Jump to content

Recommended Posts

ВЯТЪРЧО

„Фиу-у-у!...“ — развикал се, разтичал се Вятърчо из улиците и вдигнал цели облаци прах. И тъй както тичал, видял, че децата се връщат от училище и всяко дете върви с другарче.

Спрял се и гледал, гледал и се чудил Вятърчо: всяко дете, малко и голямо, върви за ръка с другарче, само той е сам-самичък.

— Защо да съм сам, и аз ще си потърся другарче! — помислил си Вятърчо и духнал през полята.

Тук поглеждал за другарче, там поглеждал за сестричка — няма, та няма. Всеки се гуши и бяга от него.

Така дълго време търсил, дълго време обикалял Вятърчо, но никой не се съгласил да му стане другар. Най-поСле стигнал до гората.

— Фиу-у-у . . . кой ще дойде с мен да ми стане другар ? — викал Вятърчо в гората и заскачал между дърветата.

— Хей, хей . . . вземи нас! — дочуло се глас.

— Ще ви духна, ще ви взема, ама после да не се сърдите I -— отговорил Вятърчо на палавите листенца. А те, всичките засмени, в новички премени, с роклички жълто Червени и с престилчици кафени, весело се люлеели на дръжчиците си и дружно запели:

„Ветре, ветре, залюлей ни,

из просторите развей ни.

За ръчици ще се хванем,

другарчета ще ти станем!

Вятърчо това и чакал. Духнал с всичка сила, разлюлял цялата гора и навред разпилял пъстрите палави листенца.

Чудна. песен запяла гората, златен танец заиграли листата. В игри и песни неусетно взело да се стъмнява. Скрил се Слънчо, а след него скоро и Вятърчо се нейде запилял, може би някъде заспал . . .

— Хей, Вятърчо, ела да ни върнеш на нашите дървета, изморихме се, доспа ни се! — молели се тъжно листенцата, но никой не ги чувал,

Станало съвсем тъмно. Млъкнала гората.

Всички животинки се прибрали в къщичките си и заспали.

Хъррр . . . хъррр ... — хъркали буболечиците и сладко на топличко си спели. Само палавите листенца останали да мръзнат навън и едно по едно започнали да лягат на студената земя. Сгушили се, прегърнали се, като сестрички, да се стоплят, и уморени от игрите, скоро заспали.

Така заспали палавите листенца първия есенен сън върху студената, земя. И както спели, дочули глас изпод земята:

— Златни листенца, сладко спете, добре ни топлете!

Поразбудили се, поразмърдали се заспалите листенца и гледат, че се разсъмва. Задал се отдалеч Вятърчо с прозрачната си дреха и весело извикал:

— Фиу-у-у. . . събудете се сънливци, хайде на игра, нали сге ми другари!

Сърдитите листенца потъркали сънливо очи с опашниците си и му отговорили:

— Защо ни остави снощи сами ? — Бягай, Вятърчо, иди си сега, не щеме вече твоите игри!

—- Фиу-у-у ш-ш-ха-ха-хаааа! . . — измел се Вятърчо и духнал през гората да си търси нови другари. А палавите листенца останали за винаги на земята.

Всяка вечер, когато всичко живо се прибере и заспи, тихичко се чували гласчета изпод земята:

— Златни листенца, сладко спете, добре ни топлете.

— Семенцата, семенцата ни се обаждат! — шепнели си листенцата.

И всеки нов ден, нови палави листенца покривали земята и топлели семенцата, докато най-после дошла баба Зима и с бяла пухкава покривка завила и падналите листенца.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...