Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1934_08_21 Дигни одъра си!

София Съборни Беседи

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 14 януари 2011 - 20:51

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата "Книгата на великият живот", Съборно Слово,  1932 –1934
Издателство: "Бяло Братство", София 2008 г.
Книгата за теглене PDF
Съдържание


От книгата "Часът на Любовта", съборни беседи - 1934 г.
Първо издание: София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

От книгата "Часът на Любовта", съборни беседи - 1934 г.
Издание 1998,  Варна "555"
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

съборна беседа

21 август 1934 г.

ДИГНИ ОДЪРА СИ!



Прочете се 5-а глава от Евангелието на Йоан.

Животът има две страни: външна, т. е. живот на залъгвания, на развлечения, и вътрешна, т. е. Божественият живот. Външният живот е подобен на този в театрите и в кината. И наистина, когато искате да се забавлявате, вие отивате на театър или на кино и чакате с нетърпение да видите какви картини, какви сцени ще ви представят. Като се върнете у дома си, разправяте какво сте видели на киното. Нищо друго не сте видели, освен измислени картини. Някому дошло наум да измисли някакви картини и да ги представи на филм, да забавлява хората. Дядо ви ви е разправил една приказка и вие бързате да я разкажете на други, да видят каква приказка е измислил той.

Питам: каква реалност имат измислените работи? Те служат само за забава, но не представляват истинския живот. Приятно нещо е забавата, но тя е временна, трае най-много часове, дни или месеци, повече не продължава. Някой става рано, започва да се облича, да се мие, да се нарежда с пръстени, с огърлици. От време на време се оглежда в огледалото, върти се наляво, надясно, доволен е от положението си. Хубаво е всичко това, но този – облеченият, накиченият, не си ти. Това е развлечение. Утре съблечеш тия дрехи, хвърлиш накитите, виждаш се такъв, какъвто си, какъвто не искаш да те виждат хората. Защо? Защото ако се покажеш пред хората такъв, какъвто си, никой няма да те погледне. Ето защо всеки се показва пред хората такъв, какъвто не е в действителност. Ще кажете, че искате да знаете Истината. Коя Истина искате да знаете? Защото има една истина, която привидно само е истина; има и една отвлечена истина. Отвлечената истина е красива отвън, студена отвътре. Тя е толкова студена отвътре, че като отиде при нея, човек замръзва.

Представете си, че дойде някой при вас и ви предложи три неща: дрехата, дъхът и знанието на светията. Кое от трите бихте предпочели? Някой иска да придобие Божиите блага – това е външната дреха на Бога. Друг иска малко удоволствия в живота – това е дъхът на Бога. Трети иска да придобие Живота – това е знанието на Бога. Кое от тези три неща е за предпочитане? Ще кажете, че искате живота. Да, но първото качество на живота е знанието. Живот без знание не е истински живот. Обикновеното знание, което вие имате, не е онова знание, което осмисля живота. В който момент придобиете истинското знание, вие ще преживеете такава дълбока вътрешна радост, каквато никога не сте изпитвали. Знание, което не носи такава радост в себе си, е детинска дреха, която може да се носи временно. Щом порасне детето, дрехата му става малка и трябва да се замести с нова. Хубава е тази дреха, но тя причинява страдания на детето. Ако продължава да я носи, тя ще му стане къса, тясна и ще започне да го убива. Ако я вземат от гърба му, без да я заместят с нова, то ще започне да страда от студ. Всеки, който търси дрехата си и се оплаква, че са му я откраднали, минава за слаб човек. Той не може да бъде умен. Никой не може да посегне върху дрехата на умния, на силния човек. На слабия, на глупавия всеки апаш може да снеме дрехата от гърба му. След това той ще прати хора да гонят апаша, за да върне дрехата му назад.

Така и съвременните хора търсят изгубеното си щастие. Питам: ако вие търсите изгубеното си щастие, мислите ли, че сте умни и силни хора? Не, умният, силният човек никога не може да изгуби щастието си. Казвате: "Как ще намерим щастието си?" – Чрез страданията. Страданията са първото условие за поумняването на човека. Който страда, той отива към поумняване. Като започне да страда, човек оценява вече дрехата си, която е носил дотогава на гърба си. Преди страданията човек е мислел, че дрехата, която е на гърба му, нищо не струва. Обаче като започне да страда, като я изгуби, вижда колко ценна е била дрехата. Казвате: "Какво от това, че съм загубил дрехата си? Ще взема дрехата на приятеля си или ще си купя нова." Едно трябва да знаете: докато сте на Земята, вие можете да давате дрехата си на когото искате; можете да вземете дрехата от когото искате. Влезете ли обаче в Духовния свят, там въпросът е поставен другояче: там никому не можете да дадете дрехата си, нито можете да вземете на някого дрехата. Там дрехите не се дават даром. Който вземе дрехата на някого, той показва своето тщеславие. Онзи, от когото си взел дрехата, е благороден човек, но ти, който я вземаш, не си от благородните. Какво ще излезе тогава? – От неблагородната постъпка на единия ще се види благородството на другия. Значи неблагородният е послужил за обявяването на благородството на другия.

Питам: в какво се заключава животът? Можете ли да кажете, че животът седи в това – един да служи за обявяване на добродетелите на другите, а те да растат, велики да стават? Не, смисълът на живота не е в това. Всеки трябва да расте, да се развива. Някой изработи една хубава статуя и всички казват: "Да турим статуята на пиедестал, да я виждат всички, които минават покрай нея." Турят статуята на пиедестала и тя стои, надува се. Да, но ако не бяха камъните отдолу, можеше ли статуята да стои тъй високо, че всички да я виждат? В това ли се заключава достойнството на човека – да стои като статуя върху един пиедестал? Ако веруюто на един човек е подобно на статуя, поставена върху пиедестал, какво верую е това? Ако неговата любов, ако неговото знание, ако неговата свобода приличат на статуя, поставена високо на пиедестал, да ги виждат всички хора, каква е тази любов, какво е това знание, каква е тази свобода? Това са общи принципи, общи положения. Защото великото, красивото, което е дълбоко скрито в Бога, от никого не се вижда, но се чувства. Така трябва да постъпват всички. В тайно трябва да се работи, а само резултатите да бъдат наяве. Трябва ли да поставяте добродетелите си на пиедестал като красивите статуи? Човек трябва да бъде подобен на Бога. В това седи смисълът на живота.

Какви са качествата на Бога? Много са те и са неизброими, но едно от тях е, че Бог никога не спи, нито дреме. Той всякога е буден. Откак светът съществува, и преди създаването му още, Божието око всякога е било будно. Когато хората спят, Бог е буден, всичко следи и нарежда. Мнозина се оплакват, че не са спали. Какви Синове Божии са тия хора, които се оплакват, че не са спали? Техният Баща винаги е буден, не спи, а те искат да спят! Досега Бог от ничия услуга не се е нуждаел, нито някой Му е услужвал. Но когато се казва, че трябва да служим на Бога, това е съвсем друго нещо. Да служим на Бога, подразбира да служим на другите в името Божие, а не да служим на Бога. Той никога не се е нуждаел от услугите на хората. Тогава как ще приличате на Баща си, щом искате да ви слугуват, да имате по няколко слуги на разположение? Съвременните хора искат да приличат на Баща си, а вършат работи, които Той никога не върши. В сърцето и в ума на вашия Баща, в Когото вярвате, никога не са влизали мисъл или чувство на недоволство. Той всякога е доволен, даже не знае какво нещо е недоволството.

