Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация

1932_07_31 Двата пътя31 юли 1932г., Съборни беседи, Рилски беседи

Съборни Беседи Рилски Беседи Седемте езера Рила

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 14 януари 2011 - 21:59

Аудио - чете Цвета Коцева,

Аудио беседа (видео)

От книгата "Книгата на великият живот", Съборно Слово,  1932 –1934
Издателство: "Бяло Братство", София 2008 г.
Книгата за теглене PDF
Съдържание


От книгата " Ценното из книгата на великия живот ", Рилски беседи, 1932 г.
Първо издание, София, 1932 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание
рилска беседа

Двата пътя



Два пътя има, по които ходят всички живи същества на земята: пътят на хляба и пътят на водата. Първият път се казва глад, вторият се казва жажда. Първият път е пътят на хляба. Вторият път е пътят на водата. Хлябът посещава само гладните, а водата посещава само жадните. Хлябът и водата представляват реалната страна на живота. Следователно, когато животът иска да се прояви, да стане видим, той се проявява като хляб и като вода. Когато животът отива на гости, той се облича в дрехата на Любовта, която се казва хляб и вода. Щом гладният види живота, облечен в дрехата на Любовта, той съблича тази дреха и се облича в нея. Щом жадният види живота, облечен в дрехата на Любовта, той съблича тази дреха и се облича в нея. И тъй, хлябът и водата са реалната страна на проявения живот. Без тях животът не може да се прояви. Другояче казано: без хляб и вода животът не е достъпен за живите същества. Живее само този, при когото хлябът и водата присъстват. Расте и се развива само този, при когото хлябът и водата присъстват. Затова, именно, Христос е казал: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и живата вода, която извира от човешките сърца“. Когато беше разпнат на кръста, Христос каза: „Жаден съм“ – и поиска вода. Той поиска това, чрез което животът се проявява. В един от стиховете на Евангелията е казано: „Там имаше съд сложен, пълен с оцет; и войните напълниха гъба с оцет, обвиха я с исоп и принесоха я на устата Му“. И като прие Исус оцета, рече: „Свърши се!“ – преклони глава и предаде дух. Защо умря Исус? – Защото не Му дадоха вода. Казвам: добрите мисли и добрите чувства са водата на живота – живата вода. Лошите мисли и лошите чувства представляват оцет, от който всички умират. Който пие този оцет, той непременно ще умре. Добрите постъпка са хлябът на живота – живият хляб. Лошите постъпки представляват обикновения хляб, от който хората умират. Защо хората умират от този хляб? – Защото този хляб лесно плесенясва. Следователно, не пие ли човек само от живата вода и не яде ли само от живия хляб, и него ще сполети това, което сполетя и Христа. И в края на краищата и той ще каже: „Свърши се!“ Росата, която слиза нощем, дъждът, който слиза денем, носят Божиите блага – благата на живота. Всяка добра мисъл и всяко добро чувство и желание са роса, която слиза нощем. Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза денем. Ако приемеш росата и дъжда, ти ще бъдеш радостен и весел, като малките тревици сутрин и вечер. Ако приемеш росата и дъжда, ти ще приличаш на отворен цвят, който завързва плод и узрява. Ако не живееш добре, ти си подобен на Пилат, който разпна Исуса; ако не мислиш добре, ти си подобен на един от войните, който изплете трънен венец и го положи на главата Исусова. И най-после, ако не постъпваш добре, ти си подобен на един от служителите, който даде на Исуса оцет да пие. Когато Божественото в тебе умре, и ти ще умреш. Когато Божественото замине от този свят, и ти ще изчезнеш. Защо разпнаха Исуса? – За да се видят хората, какви са и доколко изпълняват Божия закон. Защо умря Исус? – За да покаже на хората, какъв трябва да бъде истинският човек – човекът на послушанието, който и от смъртта не се бои. В заключение на всичко говорено тази сутрин, ще кажа следните мисли: Където Любовта присъствува, страхът остава отвън.

Където е животът, Любовта се изявява отвън. Когато човек се облече с дрехата на Любовта, с него всичко се свършва: той или се ражда, или умира; или се погребва, или възкръсва; или расте, или изсъхва. Когато човек живее, светлината идва. Когато човек умира, тъмнината идва. Светлината представлява живот, който идва. Тъмнината представлява живот, който заминава. Добрите мисли, добрите чувства и желания са лъчи на светлината, които носят храна за живота и за душата, която слиза на земята. Добрите постъпки са лъчи, цветове на светлината, които носят живия хляб за душата, за да познае Този, Който я е родил.

Беседа от Учителя, държана на 31 юли 1932 г., 5 ч. сутрин.


Facebook коментари





Теми съдържащи: Съборни Беседи, Рилски Беседи, Седемте езера, Рила

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни