Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини.

[Ани]

ГОВОРНАТА РЕЧ И ДЕТЕТО

Първата връзка между детето и детската градина е разговорната реч. Чрез словото изобщо се установява първият контакт между възпитател и възпитаник. От друга страна, говорната реч е свързана с всички детски деятелности и ние трябва да я следим непрекъснато в нейното всестранно развитие. Говорната реч пред децата всякога трябва да бъде: ясна, правилна и сочна — израз на творческа, прогресивна мисъл.

По пътя на беседата, разказа, приказката и пр. детето трябва да бъде насочено да вижда и чува живота такъв, какъвто си е — в труд, радост и творчество; с почит към природата, с любов към труда.

Нека отърсим речта си от излишен патос и да дадем възможност на детето да я слуша чиста и проста, но свежа и вдъхновена.

За да може словото ни да има творчески ефект върху слушателите, трябва преди всичко самите ние да бъдем дълбоко убедени в това, което разказваме. Всеки израз да бъде дълбоко мотивиран в съзнанието ни. Възпитателят трябва да живее с хубавото ново, за да успее правилно да насочи мисълта и вниманието на малките към желаните области и ефекти.

Средствата, с които си служи детската градина за развитие на говора, са; приказки, драматизация, стихотворения, книжовна реч, картини, разговор и игра. По отделно ще се спрем на всяко от горните средства.

Приказката в говорната реч

Всички деца обичат приказките. Те са отворена врата, през която минават герои и великани, победители и победени, джуджета и животни — с които заживяват децата.

Приказката е магическата пръчка, която има силата да гради или да руши. Ако детето харесва даден герой, то започва да му подражава.

Всеки предмет — маса, стол, лампа и пр. за бебето са нови и то ги проучва с интерес. Малко по-късно то иска да пипне околните предмети и е неизчерпаем извор на въпроси: „Какво е това, откъде е" и т. н. Така, децата сами ни подсещат да им разказваме за чашката, за престилчицата и пp.

В процеса на растенето се развиват и детските интереси. Между 4 и 7-годишна възраст децата обичат да слушат приказки за животни, за герои с повече драматичност и фантазия.

Между 8 и 10-годишна възраст кръгът на детските интереси расте. Сега децата започват да търсят вече истинността в приказката и се интересуват от описания, пътешествия и приключения.

Така, по пътя на приказката, децата стигат до реалността и започват сами да четат от книгата на живота.

Успехът на приказката зависи от интереса, който тя възбужда. А той се стимулира от редица условия, а именно: 1) от съдържанието на приказката; 2) дали тя отговаря на възрастта и духовния ръст на детето; 3) дали идва да задоволи в момента определена възпитателна нужда; 4) от умението, с което се разказва.

Разказвачът трябва да знае добре приказката. Да подготви предварително децата, като се справи с всичко, което би го отвличало през време на разказването. Приказката трябва да се разказва високо и ясно, изразно, но не и превзето. Думите трябва да са познати, изреченията къси и пълни, по възможност с по-кратки описания и повече действие.

Споменахме по-горе и за съдържанието във връзка с успеха на приказката.

Не е достатъчно приказката да се слуша с интерес, за да изпълни своята образователна задача. Тя .трябва да раздвижи мисълта, да я насочи към добро, правда, трудолюбие и красота в живота. Тя трябва да сплоти групата и да я насочи към нова дейност и творчество.

Приказката трябва да разшири познанията и обогати речника на децата. Тя трябва да бъде изискана и в художествено отношение, с правилен литературен говор.

Видове приказки. Според вида приказките биват: полезни, вредни, реалистични или фантастични, дълги, къси, драматични, повеству-вателни, тъжни, весели, народни, лични, несъдържателни и др.

Полезните приказки са изпълнети с положителна мисъл, правилно поставени психологически, съобразени с детската възраст, с творчески замах, изпъстрени със свежа простота и със социален дух, възпитаващ в другарство и любов. Трябва да се избягват приказките с груба и вредна тенденция, със страшни образи, безцелни е'фекти и непрогресивни "идеи. Вредни са приказките, в които се говори за ужаси, мъчения и отрицателни герои.

Колкото се отнася до реалните и фантастични приказки — и едните .и другите имат своето място и своя цена, стига да бъдат смислено подбрани. Животът е красив в своята реалност и в своята фантазия. Готвейки децата за него, трябва да им дадем възможност да го видят такъв, какъвто е и какъвто искаме да бъде, като насочваме мисълта им към доброто и красивото.

Естествено е да преобладават в репертоара ни приказките, подчертаващи реалност, която се налага като двигател на живота.

Фантазният елемент в приказката трябва да бъде използуван като средство за художествено засилване на убедителност и образност. От време на време по малко смях и фантазия действуват като почивка и ободряване. Не трябва да изпускаме из пред вид, че детето не живее в грубата действителност на възрастния, поради което и при реалната приказка ще държим сметка за душевния мир на детето, който вибрира между реалност и фантазия. Фантазията е свят на бляна и на хвъркатите желания, които ни отдалечават от грубите прояви и ни носят " свежест.

Наред с всичко ще държим сметка и за дължината на приказката в зависимост от детската възраст.

За деца до 4 и половина години приказката може да продължава до 2—3 минути. За деца между 4 и 6-годишна възраст, тя ще трае 5—6 минути, а за деца между 6—8 години, разказването на приказката може да продължи 7—10 минути.

Обикновено децата обичат приказки, които имат повече действие и ефектни моменти. С голяма радост се посрещат приказките с действуващи лица — животни (без да прекаляваме). Повествувателните и описателни приказки разсейват скоро децата и те започват да не слушат. Драматичният елемент най-лесно спечелва детския интерес.

Когато и да запитам децата каква приказка желаят да им разкажа, почти всякога отговорът е: „Смешна искаме". Много нарядко ще срещнем деца, които да искат тъжна приказка. И това са деца, в чийто дом има скръб по скорошна загуба или семейна драма. Обикновено децата обичат волния смях и лекото действие. Обичат да се чувствуват хвъркати и лекоподвижни, бодри и растящи. Смехът е необходима храна за всекиго, а особено за малките деца, които разцъфват в него.

Естествено е, детето да има по-голям интерес към приказките, които го запознават със съвременния живот, в който живее и за който се готви.

Далечните исторически приказки са интересни за по-големи деца — юноши. •

Приказката трябва да подготвя и насочва детето към живота.

Всеки народ си има свои народни приказки, които се разказват от поколение на поколение, без да остаряват или отживяват. Защото не остарява (Скритата мъдрост в тях. Народната приказка е фонът, върху който се ражда и крепне приказката изобщо.

Народната приказка крие в себе си мъдростта на житейския народен опит. В образи, на животни и птици, на селяни или случайни пътници, всякога просто, но силно, вярно и точно, народната приказка ни подчертава битовия характер на народната душа. Частица от нея е и всяко дете, затова тъй много малките обичат народните приказки.

Наред с народните приказки имаме и лични. Някои от тях надживяват и обезсмъртяват автора си. Това са приказките, в които се разкриват природни закони за вечнат.1 истина: за достойнството и силата на труда; за безсмъртието на борците за свобода — приказки, които са пропити с дълбочина и светло прозрение за живота и неговите чудеса. Такива приказки са всякога желани от децата.

Изкуство е да поднасяме на детето винаги подходяща за случая приказка. Само в такъв случай тя ще въздействува върху мисълта, вниманието, наблюдателността и любознателността на децата и ще допринесе за развитието на детския говор.

Драматизация

Драматизацията е изживяване чрез действие. Сцената всякога въздействува възпитателно над възрастните и над малките. Ако действието се извършва от самите деца, неговата сила над децата — действуващи лица е двойна.

Драматизацията може да бъде изнесена: 1) групово или единично, пред публика или като домашно забавление; 2) може да бъде на сцената, е стая или на открито.

За сюжети при драматизацията биха ни послужили: приказките, песните, игрите, природните явления, сезоните, моменти от живота на растителното и животинско царство, празници и народни обичаи, народни сценки и др.

При какви случаи и защо ще употребим драматизацията: 1) създаване добри навици, (здравни, социални, трудови, хуманни и др.); 2) развитие на говор и дикция; 3) свободно изразяване в присъствие на други; 4) запаметяване и съсредоточаване; 5) развитие на естетика, маниер и ритмика: 6) развитие на ума и въображението, волята и чувствата; 7) другарство, взаимно уважение, благородно съревнование, със силите на другите, различни сръчности и дейности около подготовката; 8) оформени представи, придобити чрез лично изживяване, или при наблюдение на артистични души с благородна амбиция.

Но повърхностното отнасяне от страна на учителя към работата, безсистемно проведената драматизация би осакатила детските характери и би дала отрицателни резултати. Една наложена драматична игра би отнела свободата и творческия полет на децата. Трудното и дълго съдържание, не по силите на децата, дава отрицателни резултати. Също така прибързаната подготовка изнервя децата и учителката. Най-после изборът на едни и същи артисти, даже и способни, създава тщестлавни, горди и вманиачени характери. Същевременно пренебрегнатите се чувствуват потиснати, онеправдани и обезличени.

