Jump to content

23.11. Да отсечеш бор на 100 години, висок 30 метра!


Recommended Posts

23.11. ДА ОТСЕЧЕШ БОР НА 100 ГОДИНИ, ВИСОК 30 МЕТРА!

И ние сега чакаме, и очакваме след една седмица да дойдат онези, и да ни изгонят. Но кое беше най-интересното? Най-интересното беше, че аз отивам при Мария и казвам: „Къде е Борис?" Ами казва: „Е-е-е там в гората, сече един бор." - „Абе как ще сече един бор? Нали е ученик на Бяло Братство! Как ще сече дърво в гората?" - „Не вика, там е казва при онзи бор и сега иска да го отреже с триона." Отивам аз и какво гледам: един трион, и Борис реже един бор. Ама толкова дебел, че аз с двете си ръце не мога да го обхвана! Значи аз обхващам бора може би 2/3 или 3/4. Значи не ми достига още две педи, за да го обхвана. Такъв дебел бор, висок 30-40 метра! И аз казвам: „Значи ти искаш да отрежеш този бор? Как е възможно бе? Нали тука ние сме дошли да летуваме. Как ще режеш ти този бор, не ти ли е жал за този хубав бор? Той тука най-малко 100 години е растел, а ти сега идваш да го отрежеш?" Той мълчи.

Отивам при Мария и казвам: „Мария, ама това не е Борис. Ама тука положението става много тревожно!"

И Мария казва: „Да казва, това не е Борис, но дойде един горски дух, влезна в него. И сега, докато не отреже този бор, няма да миряса!"

И аз отивам при него и говоря с Борис, обаче, Борис е тялото му, а в него оня горски дух, който требва да реже - оня дървар, значи човек, който реже дървета. И казвам: „Добре де, ти този бор, трябва да го режеш най-малко 3 дена!" - „Е, казва - ще го отрежа." И първи ден, втори ден, трети ден. Успя да го отреже, да го бутне. Как не го затисна този бор, не знам.

И след три дена аз отивам, гледам - бора вече е отрезан, и се е опънал. И казвам: „Сега какво ще го правиш?" И казва: „Сега ще го нарежа на парчета." И той започва да реже с триона този бор, некъде на 50-60 см. И аз се чудя за какво му е този бор да го реже на толкова малки парчета! Някои ги отреза на 50, някои ги отреза на 60-70 см., обаче дебел бор - дълъг най-малко 15 метра. И така, реже, реже - сутрин, обед, вечер. Прибере се, хапне, полегне 1-2 часа, става, отива с триона и продължава да реже. Изобщо с него не можеше да се говори, защото друг беше завзел тялото му. И пак отивам при него: „Добре де, сега какво правиш? Защо режеш този бор на парчета, за какво ти са?" Той само се усмихне и нищо!

- Продължава да си реже бора и изобщо не ме познава, че аз съм този, който е дошъл при него. И мълчи, нищо не казва. И така - 10-15 дена, той не обелва никаква дума, и реже с трион бора на парчета.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...