Jump to content

Бялото Братство е в самите нас


Recommended Posts

3. В ЕГИПЕТ, ИНДИЯ, МАДАГАСКАР ИЛИ АМЕРИКА? БЯЛОТО БРАТСТВО Е В САМИТЕ НАС!

 

Хората избягват простите, леки работи в живота си и се стремят към някакви големи посвещения. Какво нещо е посвещението? Всеки минава не през едно посвещение, но през няколко. Човек трябва да мине най-малко през четири посвещения. Всяко посвещение има за цел да увеличи, да разшири знанията на човека. При първото посвещение човек придобива известно знание. При второто посвещение знанието му се увеличава. При третото и четвъртото посвещения знанието му се увеличава още повече. За човек, който е минал четири посвещения казват, че се е посветил вече. Един религиозен, вярващ човек искал да отиде в Индия, да мине някакво голямо посвещение. В какво се заключавало това посвещение? Щели да го вържат за някакъв каменен кръст, където трябвало да прекара цели три дни в пост и молитва. През това време щяло да се извърши посвещението. Ако е въпрос да прекара човек вързан за такъв кръст, целият свят е пълен с такива кръстове. Като мине през страданията и изпитанията на света, човек е минал вече през ред посвещения. Срещате един човек, който се радва, че е намерил един добър приятел в живота си. След една-две години той се оплаква от приятеля си – преживял някакво разочарование. Това е първото посвещение. След няколко години същият човек среща млада, красива мома, влюбва се в нея и се оженва. Сега той минава второто посвещение. Срещате същия човек, но станал баща на няколко деца. Той е загрижен, главата му увиснала надолу, големи разходи има, не може да свърже двата края. Той минава третото посвещение. Най-после чувате, че този човек е умрял. Значи, той минал и четвъртото посвещение. Какво представляват посвещенията? Който не е минал през приятелство, свързано с интерес; през женитба; през бащинство и майчинство и през смъртта – той не знае какво нещо е посвещението. Минал ли е, обаче, през такова приятелство, през женитба, през бащинство и майчинство и през смъртта, той разбира дълбокия смисъл на посвещенията. След като е минал през школата на своя приятел, на своя мъж или на своята жена, на своите деца, а най-после и през сърпа на смъртта – той знае какво нещо е посвещение. Той знае какво означава каменният кръст на страданието и не се стреми към Индия, там да го завързват с някакъв каменен кръст. (182, с. 33)

 

Та, казвам: при сегашното състояние, в което сте, ще се явят много съмнения у вас. Например тия съмнения често се зараждат и у теософите, и у спиритистите. Последните често извикват духовете и се разговарят с тях. В Англия в една теософска ложа се явява един махатма в плът и казва на теософите: „Тук, в Англия, аз бих ви открил много тайни, но условията не спомагат, затова вие трябва да си продадете имането и да отидете в Мадагаскар, там ще ви открия големи работи.“ Това е един действителен случай. И наистина, около десет души видни теософи продават имането си. „Яви се – казват те – в нашето общество един махатма, който ще ни разкрие велики работи. Ние сега отиваме в Мадагаскар, а след това ще реформираме Англия!“ Сега и в България може да се явят много махатми, които ще ви кажат: „При тия условия ние не можем да ви открием великите тайни, но идете в Америка и в Индия при индусите, които с хиляди години са развивали своите способности, та дано ви разкрият много неща. Ще отидете там да придобиете своето първо посвещение.“ Какво ще бъде то? За да ви приемат в школата си, какво ще ви правят? Ще те турят на един каменен кръст да стоиш вързан там пет-шест дни, за да видиш какво можеш да научиш от камъка. Някои ще отидат, ще се върнат в Европа така инициирани, ще кажат: „Ние минахме през кръста!“ Индусът може да види нещо на този камък, но европеецът само ще се въодушеви, че стоял на него пет-шест дни, ще си мисли, че е посветен, че е видял нещо, но на този камък няма никакви знания. Тия посвещения, които могат така да се дадат – това са външната страна. Туй посвещение на този камък изисква да знаеш свойствата на органическата, твърдата материя, за да можеш да видоизмениш своите кости. Първото посвещение се дава, за да можеш да научиш онези закони, чрез които да видоизмениш своите кости и мозъка, който се намира в костите. Следователно при този нов строеж на твоя мозък в тебе ще нахлуят нови енергии. Знанията ти ще се разширят, умът ти ще се опресни. Туй състояние наричат възраждане или опресняване на човека. А така можеш да седиш и десет дни на кръста и нищо да не научиш. (132, т.2, с. 260)

