Предговор

[Ани]

ПРЕДГОВОР

Колко е значимо, че Крум Табаков е записвал и съхранил за поколенията тези свои разговори със Сава Калименов - една богата, сложна и извисена човешка личност, за която днес едва ли някой си спомня, въпреки че беше наш съвременник. Тези разговори са пръв опит да се проникне в енигматичния свят на този севлиевски интелектуалец, чието творческо дело и гражданско поведение остават светли дири в националната памет и са достоен пример за подражание как да се живее пълноценно, въпреки превратностите на течащото човешко време.

Всъщност кой е Сава Калименов?

Сава Калименов

(1901 - 1990)

Роден в Севлиево на 29.10.1901 г., син на опълченец, наследил възрожденските идеали и малка печатница от баща си, която разширява и в края на 20-те год. на миналия век създава книгоиздателство „Братство“, слага началото на вестниците „Братство“ и есперантисткия „Фратецо“, написва книгите „Човек и Бог“, „Що е окултизъм“, „Живот за всички“, две пиеси, многобройни статии, практичен френско-български речник, превежда класическа и окултна литература от руски, френски и английски. В книгоиздателство „Братство“ се печата цялата учебно-помощна литература, която се изучаваше в средните училища, а много съвременни писатели и научни работници (проф. Кую Куев, проф. Николай Ковачев) за първи път дебютират при Сава Калименов. Той самият е писател, преводач, печатар, книгоиздател от национален мащаб до 1947 година, когато се национализира издателството му, въпреки че е помагал на много антифашисти от цялата страна. И започва неговото повече от четири десетилетия мълчание, през което тоталитарно време той намира опора и смисъл в идеите на Бялото братство на своя Учител и най-добър приятел Петър Дънов, като успява да състави и да разпространи в неограничен брой машинописни копия различни обемиcти сборници c ценни материали, които се предаваха от ръка на ръка из целия български свят. Същевременно той пише много стойностни творби, посветени на Учението, на живителната сила на майката Природа, оригинално интерпретира проблеми от нравствен и естетически характер, изявява много личностна позиция по въпроси от социално-политическо естество. Всичко написано от него носи широта, поетическа развълнуваност, християнска добродетелност и една безгранична вяра в разумните и здравите начала у човека. Предлаганите разговори със Сава Калименов издават една душевност, отворена за страданията на хората и неутолима жажда за разбирателство между тях. От друга страна, той ни повежда много интимно през своето нелеко житейско битие: от родовите корени и училището с незавършената гимназия до авантюрите на анархизма и увлеченията по комунистическите идеи, за да стигне животворната същност на Бялото братство на Дънов, да стане негов най-верен съратник и следовник и да се отдаде чрез съзидателната сила на словото на културно- просветното поприще. Същевременно Калименов с безпощадна откровеност споделя как идват прозренията у него да изучава чрез самообразование чужди езици, да преодолява с нравствен стоицизъм идейните си заблуди и да се изгради като високо етична човешка личност, която намира смисъла и ценността на живота в категорична и безрезервна служба на хората и благото на човека. Дори и с четиридесетгодишната си вътрешна емиграция, наложена от тоталитаризма (умира на 24.09.1990 г.) Сава Калименов доказва творческата природа и силата на човешкия дух да преодолява превратностите на съдбата, да побеждава времето чрез съзидателен труд и да доказва божественото и безсмъртно присъствие на Хомо Сапиенс във Вселената.

Марин КАДИЕВ