Следователно, колкото недоволството е чуждо за Бога, толкова хората живеят в недоволство. Вие трябва да се освободите от недоволството. Защо сте недоволни? – Защото не сте красиви, защото не обичате Истината. Недоволни сте още, че сте слаби, че нямате условия, богатства. Защо сте слаби? – Защото нямате знания. Защо сте бедни? – Защото нямате Любов в себе си. Щом нямате Любов, нямате и Живот. Животът произтича от Любовта. Ако имате Любов, всичко ще имате. Ще кажете: "Щом е така, да се обичаме!" – Лесно е да се каже, че трябва да се обичате, но обичта е закон, който се отнася до душата. Да обичаш – това значи вътре в себе си да чувстваш обичта. Освен това, когато обичаш някого, за да живееш, едновременно ти трябва да обичаш и другите хора. Щом обичаш и живееш, и другите хора ще се ползват от твоя живот и от твоята Любов. Те ще живеят с тебе заедно. Който не може като люби да живее, той не може да даде подтик и на другите хора да живеят. Всеки сам трябва да изпита своята любов и ако я хареса, ще даде и на другите да я опитат. Иначе, като не познавате любовта си, как ще я дадете на хората? Защо ще им причинявате страдания? Вие сами страдате от своята любов, а отгоре на това давате от нея и на други хора да страдат. Вие търсите някого да ви обича. Той себе си не обича, вас ще обича! После, търсите някого да ви направи щастливи. Той себе си не е направил щастлив, че вас ще направи щастливи. Как можете да вярвате в това? Аз се чудя на лековерието на съвременните хора. Възможно ли е нещастният човек да направи някого щастлив? Хората вярват, че могат да станат като Драган, като Стоян, като Петко, а не вярват, че могат да станат като Бога, в Когото има всички възможности да ги направи блажени, щастливи, любещи.

"И там имаше човек, болен от 38 години." Като мина покрай него, Христос го запита: "Защо лежиш толкова години тук?" – "Дълго време слугувах на хората, но като заболях, те ме пратиха тук на курорт. Вече 38 години става как лежа пред тази къпалня, няма кой да ме пусне във водата." Христос му каза: "Напусни курорта! Дигни одъра си и излез вън!" Пробуди се съзнанието на болния и той видя, че този курорт нищо не струва. Между посетителите на курорта имало голямо състезание кой пръв да влезе в къпалнята след размътването на водата от ангела, който слизал един път през годината. Този болен трябвало да чака цели 38 години за една баня, и пак не могъл да се вреди. Трябвало да дойде Христос да му каже: "Дигни одъра си и излез вън! И без баня може." Казвате: "Как е могъл този човек да лежи 38 години само за една баня?" Питам: ами когато вие прекарвате цели 60 години с надежда, че ще получите отнякъде голямо богатство, че ще станете щастливи, вие не сте ли в положението на разслабения, който чакал цели 38 години пред къпалнята, за да се излекува? Мнозина очакват щастието в подобна форма – да влязат в къпалнята, да се окъпят и да излязат оттам чисти, здрави. Добре е това, но хиляди курортисти има и всеки иска да влезе в къпалнята, да се окъпе и излекува. Като го видя, Христос му каза: "Не ти трябва такова богатство, такова щастие. Дигни одъра си и иди да работиш!" Какво разбирате под думите дигни одъра си?

И до днес още Христос стои пред тази къпалня и наблюдава кой от курортистите има сила да вдигне одъра си и да излезе вън. Когато Христос каза на болния, който 38 години беше лежал пред къпалнята, да вдигне одъра си, той започна да се озърта натук-натам, да намери някого да му помогне. Христос му каза: "Аз искам да видя можеш ли сам да вдигнеш одъра си, за да проверя силата ти." И той вдигна одъра си и каза на курортистите: "Варда!" Всички му сториха път да мине. В този момент стана пробуждане на съзнанието му. Той си казваше: "Чудно нещо! Толкова години как лежа пред тази къпалня, чакам да дойде някой да ме пусне във водата, без да зная, че съм имал сила сам да нося одъра си." Според тогавашния обичай курортистите му казаха, че не е позволено в съботен ден някой да вдига одъра си. "Кой те накара да направиш това?" – "Онзи, Който ме назначи на нова служба, Той ми каза да вдигна одъра си, и аз Го послушах: вдигнах одъра си и излязох вън. Сега вървя по заповед." – "Кой е Този, който ти заповяда да вдигнеш одъра си?" – "Не зная. Той ми даде нова служба и ми каза да не лежа повече пред къпалнята. Той ме изпраща в друга къпалня, в голямото море, дето ангел слиза да размътва водата не само веднъж в годината, но всеки час."

