Четвъртото посвещение

[Sheny Idaet]

8. ЧЕТВЪРТОТО ПОСВЕЩЕНИЕ. СМИРЕНИЕ. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР

 

Сега съвременните религиозни хора изтощават тялото си, докато най-после, според този закон, умират и стават нещастни. Те мязат в това отношение на Настрадин Ходжа, който искал да отвикне своето магаре да яде. Но като го отучил да яде, то умряло, и трябвало след това той да носи вода сам. Аз не бих желал да умре вашето магаре. „Има – казва ап. Павел, – тела естествени и тела духовни.“ Има магаре естествено, има и магаре духовно. Думата „магаре“ може да я чувствате като вулгарна, но това значи и осел, а оселът е емблема на четвъртото посвещение – то е смирението. Когато дойдеш до положение да пораснеш много, Бог те смирява и ти дохождаш в положение на магаре. Казват: „Той е магаре!“ Каквото и да говориш, все магаре те наричат. Каквото и да правиш, все за твоите уши ще говорят: „Магаре е той!“ Туй е посвещение за смирение и търпение. Като говорим за магарето, то значи да се смири човек, да се откаже от своята гордост. Вие мислите, че магарето е смирено. Не, горделиво е то! Че е горделиво – пуснете го, ще видите, че то никога не остава назад, все напред върви. То показва: „Аз съм капитан, аз водя.“ Големи амбиции има в него. Следователно, за да дойде туй магаре в естествено състояние, Господ го е турил на големи изпитания. То е нашето вътрешно състояние. Отначало мислим, че имаме големи таланти, знания, но най-после казваме: „И хората имат право“, смиряваме се и започваме да понасяме всички оскърбления. Няма учител, няма какъв и да е проповедник, който да не е понесъл оскърбления. Та и вие, като изпитате това състояние, ще кажете: „Аз съм сега в четвъртата стадия на посвещение – на магарето.“ Като видиш едно магаре, ще попиташ: „Дали съм изпитал това състояние на магарето?“ Забележете, Христос не влезе в Йерусалим с кон, а с ослица. С това Той казва, че хората не трябва да яздят на кон, а на магаре. Ослицата ни казва, че който не се научи на този Божествен закон, ще реве като магаре. (10, с. 171)

 

Някой се напил, хората казват: „Магарешка работа!“ Магарето не е пияница… Магарето напразно го обвиняват. Магарето като животно е добро животно. Но като магаре, както хората са го направили, е лошо. Много от неговите лоши черти хората му ги приписват. Благодарение че магарето е устойчиво, ако нямаше магарето тази твърдост, не зная какво щеше да стане. Всичката магарещина къде седи? Магарето някой път е повече твърдо, отколкото трябва. Затова хората турили магарето като образец на твърдост. Ти го бий, но то си остава на онова, което знае. Хубава черта. Защо човек да не седи на своето убеждение! Така че на тази черта в древността, когато минавали в четвъртото посвещение, на магарето са яздили. Христос на магаре язди. Да бъдеш твърд като магарето, окото да ти не трепне! Магарето, като влезе в селото, реве – животно, което Бог създал. То ще се провикне, но ревът на магарето казва: „Ако не вървите по Божия път, ще бъдете животни като мене; ако вървите по човешкия път, ще бъдете магаре като мене, че каквото и да вършите – и добро да направите, и най-хубавото може да направите на хората, те никога няма да ви оценят.“ Всеки човек, който не оценява, той ще има участта на магарето, но туй не трябва да ни обезсърчава. (72, с. 292)

 

Какво го е ползвало този еврейски цар (Соломон – бел. състав.) – всичко имал, и злато имал, и слуги имал, и палати имал, и винце – всичко имал и бил недоволен. Той казва: „Побеля ми главата от моите глупости!“ Като казва: „Суета на суетите, всичко е суета!“, казва: „Дебела е главата ми да разбирам.“ Като четете Еклисиаст – най-после, като разбрал, той дошъл до посвещение – става положителен да разбира, казва: „Нямам време! Като дойда втори път на Земята, ще приложа практически, което разбрах.“ (139, с. 92)

 

