4. Една разходка до воденицата

[Ани]

4. Една разходка до воденицата

Преди да влезем в стаята спряхме се да се порадваме на свежото слънчево утро.

Направихме сутрешните си гимнастики и след малко единодушно, решихме да отидем на разходка до близката воденица. Тръгнахме. С песни и приятни разговори, неусетно стигнахме до определеното място.

Починахме си. Наблюдавахме воденицата, описахме я, казахме защо ни служи — за да мели житото на брашно, а от брашното месим хляб. Казахме, къде расте жито, кой го събира, как и пр. Така минахме всичко по-важно за житото и хляба и наблюдавайки воденицата запях: „Вятърната воденица се върти ей тъй, дечица" . . . Седнахме на полянката и повторихме няколко пъти новата песничка.

Върнахме се на обяд весели и доволни с нова песничка и много нови познания за житото и хляба (беше сряда и след обяд нямаше училище).

На следния ден.

Впечатления от разходката и воденицата. Повторихме взетото и като нямахме възможност да наблюдаваме село и ниви, послужихме си с картини из живота на селското стопанство.

След това, по желание на децата, имахме рисуване и моделиране. Всеки работеше по своя инициатива и все пак, сюжетите около разходката. Всеки даваше израз на това, което му е направило най-силно впечатление. Чудни са детската фантазия и детското творчество, когато им се даде свобода и материал за работа.

След обяд.

От това, което бяхме моделирали и нарисували, от това, което вече знаехме, можехме да си съставим чудесна игра. И тя не закъсня.

Една проста нивичка направена от глина ни даде идеята да играем на жътвари. И само за няколко минути, всички деца навързаха главите си с кърпите за ръце, направихме сърпове от картон и едни започнаха да жънат, други носеха жито на харманя с коне, трети вършееха, четвърти прибираха житото и го носеха на воденицата. Там мелничаря го мелеше и го продаваше на брашнарите-търговци. Така, играта се разви много интересно и забавно. Всеки ъгъл от стаята беше зает от групичка деца, които най-сериозно и внимателно вършеха своята служба в играта. Всеки ден интересът растеше, играта се разширяваше, а духът на децата се повишаваше. С голяма радост те играха горната игра цели 8—9 дни, като същевременно научиха много ново.

Така, от живота чрез живот, научихме няколко целостни уроци! Например, първо — използувахме хубавото време да се разходим на чист въздух, застъпихме физическо възпитание, второ — научихме много нови неща за брашното и хляба; взехме урок по предметно; трето — научихме се къде и как расте житото — естествена история; четвърто — с рисуване и моделиране окръглихме свободно всичко по-характерно и пето — в свободната игра вложихме творчество и действие, чрез което децата неусетно се вживяха и получиха обща представа за всичко ново, което се явява като един доста сложен комплексен урок.