Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1934_09_09 Съшествие на Духа

София Утринни Слова

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 14 януари 2011 - 22:13

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата "Младият, възрастният и старият", Утринни Слова (1933–1934).
Първо издание от 1996 г., Духовно общество "Бяло Братство"
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата "Новото разбиране на връзката в живота", Утринни Слова (1933–1934).
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2000

Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата "Новото разбиране" . Утринни Слова (1933–1934).
Издателство „Бяло Братство“, 2012

Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

Съшествие на Духа



Размишление 15 минути.

Нарядът.

Ще прочета 11-а глава от Деянията на апостолите.

„Бог е Любов“

Във всички епохи, във всички времена, във всички религии е имало един въпрос висящ. Всички религии, понеже са се стремили към Бога, са имали едно разбиране. Онези от вас, които са изучавали историята на човешката култура, виждате какви понятия са имали хората за Бога и космоса.

Има една епоха за прииждането на Духа Божи. Това, което християните след заминаването на Христа от Земята са опитали: явяването на Духа Светаго. Това положение мъчно може да се обясни, но онези, които не могат да го възприемат, нямат тази опитност. Всички хора донякъде имат Духа. Там, където е Духът, всякога има живот. Но в специфичен смисъл се разбира даването на Духа. Даже християните са се препирали с Петър, как тъй с езичниците да общуват!

Кое е дело на хората? Да кажем, имаме един, който вярва в Бога и не иска да дружи с един безверник. Единият счита, че вярва в Бога, а другият не вярва. Това разграничение съществува. Един англичанин, като погледне един българин, няма никакво уважение и почитание към него. Даже, ако отидете в Китай, китайците няма да имат към вас уважение. Съществува едно ограничение между самите вярващи. Някой път в едно общество има едно възгордяване, че някой е получил Духа, а другият – не. Но да не се спираме на това. Възгордяването вие го знаете. Няма какво да се обяснява. Има неща, които вие трябва да знаете и за тях и въпрос не трябва да се прави. Лоши или добри, вие ги знаете. Вие сами може да ги изправите. Но трябва всякога до изучавате нещата, които не знаете. Бог, като прозираше времената на невежеството, остави всичките хора да ходят в своите си вярвания и според своите разбирания, дълго време така да ходят по своите си пътища. Но апостол Павел не казва какви са съображенията. Бог се обръща към всичките хора и ги позовава към покаяние, затова изпраща Духа, за да могат да живеят тъй, както трябва.

Ако рибата влезе във водата, тя трябва да знае как да живее. Ако не знае как да се приспособи към условията на живота, рибата може да умре, както умира човек. Същата тази риба, която се е научила да живее добре във водата, ако излезе във въздуха, е изложена на смърт, въпреки че във въздуха има по-добри условия, отколкото във водата. Следователно условията там са нови. Същият закон е: ако един светски човек влезе в едно религиозно общество, той ще избегне всички възможности да живее както преди. Представете си, този човек влезе в едно такова общество и го накарат да пости. Той е ял по три пъти на ден, а сега му казват: „Няма да ядеш месо, баница няма да ядеш, това, онова няма да ядеш, вино няма да пиеш“ и той ще се намери в чудо. Ще му кажеш, че 10 дни трябва да пости, а той едва може да издържи един ден. Има хора, които, като ги държиш един ден гладни, ще припаднат до вечерта. Чрез поста човек се тонира. Не е лесно да работи човек и да пости. По някой път природата заставя животните и хората по много причини да постят, а понякога преждевременно умират.

Някой път на човека му дотяга, мисли, че не прогресира. Прогресира, но онова изкуство за живота, за Духа изисква голямо познание. Не онези теоретически познания, с които си пълните главите, но една вътрешна готовност за възприемане на Духа. И като се подготви човек, той може да възприеме това благо. Като възприемете Божественото благо, ще се оформи животът, ще премине в една нова форма и противоречията, които сега съществуват, ще изчезнат и ще настане едно ново положение.

Запример сега това положение ето аз как го определям: Представете си, че двама души са градинари. Единият седи на чукарата, дето няма никаква вода. Разни зеленчуци има на тази чукара засадени и той чака да падне от небето дъжд. А пък другият градинар е долу, в полето, в една равнина, близо до голям извор и има всякога влага и без дъжд има изобилно вода, с която полива градината. Ако отидете горе, на чукарата, там навсякъде е изсъхнало. Сухо е времето и този градинар се оплаква, че това и онова не става, а пък, като слезе долу, в градината на другия градинар, вижда – там всичко е станало първокачествено. Коя е причината? Водата. Тази вода, пък и неговото познание да работи.

Това казвам за обяснение на новото състояние, което помага на човешката душа да растат в нея всички онези блага, които Бог е вложил в душата и духа. Един човек, който няма Духа, той няма търпение. Има само страх. А пък онзи, който има Духа, той е силен човек. Онзи, който няма Духа, не може да търпи обиди, само да го бутнеш! Като бутнеш една малка мравя, тя ще те ухапе. На едно разумно същество, което има вече Духа, постъпките му са други. Разумното същество се отличава с това, че то никога не влиза в стълкновение с никого. Ти не може да го раздразниш, понеже то вижда всичко разумно. Такова същество не се дразни.

Коя е причината за сиромашията у хората? Невежеството. Няма Духа. Те не могат да видят какво е бъдещето, не знаят какво нещо е икономия, не знаят как да се обзаведат, не разбират живота. Има хора богати, на които 10 000 лева на месец не им стигат. Трябват им 20 000. А друг минава и с 1000 лева много добре. На първия 10 000 лева не му стигат. Как ще му стигнат, той яде чер хайвер, който се продава по 300 лева килограмът. Той яде риба от най-скъпите риби – леврек, която се продава по няколкостотин лева килото, носи скъпи копринени дрехи, а има хора, които носят една дреха, която струва 100–200 000 лева. При такива харчове как ще бъде щастлив?

После, когато се говори за богат човек, той трябва да уреди мислено работата. Как ще си уреди работата? Много малко хора има, даже и религиозните мислят криво за благата, които дава природата. Благата, които имаме сега, много скъпо струват, даже издръжката на хората, на тези, разумните същества, сега много струва на Земята. От гледището на Невидимия свят много големи разноски правят някой път и Бог се сърди на децата на Земята, че много харчат. Някой път Господ говори, но като не разбират, има тояга: гладни години, болести, земетресения, циклони и какво ли не. Учените хора обясняват научно тези явления. Може да обясняват причините за явленията както си щат, но това са само външни обяснения. Причините са други. Може да се обясни научно всичко в подробности, че дори мастилото откъде се е взело за написването на едно писмо, но подбудителната причина за написването на писмото седи много по-далече. Някой даже може да не подозира това.

Искате понякога да разбирате всички неща и явления. И ако това стане, вие ще бъдете най-нещастният човек. Да разбереш всичко, значи: аз искам да нося всичко. Ако турите цялата Земя на гърба си да я носите при сегашното състояние, какво благо щеше да бъде за вас, да носите цялата Земя на гърба си? Ако ти имаш за задача да я занесеш някъде и ако те държат отговорен за този товар, какво ще правиш? Ако всички хора сега на Земята, които живеят, протестират пред Небето за всичките нещастия, които им се случват, това значи, че не носят Земята както трябва. Това ви казвам само за обяснение. Бог е толкова умен, че никога няма да тури Земята на гърба на един човек. Даже няма да я тури на гърба на един ангел, защото и ангелите не са достойни да я носят. Но все-таки има нещо, което движи Земята. Един ден ще ви зададат този въпрос: Как се движи Земята, кои са основните причини, за да се движи? Засега е много добре, че не знаете. Една цариградска ханъмка не знаела как се прави хляб, тя мислела, че хлябовете растат по дърветата. Също, че на дървото като плод е станал хлябът. Права е ханъмката, че малките сомунчета все от земята стават. От големите сомуни хората ги събрали и от малките сомуни направили големи сомуни. На големите сомуни хората са им дали форма.

Много пъти давате за Духа хорски обяснения. Духът е една поучителна философия, която може да се опита от едно дете и от един старец, но трябва да има съответни чувства, за да разберете. Прииждането на Духа става чрез един контакт. Трябва да го приемете. Трябва да имате някакъв повод за изливането на Духа. Поводът за изливането на Духа беше Христос и Той каза: „Когато Аз ида, ще ви изпратя Духа Си и този Дух ще бъде с вас.“ Значи трябва да има някакво същество, което да даде повод, да бъде като една среда, чрез която Духът, това велико благо, може да се излее.

Съвременните хора са нещастни по единствената причина, че нямат Духа. Писанието казва: „Ще се заселя между тях.“ Всички ще бъдат научени от Господа. Няма да има нужда някой да казва: „Познай Господа“. Пророкът казва: „Тогава ще разберат Божиите пътища и всички сегашни противоречия ще изчезнат.“ Противоречията произтичат от един вътрешен недоимък, от който човек има нужда. Гладния ти не можеш да го утешиш и да му казваш: „Вярвай в Господа, ще се уреди въпросът.“ Той ще се уреди, когато ти му дадеш хляб. Жадният трябва да има вода. Който има очи, трябва да има светлина и тя трябва да му се даде в такава форма, каквато му подхожда. Ако му дадете по-силна светлина или по-малка, отколкото трябва, той ще усети болезнено състояние. Светлината трябва да бъде такава, че да му е приятно.

