток! Аз наблюдавам, и всички започнаха да играят.

А пък Мария! - Тя не играеше Паневритмия, тя не танцуваше Паневритмия, тя се движеше с такава пластичност, като че ли краката й не допираха тревата и земята, като че ли краката й бяха една педя над земята! А ръцете й пластични, тя се движеше, просто се движеше във въздуха! Ама това, което аз ви разказвам, това беше живо преживяване. Това не е измислица, това не е фантазия. Борис също играеше пластично. Бяха години наред играли Паневритмия.

И така, Паневритмията приключи, и след това Борис и Мария слезнаха в лагера. Там обядваха и полека-полека си отидоха на техния лагер горе на Салоните. И беше много интересно, Борис беше слезнал долу на лагера и Мария, бяха седнали на една маса. И около тях се завъртяха разни хора, всеки носи някакъв лист, написан на пишеща машина, и казва: „Брат Борис, виж този текст, виж това нещо." И той само клатеше глава: „Добре, добре!" - „Ами да го прочетеме ли?" И той казва: „Слушай какво, хайде ще си го прочетете довечера. Аз сега съм дошъл така, да се видя с приятелите." Беше много интересно, и беше много трагично. Защо? Ами нямаше Единство. А Единството се ръководи от Духа. Нямаше го Духът на Учителя, Духът на Школата на Учителя. Нямаше го и този Дух на единение на Рила. Духът на Рила е нещо съвсем различно. И го нямаше. Така, че това нещо аз съм го наблюдавал.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...