Jump to content

Recommended Posts

Жорж (Георги) Радев

„Ачларе. Летен работен ден.

На това място ще кажа нещо за Жорж Радев. Жорж може да бъде разглеждан в много аспекти, но нека да го видим като член на Ачларската комуна.

Богат е животът на човек, който едновременно е горд духовен аристократ, невероятно много начетен, проникновен окултист и астролог, математик и естет, а тука одърпаничък селски работник, затруднен как да се справи с една упорита крава, която често ни създава неприятности.

Жорж - този фин французин, веднъж трябваше да вършее на хармана. Вършитбата става с диканя96 , която тук се тегли от чифт крави, които, кой знае защо, ужасно се ненавиждаха. Жорж държи в ръка тъничка пръчица и с предпазливи стъпки, за да не нарани крака си, вежливо подканя животните да вървят напред и да не се мушкат, но рогатите недружелюбни животни така упорито се дърпат и си нанасят удари, че Жорж е принуден да употреби и малко по-груби изрази. От време на време го чувам да казва:

- Ех, неразбрани, вие такива! Че защо е това? Има ли смисъл да се бодете така? Гледай сега, холан97! На какво прилича това! Най-после ще ви ударя и толкова!

Кравите се блъскат, а Жорж чевръсто подскача на една и на друга страна, за да не го стъпчат с тежките копита. Пръчицата като палка на диригент се носи из въздуха уж да вразуми животните, но те продължават своето ненавистно отношение една към друга.

Трудно е да нарисува човек този тъничък, изящен в движенията си Жорж, с високото си а ла Хершел98 чело, с дългите си къдрави коси. Тъмнокафявите не особено големи очи са понякога сериозно замислени, а друг път блестящо и сърдечно усмихнати.

В братската комуна Жорж е един от много съзнателните членове, а вероятно и най-предан на идеята, заради която е образувана тази комуна. Когато приказвам с него, се сещам колко дълбоко е залегнал в съзнанието му вътрешният смисъл на нашия привидно наивен опит. Това съзнание кара Жорж, както и всички останали, да понасят съвсем съзнателно всички несгоди на нашия почти примитивен живот. Понякога, когато бай Жечо малко прекали в пестеливостта си, Жорж философски поклаща глава, цъка с уста и изказва учудване за този семпъл, но много ясно очертан селски консерватизъм. Особено ясно е изказано възмущението, когато нашият „шеф“ ни вика за вечеря, като преди това прави нещо като анкета по какъв начин ще решим да изядем киселото мляко. С големи лъжици, с малки чаени лъжички или със също така малки вилички. Това нещо трябва да се изясни, защото, ако искаме да го ядем с виличките, той ще го остави гъсто. Речем ли да го ядем с чаени лъжички, то ще бъде наполовина разредено. Изберем ли обаче супени лъжици, млякото ще бъде превърнато в синкав айрян, в който само едно внимателно око може да открие следи, напомнящи кисело мляко.

Жорж артистично тръсва глава и усмивката му е наситена с печална учуденост.

След малко ние прихваме да се смеем, махваме приятелски с ръка, а Жечо ни гледа с полуусмивка, като отворената уста и лицето му изразяват доволство, че ние сме възприели тази негова разпоредителност с братско търпение и деликатност. Така според Жечо трябва да става всичко в новото учение.

През този ачларски период аз най-добре разбрах как една мисъл, една идея, една привързаност към нещо, което човек тачи като свято, може да направи всяка несгода незабележима, а всяко лишение дори приятно. Коравите ни легла се превръщаха на ложета, каквито нямат императорите, а ръженият покрив ставаше вълшебен балдахин. При мисълта, че ние правим всичко свободно, съзнателно и с любов, коравата дъска на която спях понякога на открито в двора, ми носеше такива удоволствия, каквито не е изпитал никой от персийските шахове на своето меко ложе, обграден с дузини прислужници и приказен разкош. Преди да заспя, погледът ми се плъзваше по трептящите звезди и потъваше в бездната на откритата вселена, откъдето идва всяка радост. Тогава познах минути на истинско богатство, защото нямах нито едно от желанията на земята, които често са придружени с много угнетяващи страдания.

Вероятно е някой от материалистически настроените философи да кажат, че това е примирение или отричане, но това е съвсем друго нещо. Има у човека степени на насищане на желанията. Това насищане може да дойде по различни пътища. Ако то е дошло по пътя на духовното сливане с мълчаливата радост на света, то е реално, радостно и толкова интензивно, колкото е интензивно всяко земно удоволствие, което всъщност е измамен мит и което се изкупва със страдания.

Сега, когато предстои да продължа още за Жорж Радев, налага се да кажа нещо комично. Наистина доста хумор вече се е настанил в нашия външен вид и в нашия живот.

Панталонът на астролога е доста скъсан. Само на коленете е закърпен, но по такъв начин, че заслужаваше да бъде демонстриран на световния кинопреглед. Сивите кръпки, прикрепени на черния плат с чудовищни едри бодове и бял конец, са подходящи за четката на Мурильо99. Има нещо трагично в този шев, извършен късно в морните вечерни часове след работа и то на не особено блестящата газова лампа.

Ризата му, една неизвестно чия черна риза, която, всички обличаме за работа, стои като стоманен пандзур на слабичките му рамене. Сандалите му, направени от кожата на без време загиналата незабравима кобила на Жечо, са изкривени встрани от несръчните изненадващи стъпки, които е принуден да прави подир непокорните впрегнати в диканята крави.

Мургавата кожа на Жорж е добре изпечена и лъскава, като че е полирана. Върху и без това оригиналния профил на Жорж сега е прибавена една още по-оригинална брада, която заслужава внимателно вглеждане. Тази брада расте по-успешно под чуканчето - някъде към гушата, отколкото по бузите. Само встрани брадичката има два редки израстъка, останали там, като че след жестоко оскубване на останалата част.

Ще ми позволите едно малко отклонение. Искам да се позанимая с брадите на ачларци. Кой знае защо, вероятно поради липса на време, а може би за удобство, ние дълго време не се бяхме бръснали. Това не правехме съзнателно, а просто така, от залисия. Може да имаше тук-таме и някоя мисъл да се видим как ще изглеждаме с бради, но изведнъж се озовахме в един изненадващ вид. Към края на втория месец от нашия комунален живот се появи такава една поразяваща колекция от бради, каквато човек може да види само в някой стар коафьорски албум. Аз мисля, че дори в необозримото многообразие на Балзак, а и на богатия с бради свят на Максим Горки, не ще се намери такова богатство.

Отбивам се за минутка под стряхата на пруста и поглеждам към хармана. Каква изненадваща гледка - като че за пръв път поглеждам към Жорж! По изпеченото му лице расте чудовищна брада. Тя се е появила на зони и стои странно на Хершеловс- кото му лице. Той е стъпил на диканята и се носи гротескно над хармана.

Вечерта, когато насядахме при светлината на газената лампа, внимателно регулирана от Жечо, що се отнася до светлинната и сила, аз пак се вгледах в Жорж и ми дойде наум да разгледам брадите на останалите братя. Усмихнах се и заглуших смеха си, защото Жорж бе почнал дълбоки философски разсъждения. Той ни предлага, облечени в геометрична изящност, своите мисловни опити, които аз слушам с удоволствие. Много често неговият говор е облечен в тържествуваща естетичност. Изобщо словото на Жорж е наситено освен с оригинален размисъл, но и с шепота на музика, която оцветява мисълта и прави проблемите по-леки и по-понятни.

Така хубаво говори тази вечер Жорж, че аз забравям колко е смешна брадата му.

Късно е. Отдавна над селото лежи тишината на лятната жетварска умора. Ние бавно тръгваме към сайванта. Това е нашата спалня, послана с ръжена слама, където ни чакат недосънуваните сънища на един чудесен свят, на който искаме да станем скромни безименни пионери. От разтворената врата на къщата, където лампата още не е угасена, излиза сноп мека жълтеникава светлина. Тя пада върху част от двора, разкрива сякаш задрямали в морен сън сечива и спира при насрещния плет.

Прочитаме си вечерната молитва. Лягаме и заспиваме върху коравия нар. Струва ми се в съня, че някакви длани ме докосват. Дали това не са дланите на моята майка или на великата майка на света, която в тоя час докосва земята?

Преди да заспя, разсъждавам за земята. Ще дойде - мисля си аз в предсънните видения - ден, когато ще се зарадват тези корави материци и това кълбо ще звънти в пространството като весела пчелица. Зън, зън - ще пее земята и моретата и океаните ще ликуват и ще се заливат в смях. Когато някой буден в далечните светове зърне нашата планета, той ще забележи една светла точица върху огромно- то петно на материка. Не е ли тази точица светлинка Ачларската комуна? Да, това е тя без друго.

___________________________________________________

96 Диканята е земеделски уред за вършитба. Представлява тежко шейновидно приспособление, направено от дъски, за очукване на зърната на зърнените култури след жътва. Наименованието и произлиза от турската дума diken - шип.

97 Холан - дума за несъгласие, възразяване.

98 Уилям Хершел (1738-1822) - английски астроном и композитор от немски произход. Най-големите му постижения са откриването на планетата Уран и на двата и спътника (Титания и Оберон), откриването на спътниците на Сатурн (Мимас и Ен- целад), както и откриването на инфрачервеното излъчване. По- малко е известен като автор на 24 симфонии.

99 Бартоломе Естебан Мурильо (1617-1682 г.) е знаменит испански художник, един от най-значителните представители на испанската барокова живопис и глава на севилската школа.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...