Jump to content

Статия 3. Благословен


Recommended Posts

Статия 3.

Благословен

Зорница, Г. XLVI, бр. 39, 29.IX.1926, с. 1.

пастор Тр. Димитров

Човечеството, в частност Европа и България, в своя исторически път на развитие се намира на опасен завой, където само през последните няколко години изживя тежки братоубийствени войни, непосилни икономически и стопански кризи и страшно нравствено разтление.

То, с цената на безброй материални загуби, с море от невинна човешка кръв и с проваляне на човешкото и божественото у човека, записа в аналите на своята история велики и мъдри истини, които идат да потвърдят отдавна прокламираните начала и лозунги на Библията:

- Че само правдата възвишава народ, а грехът е безчестие на хората.

- Че блажен е оня народ, комуто Господ е Бог.

- Че благословен може да бъде само оная личност, онова общество и онзи народ, който

иде в света и отива в живота с идеали в името Господне.

-Че всички мероприятия и инициативи, колкото благородни и високо културни да са, ако не се подтикват и поддържат с ентусиазма и вярата, които идат от Бога, са напразни и осъдени на безвъзвратен крах.

Кой е благословен?

Благословен е оня, който мечтае в името Господне.

Обикновено хората осъждат мечтателните натури. И с право. Има мечти, които покваряват и мечтание, което убива като с пушка. Но въпреки тая отрицателна страна, трябва да се каже, че без мечтание и съзерцаване в близкото и по-далечно бъдеще, никоя работа не успява както трябва. У нас има голяма нужда от един нов вид мечтание. Всички, стари и млади, учени и прости, богати и бедни, на частна и обществена длъжност, с духовен или светски чин, от колибата до царския палат, се нуждаят от това велико изкуство на живота - да мечтаят в името Господне.

Но що ще рече, човек да мечтае в името Господне? Нищо друго, освен да се отдава на себеизпитване, на прозряване бъдащето.

На планиране и очертаване контурите на една по-смислена и по-разумна обществена дейност за благото на другите. То ще рече още, да гледаме оптимистично напред, с надежди за по-големи и по-реални успехи и благословения в нашата катадневност. Да имаме видение за онова, което ни очаква да сторим. Да се изпълним с мечтите и видението на Исусовия дух. С надеждите, които го окриляха, когато каза:

- Подигнете очите си и вижте, че нивята са бели за жетва.

Това беше славно унисане и проникване в бъдащето. То беше образец на едно чисто, идеално творческо мечтание. Динамо, за една светла и благословена съзидателна работа.

Тая мечтателност, тоя Исусов дух, трябва да обсеби и нашите сърца. Без тоя оптимизъм и вяра, ние ставаме благоприятна почва за развъждане и откърмване на най-пъклени идеи и разрушителни тенденции.

Благословен е още оня, който се моли в името Господне.

Има много различни сили в природата, които остават неизползвани поради невежество, нехайност и леност. Не искаме да си създадем труд. Чакаме, ако могат сами да ни облагодетелствуват. Но това не става.

Законът е: Бог дава, но в кошара не вкарва.

Той иска да се стори нещо. Труд да се положи. Тъй е и с молитвата. Тя е велика сила. Но за жалост, малцина я използват. И за туй нашето време е тъй бедно откъм характер и тъй мизерствува и страда в духовно отношение.

Ако искаме да сме успешни и насърдчени в живота си и в дейността си като християни, трябва да се молим. Молитвата е повече от работа. Този, който се моли искрено и сърдечно, той върши хиляди пъти по-добра и по-издръжлива строителност. Времето, което губи в молитвата, му доставя истински печалби. Това е още по-вярно за нас, които работим за един морален и духовен преустрой.

Сам Христос ни насърдчава в тая насока, когато казва:

- Жетвата е голяма, а работниците са малко, затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници.

Дълг свещен е да се молим за работници. За искрени и живи, изпълнени със святия Дух пастири и благовестители.

Когато замолили италианския поет Виктор Алфиери да очертае своята самоличност, той казал:

- Аз съм човек, който винаги е искал, искал, искал, с всичките си сили.

А великия француски проповедник Александър де Вине, често обичал да казва:

- Светът е пълен с добри намерения. Но всичките взети вкупом, не струват колкото струва една воля, една сърдечна молитва.

О, ако искахме, ако се молехме, какви велики благословения щяха да залеят нашите църкви и нашата страна.

Благословен е още оня, който живее в името Господне.

Живеем във век на сензации. В една епоха, когато хората искат да видят онова, което им се разправя. В една смисъл нашите съвременници са станали много взискателни и практични. Те не се задоволяват вече с голи формули, теореми, дефиниции и празна идеология. Те се интересуват от друго. Те искат да видят живота ни. Делата и постъпките ни - това е, което ги трогва и привлича, и все те са, които ги отблъскват и правят равнодушни към християнство, църква и задгробен живот.

Някога Рим крещеше:

- Хляб и зрелища!

А някои гърци, казаха преди 19 века на Филипа:

- Господине, искаме да видим Исуса!

Почти същия вик ние чуваме да се задава от четирите краища на нашето мило и скъпо отечество:

- Господа, евангелисти и православни, пастири и проповедници, попове и владици, искаме да видим Исуса във вашите обноски, постъпки и дела, във вашия частен, интимен и обществен живот.

Тая сензация искат да видят хората в това болно време, което изживяваме със сетни сили.

И нека прибавим да кажем, че такава сензация ще бъде истинска сензация и голямо благословение за народа ни, защото днес християни с християнски дух, характер и живот са вече рядко явление.

Прочее, да се отзовем на тоя сърцераздирателен повик. Да дадем на България, на своята родна земя, повече любов, мир, съчувствие, братство, правда, истина, честност, светлина, жар, себеотрицание, чистота, идеализъм, повече християнски дела на творчество за спасение на загниващи в греха и порока сърца. Да дадем на своите сънародници Исуса Христа и неговото славно и живо евангелие.

И най-сетне, благословен е оня, който работи в името Господне.

Някога великият педагог Песталоци извикал:

- Всичко за другите, нищо за себе си.

Това, обаче, не беше нищо ново, защото ап. Павел отдавна беше казал:

- Не гледайте само за себе си, но всеки за другите.

Онова, което направи Павел велико благословение за света, се изразява най-сполучливо в тия две думи:

- За другите!

В това отношение, християнството не е само привилегия, но то е и длъжност. То наистина ни дава повече, отколкото коя да е религия. Но най-великото, което ни дава, след спасението и оправданието чрез вяра е, съзнанието за своя дълг и силата за изпълнението му. В него дълг и привилегия се взаимно преплитат. Облечени с разбирането, че най-великата привилегия е нашия дълг, ние се издигаме на високо положение. Ставаме Божии свидетели и изявители. Негови посланици и съработници. Там всеки труд се възнаграждава и най-малката жертва сторена в името Христово, не губи своето възмездие. Само трябва ни повече вяра, ревност и ентусиазъм, повече преданост и по-големи видения, за да се хвърлим в епохална борба за спечелване света и България за нашия Господ.

Да, благословен, хиляди пъти благословен е оня, който мечтае, който се моли, който живее и който работи в името Господне. Който ден и нощ се труди, щото Божията правда да възкръсне и намери място в сърцата на всички, които още не познават Христа и силата на неговото възкресение.

П-р Тр. Димитров.

Из Словото на Учителят Дънов на събора на Бялото Братство, 2-29 август 1926 г.

А) „Спасител в света е само Бог"

ПРАВОСЪДИЕ. 28 авг., събота, 10 ч.с. - В: Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година.

София, Просветния комитет, [1926], с. 180-181.

„... Та казвам: пророкът преди хиляди години е говорил, че Духът на Господа Йехова ще бъде с него да благовествува. Какво да благовествува? - Разумното. Вие, които ме слушате днес, трябва да знаете, че спасението на човечеството не седи в никакви църкви. Спасението на човечеството не седи в никакви хора, в никакви светии, в никакви ангели. Светиите, ангелите, добрите хора на земята, това са само служители на Бога.

Спасението на света седи в Бога, Който е направил света. Този Бог има три атрибута:

Любовта е Негова същина.

Мъдростта е Негова същина.

Истината е Негова същина.

Те излизат само от Него. Там, откъдето излизат тези три велики добродетели, се проявяват всички други неща.

Следователно, спасител в света е само Бог. Той обема и прониква всички.

Всички същества, от най-висшите до най-нисшите сфери, слугуват на този велик Бог. И ако искате, вие може да Го опитате. Как? Обърнете се с всичката си душа, с всичкото си смирение към Него и кажете: Господи, тъй както всички светии Ти служат, тъй както всички ангели Ти служат, тъй както всички добри, праведни хора Ти служат, така и аз с техния дух се обръщам към Теб, изяви ми се! Опитайте Бога така и ще видите, че Бог е верен. Ако решаваш някоя трудна задача, Бог ще те осветли. Ако си болен, Бог ще внесе в тебе здраве. Ако имаш някое терзание, което смущава душата ти, пак се обърни към Бога. Работи и чакай, Той ще ти изясни тази велика Истина. Не бързайте, може да почакате още хиляди години. Чакали сте толкова, ще почакате и още, това нищо не значи. Времето и пространството, това са само условия, при които Бог може да се изяви в разумния живот."

Б) „Докато вършим волята Божия, ние ще имаме Божието благословение над нас"

ЩЕ СЕ ИЗКОРЕНЯТ. 29 авг., неделя, 8 ч.с.

- В: Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на „Изгрева", през лятото 1926 година.

София, Просветния комитет, [1926], с. 206-207.

.....Следователно, докато вършим волята Божия, ние ще имаме Божието благословение над нас. Бог не ни е създал нито за погибел, нито за страдания.

Страданието е само един преходен етап, който скоро ще се измени. Ще дойде време, когато вие ще търсите страданията, но няма да ги има. В бъдещата епоха вие ще давате пари за страданията, но няма кой да ви ги продаде. Ценни са тия страдания.

Сега, понеже Любовта е рядкост, радостта е рядкост, знанието е рядкост, а страданията изобилни, казвам: съберете страдания за бъдеще, да ги продавате.

В туй отношение законът е верен: когато много страдания се наберат, когато станат преизобилни, Господ слиза от небето и взима всичките страдания. Само Той е всемъдър, всесилен. Той взима тяжестите на хората и с това се обогатява. Същевременно, Той обогатява и нас в своята Любов. Защото нашите грехове и нашите страдания са гориво за Божията Любов.

Божията Любов не може да се прояви без нашите страдания и грехове.

Нашите грехове са необходимият пясък, по който може да се движи Божествената кола. В Божествения свят пак трябва пясък. Затова са необходими нашите грехове, да дадат подем, да се движи Божията кола. Вие ще кажете: тогава да грешим, да дадем повече пясък. Не, само толкова пясък трябва, колкото да се движи колата. Не трябва много пясък, че да се изпълни целия свят. На какво може да уподобите страданието?

Казвам: страданието е чук в ръцете на онзи архитект или на онзи скулптор, който като се вдига и слага постоянно върху камъка, докато най-после извая една съвършена форма. Питам: без този чук, какво бихте направили? Следователно, с всеки удар на чука се произвежда едно страдание на камъка. Но щом се извая статуята на скулптура - неговият идеал - този чук не се вдига вече. Значи, когато Бог или живата природа, чрез този чук на страдания свърши своята велика работа върху нас, Той ще го сложи настрана, и ние ще бъдем поставени на видни места, както Вазов и Ботев са положени в Борисовата градина. Така и вие ще бъдете поставени, като статуи в Божието Царство. Всички ще бъдете видни хора. ..."

В) „Целта, идеалът на човека е да бъде съвършен, а да бъде добър - това е средство"

ДОБРО И СЪВЪРШЕНСТВО. 29 авг., неделя, 7,30 ч.в.

- В: Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година.

София, Просветния комитет, [1926], с. 216-217.

.....Ако искате да бъдете добри, ако искате да бъдете съвършени изведнъж, никога няма да бъдете такива. Много погрешки ще правите, докато станете съвършени. Целта в живота на човека не е той да бъде добър, но да бъде съвършен. Целта, идеалът на човека е да бъде съвършен; а бъде добър, това е средство.

Та, когато аз ви говоря, че трябва да бъдете добри, това е само средство, за да достигнете съвършенството. Следователно, добротата не е идеал в живота на човека, а е само средство и условие за постигане на съвършенството. Тогава, аз обяснявам, защо трябва да бъдете добри: трябва да бъдете добри, за да бъдете съвършени. Защо трябва да бъдете съвършени? - За да бъдете добри. Който разбира закона, ще знае, като се казва, че човек трябва да бъде съвършен, за да бъде добър, трябва да подразбира условията; а като се казва, че човек трябва да бъде най-първо добър, ще подразбира, че доброто е необходимо за постигане на съвършенството.

Съвършенството има два израза: в Божествения свят съвършенството се изпитва с голямата радост, която Духът съдържа. Но като дойде духът на земята, изпитва се голямата скръб. И ако вие не искате да страдате, трябва да отидете горе - нищо повече! Пък щом не можете да се проявите горе, непременно трябва да се проявите долу - няма изключение в този закон.

Щом човек влезе в живота, той трябва да се прояви или в радостта, или в скръбта. Или, казано на научен език: човек трябва да се прояви или между хората, или между ангелите. Между хората ще се проявиш като страждущ човек, а между ангелите ще се проявиш като добър човек.

Следователно, в това отношение казвам така: страданията, това са корените на дървото, а радостите, това са клонищата. Корените и клонищата, т.е. страданията и радостите заедно съставляват дървото на живота. Без корени не може да има растене, та колкото повече страдате, корените стават по-дълги и по-силни, а щом корените са по-силни, и вашите клонища са по-силни - съответствие има. Значи, енергията, тази разумна сила, която се проявява в корените на вашия живот, която действува долу в земята, ще се прояви и в клонищата, т.е. в по-висшите области на вашия живот. За да бъдете силни в света, тази идея трябва да се срасне с вас. ..."

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...