Jump to content

Ликвидиране на Русенската комуна – 31 декември 1957 г.


Recommended Posts

Ликвидиране на Русенската комуна –

31 декември 1957 г.

Следващото заседание на УС носи дата 1 март 1945 г. То решава, че предвид особеното положение, в което се намира България, т.е. състоянието и на война с Германия, най-целесъобразно ще бъде Общото годишно събрание да се свика през месец август или септември, когато ще има възможност на него да присъстват всички членове. Но междувременно Съветът възнамерява да покани упълномощен представител на братя Маркови от Русе за уговаряне на наема на наетия от тях имот.

В десетгодишния период от 5 юли 1935 до 11 август 1945 г. всъщност Общество „Бяло Братство“ - Русе не функционира според основните цели, заложени в устава му. Регламентираното колективистично начало в сдружението е напълно игнорирано. Ръководи се по подобие на акционерно дружество. Това се дължи не само на слабата заинтересованост от страна на софийската управа, но и на взаимната неотстъпчивост и неразбирателство между русенските му членове. Допълнително военновременната конюнктура затруднява организационния живот и финансовата му отчетност. И все пак, от този десетгодишен период се извлича от братята в Русе и в столицата изстрадан може би, но в известен смисъл и полезен опит. Повечето от тях разбират, че земеделско стопанство от комунален тип с идеална цел не може да се управлява добре от няколко стотин километра.

В началото на 1949 г. броят на членовете на Обществото е само 9. Изтъква се, че се прави всичко възможно, за да бъдат добре стопанисвани братските имоти. Поради напреднала възраст, дългогодишният председател - Н. Ватев (81 год.), е избран за почетен председател, а новият председател е Георги Димитров.

На 23.07.1953 г. Общество „Бяло Братство” - Русе получава известие от ТПС (трудовопоземлена собственост) - отчуждава се по-голямата част от поземления му имот. Комисията посочва, че Обществото притежава освен 205, 4 дка земя, внесена от членовете му, и обществена - от 192 дка; това всъщност е личната им собственост, а „обществената“ е купена със средствата на сдружението. Законът дава право на собствениците сами да посочат кои земи от целия имот да предадат на Държавния поземлен фонд. На извънредно Общо събрание се взема решение кои точно земи да се заделят - а това е почти цялата собственост на Братството. Повечето от деветимата му членове нямат други доходи, освен от тази дейност. Опитите им за оцеляване при тези обстоятелства продължават още седем години и половина.

На 03.04.1952 г. Н. Ватев си заминава от този свят, а останалата без средства Петрана Чернева заминава за София, за да живее при дъщеря си. Остават трима души в с. Свирчовица - Г. Димитров, съпругата му Каролина и София Вълчанова, те решават да поканят нови четирима членове в сдружението. Социално-битовите проблеми на Обществото стават главна задача за УС през 1952 г. През 1953 г. УС се занимава главно с поддържането на общия имот.

На Общото събрание от 28.03.1954 г. се приемат двама нови членове от Русе, коментира се въпросът за дълга на братя Маркови и за ликвидацията на общата собственост. Председателят Г. Димитров отчита дейността на сдружението през 1954 г. като „ликвидационна“, а финансовото му състояние не е добро, правят се постъпки за връщане на някои от одържавените земи, за да се възстанови стопанската дейност на сдружението.

Общото събрание на 26.06.1955 г. решава целият имот да се продаде, като предимство имат членовете на Обществото. Русенци предлагат да изплатят дълга си на Софийското братство, но никой не се явява да получи парите. През 1956 г. численият състав на сдружението е вече 10 души, издръжката му се реализира от наемите на неговите имоти. Според съдебната спогодба, братя Маркови се издължават в пари и в натура, но завеждат Гражданско дело срещу Обществото.

На последното заседание на УС от 23.II.1957 г. в протокола е добавено: „Културно-просветно дружество Общество ББ - Русе“, а председателят мотивира необходимостта от ликвидация на Обществото с напредналата възраст на членовете и липсата на необходимите средства.

Така приключва този 36-годишен многолик, ентусиазиран и труден опит на Русенската комуна за общ живот по Новото учение. Той е урок и за нас - днешните последователи на Учителя.

Из книгата „ Общество Бяло Братство - Русе (1921-1957)“, издадена в Русе през 2007 г. Автори: Любомир Златанов Златев и Зоя Койчева Иванова.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...