 

Сега вие искате да бъдете ученици на Всемирното Бяло Братство. На място е желанието ви, защото там ще научите много нещо. Някои задават въпроса: „Де е Бялото Братство?“ – В самите нас. То не е една химера, едно име – то е Реалност. Не е достатъчно само да желаете да бъдете ученици на това Братство – работа се иска от вас! Има окултисти, които са обикаляли дворовете на Бялото Братство, но не са проникнали до неговата същина. Какво може да знае един студент, който не е посещавал нито един професор? Някои теософи казват, че за да постигнеш посвещение, трябва да отидеш в Индия. Може да си ходил в Индия, да си минал през изпити, без да си се посветил. Който иска да се посвети, може да получи посвещение навсякъде – и в Индия, и тук. Ти можеш да отидеш в Индия, но и Учителят ти може да те намери тук. Отиването в Индия може да стане в пет минути. Учителите на Бялото Братство знаят законите на Природата. Те могат да сгъстяват и да разреждат материята на своето тяло и да се пренасят, дето искат. Учителят на Бялото Братство може да те срещне навсякъде, ако си го пожелал. Той ще те прекара през посвещение и ще си замине. Аз зная само един случай на посвещение в България. Преди 50-60 години един млад българин искал да се посвети на Бога, понеже майка му го обещала да служи на Бога. Като отишъл в Солун, влязъл в църквата „Св. Димитър“, дето му се явил един от Белите братя, който му казал: „Ти си тръгнал на път и мислиш, че в Света гора ще получиш, каквото желаеш. Не ти трябва калугерство – то е празна работа. Готов ли си да възприемеш това, което ще ти кажа?“ Младият човек видял, че от главата на Белия брат излиза светлина. Като чул думите му, той пожелал да му даде нещо, но онзи се изгубил. Това посвещение станало в църквата. Младият момък се стреснал от видението, но свещеникът, който присъствал там, му казал: „Не бой се, Божиите пътища са неузнаваеми.“ (126, с. 265)

 

Сега ще турите в ума си идеята да учите. Аз искам да се яви най-първо у вас една мисъл, едно силно желание да бъдете добри ученици на Бялото Братство. Тъй у вас да се вложи една амбиция, сърцето ви да гори за тази велика наука, в която можете да се инициирате, а когато имате тези малки опити, вие ще почувствате една вътрешна радост, една вътрешна самоувереност за истинността на законите, които действат вътре в живота. (11, с. 115)

 

На всеки един ученик ще се даде една задача и в тази задача се решава неговото иницииране – да мине от една степен в друга, да мине от един клас в друг. Будни трябва да бъдете сега, та ще учите. (132, с. 277)

 

Понякога вие се критикувате. Критиката е отлична наука, но тя е за посветени хора. Като станеш светия, тогава Господ ще ти даде пост да критикуваш другите. Като пишеш на един професор на български език, той ще коригира написаното. Вие трябва да изучавате езика, той има Божествено произхождение. Българският език е едно наречие на Божествения език. Английският език и другите езици са все наречия на този език. Ще трябва да изучавате този Божествен език. (43, с. 110)

 

Старите алхимици са търсили начин да превръщат неблагородните метали в благородни. Те са търсили още и жизнения еликсир – някои са го намерили, а някои продължават да го търсят. Които са го намерили, наричаме посветени, светии, гении на човечеството. (16, с. 107)

 

Думите, че ние трябва да се усъвършенстваме, че трябва да се посветим – всички тия думи сами по себе си са празни, ако не бъдем свързани с живия Господ на Любовта. Нека да излезе някой да покаже, че със своите усилия, със своята мощ той е могъл да се подигне! Всички велики хора, всички Учители на човечеството – в техните сърца е живял Бог, говорил им е този велик Божий Дух. Там, дето Господ не е говорил, това слово не е вярно. Някой може да философства, да минава за много учен, за адепт, но не му ли е говорил Господ, това слово не е вярно. (49, с. 251)

 

Като ни обича, Бог постоянно мисли за нас как да ни помогне, да задоволи нуждите ни. Като знае това, човек трябва да бъде готов да пожертва всичко за Бога. Види ли готовността на човека да се жертва, Бог му проговаря. Една дума ще му каже, но тази дума ще го издигне, ще осмисли неговия живот. Не може ли да направи тази жертва, човек е осъден на смърт – не физическа, но духовна. Духовната смърт подразбира изгубване на Любовта. Като изгуби Любовта си, човек започва отново да я търси... Човек може да се предаде в ръцете на онзи ангел, който се занимава с взимане на душите. Мине ли през този процес, човек се е посветил. (20, с. 16-17)

 

За Бога непременно трябва да имате една много ясна, реална представа, в която да не остава никакво съмнение и според тази представа всякога да Го познавате, където и да отидете – да знаете, че Той е, а не друг. Това се изисква от ученика на Бялото Братство. Има моменти в живота, в които сам Господ се проявява, сам Господ заповядва. Тези моменти трябва да ги знаете. Това ще научите от някои вътрешни опити. И тогава ще настане онази фаза на посвещение. Когато дойде тази фаза, умът ви ще тръгне в правилния път на тази философия. След това ще бъдете в състояние да изучавате небесните светила: Слънцето, Венера, Марс, Сатурн, после да влизате в други светове, да се съобщавате с техните жители и пр. Това, което сега преживявате, още не е живот – то е азбука на живота, защото има други състояния, в които животът има по-други проявления от тези, които ние имаме тук. (10, с. 210)

 

Ще прочета 15-та глава от Евангелието от Йоана. Тази глава е за учениците, а не за обикновените хора... „В това се прославя Отец Ми – да принасяте много плод, и така ще бъдете Мои ученици.“(8. стих) – Това са условия, за да бъдете ученици. Казваш: „Да бъда ученик!“ Прочети 15-та глава, да видиш какви са условията за това – само при тези условия можеш да бъдеш ученик. След това се явява въпросът какво ще се случи с тебе, като станеш ученик. На онзи, който влезе в училището, се казва: „Както Отец възлюби Мене, и Аз възлюбих вас, пребъдете в Моята Любов!“(9. стих) Да пребъдваш в Божията Любов – това е особено посвещение. (192, с. 119)

 

„Ако пребъдвате в Мене и думите Ми пребъдват във вас, каквото искате, ще попросите и ще ви бъде.“ В този и в следващите два стиха вече се засяга мисловния свят: „Който пребъдва в Мене и Аз в него, той принося плод много. В това се прославя Отец Ми – да приносяте плод много. И така ще бъдете Мои ученици.“ Тези думи на Христа посочват условията, необходими, за да бъдете ученици. Някой казва: „Да бъда ученик!“ Прочетете 15-та глава от Евангелието на Йоана и ще видите какви са условията. Само по този начин можете да бъдете ученици. Сега настъпва втората фаза на ученика. Какво ще се случи с него, след като стане ученик? Втората фаза – това, което сега търсите, е Любовта – тя е второто посвещение. На тези, които трябва да влязат, казвам: „Както Отец възлюби Мене и Аз възлюбих вас, пребъдете в Моята Любов!“ Състоянието, което отличава ученика, се съдържа в думите: „Пребъдете в Моята Любов!“ Христос казва: „Ако държите Моите заповеди, ще пребъдете в Любовта Ми, както Аз съм държал заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата Любов.“ Сега, вие искате да ви обичат, но не пребъдвате в Любовта. (3, с. 65)

 

Трябва една специална Школа. Аз не мога да ви разправям, има неща свещени, които се опорочават. Ти казваш: „Господ трябва да ми помогне.“ Така не се говори, това е ропот. Издържай и при най-лошите условия! Щом те обича Господ, Той има нещо предвид. Той нещо е оставил за тебе. И ако Той не ти дава това благо, което искаш, то е за да ти даде нещо по-хубаво, отколкото това, което очакваш. И Писанието казва: „Нито ухо е чуло, нито око е видяло, което Бог е приготвил за онези, които Го любят.“ И не мислете, че само тук, на Земята, ще живеем при Господа. В трите свята трябва да живеете при Него. И вашият ум трябва да бъде посветен на Него. И вашето сърце трябва да бъде посветено на Него. Волята ви, сърцето ви и умът ви трябва да бъдат посветени на Господа. Досега вие сте дошли до положението, че само волята ви е посветена на Господа, но умът и сърцето – не. Аз взимам думата „посвещение“ в най-хубавия смисъл. Няма нещо по-хубаво от това, човек да бъде посветен на някоя идея. Ако музикантът е посветен на музиката със своя ум, сърце и воля, то дето иде, хората ще го посрещат. Същото е с художника, военоначалника и пр. Всички хора, които са посветени, добре ги посрещат навсякъде. Ако някои не ги посрещат, те не са посветени. Посветените хора са добре посрещнати навсякъде, а пък непосветените, за да ги посрещнат, трябва да се посветят. А как се посвещава човек? На български думата „посветен“ значи да имаш винаги светлина. Вечерно време да не ходиш без свещ. И навсякъде, където ходиш, да има светлина пред тебе. И трябва да бъде голяма светлината и пътят ти да бъде ясен. За всяко нещо, което искаш, трябва да има условия. Не се стреми да направиш това, за което няма никакви условия. Та казвам: вие трябва да се посветите сега. На някого волята му и сърцето му са посветени, но умът му не е посветен. Две си направил и едно още остава. Някой само волята си е посветил и сега трябва да посвети сърцето и ума си. Трябва да работиш за това. Някой още и волята си не е посветил. Да започне с волята си. Та започнете сега с посвещение на волята, на сърцето и на ума си. (144, с. 36)

 

Ученикът трябва да бъде смел и решителен, нищо повече! Христос казва: „Аз извърших Моя дял, ти можеш ли да вървиш по Моя път?“ Ти искаш да Го следваш, но знаеш ли колко камшика Му удариха?... Казва някой: „Учителю, заради мене не може ли някой да носи този кръст, пък аз да мина през царските врати?“ Не, не може – всеки сам трябва да си носи кръста. Не само сега става това, но всякога е било и ще бъде. В Египет, в Индия всеки един ученик, когото прекарват през първото, второто, третото посвещение, го слагат да носи един голям кръст. Четири-пет дни ще пости и ако издържи, ще получи посвещение. Някой път има случаи, когато учениците умират на кръста и се свършва с тях. Тъй щото има разни начини за посвещение на ученика. Не мислете, че е лесна работа истинското ученичество! (132, т.2, с. 154)

 

Ученикът трябва да мине през съмненията. Това е една област, която той трябва да премине и да я мине докрай. Там той ще се намери в една северно-полярна нощ – дълга нощ. Но той трябва да разбира закона: трябва да я прекара, за да излезе пак на светлия ден. И да се крепи през всичкото време. След като премине през този период на мрак, ще дойде прозрението – светлият ден на посвещението! (156, с. 41)

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...