Духът е най-приятното, което човек може да възприеме. Корнелий дълго време се е молил на Духа и най-после слиза ангел и му казва: „Повикай апостол Петър да ти разправи.“ Не се казват подробности за идването на ангела. Говори се за много неща, но онова, което е станало причина за съшествието на Духа, не е казано в Библията. Вие не можете да приемете Духа, докато Бог не изяви Своята Любов. Ако Любовта не се изяви, вие не може да приемете Духа. Това е първото положение. Второто положение е: Вие не можете да приемете Духа, ако не сте готови да приложите Волята Божия. Бог може да има любов към вас, но ако във вас няма разположение да изпълните Волята Божия, не може да Го приемете. Значи две неща: Да има Любов Бог към вас, разположение на Бога, да приемете Духа, и второ, да изпълните Волята Божия без никакви уговорки. Като дойде Духът, ти непременно трябва да напуснеш сегашния живот. Да минеш от едно положение в друго, по-съвършено, както гъсеницата се превръща в пеперуда. Когато този Божествен Дух влезе в човека, Той му дава нещо, въоръжава го, дава му нови възможности.

Казва се в Писанието, че апостол Петър като му говорил още, дошъл Духът. За какво е говорил апостол Петър? За онази вътрешна готовност, с която може да се възприеме Духът. Най-първо, Любовта е от Бога, но разположението да изпълни Волята Божия зависи от човешката душа. Учениците бяха с Христа 3 години и нямаха Духа. А можеше 10 години да бъдат, и пак да нямат Духа. Може и 20 години, и 100 години да бъдат с Него, и пак да нямат Духа. Сега вие считате, че като вярвате в едно учение, може да имате Духа.

При идването на Духа друго състояние добива човек. Някой път има малки опитности, които наподобяват идването на Духа. Има някой малко дете, което постоянно плаче за майка си и като я види, усеща голяма радост, като че майка му е всичкото негово богатство. Но това дете след 10–20 години, като порасне, любовта към майка му изчезва и се замества със съвсем други състояния. Това дете започва да се чуди как е могло да обича някога майка си, а сега вече не може да я търпи. И вие се чудите понякога на ваши състояния: обичали сте някого и после преставате да го обичате. Не искате да го видите. Онзи, който е приел Духа, който е готов, той не може да направи това. Да изгубиш Духа си, това е голяма загуба. След като си Го приел, да го изгубиш. Някои искат да възприемат Духа, но ако Го възприемат, за да Го изгубят, по-добре е да нямат тази опитност. За предпочитане е да имат свои стари опитности, отколкото да приемат едно благо, което няма да може да използуват.

За да възприемат Духа, хората трябва да бъдат съвършено готови за това. Христос казва: „Който не се отрече от баща си, от майка си, от брата [си], от света и най-после от своя си живот, той не може да бъде Мой ученик.“ Значи той не може да възприеме Духа.

Това говоря на онези, които искат да проучват вътрешната страна. Не мислете, че временната радост, която имате, е Духът. Онова, което носи Духът, е нещо съвсем ново. Вие ще опитате един мир, който досега не сте опитвали. И сега имате мир. И радост имате. Има хора, които са родени весели, постоянно са весели и засмени. Това е само темперамент, което не показва, че Духът присъствува. Има хора, родени красиви, има хора, които после ще станат красиви. Първата красота е маска отвън, а втората красота показва, че човек е работил. Това е свойство на Духа и в неговото лице има едно изражение, което показва красотата на душата. При първата красота външните линии с време се изгубват. А красотата на Духа при старостта не може да я изгубиш. Онзи, който приеме Духа, влиза в областта на безсмъртието. Това е вътрешното възкресение. Ти още може да си в своята какавида, в гроба, но чувствуваш една радост, че ще цъфнеш. Това е временно положение, в което се намираш. Положение на един затворник, който е вързан, но той знае, че неговите приятели идват и го обкръжават, той се радва, понеже знае, че ще бъде освободен, а враговете треперят. Такова е положението на човек, който очаква Духа. Той чувствува, когато ще възприеме Духа, ще има много видения, много сънища, много работи ще дойдат да му подскажат и няма да го оставят в неведение. Ще има пак нещо, което ще остане незнайно, но ще го предупредят.

Идва Духът за тези души, които са вече готови. Има души в миналото, в които Духът е идвал. Имало е едно специфично изливане. Това, което мистиците наричат вътрешна връзка. Душата се свързва със своя първоначален извор и оттам, отдето е излязла, става едно с него. Има вътрешна връзка между Първата причина и душата, която живее на Земята. Всички противоречия престават, всички неща се обясняват. Човек може да е богат, може да е учен, но ако той не е осенен от Духа, от Любовта, той е винаги недоволен от живота.

„Любовта е плод на Духа.“ Ако Любовта не е осенена от Духа, не може да се прояви. Любовта без Божествения Дух не може да се прояви. Тя е кратковременна. Кратковременната любов показва, че Духът е в едно специфично положение в човека, или че човек е в едно специфично състояние.

На всинца ви трябва едно вътрешно приготовление. Щом приеме човек Духа, няма какво да се разправя. На друг език ще говори, другояче ще говори. Който възприеме Духа, той е като цигулар, който знае да свири. А онзи, който не разбира, трябва да му се обяснява за нотите, за тактовете. А роденият цигулар свири изведнъж, без колебание, не прави грешки. Такъв е онзи, който е приел Духа. „Роденият от Бога грях не прави.“ Той не греши нито в мисли, нито в желания, нито в постъпки. Този човек е над условията. Чели сме за светиите как са живели, как са се повдигнали – цели истории. Този светия, за когото е писана история, е наполовина светия. Светията не се нуждае от това. Той сам прави истории. За него няма нужда да се разправя, че е светия. Каква нужда има Слънцето да се разправя за него, че свети? Слънцето не се нуждае от това. Някой път ти се усмихваш за големите познания, които имат хората за него. Смешно е да се описва Слънцето. Някой ще дойде да описва моя живот, как съм живял. Описва това, за което няма и понятие. Значи един от първо отделение, който изучава едва първите проблеми на математиката, той ще ви посвети във висшите проблеми на математиката, че никой няма да види. Аз съм виждал такива големи деца. Те минават за големи и разправят какви ли не работи, мислейки, че много знаят, а всъщност нищо не знаят. Когато не знаеш, идва законът на повторението. Ще повториш елементите. Има някои хора гъгниви, които заекват. Един турчин заеквал и като му дошъл на гости един бей: „К-к-ажи, де!“ Знаете ли произхода на смеха? На нещата, които не разбираме, се смеем. А които ги разбираме и са ни засегнали, ние плачем от тях. Онова, което сме разбрали, то е, което донася Божествената светлина.

Съшествието на Духа е едно особено състояние на човешката душа, на великото, което може да стане в живота на човека и във всички негови превъплъщения, които е имал. Той се превъплъщава с единствената цел, за да добие туй състояние. Аз го наричам „закон“. Докато те ражда майка овца, ти ще бъдеш овца. Нищо друго не можеш да бъдеш. Докато те ражда вълк, ти ще бъдеш вълк. Нищо друго не можеш да бъдеш. Докато те ражда майка змия, ти змия ще бъдеш. Нищо друго не можеш да бъдеш. От каквото се раждаш, такъв ще бъдеш, докато дойдеш до това положение, за което се казва, че ще бъдеш роден от Бога. А пък за да бъдеш роден от Бога, трябва да приемеш Духа. Докато станете синове на възкресението, доста време трябва да мине. Много хора може да мислят, че са синове на възкресението, без да са такива. Може да носиш името „християнин“, без да си християнин. Може да носиш името „светия“, без да си светия. Може да носиш името „грешник“, без да си грешник. Може да носиш името престъпник, без да си престъпник. И едното, и другото е вярно. А пък може да носиш имената така, както са си, заслужено.

Когато човек дойде до положение да мисли за съшествието на Духа в неговата душа, трябва да престанат всички противоречия, всичко това да утихне. Това е върхът на Любовта. Когато дойде възвишеното, ти ще се откажеш от дребнавите работи на живота. По някой път някой казва: „Човек като приеме това състояние, какво ще прави, какъв ще му бъде животът?“ Състоянието на онзи, който е далече от извора, какво е? Той ще жадува. Онзи, който е далече от живота, ще умре. Онзи, който е близо до живота, ще живее. Онзи, който е далече от Божествените блага, ще усеща всичката оскъдност в живота. А пък онзи, който е близо до тия блага, ще усеща изобилието на Божията благост. Това е специфичното състояние на душата. „Всички ще бъдат научени от Бога.“ Има някои неща, които хората ще научат, а пък има неща, които вътрешно ще научат.