Сега аз искам да обърна вниманието ви върху мисълта да работите върху себе си за пробуждане на съзнанието. Като работите така, стремете се да имате уважение към себе си, към ближните си и обич към Бога. Който не обича Бога, той не е човек; който не почита и не уважава себе си, той не е човек; който не е готов да се жертва за ближния си, той не е човек. Докато сте на Земята, било в сегашния или в бъдещия живот, най-великото нещо е да бъдете човеци. Няма по-велико нещо за сегашния човек от това – да бъде истински човек. Някой иска да бъде ангел. И това е добре, но да бъдете ангели, туй значи да ви назначат на служба. Ангелът е чиновник и като чиновник той е гражданин на Царството Божие. Същото нещо виждаме и в държавите на Земята. Не може да бъде човек служител в някоя държава, ако първо не е неин гражданин. Следователно първо трябва да бъдете граждани, а после служители на Царството Божие. Това са естествени отношения. Също така можете да запитате хората, които казват, че имат майка и баща, къде са техните майки и бащи? – "Де е майка ти?" – "Не зная." – "Де е баща ти?" – "Не зная." – "На Земята ли са, или не?" – "Умрели са." Питам: можете ли да наречете свои майки и бащи онези, които умират, които губят съзнанието си, които имат толкова недостатъци, толкова слабости? Какво можете да очаквате от една слаба майка? От слабия нищо не може да се очаква. Истински Баща е само Онзи, Който никога не умира, никога не спи, никога не отслабва. Той е всесилен и всичко може да направи. В това всеки трябва да вярва.

Като говоря за вярата, аз имам предвид онази вяра, която няма никакво име. Който има тази вяра, той винаги носи в ръката си магическата тояжка, и каквото му потрябва, тропне с нея. Ако отиде на планината и пожелае да яде, той тропне с тояжката си и пред него се издига великолепен палат. Пак тропне с тояжката си и вратата на палата се отваря. Той влиза вътре и вижда много стаи, хубаво наредени, украсени с цветя, навсякъде музика свири. Тропне с тояжката си и пред него излизат слуги, готови да изпълнят заповедите му. Веднага слагат богата трапеза и той започва да яде. Щом се нахрани, тропне с тояжката си и всичко това веднага изчезва. Представете си, че вие имате способността да разполагате с магическата пръчица! Какъв щеше да бъде вашият живот?

Ще кажете, че това са забавления. – Съгласен съм с вас. Но питам: когато някой човек прекара 60 години на Земята и през всичкото време търси щастие, богатство, високи служби, това не е ли забавление? Той намерил ли е това, което е търсил? Нищо не е намерил. Мнозина даже не са могли да поживеят повечко, за да видят илюзиите, с които са се забавлявали. Това не трябва да ви обезсърчава, нито да представлява някакво противоречие. Аз искам да обърна вниманието ви върху ония неща, които представляват обвивки на живота. Когато някой не сполучи в живота си, това не значи, че е нещастен. Напротив, щастлив е този човек.

Един турчин турил някакво обявление някъде, с което накарал минувачите да се спират. На обявлението той написал: "Който влезе вътре, пишман ще стане; който не влезе вътре, пак пишман ще стане." Заинтересували се хората, започнали да се спират пред обявлението, и като виждали, че някой излизал оттам, питали го: "Какво има вътре?" – "Влез и виж сам!" Значи и който влезе, и който не влезе, все нещастен ще бъде. Аз тълкувам обявлението по следния начин: който влезе, даде парите си и не разбере това, каквото е видял, той ще бъде нещастен. Който не влезе вътре, по нямане на средства или на време, и той ще бъде нещастен. Влез и разбери! В това седи силата. Вие сте влезли вече, но за да не се пишманите, гледайте да разберете дълбокия смисъл на всичко, което сте видели и чули. Питам: ако живеете и не разберете живота, какво сте придобили? Ако имате един приятел и не сте го разбрали, какво сте придобили? Ако Слънцето изгрява и не сте доволни от него, разбрали ли сте живота? Ако ядете и не сте доволни от яденето, разбрали ли сте живота? За да разберете живота и за да не съжалявате, че сте влезли в него, трябва да сте доволни от всичко, което вършите.

За да бъде доволен, човек непременно трябва да срещне своя Баща. И наистина, единственото нещо, което всички хора очакват, е да срещнат своя Баща, Когото не са виждали от незапомнени времена. Той постоянно пише писма на своите деца, но те понякога само Му отговарят, все нямат време. Обаче съзнанието на повечето хора вече се пробужда и в тях се явява желание да се върнат при Баща си. Те са взели торбичките си и са се отправили към Него, но си мислят: "Дали ще ни приеме Баща ни? Толкова време се мина, откак не сме Му писали. Ние почти сме Го забравили." – Не се безпокойте, Баща ви ще ви приеме много добре: ще ви прегърне, ще ви целуне, ще заповяда да заколят най-угоеното теле за вас. Ще има ядене, пиене, веселие. Когато по-големият ви брат си дойде от нивата и чуе, че сте се върнали от странстването си, ще се разсърди, защото ще помисли, че ще вземете дял от неговото наследство.

Какво виждаме днес? – Че ревността се събужда и между религиозните хора. Когато нов човек влезе в някое религиозно общество, всички започват да му казват: "Ти едва дойде и желаеш вече да вземеш първото място." Между религиозните хора се забелязва желание всеки да изпъкне, да стане учител. И най-хубавата цигулка да имате, за две години не можете да станете учител. Цели 30 години наред трябва да свири човек, и то по десетина часа на ден, за да стане поне третостепенен виртуоз. А тъй, едва да държи лъка и да мисли, че свири хубаво, това значи да се самозалъгва. И певци има такива. Единствената певица, която съм слушал, беше една туркиня във Варна. Когато пееше, никой не я виждаше, криеше се, но гласът ѝ се чуваше надалече. Всички варненци се събираха около къщата ѝ да я слушат. Тя пееше за себе си. Истински певец или музикант е този, който пее или свири за себе си. Някой едва се научил да пее, ще излезе пред публика, а после ще каже, че не са го оценили. Достойнство има човекът! Човек трябва да бъде внимателен, на никого да не създава неприятности или страдания. Дойде някой при мене, иска да му кажа Истината. Ако ти кажа Истината, ти ще бъдеш нещастен. – "Не, аз съм силен, ще издържа на всичко." – Не е въпросът там. Аз искам да кажа на човека само онова, което може да го повдигне и задоволи. Така трябва да постъпват новите хора.

Какви са качествата на новия човек? Новият човек никога и на никое същество, малко или голямо, не трябва да причинява страдания. Към всички същества, които Бог е създал, той трябва да изпитва свещено чувство Когото и да срещне, той трябва да бъде радостен и весел. От незнание или от неразбиране хората често си създават страдания едни на други. За да не става това, съзнанието им трябва да бъде будно. Ако някой е щастлив, и другите около него трябва да бъдат щастливи. Христос казва: "Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи." Ако някой иска другите да му служат, той ще им причини страдания. Ако той им служи, ще ги направи щастливи. Не, всеки трябва да служи като Христа. Три главни мотива вземат участие при служенето: да служиш от пробуждане на великата Божия Любов в тебе, да служиш от пробуждане на великата Божия Мъдрост в тебе, да служиш от пробуждане на великата Божия Истина в тебе.