На края нека кажем, че общият успех на драматизацията зависи: 1)от настроението на децата; 2) от това дали сюжетът е подходящ за драматизация и самото съдържание да е по силите на децата; 3) от обстановката — при по-скромни условия опростената драматизация носи повече успех; 4) дългите реплики и нагласените пози сковават красотата на играта и чезне чистият, непринуден детски чар; 5) от умението на учителката да ръководи и от възможностите на децата; 6) репликите трябва да бъдат добре усвоени, без да се прекали с репетициите до омръзване: костюмите, декорите и реквизитите да са удобни, достатъчни и изискани, без претрупаност; 7) да се репетира поне 2—3 пъти на сцената, където ще бъде представена играта, за да свикнат >с обстановката; 8) да имаме организирани помощници, които да помагат за незабавното провеждане на действието и другите номера, ако има такива. Тук не е мястото да се впускаме в подробности около драматизацията, освен да подчертаем ролята на драматичната импровизация, взета в широк смисъл на думата, като мощно педагогично средство в ръцете на учителя, с което може да се работи много резултатно върху детския характер, говор и пр.

Стихотворения, книжовна реч и картини

Стихотворенията запознават детето с красотата на поезията и с ритмиката на скандираната реч. Те идват също да разнообразят работата ни с малките, развивайки паметта и говора. Естествено е да подбираме стихотворения, отговарящи на детската възраст както по съдържание, така и по обем.

Започва се с римушките. След тях преминаваме към стихчетата с едно куплетче. По-късно — с две и с три. Излишно е да обременяваме детската памет с дълги стихотворения. Едно, две до три куплетчета, предадени и заучени ясно и художествено, изпълняват достатъчно добре възпитателната си задача.

Редно е в разказна форма предварително да обясним съдържанието и непознатите думи на стихотворението. Заустягането следва изцяло, като се повтаря дословно. Няма защо да се заучи стихотворението в един ден. Ще. го повтаряме всеки ден, по няколко пъти изцяло, докато го научим.

Един репертоар от няколко стихотворения, подбрани в духа на времето, сезона и интереса на децата, са всякога приятно и полезно упражнение на детската памет и говор.

Книжовна реч. Обикновено децата предпочитат живата, говорна реч. Прочетената приказка обаче въвежда детето в света на книжовността, поради което по-късно добре е от време на време да прочитаме приказка или разказче.

При тези случаи трябва да имаме пред вид следното: 1) изборът на четивото да отговаря на възрастта, интереса и духовния ръст на децата; 2) едно изкусно художествено четене може да затрогне слушателите много повече от простото ' разказване. Художествената изразност действува като музика, изразена в слова, оцветени с живите багри на мисъл и идейност. И ето защо една приказка, прочетена художествено, би изпълнила задачата си; 3) преди да започнем четенето, необходимо е да се справим с обстановката, групата и времето, с което разполагаме. Освен това, ще имаме пред вид, че четенето пред голяма група деца разсейва, поради което следва то да бъде кратко. Всички слушатели трябва да са седнали удобно, така че, слушайки, да виждат четеца.

Картини. Хубава картина действува непосредствено. Тя успокоява, вдъхновява и възпитава.

Обстановката в детската градина или дом трябва да бъде спокойна, приятна и изящна. Няколко художествени картини със смислено съдържание, подбрани добре, поставени ниско, на височина на детския поглед, са всякога щастливо допълнение за радостно усилие на децата. - ,

Гледайки картините в стаята, детето лесно се вживява с тях и неусетно почва да подражава на „чистото детенце" или на „малката къщовница", която храни пиленцата. А ето от насрещната стена ни гледа борецът за народната свобода, Ботев. И ние искаме да бъдем като него. Той ни вдъхновява, насърчава и ние се стремим да живеем с неговия дух. Вдъхновени от образа, започваме да си разказваме приказки по картина.

Не е достатъчно да признаем високото въздействие на картините. Необходимо е да знаем какви картини да предложим на децата в детската градина или дом. Те трябва да бъдат художествени, с подбрани сюжети — из детския живот, вдъхновявайки малките към труд и радост, към чистота и красота, изразяващи красотата на природата и величието на живота — бъбривото поточе в планината или китната полянка.

Ще подберем образи на герои, достойни за подражание, без да изпадаме в крайности.

За предпочитане е да сменяме картините в стаята по-често, отколкото да я претрупваме с много. Две-три високо художествени и със съдържание картини са достатъчни да дават тон. А всичко останало ще бъде импулс, творческа игра и отражение на живота през сезона, пропито с нов прогресивен дух.

Живите, свободно творчески-играещи деца ще допълнят общата картина на детската стая.

Разговор и игра

Най-свободна и естествена намираме говорната реч на детето във волната игра и в свободния разговор. Тук то се проявява най-непринудено и лесно можем да оценим умствения му багаж; да улесним правилния му израз; да го освободим от стеснителност в присътствието на други; да го приучим да изслушва докрай другите и да се изразява ясно и конкретно.

В свободните игри и разговори виждаме детето такова, каквото си е. И от тук, с примери и подражание, чрез играта, ще го наведем към по-съществена форма на живот и ще отключим всичките скрити негови възможности.

Най-сетне, всяка случайна игра или непринуден разговор са път към детския свят, средство, с което майсторът-възпитател може да отключи детската душа.