Най-първо трябва да научите онова, което хората може да ви дадат, и най-после ще дойде Божественото. Вие сте правили много усилия в това отношение и може да имате една нова мярка за живота. Лошото е, че сега смятате, че годините са напреднали. На колко години сте? Според мен годините не са важни. Христос казва на учениците: „Не е важно за вас да знаете годините и времената, които Господ е турил в Своята власт. Важен е днешният ден.“ Ако вие знаете мерките на деня, годината не съществува. Годината се състои от дни. Един ден е нещо реално, от изгрева до залеза на Слънцето. Това е цял един живот, който минавате. Какво струва един ден? Един ден е равен на 120 години. Това, което преминавате в един ден, трябва да имате в миналото 120 години, за да имате същата опитност. Вечерта вие сте преминали 120 години, заминавате за другия свят. Спите. Това е умиране. На другия ден се събуждате, пак се раждате. Имате 120 години. 365 дни по 120 години какво правят? Сметнете ги, като се приберете по домовете си. Като живеете 10 години, всеки ден по 120 години, тогава колко години сте живели?

Писанието казва: „Ден Господен.“ Не казва „Година Господня“. Използувайте дните. Не давайте малка цена на деня. Всеки ден носи своето благо, защото съшествието на Духа няма да слезе в годината, но ще дойде в един ден, когато Слънцето изгрее. И този ден, в който дойде Духът, ще бъде Божествен ден във вашия живот. Сега сте в дните на човешкото съществувание. Когато дойдете в Божествения ден, то ще бъде в деня на почивката. Мнозина говорят за съботата, но не знаят какво нещо е съботата и неделята. Съботата и неделята е съшествието на Божия Дух. Вие познавате съботата и неделята, но това е сянката на това, което трябва да знаете. Същината им не знаете. Уподобявам това на един актьор, който играе ролята на цар, без да е цар. Има мантия царска, без да е цар. И като слезе от сцената след два часа, той е обикновен човек. Познавате неделята и съботата, без да имате същината. Празнувате ги, но усещате, че ви липсва нещо. И след като сте живели 120 години като християнин, пак се разколебавате на стари години. Казвате: „Дали това, в което вярвам, е вярно?“

Един православен свещеник ми разправяше: „На 80 години съм, но един голям дявол ме мъчи. 50 години уча хората в църквата, но сега един голям дявол ме мъчи: дали Христос е възкръснал или това е един долап? Кажи ми, да разбера дали е заблуждение или не. Един глас ми казва, че това е долап, Христос не е възкръснал. Аз му казвам: „Махни се оттука.“ Възкръснал ли е Христос или не?“ Аз няма да ви кажа какво му казах. Важното е ти дали ще възкръснеш. Че Христос е възкръснал, възкръснал е, но дали ти ще възкръснеш, е въпрос. Христос като тебе носеше ли някаква кадилница из църквата? Дали като си махал кадилницата 50 години, ще възкръснеш? Той се замисли и каза: „Дойде ми на ум (тури пръста горе на челото си), сега разбирам работата.“

Всеки един от вас има по една кадилница. Мъжът има една кадилница, с която закадява на жената, синът има една кадилница, с която закадява на баща си. Дъщерята има кадилница, с която кади майка си. Всички кадят. Хубаво нещо е каденето. Ако чрез този огън могат да възлизат нашите молитви, добре. И ако този външен огън може да влезе в човешкото сърце и там да се допринесе нещо за онова жертвоприношение – страданието, добре. И след това ще дойде онази външна обнова – един плод 5–6 месеца, като е огрят от Слънцето, узрява и става вече годен за ядене. Така и човешката душа дълго време трябва да е грята от Божествената Любов, докато дойде прозрението, когато човек ще почувствува съшествието на Духа – когато плодът е узрял. Узрелият плод е събуждане на свръхсъзнанието. Едно ново съзнание, в което ти вече се сродяваш с всички души. Страданията и радостите на всичките хора стават твои. Ти се радваш на страданията, радваш се, понеже скърбиш с другите хора. Когато те скърбят, и ти скърбиш. И в скръбта им, и в радостта им, все се радваш, понеже може да участвуваш в живота на всичко онова, което Бог е създал. Така прави онзи, който е роден от Бога, който разбира Божите пътища. Страда онзи, който не разбира Божите пътища. Радва се онзи, който ги разбира. И в когото няма никакво противоречие между неговата душа и Бога. И вътрешните противоречия в него изчезват.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на Живота.

47-о утринно неделно слово,
държано от Учителя
на 9.IX.1934 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни