Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


4. Крум Въжаров


  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 10868 Мнения:

Публикувано 10 ноември 2017 - 22:19

4. Крум Въжаров


Изгревите на Слънцето са изключително важни. Рано сутрин, около половин час преди изгрева, последователите на Учителя излизат навън да посрещнат първите слънчеви лъчи. Тогава има най- голям изблик на енергия - както физическа, така и психическа. Изгряването на Слънцето е свещен момент за цялата природа. Слънцето носи в този момент програмата за деня и енергията за осъществяването и, резултат от дейността на разумните космични сили. Според Учителя: „Сутрин Слънцето изпраща своята енергия и оживотворява всичко в природата. Всеки негов лъч си има своето предназначение и носи велика сила в себе си. На вас остава да приемете своето си, а останалата енергия е предназначена за други предмети.“

Всеки ученик се съсредоточава, възстановява вътрешния си мир и хармония и влиза в контакт с разумната природа. Слънчевите лъчи при пукването на зората действат изключително целебно, животворно, ободрително и освежително. Учителя отделя особено внимание за лекуване с цветни лъчи. При изгрева има една мека светлина, която разширява ума и сърцето, и в този момент Слънцето оказва най-силно психическо въздействие върху човека. От особено голямо значение са изгревите от 22 март до 22 септември. И всяко утро през този сезон Учителя извежда своите последователи да посрещнат изгрева на Слънцето на края на боровата гора, която се разпростира на 3-4 км югоизточно от София. Сутрин рано за изгрев слънце приятелите излизат там, където е сегашният Изгрев.

Мястото на сегашния Изгрев било купено от англичанина Баучер. Там Братството купува над 4050 декара земя и през летния сезон някои последователи си поставят палатки. През 1926 г. построяват за Учителя една стаичка, за да може да се подслони при лошо време, но и през зимата Учителя не слиза в квартирата на ул. „Опълченска“ 66, а остава да живее в стаичката на Изгрева.

През лятото на 1927 г., веднага след събора, за много кратко време бива построен прекрасен голям салон, където Учителя да може да изнася своите беседи. Салонът е построен само от работници от Братството с доброволен труд. Сам Учителя участва в неговото изграждане. Когато го видях за първи път, той беше с ренде в ръка, което ми направи огромно впечатление, защото бях дълбоко убеден, че духовната работа трябва да бъде свързана тясно с физическата. За мен стана ясно, че Учителя беше не само теоретик, но и практик. Според него: „Едно от качествата на великата школа на живота - школата на Бялото Братство, или така наречената Божествена школа, е това, че тя поставя всичко изучено на опит. В нея теория и практика вървят ръка за ръка.“

Постройката на салона беше окончателно завършена през есента на 1928 г. и през октомври неделните беседи и школните лекции, които дотогава Учителя държеше на ул. „Оборище“ 14, се пренесоха в новия салон. Докато на ул. „Оборище“ 14 лекциите се изнасяха в 6 ч. вечерта, с преместването на Изгрева те вече започваха в 5 ч. сутринта.

Много приятели започнаха да си строят малки дървени къщички и се преселиха да живеят на Изгрева. Това име беше дадено на новото селище на Бялото Братство. Неговите обитатели живееха в отделни малки дървени къщички, които сами си построяваха.

Моите родители живееха в Павлово, където имах хубава стая, но за да бъда близо до Учителя и да слушам беседите, се преместих на Изгрева. Спомням си, имаше една голяма, дълга 6-7 метра палатка, в която се настаних, но в лошо време всички кучета и котки се подслоняваха в нея и започваха бой, без да се интересуват от моето присъствие. Важното е, че бях на Изгрева, можех сутрин рано да посрещам изгрева на Слънцето с другите приятели, да посещавам школните лекции в 5 ч. сутринта и да живея в прекрасната атмосфера, която цареше там.

Не всички ученици живееха на Изгрева и за тези от тях, които идваха от София, особено за сестрите, това беше голямо изпитание. Нямаше никакъв превоз и те сами в тъмни зори трябваше да прекосят гората и да бъдат навреме на лекции. Това беше подвиг, защото имаха един час път, който не беше съвсем безопасен. Учителя влизаше в клас точно в 5 ч. и никога не си позволяваше да закъснее.

След лекцията излизахме на полянката, която беше заобиколена отвсякъде с борова гора, и там зиме и лете правехме първите шест упражнения.

Животът на Изгрева беше колективен. Посадиха се овощни дървета, лозе, ягоди и малини. Всеки в свободното си време участваше в тяхното обработване. Цялата работа в селището се извършваше на доброволни начала, безплатно от братята и сестрите. Овощната и зеленчуковата градина, лозето, ягодите се обработваха колективно. Всеки, когато можеше, внасяше своя дял в тази работа. Пред салона имаше прекрасна цветна градина и за мен беше велико удоволствие рано сутрин да я поливам. Пред големия салон имаше лешникови храсти и пред тях бяха наредени масите за обяд с пейки от двете страни.

Всеки ден имахме общ обяд, който беше безплатен, открит за всички. Всякога имаше хубаво ядене. То се приготвяше от дежурни по свобода, но винаги имаше желаещи, които да се включат. Храната беше природосъобразна, вегетарианска, предимно плодове и зеленчуци. Вегетарианската храна е по-здравословна, а и убийството на животни е несъвместимо с любовта. След обяда се слагаше една касичка, в която всеки пускаше по желание, колкото намери за добре, но никога не беше задължително да даде. Това беше особено добре за бедните студенти, които се хранеха в стола. Винаги сме били в състояние да поддържаме стола. Тези, които бяха в града на работа, си приготвяха съдове, за да им се остави ядене. Всеки работеше по желание в овощна- та градина, лозето, зеленчуковата градина, а получените продукти отиваха за стола. Тук можеха да се хранят и външни хора безплатно. Съзнателният доброволен труд беше основа на нашия колективен живот.

Беседите и лекциите, които Учителя изнасяше, бяха безплатни. Той казва: „Съвременните попове, учители и съдии са професионалисти, работят за пари. Според схващането на истинското Христово учение те не са служители на Бога, а обикновени работници.“

Учителя ни даваше пример как да работим без корист. Да живеем за другите, това е основен принцип на нашето учение. Водата, която извира и тече свободно, е символ на изобилен и пълен живот. Вода, която не се оттича, се превръща в блато и започва да мирише, така че, ако ние не искаме да сме смрадливо блато, трябва да оставим свободно Божественият живот да протече през нас. Вода, която тече, и при най-големия студ не замръзва и, ако ние не искаме да замръзнем, трябва да дадем свободен път на Божественото у нас. Това е истинската динамика на новото. Нашият живот трябва да бъде динамичен. Да се изпълним с голяма Любов.

Между братята и сестрите имаше много хармонични отношения. Мирът, който Учителя носеше със себе си, се предаваше и на нас. Живеехме много задушевен живот, изпълнен с искрена братска обич и любов, бяхме като едно голямо семейство. Това беше дълбоко осмислен живот, пълен с мир и радост. Братята и сестрите, когато се срещаха, се поздравяваха по братски с вдигната ръка и с една хубава усмивка. Особено за нас, младите, това беше истинско новораждане. Изгревът непрекъснато се посещаваше и се посещава от последователи на Учителя от цялата страна. Идваха и гости от чужбина.

Из книгата „Живата връзка “, С, 2013.




0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни