Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация

1932_08_11 Общото благо11 август 1932г., Съборни беседи, Рилски беседи

Съборни Беседи Рилски Беседи Седемте езера Рила

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 14 януари 2011 - 22:23

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата "Книгата на великият живот", Съборно Слово,  1932 –1934
Издателство: "Бяло Братство", София 2008 г.
Книгата за теглене PDF
Съдържание


От книгата " Ценното из книгата на великия живот ", Рилски беседи, 1932 г.
Първо издание, София, 1932 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

рилска беседа

Общото благо



Ще прочета 38-ми Псалом и 10-та глава от Посланието към Римляните. За размишление ще вземете 7-ми стих, 12-та глава от Деянията на апостолите:
„И ето, ангел Господен престана, и светлина осия стаята; и ангелът, като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: „Ставай скоро!“ И паднаха веригите от ръцете му.“

Когато човек размишлява върху нещо, той трябва абсолютно да се освободи, да се откъсне от всички странични мисли, чувства и постъпки. Те са излишен товар, който го обременява и спъва в развитието му. Освободи ли се веднъж от тях, товарът му олеква, и той се чувства като новородено дете. В живота на човека има много ненужни, непотребни работи, от които той трябва да се освободи. За да се освободи, той трябва да има знания, да знае как, именно, да постъпи. Значи свободата произтича от знанието. В древността учениците, които свършвали своето духовно образование, преди да получат диплом за свършен курс, трябвало да издържат последния си изпит, който се заключавал в продаване на всички непотребни неща за тях, но потребни за хората. Ученикът слагал на гърба си различни предмети, макари, игли, пръстени, чаши, чинии, тигани, котли, подкови, инструменти за оране, чукове и други подобни и трябвало цял ден да ходи из града, да вика, да обърне внимание на минувачите, да ги купят. Ако до вечерта успее да продаде всички неща, той ще вземе диплом. Ако не успее да ги продаде, няма да получи диплом. На другия ден отново тръгва из града, да вика, да продава. Докато не продаде всичко, което носи на гърба си, диплом не му се дава. Той е принуден да вика, да обикаля всички улици на града, дано успее да продаде стоката си. Върви, вика той, а всички предмети на гърба му се удрят един в друг, дрънкат като звънци. Не е лесно положението на този ученик. Той се е натоварил все с такива неща, които са непотребни за него, но потребни за хората. Изпитът е такъв, трябва да ги продаде. Казвате: „Смешна работа е тази“. Смешно е, наистина, да видиш човек така натоварен. Обаче такова нещо представлява човек в умствения свят. В умствено отношение човек прилича на търговец, натоварен с голям багаж, и то все непотребен за него. Какво ли няма в ума на човека? И този търговец е длъжен да вика из улиците, да продава, да се освободи от този багаж. Не е лека работата на този търговец. Цял ден вика, дрънка със звънците, и като се върне вечерта у дома си, вижда, че продал едва четвърт от всичкия товар. На другия ден пак ще вика, ще дрънка със звънците. Какво ще прави иначе? Не може да не вика, защото диплом трябва да получи. Върви той, размишлява си нещо, а тиганите и котлите дрънкат, напомнят му, че не са продадени. Щом ги продаде, и те ще престанат да дрънкат. – „Дотегнаха ми вече тези тигани, тези дрънкалки!“ – Днес са ти дотегнали, но едно време и ти си служеше с тях, пържеше си яйца, чушки и др. Сега ще ги носиш, ще ги продадеш на хората, които и днес още се нуждаят от тях. Мнозина от съвременните хора се намират в същото положение – продават тигани, котли, чаши, макари и викат из улиците: „Хайде, тигани, котли, чаши, макари!“ Това наричат някои хора позор, гонение, поругание. Както и да го наричат, това положение е неизбежно, то трябва да се мине, да освободи човека от непотребния багаж в ума и в сърцето му. Викате ли из улиците, все ще дойде някой да си купи чашка, макара или друго нещо. Не е въпросът, че ще продадете една, две или повече макари, но едновременно с това трябва да кажете и по една добра дума на купувача, да остане той доволен от вас, да ви препоръча и на други. Иначе никой няма да купува от вас и вие напразно ще обикаляте града. Вие знаете какво следва по-нататък – диплом няма да получите.