„Лазаре, излез вън!“ Кой и какъв беше Лазар? Защо Христос отиде именно при гроба на Лазаря, а не отиде на други гробове да вика мъртвите да излязат вън? По това време в Израил имаше само един човек, който, след като умря, още можеше да чува и да разбира какво му се говори отвън. Този човек беше Лазар. В цялата еврейска история, от времето на Авраама до идването на Христа, само един евреин имаше способността и след смъртта си да чува и да разбира какво му се говори. Това състояние окултистите наричат „четвърто посвещение“. Когато Христос дойде на земята, Той искаше да провери този закон, затова отиде при гроба на Лазаря и извика: „Лазаре, излез вън!“ И действително в отговор на тези думи Лазар излезе от гроба. Които не разбират този закон, ще кажат, че тази работа била нагласена. Как я нагласили? Христос казал на Лазаря да се престори на умрял, да преседи в гроба четири деня и когато Той дойде и го извика, да излезе вън. С това те ще убедят хората, че Христос може да възкресява мъртви. По този начин именно съвременните хора обясняват чудесата. Ако разсъждавате така, тогава всички философски и научни твърдения могат да се поставят на подобна критика. Някой астроном погледнал през своя телескоп и видял нещо на Слънцето. Веднага всички вестници пишат, че еди-кой си учен след ред изчисления доказал, че на Слънцето ставали някакви промени. Всички хора вярват в твърденията на този учен. Обаче не се минава много време, дохожда втори учен, който опровергава първия и дава някакви нови изчисления. Хората и на него вярват. След този учен идва трети, който опровергава втория. На кого да вярват хората? Не, това още не е истинска наука. От хиляди години насам хората все за Слънцето говорят, изнасят ред научни теории, но нито една от тях не е дала още положителни данни какво е Слънцето, има ли живот на него или няма. Някои учени казват, че на Слънцето има огън. Ако в огнището на някоя къща има огън, какво показва това? – Живот има в тази къща. Щом огънят на огнището изгасне, и животът в тази къща изчезва. Учените пък казват точно обратното: понеже на Слънцето има огън, според тях живот на Слънцето отсъствува, т.е. там няма живот. Учените твърдят още, че Венера била обвита с много гъста материя, с гъста атмосфера. При това всички виждат, че тази планета издава ярка светлина. Питам: как е възможно една планета като Венера да бъде обвита с такава гъста атмосфера, а да издава толкова голяма светлина? Отде иде тази светлина на Венера? Значи твърдението на тия учени не може да се приеме за истинно. Казвам: има известни проблеми, които тепърва трябва да се проучват. Ако съвременните учени и досега още не знаят в какво състояние се намират Слънцето, планетите, дори и самата Земя, на която живеят, каква е тази наука? (140, с. 147)

 

„Да видят Лазара, когото възкреси Христос.“ Лазар не беше прост човек – той беше адепт в края на своето развитие. С възкресението той премина едно посвещение, мина от едно по-ниско в по-високо състояние на развитието си. За Лазара имаше един съвпад с идването на Христа да го възкреси. Христос му каза: „Лазаре, излез вън!“ Това е закон, който и сега съществува в Природата. Не трябва да оспорвате този въпрос. Когато посеете едно житно зърно в земята, то първо започва да гние, а после дохожда до едно място, дето този живот почва да се организира и от него излиза едно растение, от което ще се получи не само едно зърно, но някъде 30, някъде 60, а някъде 100 зърна. Това, което е вярно за житното зърно, е вярно и за човека. Като умре човекът и го заровят в гроба, нещо от него загнива и нещо остава, както в житното зърно, и започва да събира окръжаващата материя и да я организира. (175, с. 203)

 

Сега вие сте още в гроба, като Лазара и минавате през голямо посвещение. Христос застава пред гроба и ви пита: „Ще се откажете ли от вашите бели и черни лъжи?“ Вие сте в гроба заради стария живот, за лъжата. И Лазар трябваше да се откаже от стария живот, за да възкръсне. Докато е в стария живот и старите си разбирания, човек е в гроба, т.е. в областта на смъртта. Иде новото в света! То ще се роди чрез Божествената Любов. Да бъдем носители на Божията Любов – това се иска от нас. Кажи си: „Искам да бъда като Бога. Искам да бъда истинолюбив.“ (176, с. 149)

 

Страданията на Христа бяха несравнено по-тежки от тия на Йова. Последният имаше приятели, с които разговаряше. Христос остана сам на кръста. Подиграваха Го, ругаеха Го и Му казваха: „Нали си Син Божий, слез от кръста!“ Христос се молеше на Бога, но молитвата Му беше глас в пустиня. Бог проговори на Йова, а Христос не чу никакъв глас. Той се молеше и казваше: „Господи, не разбирам тая работа. В Твоите ръце предавам Духа Си. Да бъде Твоята воля!“ След възкресението Христос разбра каква е била Божията воля. Сега казвам и на вас: и вие ще минете през страданията на Йова, през посвещение. След това ще минете и през страданията на Христа, през великото посвещение на живота. Сега аз говоря на ония от вас, които изучават пътя на ученика. И в останалите работи има неща за изучаване, но те бледнеят пред пътя на ученика. (176, с. 80)