5.2. Как бе дадена песента „Фир-Фюр-Фен" на събора в гр. Търново 1922 г. – стр.362

[Ани]

5.2. КАК БЕ ДАДЕНА ПЕСЕНТА „ФИР-ФЮР-ФЕН" НА СЪБОРА

В ГР. ВЕЛИКО ТЪРНОВО ПРЕЗ 1922 ГОДИНА

5.2.1. Учителят Дънов през лятото на 1922 г., месец юли, на 26 - вторник, са с приятели в Чам Кория, сегашно Боровец. Министър-председателя Александър Стамболийски, като научава, че г-н Дънов е в Чам Кория, то нарежда на подпоручик Бакърджиев да докара г-н Дънов за разговор с него.

За г-н Дънов е определен бял кон, а за Петко Епитропов - червена кобила. След разговора Стамболийски се разполага добре към г-н Дънов. Целият разговор е публикуван в „Изгревът", том IV, с. 447-448.

5.2.2. Приятелите подават молба за събор на Бялото Братство за месец август, 1922 г. в Търново и получават разрешение. Организацията на един събор е много трудна работа, защото там пристигат около 600 човека. Как става това, ще прочетете в „Изгревът", том V, с. 362-364.

5.2.3. Палатките са опънати в лозето, вилата е почистена, но се оказва, че има счупени керемиди и ако завали дъжд, покрива ще протече, и ще стане наводнение. Учителят нарежда на младежите да се качат и да подменят, и наредят керемидите. Това не е много лесно. Изведнъж се задават облаци и започва да пръска, а покрива е оголен от керемидите. Борис слиза и съобщава, че му трябват още 2 часа, за да подредят покрива. Учителят Се обръща гърбом, произнася някаква формула и вдига ръка. След минути облаците се разнасят и за 2 часа успяват да заменят счупените керемиди.

Точно след 2 часа отново пристигат застрашителни облаци, и започва буря и пороен дъжд. Но вече всички са във вилата, покривът е препокрит и всички пият вряла вода, и пеят песни. Първото чудо се случи пред всички! Виж „Изгревът", том VI, с. 195-196.

5.2.4. През това време целият град е облепен с плакати срещу дъновистите и приканват гражданите в читалище „Надежда" за диспут с г-н Дънов. Съобщават това на Учителя и Той Се усмихва, и казва, че вместо те да разгласят за читалище „Надежда", това го правят свещениците. А защо ли?

Ето защо това е второто чудо! Противникът да разгласява новина за теб.

5.2.5. На архиерейския събор от 20 юли 1922 г. излиза техно решение, с което съобщават, че Петър Дънов Се е отлъчил от църквата, публикувано в „Дневник", бр. 6804. Виж „Изгревът", том V, с. 361 за 1922 г.

Е може ли човек да се самоотлъчи? Разбира се, че не може. Това е едно от чудесата на църквата.

5.2.6. В 5 часа сутринта, събота - 19 август 1922 г. се провежда наряда, следват гимнастически упражнения. Учителят дава девизът на Бялото Братство, а той е: „Страх от вънка, любов от вътре. Тъмнина от вънка, а светлина от вътре. С любов и със светлина! Ние сме душите на любовта и на светлината."

Този девиз е в основата на думите на песента „Фир-Фюр-Фен", която ще се даде и гласи: „Без страх! Без тъмнина! В Любовта безгранична." Виж „Беседи, обяснения и упътвания на събора в гр. Търново 1922 г.", на с. 7.

5.2.7. Всички са готови за тръгване към града, към салона „Надежда". Всички решават да тръгнат без закуска. Дали да бъдат всички с бели дрехи? Решението е дадено в „Белите дрехи", „Изгревът", том V, с. 364-365.

5.2.8. По това време в Търново поповете съобщават, че Дънов ще бъде убит. А разрешението за събора е от правителството. Затова се изпраща една дружина войници със затъкнати щитове на пушките, и те идват на лозето. И от там започват да охраняват цялата колона от 600 човека до читалище „Надежда". Наредени са по 5 човека на ред, и колоната е към стотина метра. И никой не ги е нападнал. Така пристигат до читалище „Надежда". Виж „Изгревът", том XVI, с. 88-90. Войниците са ги охранявали.

5.2.9. На тръгване за читалище „Надежда" Учителя дава песента „Фир-Фюр-Фен, Тао би аумен", което означава: „Без страх! Без тъмнина! В Любовта безгранична." Тези думи отговарят на девиза, който преди това е дал. Вървят и пеят тази песен. Пеят първата част от песента.

5.2.10. Обяснението на тази песен може да намерите в отпечатаната съборна беседа „Обяснения и упътвания" от 1922 г. на с. 133-134.

5.2.11. Пристигат в читалище „Надежда" заедно с войниците и Фелдфебела, който ги ръководи. На балкона има свещеници, дошли от околията. Първите два реда са свободни за владиците, които ще присъствуват и ще дойдат. Владиката идва, става и крещи, че иска диспут. Но в салона има войници и Фелдфебела пристъпва към него, и го удря с юмрук по калимявката. Той сяда без калимявка и те замлъкват временно.

5.2.12. През това време в салона се пеят братски песни: „Братство, единство", „Излязъл е сеяч да сее", „Ний сме славейчета горски" и други. Общият хор заглушава гласовете на владиката и свещениците, които викат: „Искаме диспут!" Напрежението е било много голямо, а гледката е била срамна за владиците и поповете.

5.2.13. „Диспутът, който не се състоя" - Виж „Изгревът", том V, с.

365-367. Учителят идва и казва: „Моето Учение не е на теория и диспут, то е основано на строго научен опит." След няколко минути всички свещеници заспаха, клюмаха с глави и им паднаха калимавките. Накрая се събудиха и започнаха да викат: „Искаме диспут!" А Учителя казва: „Какъв диспут, та вие през цялото време спахте и нищо не сте чули!" Всички се смеят. - „Искаме диспут в 2 часа след обед!" - „Който иска диспут, сега да го направи, след обед в 2 часа няма да може."

Това е първата победа! Заспаха и се пробудиха накрая, когато Учителят завърши.

5.2.14. Остават в салона хора, които да изчакат какво ще им се случи в 2 часа след обед. А през това време всички тръгват към лозето. Учителят веднага нарежда да се окопаят палатките, за да не влиза вода вътре. Точно в 2 часа се излива пороен дъжд над целия град. Някои са в палатките, някои са във вилата.

Това е втората победа! И то от Небето.

5.2.15. По случай втората победа, Учителят дава втората част на песента „Фир-Фюр-Фен Тао би аумен". Това е на 21 август 1922 г. Виж „Беседи и упътвания", с. 133-134.

5.2.16. Трябва да се запознаете и с „Необявената война" от „Изгревът", том V, с. 367-369.

5.2.17. Лагерът се охранява от млади братя с бели тояги. Владиката идва, иска да влезе в лагера да се кара с Учителя, но охраната не го допуща. Така завършва тази случка. Няколко от музикантите са разказвали откъслечно за тази случка. Най-подробна е Мария Тодорова в „Изгревът", том V, с. 355-376.

5.2.18. За песента „Фир-Фюр-Фен" Учителят Дънов е говорил в Своите лекции. В тома, който ще издадем, ще намерите изказванията на Учителя за тази песен.

4.2.19. Разучаването на посочения материал ще ви отнеме цяла година. А защо? Задължително е да прочетете 3 пъти отпечатаната книжка от 1922 г. за събора в Търново. Чак тогава може да ви се отворят сетивата за разучаване и изпълнение на тази песен. Иначе е невъзможно. Не ви ли се отворят очите и ума за тази книга - невъзможно е да запеете тази песен и да се ползвате от нея, и да пиете от нейния извор.

5.2.20. Ето, дадох ви един пример как трябва да се разучава една песен на Учителя. Аз проведох два концерт-рецитала с историята как се заражда една песен. Единият концерт бе на 31.05.2008 г., другият концерт бе на 27.09.2008 г.

И на двата концерта в залата имаше публика от 300 човека. Но в тази публика нямаше нито един музикант! А те не знаят историята на тези песни. Няма откъде да ги знаят. Те се подписаха срещу „Изгревът".

5.2.21. Учителят Дънов е показал как трябва да се изпълнява с движения. Виж „Изгревът", том I. (1. изд. 1993), с. 66-67 или том I. (2. изд. 2011), с. 76-77. Това ни разказва Галилей Величков. А Мария Златева на с. 343 също ни говори за тези движения и тази песен.