Това са трите важни принципа, които вземат участие при служенето. Ако ги спазвате, вие ще бъдете готови на услуга и към най-малкото същество. Каквото и да направи то, вие ще бъдете снизходителни към него.

Не презирайте малкото дете, което се учи да пее. То кряска, вика на майка си, сърди се, взема първите уроци по пеене: взема първия тон на живота, после втория и т. н. Като започне да пее, майката го поглади, помилва и казва: "Отлично пее, добър певец ще стане моето детенце!" Наистина, това дете, което днес кряска, някога ще стане отличен певец, музикант, художник, поет, учен или философ.

За да постигнете това, всички трябва да бъдете търпеливи, както Бог е дълготърпелив; всички трябва да любите, както Бог люби; всички трябва да бъдете внимателни като Бога; всички трябва да приложите знанието си към хората, както Бог прилага своето. Както Бог прилага Истината и Свободата към всички хора, така и вие трябва да имате свещен трепет към тях, да ги приложите в живота си. Всеки трябва да бъде прозорец, през който да минава Божествената светлина. Ако Светлината и Животът влизат през вашия прозорец, вие ще бъдете проводник за щастието на цялото човечество. Когато се запитвате какво е предназначението ви на Земята, казвам: вашето предназначение е да бъдете проводници на Живота и Любовта, на Знанието и Мъдростта, на Истината и Свободата. Ако постигнете това, животът ви напълно се осмисля.

Като говоря върху тия принципи на живота, вие се натъквате на вашия личен живот и започвате да се смущавате. Защо? – Изпадате в контраст. То е все едно да имам пред себе си хора, облeчени в нечисти, изцапани дрехи, и да им говоря за чистота. Като се погледнат, в тях ще се яви желание да се окъпят. Вместо да отидат в къпалнята, аз им казвам: вдигнете одъра си и вървете на работа! Никаква къпалня не ви е нужна. Ако е въпрос да бъдете облечени с нови, чисти дрехи, аз мога да тропна с пръчицата си и моментално ще се видите облечени. Това мога да направя, но от вас се иска една добродетел – свещено да пазите дрехата, която ви е дадена. Какво ще направите вие? Ако нямате тази добродетел в себе си, ще свалите дрехата си от гърба си и ще я дадете на някого от любов. Дрехата на Любовта на никого не се дава. Давайте от изобилието на своя живот, и ще видите как той ще мине и в ближните ви. Давайте от изобилието на своето знание, за да премине и в ближните ви. Давайте от изобилието на свободата си, за да премине и в ближните ви. Давайте от изобилието на Любовта си, за да премине във всички хора на Земята.

Как ще познаете, че Бог, т.е Любовта, е дошла във вас? Някой е болен, лежи отчаян, обезсърчен, и в това време чува тихият глас отвътре да му казва: "Стани, вдигни одъра си и ходи!" Той казва: "Татко, понеже чух Гласа Ти, ставам и съм готов да направя всичко, каквото пожелаеш." Днес хората искат да наредят работите си, да придобият знания и тогава да служат на Бога. Но Той казва: "Станете, вдигнете одъра си и идете на работа!" Сега и аз ви казвам: вдигнете одъра си и идете на работа в света! Вие сте учени хора, можете да работите. Кажете ми как ще започнете работата? Ако остане на мене, ето как бих постъпил: първо ще намеря гладните хора. Като видя някой гладен, ще го питам колко дена не е ял. Ако ми каже, че не е ял два-три дена, ще го повикам у дома си и първо ще му предложа вода да измие ръцете и краката си, после ще го накарам да среши косата си, да се преоблече, а след това ще го поканя на трапеза, покрита с чиста хубава покривка, а на нея ще бъдат сложени пресен топъл хляб и плодове. Пред него ще поставя чиста бяла чиния със златна вилица, лъжица и нож, и ще му кажа: "Заповядай, нахрани се добре!" Като се нахрани и благодари, ще му кажа: "Ето, това е Новото учение! Ако си доволен, ела сега с мене да помагаме на другите хора." По този начин ще събирам гладни хора и в продължение на един месец ще имам около себе си най-малко хиляда души, с които ще отидем на бойното поле да атакуваме неприятеля. Така ще превземаме позиция след позиция. Какво по-хубаво от това? Казвате: "Какво ще атакувате? Какви позиции ще превземате?" – Ще гоним сиромашията, неправдата, лъжата, грубостта – с една дума – всички несгоди в света. За тази цел ще се въоръжим с топове, с пушки, с картечници и като прогоним неприятеля, ще възстановим Царството Божие на Земята. Тогава ще сложим трапези и всеки ще слугува на себе си. Защо? – Защото в Царството Божие всеки е слуга, няма кой на кого да слугува. В който ден всеки започне да слугува на себе си, дошло е Царството Божие на Земята.

Време е вече да се слугува, да се разнася Любовта в света. Всяка сутрин изпращайте по една светла мисъл, по едно добро, възвишено чувство. Тогава ще чуете гласа на Бога, Който вижда всичко и следи какви са вашите мисли и чувства, които изпращате в света. Всеки ден правете по една добра постъпка, за която да получите одобрението на Живия Бог. Ако мисълта, чувството и постъпката ви са добри, ще чуете гласа на Бога – тих и дълбок, Който казва: "Влезте в Царството Божие! Вие извършихте Моята воля, като причинихте на братята си радости, а не страдания."

Сега аз желая всички да бъдете носители на Новото учение – Учение на Любовта, Учение на почит и уважение, на зачитане на всичко красиво, чисто и възвишено в света.

Казвате: "Можем ли да приложим това Учение?" – От вас зависи. Казах ви, че сте добри, а вие се съмнявате. Аз вземам думата добър в положителен смисъл, а вие я вземате в отрицателен и казвате, че не сте още добри. Не, вие можете да бъдете добри още сега – от вас зависи това. Че някой направил известна погрешка – това е негова работа. Защо трябва вие да се сърдите, да се тревожите? Не се занимавайте с чуждите погрешки. Ако разбирате дълбокия смисъл на нещата, ще видите, че погрешките на хората са благословение за вас.

Един млад момък тръгнал да търси своята възлюбена по света, но не могъл да я намери. Като се връщал от своето дирене отчаян, разбит, недоволен, той видял на пътя една красива мома с пукната глава и счупен крак. Като я погледнал в това положение, той се съжалил над нея. Приближил се близо до момата и си казал: "Понеже не намерих своята възлюбена, ще направя едно добро на тази красива мома." Превързал главата ѝ, превързал крака ѝ и спрял при нея да поговорят. Момата започнала да се оплаква как пострадала, какви болки изпитвала в главата и в крака, но той ѝ казал: "Много добре стана, че те удариха. Ако не беше пострадала, аз нямаше да те намеря. Много години се изминаха, откак те търся." Той познал в лицето на красивата мома своята възлюбена.

Ако вашата глава е пукната, ако кракът ви е счупен и ви намери вашият възлюбен, болките и страданията ви са на място. Тъй щото, както и колкото да страдате, радвайте се, ако това страдание е послужило като повод да намерите Онзи, Който ви обича.

Желая на всички да имате присъствието на Божията Любов, която носи Живот в себе си. Да имате присъствието на Божията Мъдрост, която носи Знание и Светлина. Да имате присъствието на Божията Истина, която носи Свобода за човешките души!

Господи, да пребъде Твоят Дух на Любовта, Твоят Дух на Мъдростта и Твоят Дух на Истината в нашите сърца!

21 август, 5 ч.

Книги:

* Дигни одъра си!

  Часът на Любовта (Съборни беседи (1934). София, 1934)
  4 беседи от 19 август 1934 г. до 21 август 1934 г.

Начало: 05:00

Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни