Jump to content

Статия 2. Хроника за стражарите


Recommended Posts

Статия 2.

Хроника за стражарите

Зорница, Г. XLVI, бр. 38, 22.IX.1926, с. 4.

.....Има хора, които се одързостяват да се наричат "правоверни ортодокси". Всички ония, които посмеят да изменят или по-добре да осмислят известно вероучение, се таксуват като "сектанти". Исай за "ортодоксите" евреи е бил "сектант". Исус за същите е бил "сектант". Такъв е бил и Павел. Такива са били богомилите, реформаторите и др. Философията и религията, въобще научното познание - не допуща да има над себе си стражари, насилие.

Истината се търси и се намира свободно, а не с насилие. Исус възвести своето учение свободно. Религиозните гении, хората на науката - никога не са налагали и не могат да налагат идеите си със сила. Там, дето има насилие, няма истинска религия, ни истинска наука.

Духовниците, откак са станали сила, служат си против меншествата с помощта на силата, със стражарите. На изток, на запад, в България "сектантите" били гонени, мъчени, убивани. Ортодоксалната църква носи позора за унищожаването на хиляди и милиони добри хора, всичката вина на които била, че не се обличали в черни раса и калимавки, не са се кланяли на дърветата и камъните, не са вярвали, че дъски и мъртви кости могат да вършат чудеса, не са били суеверни, не са успокоявали съвестта си с принасяне жертви на Бога, във вид на свещи, агнета, риби, бикове, не пиянствували. . . .

Ортодоксалната църква на изток и запад, е гонила и гони и хората на науката. Тя живее в мрака на незнанието и заблудата.

* * *

В България, благодарение заспалостта, изоставеността, фанатичността, суевереността на официалната църква, в новото време се явиха няколко "сектантски" течения. Духовниците, вместо да потърсят причината в системата на която служат, в самите себе си, да се коригират -тръгнаха по стария път - гонение, ала с помощта на "народа", или със стражарите. В последните броеве на "Пастирско дело" либералът свещеник П. Тулешков се е запретнал да плаши "нихилистичното" правителство на Ляпчева за дето толерирало "сектантите".

В това си дело той се подкрепя и от някои миряни, например, от тъй наречения педагог Балкански.

Балкански е много доволен, че най-после пробудилите се свещеници ще турят с помощта на стражарите, "сектантите" на мястото. - И тази борба, със стражари против свободата на съвестта и мисълта, "скоро щяла да даде своите добри резултати, за доброто на църквата и народа ни."

Клета и нещастна страна: още по-нещастна църква, която има за защитници такива хора, които имат за доказателства грубата сила, гонението и убиването".

Из Словото на Учителят Дънов на събора на Бялото Братство, 2-29 август 1926 г.

А) „В Бога доброто и злото се примиряват"

ОТВЪН И ОТВЪТРЕ. 22 авг., 1926 г., неделя, 11 ч. - В: Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 6-7, 15-17.

.....Значи, за да дойде Любовта в тебе, ти трябва през всички моменти на живота си да

вършиш само волята Божия и да не мислиш за себе си. Досега вие мислехте само за себе си, а отсега нататък трябва да мислите само за Бога. Вашата мисъл за Бога е била толкова отвлечена, \ толкова слаба, вследствие на което не сте имали реални резултати.

Най-хубавото, най-красивото, което трябва да желаете в света е, щото мисълта ви за Бога да бъде положителна и да обхваща цялото ви същество. Само в това ще намерите допирната си точка с Бога.

Сега разбрахте ли какво иска да ви каже Господ със задачата, която ви даде тази сутрин? Войниците, които ви вардеха отвън, нали и те, като вас, са хора? И те са ваши братя, и те имат глави, ръце, крака, пръсти като вас, и те вярват в Бога, и в тях Бог живее и се проявява. Защо дойдоха тогава? Казаха им: идете да вардите онези хора там! И те дойдоха, подчиниха се на тази заповед. Когато обаче, на вас дадат такава заповед, да отидете някъде вие питате: защо трябва да направим това? Вие постъпвате философски. Първо искате да се научите, какво трябва да правите и после да действувате. Както виждате, тези хора дойдоха без разсъждение и се изпълниха задачата. Ето защо, аз ви казвам, че на първо място, за всинца ви най-важно е послушанието. Аз зная, че при тази среща волята на всички ваши заминали братя и волята на Бога е, да живеете добре, разумно. ..."

„... Една важна мисъл, един важен въпрос, който трябва да имате пред вид, е въпросът за абсолютното добро и абсолютното зло. Този въпрос не предстои за разрешение от вас в този живот.

Абсолютното добро и абсолютното зло, това са, тъй да речем, качествата на висшите духове, качества само на ангелите. Само ангелите могат да бъдат абсолютно добри и абсолютно зли. Те биват две категории, движат се в два полюса. Един ангел не може да бъде едновременно абсолютно добър и абсолютно зъл.

Който е добър, той всякога е добър.

Който е зъл, той всякога е зъл.

Който е тъмен, той всякога е тъмен.

Средният път, по-лекия път, това са хората.

В Бога злото и доброто се примиряват. В Бога няма никакво зло. Там настава вечен мир.

Когато злото и доброто се явява у хората, те си имат допирни точки. Някои път вие сте и лоши, и добри. Някога вие се разгневите и веднага хукнете, искате да се проявите, но не се минава много време, и вие се разкайвате. Вие обещавате по 20 пъти на ден, че няма да се гневите и пак се разгневявате. Вие не създавате гнева, той иде сам по себе си.

Ще имате пред вид следния факт:

Животът в началото е в ръцете на лошите духове. Когато вие, жените, сновете платното нали знаете, че цялото платно е в долното кросно? В горното кросно няма нищо. В долното кросно именно, са лошите духове, а в горното кросно - добрите духове. Лошите духове държат платното в себе си. Те се държат за него. Опънатите нишки, обаче, представляват човешкия живот, който трябва да се тъче, и духовете се борят именно, за този живот. Човекът е совалката. Долните духове казват: "Наш е човекът". Човекът пък от своя страна започва да ходи от единия край на платното до другия. Като дойде до единия край, дето са лошите духове, казва им: "Аз съм ваш" - и те му отварят път. После дойде до другия край на платното, дето са добрите духове и казва: "Аз съм с вас". И така, човекът като ходи насам-нататък, Божествената нишка се тъче. Като се изтъче животът, ще се даде на добрите духове.

Следователно, всяка завършена победа е в ръцете на добрите духове, а всеки бой е в ръцете на лошите духове. Животът от 8000 години е все в ръцете на лошите духове, те го управляват. Затова ние трябва да оставим Бог да воюва заради нас. Досега ние сме воювали. Толкова войни сме правили, но светът още не е освободен. И още 8000 години да воюваме, същият резултат ще има: свобода няма да има, а само разрушения и разрушения. Щом, обаче, ние станем сила и възприемем Божията Любов, ще имаме правилни разбирания за сегашния живот. Тогава и условията, при които живеем, ще се подобрят.

Сега, разбира се, аз зная колко мъчно е човек да повярва в тази Истина. Представете си, че ви срещне един разбойник и тури ножа на гърдите ви. Ако се уплашите, той ще забие ножа; но, ако след като тури ножа до гърдите ви, вие уповавате на Бога и си кажете, че Господ е, Който разпорежда, Който управлява живота, този разбойник ще махне ножа от гърдите ви. Значи с тази мисъл в себе си ти превърна този нож. В какво? - Този нож е Словото Божие. Словото, това е мечът, но онзи, които не разбира това Слово, употребява направо този меч, без да го трансформира. Онзи човек, който разбира Словото Божие, употребява този меч като своя духовна сила и с него се брани, с него се защищава. Ето на, виждаме войниците в света днес употребяват своята сила в пушки, в топове и хубаво правят, но питам: вие в какво трябва да упражнявате своята сила?..."

Б) „Единственият наш приятел засега в света, това е Бог"

СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА ЗНАНИЕТО. 23 авг., [понеделник], 4 ч. след обед - В: Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото на 1926 година.

София, Просветния комитет, [1926], с. 14-17.

".. Та ще знаете, че добрите и лошите приятели, които имате, те подготвят вашите добри /еловия. За да имаме Бога в ума си, ние трябва да пазим и към Него същите отношения.

Единственият наш приятел засега в света, това е Бог. Най-добрият помощник, на Когото зсякога можем да разчитаме, това е Бог. Преди хиляди години още Той е поддържал всички зелики хора: и пророците, и Христа, и мъчениците. Той поддържа всичките народи и до сега. Навсякъде е Той. И ако ние не си създадем за Бога едно правилно понятие, да схванем дълбоко з съзнанието си тази велика Истина и да бъдем в постоянна връзка с Него, ние ще бъдем като една малка сламчица, безмилостно подхвърляна от вълните на морето.

Тази сутрин, запример, ви заобиколиха войници. Какво направихте вие? - Всички заедно направихте една колективна молитва, и ви се отговори - освободиха ви. Красиво, хубаво е това нещо. То трябва да ви послужи като импулс в живота, да знаете как да постъпвате. Това са методи, които трябва да усвоите. На вас предстои да усвоите изкуството да се справяте с духовете, да ги разбирате. Аз не ви подмамвам с това, защото трябва да знаете, че сила и знание се дава само на разумния човек. ..."

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...