Казвам: който прави добро, той е търговец, продава вещите на доброто. Тези вещи се работят на небето, а се продават на земята. Всеки човек трябва да бъде продавач на тия вещи. Който не умее или не иска да ги продава, той минава за лош или за неопитен търговец. Някой казва: „Аз не съм роден за продавач“. – За какво си роден тогава? Щом дойде въпрос за оране, за копане, за учене, от всичко се отказваш. За работа не си роден, а си роден за удоволствия, за разходки, за лек живот. Това е криво разбиране на живота. В прав смисъл на думата човек е роден за доброто. Щом е роден за доброто, той трябва да го носи на гърба си и да го продава. На кого ще го продава? На всички хора: на царе, на князе, на владици, на свещеници, на учители, на държавници, на майки, на бащи. Когото срещне на пътя, все ще предлага. Ако хората нямат нужда от звънци, поне за говедата им са нужни. Пуснете ли говедото без звънец, то ще се изгуби. Сложете му звънец, отдалеч да дрънка, да не го изгубите. Казвам: в прав смисъл на думата човек не може да тръгне по улиците да продава непотребни вещи; обаче в преносен смисъл това е възможно. Ако в буквален смисъл човек е принуден да направи това нещо, той ще изживее голям срам. Що е срамът? Срамът има смисъл само тогава, когато служи като преграда за греха. Праведният, чистият, светият човек не се срамува. Той се е издигнал над срама. Едно време срамът е служил за спирачка, въздържал е човека от грях, от престъпления. Днес, обаче, срамът трябва да се замести с благочестие. Благочестивият човек не може да се срамува. Ако човек не е благочестив и няма срам, той е изложен на голяма опасност, той може да стане безочлив. Засега тази опасност е почти изключена, защото хората се намират под мощното влияние на обществото. От сутрин до вечер те мислят само за общественото мнение, какво ще каже или какво ще помисли обществото за тях. Днес хората мислят много малко за Господа. Най-много те мислят за себе си, после за хората, а едва сега са започнали да мислят за Господа. В това отношение те приличат на децата, като тях мислят само за себе си. Между изреченията, които ви дадох миналата беседа, едно от тях беше: „Не благодари, когато те мият“. Някои ме запитаха: „Как е възможно да мият един човек и той да не благодари?“ Питам: новороденото дете, което майката мие, къпе в продължение на цяла година, благодари ли за това? Не само, че не благодари, но отгоре на това вика, кряска, пъди майка си, не иска да го къпе. Защо детето не благодари на майка си? На този въпрос вие сами ще си отговорите. Има случаи, когато детето ще благодари на майка си, ученикът ще благодари на учителя си. Кога? Когато детето порасне и стане голям син или голяма дъщеря, то ще благодари на майка си за всички грижи, които тя е положила за него. Когато ученикът постъпва в училище, той не благодари на учителя си. Защо ще му благодари? Преди всичко той не знае как ще се отнесе с него учителят, каква бележка ще му постави и т.н. Ако днес му благодари, утре може да му постави слаба бележка или да го наругае. Когато учителят ругае ученика, последният се сърди, недоволен е от него. Да наругаеш някого, значи да му слагаш такива епитети, да му прикачиш такива панделки, каквито той не обича. Щом не обича тези панделки, той става за посмешище пред хората.
Следователно за истинска благодарност може да става дума само тогава, когато човек се намира пред един завършен процес. Ученикът ще благодари на учителя си само след като свърши училището, след като получи нужното образование. Питам: какви епитети може да прикачи учителят на ученика си? Той може да му каже, че не е способен, че не е даровит, че не е роден за ученика, че по-добре ще направи, ако отиде на нивата да оре или на полето говеда да пасе. Има ли право учителят да казва на ученика така, или няма право? – Има право. Защо? Когато ученикът храни лоши мисли и чувства, не е ли той говедар? Лошите, отрицателните мисли, чувства и желания в човека не са нищо друго, освен говеда, свине, които ровят навсякъде. Има ли такива мисли и чувства в себе си, човек е принуден да ги пасе. Докога? – Докато ги възпита, докато ги постави на мястото им. Та когато учителят казва на ученика си, че не е роден за ученик и трябва да отиде на нивата да оре, или на полето да пасе говеда, това още не значи, че този ученик е роден за говедар или за овчар, но временно само има такива състояния. За момента, обаче, учителят е прав. В този смисъл не е било случай да се каже нещо на човека, което да не е вярно. То не се отнася за всякога и за всички случаи в живота му, но само за даден момент. И за това, когато човек възпита говедата в себе си, той казва: „Едно време имах говеда, които сам пасях, бях техен говедар, но те се възпитаха вече и днес сами излизат сутрин на паша и вечер сами се връщат“. Ще кажете, че това е невъзможно. За обикновените говеда това е невъзможно, но за умствените говеда е възможно. За пример, човек изпрати една своя мисъл някъде из пространството, тя обиколи, измине известен път и след това отново се връща при него. При това този човек знае, че тази мисъл е излязла от него и сега я разглежда какво ново носи тя със себе си, как се е видоизменила.

От казаното за учителя и за ученика ще извадя следното заключение: учителят няма право да ругае учениците. Ако става въпрос за светските училища, там, както и да е, учителят може да си позволи да наругае един ученик, щом последният се е провинил. Обаче, дойде ли до Божествената Школа, там учителите не ругаят учениците си. Те считат това за губене на време и за празно харчене на енергия. Учителите на тази Школа са много умни и постъпват особено внимателно с учениците си. Те избягват всички случаи за обида, за огорчение. Когато учителят види, че някой ученик не е приготвил урока си, той го праща да донесе вода или да свърши друга някоя работа, да не го изложи. След това му казва да се обърне към другарите си, да му разправят това, което той е пропуснал да чуе. Методите, с които си служат учителите от Божествената Школа, са различни от тия, с които си служат учителите от обикновените училища. В Божествената Школа неспособните ученици заемат първо място, а способните, даровитите заемат последно място. Ако един ученик от някое светско училище отиде в Божествената Школа, той ще бъде поставен на първо място. Ако на земята е бил способен и заемал първо място, в Божествената Школа ще бъде на последно място. Това подразбира стиха, който Христос е казал: „Първите ще бъдат последни, а последните – първи“. Сега ще приведа един анекдот, от който се вижда какво нещо представлява истинското знание. Двама приятели, след няколко годишна раздяла, се срещнали и разговаряли помежду си. Единият свършил в Германия за инженер, а другият следвал във Франция по астрономия. Те се разговаряли кой какво научил, какви професори имали и т.н. Един техен съученик ги слушал как се разговарят, но той не могъл да вземе участие в разговора им, понеже не бил учен, нищо не свършил. Родителите му били бедни, та не могли да го поддържат да учи. Съучениците му го поглеждали из високо, считали го прост, недостоен за техния разговор. Както вървели, и тримата се отбили при едни свои познати, където заварили едно от децата почти на смъртно легло. Отчаяни, родителите на това дете се обърнали ту към единия учен, ту към другия, дано могат да помогнат на детето им. Единият казал: „Извинете, нищо не мога да направя, аз съм свършил за инженер, нищо не зная от медицина“. Другият казал: „И аз не мога да помогна на детето, свършил съм по астрономия“. Третият, който нищо не свършил, се обърнал към майката на детето и казал: „Ще ми позволите да видя детето. Аз мога да лекувам, моят дядо ме е учил“. Той влязъл при детето, прегледал го, дал му нужните наставления и си излязъл. От този момент положението на детето се подобрило и в скоро време напълно оздравяло. Следователно истинското знание се заключава само в това, което в даден момент човек може да направи, да приложи. С това не искам да намаля цената на знанието, но казвам, че всяко знание трябва да има приложение. Всяко знание е полезно и приложимо за нас само тогава, когато то минава през три свята, а именно: през физическия, духовния и Божествения. Щом знанието мине през трите свята и във всеки от тях даде плод, то е истинско, съществено знание. Ако един ангел дойде на земята, той ще учуди хората със своята сръчност и сила. Пътувате с него в гората, но замръкнете, стане студено, а вие нямате дрехи, няма къде да се подслоните. Ангелът веднага ще запали огън да се сгреете, ще направи колибка да се приберете и да прекарате нощта. Продължавате пътуването си. Срещате голяма река, няма мост, не можете да я прегазите. Ангелът веднага ви взима на ръце, хвърля се през реката и минава на другия бряг. Изкачвате се по един висок планински връх, почти непроходим. Ангелът се поогледа натук-натам и изведнъж ви повежда по най-хубав път. Не усещате как сте се изкачили на върха. Това значи да пътувате с приятел, който носи в себе си истинско знание, приложимо във всички светове. Той може да ви помогне при всички мъчнотии в живота. В какво ще ви ползва онзи приятел, който на теория знае много, но щом се намери пред някоя мъчнотия, вдига рамене и се чуди какво да прави? Двама другари, единият свършил осми клас с отличие, другият пропаднал на матура, тръгнали един ден на разходка из гората. По едно време насреща им излязла мечка. Те се погледнали и се запитали: „Какво да правим сега?“ – „Да бягаме.“ Хукват и двамата да бягат. Питам: какво ги ползва в случая образованието? Онзи, който бил скъсан на изпита, бягал по-добре от този, който свършил с отличие. При бягането първият имал отличие, а вторият бил по-слаб. Мечката била професор, който се произнесъл за пропадналия ученик: „Щом можеш да бягаш толкова бързо, ти ще можеш да свършиш гимназия отлично“. Този ученик се насърчил и следната година, като се явил на изпит, издържал матура с отличие. Той се уверил в себе си, че има сили, способности да учи. Казвам: ако във време на мъчнотия краката на човека са дълги, това показва, че и за учене го бива. Страхливият човек може да свърши много работи с успех. Понякога в страха умът на човека работи толкова бързо, че той моментално разрешава въпросите. Този страх е благословение за човека. Щом се уплашите и бягате добре, знайте, че и в учението можете да свършите добре. И в Писанието е казано: „Начало на Мъдростта е страх Господен“. Значи страх, който удължава краката, е добро условие за работа. Страх, който скъсява краката, той парализира всяка дейност у човека. Сега, да се върнем към главната мисъл – мисълта за свободата. Човек може сам да извоюва свободата си. Как? Както ученикът на древната школа трябвало да продава всички свои непотребни вещи, за да получи диплом. У човека има много мисли, чувства, желания, от които той трябва да се освободи. Те са останали у него от деди и прадеди. И днес той трябва да ги сложи на гърба си и да тръгне из улиците да ги продава. Щом продаде тия непотребни вещи, той трябва да си купи нова, чиста стока. Тогава няма да става нужда да ходи той по улиците да вика, да продава непотребните си вещи, но ще си отвори дюкянче, ще седне вътре, и купувачите сами ще дохождат да купуват. Днес много хора говорят за кармата, представят си я нещо страшно. Нищо страшно няма в кармата. Кармата не е нищо друго, освен непотребна стока, която не може да се продаде. Успее ли човек да я продаде, ще му олекне, ще се освободи от кармата. Кармата е тор, с който хората трябва да наторяват нивите си. Съвременните хора имат криви понятия за кармата. Къде какво стане, те все на кармата го отдават. Някой пострадал нещо, карма било това. Разболял се, карма било това. Умрял, карма било. Ученик пропаднал на изпитите си, пак карма. Пукнали някому главата – карма. Това не е разрешение на въпроса. На кого пукат главата? – Само на онзи, който скъпо продава звънците си. Продава ли ги евтино, главата му остава здрава. Кармата е задача, дадена на човека, която той трябва правилно да реши. Тя подразбира разумно справяне с миналото. Може ли човек да се справи с миналото си, той е разрешил задачата си, освободил се е от кармата. Грехът пак се явява като резултат на желанието у човека да заобиколи по някакъв начин кармата, да я избегне. Дадат някому някаква работа, но той не иска да я свърши, търси този-онзи да му я стовари. Това пък, което християните наричат благодат, представлява добрите условия, чрез които невидимият свят иска да помогне на хората, да ги освободи от кармата им. Мъглата представлява лошите условия за човека, при които той се губи, забърква пътя, не може да се освободи от кармата. Изгрее ли слънцето, мъглата се разпръсва, дохождат добрите условия, които отварят пътя на човека, и той може свободно да се движи, да работи, да разрешава задачата си. И тъй, благодарете на Бога за всички блага, за всички добрини, които ви е дал. Не се оплаквайте от положението си, но работете, правилно да решите задачите си. Човек е дошъл на земята да учи. Понякога учениците продават звънците си един на друг. Ученик на ученик звънци не може да продава. Ученикът трябва да продава звънците си вън, на чужди хора. Когато се казва, че човек не трябва да си създава нова карма, подразбира, че той не трябва да продава лоша стока. Иска ли да се освободи от кармата си, той трябва да продава, макар и непотребна, но хубава стока. В какво се състои хубавата стока? Хубавата стока се заключава в това, където минеш, на каквото нещастие или страдание се натъкнеш, да кажеш по една добра дума. Срещнеш ли болен човек, кажи му: „Не се отчайвай, ще оздравееш. Това е за твое добро“. Някой ученик пропаднал на изпит, кажи му една насърчителна дума. Друг някой счупил крака си, притечи се на помощ, услужи му в нещо. Добрите думи, доброто представляват благоприятните условия в живота.
Днес ви държах тази беседа, за да размишлявате върху няколко по-важни мисли, а именно: поддържай малката светлина на ума си. Поддържай малката топлина на сърцето си. Поддържай слабото усилие на волята си. Слушай душата си, слушай и духа си. Мине ли някоя неприятна мисъл през ума ви, усилете светлината си, и тя ще изчезне. Как ще я усилите? Както усилвате светлината на газените лампи: хванете фитила отстрана и го повдигнете нагоре. Лампите, за които ви говоря, не са електрически. Те горят с фитил и вие можете да усилвате светлината им, колкото желаете. Тези лампи могат да дават светлина като слънчевата. Те светят като слънце. Газените лампи, с които си служите днес, не дават голяма светлина, и затова ги заместиха с електрически. Мнозина очакват да им кажат някои неща направо или да им дадат запалени лампи, а те само да ги носят. Това е невъзможно. Всеки сам трябва да работи, ако иска да придобие нужната светлина. Има неща, които не могат да се кажат. Защо? – Защото те непременно изискват приложение. Не се ли приложат, те ще бъдат спънка в живота на човека. Ако дам на някого една торба с десет килограма злато, той веднага ще започне да мечтае как по-добре да нареди живота си: ще мисли за автомобил, за хубава вила, за слуги, за хубави дрехи и т.н. Обаче всичко това ще го спъне, той ще загуби своята свобода, ще загуби възможността сам да работи. Положението, в което днес се намирате, е хиляди пъти по-завидно от това на богатия човек. Много ангели желаят да слязат при вас, да бъдат във вашето положение, но не им позволяват. Та не забравяйте: добро е вашето положение, но първо вие трябва да съзнаете това, за да го използвате разумно. Имате златен пръстен на ръката си, вадите го, поглеждате го, радвате му си. Защо? – Някаква скрита идея има в него. Тази идея е сила, която движи човека. Речете ли да превърнете тази златна халка в златна пръчица, тя губи вече силата си. В случая златната халка е подобна на жица в електрическата инсталация. Врътнеш ключа и светлината моментално се явява. Следователно всяка мисъл, поставена в Божествената инсталация, е сила, с която човек може всякога да си послужи. Ето защо, вашите умове и сърца трябва да се инсталират, за да могат при всички условия на живота да ви служат. Съвременните хора лесно се отегчават, те търсят все нови неща, търсят разнообразието. Някой казва: „Защо ще ходя на планината? Нали бях миналата година? И миналата като сегашната.“ Не е прав този човек. Щом той е изгубил възхищението си от планината, това показва, че той е живял механически. Има неща, от които човек не може да се отегчи. Те са като една свещена книга, която колкото повече четеш, толкова по-нови неща откриваш. Такива неща са, например, планината, морето, земята, слънцето и др. Може ли слънцето да отегчи човека? Трябва да се благодари на този голям кон, който всеки ден и всяка нощ препуска, тича по равния път, тегли земята, на която ние живеем. Това, което говоря сега, е благо за цялото човечество. Има един път, по който всеки трябва да мине, за да се пречисти. Пречистването се отнася до тялото, до мислите, чувствата и желанията на човека. Те представляват ровка почва, която трябва да се обработи. Мъчнотията за човека се заключава, именно, в това, да преработи той тази почва, да я облагороди. От свършването на тази работа зависи неговият бъдещ успех. Работата върху тази почва може да се уподоби на изучаването на една хубава книга. Вие взимате книгата, разглеждате я, намирате, че хартията и подвързията ѝ са хубави, но тя трябва да се чете. Сядате на едно място, отваряте книгата и започвате да учите. След половин час я затваряте и казвате: „Не мога повече да уча, главата ми ще се пръсне“. Не, ще продължаваш да учиш, да разработваш това вещество, сложено в главата ти. Ще четеш, ще учиш, докато дойде комисия от невидимия свят да се произнесе дали си свършил работата си добре. Ако намерят, че мозъкът ти е добре разработен, те го сменят с по-голям. По същия начин човек трябва да разработва и сърцето си, да стане то обширно, да приеме всички хора в себе си. Сърцето на някои хора е толкова малко, че обхваща само едного – себе си. Колкото повече хора обича човек, толкова повече сърцето му се разширява. Обичай себе си, обичай ближните си, обичай и Бога, за да имаш богато, обширно сърце. Мисли за себе си, мисли за ближните си, мисли за Бога, за да имаш светъл ум. Ако мислите и чувствате по този начин, вие сте в правия път. И тогава, каквото и да се случи, вие ще го разглеждате все от добрата му страна. Някой казва: „Не зная защо толкова много погрознях“. Грозотата се дължи на лошите мисли, чувства и желания у човека, от които той трябва да се освободи. Тези мисли и чувства са предадени по наследство от неговите деди и прадеди. Те представляват необработен материал, който трябва да се облагороди. Непотребното ще се изхвърли навън, а потребното ще се задържи като основен материал, с който да се започне градежът. Непотребното в човека, това са неговите тревоги, безпокойства. Безпокои се човек какво ще стане с него след смъртта му. Наистина, страшно нещо е смъртта, но питам: войникът, когото убиват на бойното поле, не се ли бои? Светията, когото изгарят на кладата, не се ли бои? Страшно е тяхното положение, но те казват: „Господи, дай ни сила да понесем тия страдания“. Разумният човек е над страданията, над мъчнотиите. Човешкият дух е над всичко. Няма сила в света, която може да го съкруши. Знае ли това, човек трябва да прави усилия, да побеждава мъчнотиите. Днес всеки иска да забогатее, да стане учен, добър, за да подобри положението си. Това е личен път на работа. Обаче личното повдигане, личното благо не води към щастие. Какво ви ползва знанието, богатството, добротата на един човек, ако той няма отношение към вас? Какво ви ползва светлината или знанието на един човек, щом той го задържа само за себе си? Да разработва човек даденото му от Бога и да се стреми още да придобива, с цел да помогне на себе си и на своите ближни, разбирам. Такова богатство, такова знание е на мястото си. Това значи изпълнение на волята Божия.

Казвам: човек трябва да бъде готов на услуги, както на себе си, така и на другите. Дойде ли до някаква мъчнотия, нека започне да ѝ пее, докато мъчнотията се умори да го слуша и си замине. Дойде ли до някаква погрешка, да е готов да я поправи. Човек от всичко трябва да се учи. Ако е млад, ако е учен, той не трябва да мисли, че знае всичко. Мисли ли, че всичко знае, той ще прилича на онзи млад, буен кон, който изпочупил грънците на господаря си. Този млад кон срещнал един стар кон, който теглил една кола с грънци. Старият кон слизал бавно от височината, за да не счупи грънците. Младият кон му казал: „Защо вървиш толкова бавно? Никога ли не си слизал бързо? Не знаеш ли как се препуска?“ – „Като знаеш толкова, опитай се. Ела ти на моето място, да видим какво ще направиш.“ Младият кон веднага заел мястото на стария и бързо се спуснал от височината. Той слязъл скоро, но грънците се изпочупили. Сега повечето хора бързат, те искат в малко време да свършат много работа. Там е всичката им погрешка. Има закон, който определя бързината на движението. Човек не може да се движи по-бързо, отколкото му е определено. Движи ли се по-бързо, отколкото трябва, той ще предизвика цяла катастрофа в себе си. Човек трябва да пести енергията си. За всеки момент той трябва да изразходва само определено количество енергия. Помнете, че в този път можете да постигнете всичко, което желаете, но постепенно, без бързане. Работете, без да се заблуждавате от външната обстановка. Ако уловят някого и го сложат в затвор, облекат му халат, намажат лицето му с катран и му дадат огледало, да се види, всъщност това той ли е? Този човек ще се погледне в огледалото и ще каже: „Това не съм аз“. И сега хората ще ти казват, че дядо ти остарял, баба ти остаряла, и ти ще остарееш като тях. Не, ще знаеш, че ако ти си остарял, това е лицето на баба ти и на дядо ти, а не твоето. Ти ще вземеш чиста вода и сапун и ще се измиеш добре. После ще хвърлиш затворническия халат и ще облечеш чисти, нови дрехи. Като се погледнеш в огледалото, ще видиш, че си съвсем друг, по нищо не приличаш на първия. Някой изпадне в лошо разположение на духа и казва: „Няма да я бъде тази работа“. – Намазан си с катран. Измий лицето си, облечи се и работата ще я бъде. Кого не са мазали с катран? Когато намажат къщната врата на някого с катран, това се счита у българите за позор. Когато човек изпадне в неразположение, в обезсърчение, това се дължи на души, изостанали в развитието си, които като не искат да вървят в правия път, влияят на хората и ги спъват. Те намазват лицата им с катран и казват: „Вижте какви сте, на нищо не приличате“. Някой намисли да направи нещо хубаво, но изведнъж дойде при него едно от тия същества и му нашепва: „Какво мислиш да правиш? Я се откажи от тази работа! Тя е трудна, намери нещо по-лесно. Аз ще ти покажа лесен начин за постигане на всичко, което желаеш“. Не, не се поддавайте на чужди съвети. Всеки чужд съвет внася в човека противоречия. Дойдете ли до противоречие в мислите си, спрете, нищо не предприемайте. Тук се борят два лагера души: едните са на ваша страна, другите са против вас. На вас не остава нищо друго, освен да застанете на особено мнение. Кажете: „Днес не съм разположен да се присъединя нито към едното, нито към другото мнение, имам своя работа“. Този ден трябва да бъдете много внимателни, с никого да не се разправяте, да не се карате, за да запазите равновесие в себе си. Иначе или ще изпаднете в песимизъм, или в гневно състояние. Ако сте някой виден философ, облечете се този ден в най-скъсаните си дрехи, със скъсаните си обуща, а можете да тръгнете и бос. Като ви видят тия същества в такъв жалък вид, тяхното честолюбие ще се засегне, и те ще кажат: „Оставете този простак свободен. От него нищо не може да излезе“. Щом ви освободят, вие ще се облечете, ще си гледате работата. Тъй щото, докато те ви хвалят, че сте способен човек, работите ви няма да вървят. Откажат ли се от вас, като от неспособен, всичко ще ви тръгне напред. Смирение трябва да има човек, за да се освободи от тия състояния. Често срещам из улиците ученици от противоположния лагер, които също така продават своите непотребни вещи: пушки, саби, револвери, разни огнестрелни оръжия и т.н. Една лоша дума е такова оръжие, резултатите на което са пагубни за човека. Лошата дума, лошата мисъл, лошото чувство не са нищо друго, освен такова оръжие, изработено от някои фабрики още преди хиляди векове, и днес го продават. Който продаде едно от тези оръжия, той после съжалява, защото носи тежки последствия. Новото учение изисква от своите ученици да се откажат да продават произведенията на учениците от противния лагер. Защо? Защото ако се порежат с едно от техните ножчета, или ще свършат с живота си, или ще се осакатят завинаги. Страшни са техните оръжия и затова трябва да се избягват. Двама души пътували в едно купе на трена. Единият предложил на другия една цигара. Последният взел цигарата, изпушил я и веднага заспал. Първият се приближил полека до него и го обрал. Като се събудил, пътникът забелязал, че нищо няма в джобовете си. Значи, изпушиш ли една цигара, тя ще те упои, ще заспиш, пет пари няма да имаш в джоба си. Защо? – Обрал те е някой. Следователно, предлагат ли ви цигара, откажете се от нея. Когато някой направи една погрешка, той съжалява, разкайва се защо я направил. Казвам му: ти не си направил погрешката, но ония отвътре, които те съветваха да я направиш. Твоята вина се състои в това, че си изпълнил техния съвет. Ти се намираш в положението на разсилния в едно училище, който дрънка звънеца и казва: „Ако не бях дрънкал звънеца, учениците нямаше да влязат в клас“. Не, лъже се този разсилен. И без него учениците щяха да влязат в клас. Той е само изпълнител на една работа, но не е главен фактор. Нима пътниците днес не влизат в трена и без звънци? Едно време звъняха три пъти и тогава тренът тръгваше. Днес той и без звънци тръгва. Божествените тренове пътуват без звънци. Проповедниците още си служат със звънци. За пример, някой проповедник казва: „Като нашата църква няма друга“ – „дрън!“ „Като нашето верую няма подобно“ – „дрън!“ Тук „дрън“, там „дрън“, но работата не върви. Сега има ново разпореждане, да се премахнат всички камбани, всички звънци от църквите, от треновете – всичко да става тихо и мълчаливо. И тъй, всичко е в приложението на нещата. Кой прилага? Прилежният, способният ученик прилага. Той учи малко, прилага много. Можете ли да наречете вола прилежен? Наистина, волът по цели дни работи на нивата, но прилежен е онзи, който го боде с остена, който го кара да работи. Ученикът учи в училището, но това се дължи на учителя, който го боде с остен. От друга страна родителите поощряват децата си да учат, като обещават, че ще им купят това-онова, и те учат. Такова учене не е резултат на прилежание, но на насилие. Прилежен ученик е онзи, който учи от любов към знанието. Аз говорих днес много, за да продам звънците си. Сега и на вас казвам: като направите едно добро, дрънкайте звънците. Като направите нещо лошо, или някаква погрешка, звънците да мълчат. Какво значи звънците ви понякога да дрънкат, а понякога да мълчат? Ето каква идея се крие в тези думи. Когато някой човек направи едно добро, нека отиде при Бога и каже: „Господи, аз направих едно добро. Моля Те, ела да се произнесеш, добре ли е направено, или не“. Бог ще изпрати комисия да прегледа постъпката му, и ако намери, че е направена добре, тя ще сложи марка върху нея, с което разрешава на този човек да изнесе постъпката си пред целия свят. Той взима звънците си и дрънка, съобщава на хората, че е направил едно добро. Тогава те се събират на едно място и питат: „Защо дрънка звънецът?“ – Извършило се е едно добро в света. Доброто дело е общо за всички. То принадлежи на цялото човечество. Истинско добро е това, на което всички хора се радват. Това добро е направено от Любов към Бога и затова е общо благо. Добро, на което се радват само няколко души, е частично добро. То се нарича още лично добро. Да благодарим на Бога за общото благо, което всеки ден ни дава и от което непрекъснато се ползваме.

Беседа от Учителя, държана на 11 август 1932 г., 5 ч. сутрин.


Facebook коментари





Теми съдържащи: Съборни Беседи, Рилски Беседи, Седемте езера, Рила

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни