Jump to content

Новата шапка на Дабка.


Recommended Posts

НОВАТА ШАПКА НА ДАБКА

Имал Дабко шапчица. Майка му я оплела. Целичката червена. С пискюлченце отгоре.

— Като тая шапчица няма друга на света! Мама ми я оплела!

Тъй си Дабко повтарял и се радвал от сърце.

И ето го един ден кривнал шапка на глава. Мушнал ръце в джобове. Тръгнал да се разходи.

Насреща му Чудомир, съседското момченце. Дяла клечки с ножченце.

— Спри се, Дабко, почакай! Дай ми твойта шапчица, вземи това ножченце ! Ножчето е чудесно!

— Не си давам шапката!

— С това ножче, момченце, девет шапки ще взема!

— Може и сто да вземеш, но моята не давам! Мама ми я оплела! Тръгнал Дабко нататък. Насреща му циганин. Разиграва маймунка.

— Хей, момченце, почакай! Дай ми твойта шапчица, вземи тая маймунка!

— Не си давам шапката!

— Простичко си, момченце! За таз жива маймунка трийсет шапки ще взема.

— Може триста да вземеш, но моята не давам. Мама ми я оплела! Вървял Дабко що вървял, настигнал го рибарин. Държи рибка в ръка. Спрял той Дабка и рекъл:

— Приятелю, почакай! Дай ми твойта шапчица, вземи рибка за нея. Рибката е чудесна! С позлатени перчици! Бях я хванал за царя!

— Не си давам шапката!

— Тъй ли, глупчо глупави? За таз рибка избрана пет жълтици ще взема! Хем направо от царя.

— Може двесте да вземеш. Носи му я на царя. Шапката си не давам. Мама ми я оплела.

Тръгнал Дабко нататък. Спрял пред царски палати. До портите — пазачи.

— Пуснете ме, чичовци! Царя искам да видя!

— Я върви си по пътя! Царят за теб размита!

— От тук няма да мръдна. Разберете човешки! Царя искам да видя!

— Бре, момченце мъничко, не си търси бедата! Замини си по пътя!

— Няма да си замина! Царя искам да видя!

— Пуснете го, пазачи! — викнал някой от вътре.

Дабко трепнал. Погледнал. В двора малка царкиня. Давала му знак с ръка. Викала го при нея.

— Ела тука, момченце! Ще отидем при царя.

— Да си живо, царкинче! Нали не е лош царят, като тия пазачи. Само ще го погледнали пак ще си отида. Не съм още цар виждал.

— Сега вече ще видиш. Ами слушай, момченце! На ти това пръ- стенче със скъпоценни камъни, дай ми твойта шапчица с червената висулка! Много ми се харесва.

— Не си давам шапката!

— Огърлицата ще ти дам. Отстъри ми шапката!

— Не, не може, царкинче. Шапката си не давам. Мама ми я оплела. Майка имаш. Разбираш ? Няма да се разсърдиш. . . Заведи ме при царя!

— Добре, добре, момченце. Ела сега с мене I Хванала го за ръка. Завела го при царя.

— Татко, това момченце иска тебе да види.

Царят седял на трона с корона на глава. Короната греяла със скъпоценни камъни.

— Добре дошло, момченце! — рекъл царят на Дабка. — Казвай сега що искаш!

— Нищо, царю честити. Искам да те погледам.

— Погледай ме, щом искаш. Аз пък много харесвам червената шапчица. Дай я на мен, момченце! Златна ще ти направя.

— Не си давам шапката!

А царят се усмихнал, короната отложил:

— Вземи тая корона, дай ми твойта шапчица!

— Шапката си не даВам. Мама ми я оплела!

— Живо да си, момченце! — рекъл царят на Дабка. — Честита да е майка ти, че така я обичаш!

И царят го целунал. Напълнил му шапката все със жълти жълтици.

Р а н Б о с и л е к

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...