Видове посвещения

[Sheny Idaet]

2. ВИДОВЕ ПОСВЕЩЕНИЯ. ПРОБУЖДАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО, ЖЕРТВА И ПОДВИГ

 

Ще кажете, че човек трябва да се бори със себе си. Не трябва да се борите със себе си, а да бъдете зрители на борбата, която става във вас и да държите равновесие. Вътрешната борба в човека е резултат на борбата на злото и на доброто, които действат в него. Задачата му се заключава в това, да се присъедини към една от страните без да се бори. Ако се присъедини към доброто, неговото развитие и напредък са осигурени. Вътрешната борба определя степента на човешкото развитие. Колкото по-голяма е борбата, толкова по-големи са и придобивките. За гениалния човек тази борба представя велико посвещение. Съществуват три вида посвещения. Едното е за обикновения човек. Той минава през страдания, докато прояви доброто в себе си. Талантливият човек минава през второто посвещение, докато развие силата си. Гениалният минава през третото и най-тежко посвещение, докато развие висшата разумност в себе си. Като се съединят трите придобивки – доброто, силата и разумността, се получава истинският човек. Докато мине през тези посвещения, той ще бъде оскубан като пуяк, ще забрави своето величие и ще се смири. Колко пъти човек ще пада и ще става, колко пъти ще бъде неразположен, докато най-после се изправи на краката си! Това са изпити, през които неизбежно трябва да се мине. (17, с. 150)

 

Биенето на сърцето има влияние косвено върху дишането, а дишането има косвена връзка с кръвообращението и пречистването на кръвта. Ето защо всички съвременни болести се пораждат от неправилното разбиране на Любовта, от неправилното дишане и окисляване в организма. Следователно всички тела у човека се заразяват отдолу нагоре, затова трябва да работим в тези четири области, за да пречистим душата си. В християнството се казва, че трябва да се покаем, значи то се отнася до стремежа на Любовта. След това идва раждане и новораждане – то се отнася до чувствата на Любовта, до душата. Посвещението – до ума. И най-после идва възкресението – то се отнася до силата на духа, сиреч, до Любовта като принцип. (179, с. 18)

 

Какво да правим със страданията? – Ще търпите! Като страдате, ще се учите на търпение. Някой търговец изгубил стотици хиляди лева – ще търпи. Това е посвещение! Мома обича някой момък, сгодила се за него, но той я напуснал. Това е посвещение. Дете се родило някъде, но скоро след това умира. И това е посвещение! Всичко, което се случва в живота на човека – добро и зло, е изпитание, което има предвид да събуди човешкото съзнание, да му покаже, какви са разбиранията му и докъде е дошъл в развитието си. (182, с. 39)

 

На Земята душата се намира в сънно състояние, обаче на Небето тя е будна, всеки момент се проявява. Докато се събуди от дълбокия сън, душата минава през много страдания и мъчнотии. Този момент наричаме пробуждане на съзнанието. Така е за обикновените хора, а що се отнася до посветените – може и без страдания. Те са хора на будно съзнание, готови за жертви и свещени подвизи. Какво трябва да прави обикновеният човек? – Да работи, да учи, за да не остане невежа. Каквото е будното състояние за сънния живот на човека, такова е състоянието му в невидимия свят по отношение на физическия. Значи, физическият живот на човека е сън, в който душата спи дълго време, чака добри условия за пробуждането си. И в Писанието е казано: „Дойде време за пробуждане!“ Всеки иска да се пробуди, но малцина са готови за това. (171, с. 9)

 

Първо ще се учите да владеете своите мозъчни центрове. Считайте, че всичко, което се върши около вас, не ви засяга. Много пъти в ума ви има подсъзнателни действия, които изразяват, че чрез вас духовете си говорят. И ти току си пипнеш главата, почешеш се. Ако те питат защо правиш това, ще кажеш, че не знаеш. Всички хора си чешат главата, но попитайте ги защо – те не знаят. Не, чрез туй чесане или пипане по главата други същества са, които се разправят със стария език. В една Школа трябва да се освободим от тия неправилни движения. Ние ще изолираме тия влияния и всички приятели трябва да ги държим вън от Школата. Тъй трябва да бъде, ако искате да получите посвещение в Божията Истина. Всички трябва да знаете в даден момент известна мисъл дали е ваша, или не. Ако е ваша, трябва да знаете как се е появила, а ако е чужда, ще знаете каква е, откъде е, какво е нейното произхождение. Ученикът трябва да знае всичко това точно. (132, с. 203)

 

Душата се крепи от Истината. Майката не иска възлюбен, тя търси Истината. Истинският възлюбен на майката е детето. То е нейният възлюбен. Бащата, щом се роди синът, трябва да изчезне някъде. Да остави своя наследник. Индусите имат един обичай – бащата, щом стане на 45 години, напуща дома си и отива да се посвети. Казва: „Работете, както вие знаете.“ На всички нас ни трябва Истина. Любов и Мъдрост доста имаме. Цялото човечество трябва да прояви Истината. (117, с. 177)

 

Новата култура ще започне с правилното хранене... Посветените в Индия започват именно с правилното възприемане на храната, водата, въздуха и светлината. Така те стават адепти, йоги. (198, с. 91)

 

Новата култура ще започне с особеното правене на хляба и начина на храненето, защото яденето е цяла наука, която досега не е разбрана добре. След яденето иде пиенето на вода, после ще учим правилно да дишаме и да възприемаме светлината. Ако не приложим всички тия неща в живота си, ще почнем да се оплакваме от лошата си съдба. Индуските посветени, които знаят тази дълбока наука, започват с правилното възприемане на храната, водата, въздуха и светлината. И които следват техните школи и научат тези работи, стават адепти, посветени, йоги, а които не ги научат и разберат, стават факири. (4, с. 158)

 

Индусите в едно свое посвещение обличат жълта дреха. Туй значи голямо достойнство. (64, с. 98)

 

ПОСВЕЩЕНИЕТО НА ЖИВОТНИТЕ

 

Кога мълчи човек? – Когато минава през посвещение. Значи, животните мълчат, понеже минават през посвещение. Всяко изпитание означава известно посвещение. Наистина, не е лесно да страдаш, да се мъчиш и да не можеш да кажеш една дума за страданията си. Животните се мъчат, изтезават ги и те мълчат. Следователно, когато дойдем до говора на хората, виждаме, че те говорят най-много, когато страдат. Те разправят за болките си – къде ги боли, как са заболели и т.н. (188 ,с. 89)

 

БОЛЕСТИТЕ, СМЪРТТА, ВОЙНАТА – КАТО ПОСВЕЩЕНИЕ

 

Като говорим за мъчнотиите и изпитанията, за страданията и болестите, ние имаме предвид разумните мъчнотии, които ползват човека, а не онези, които нищо не допринасят. Например Толстой казва, че след всяко боледуване придобивал известно прозрение. Той гледа на страданията, на мъчнотиите и на болестите като на посвещение. Някой си счупил крака и страда. Ако нищо не придобие от това страдание, напразно е счупил крака си. Но ако чрез боледуването той се запознае с лекаря, с цялото му семейство и създаде от тях добри приятели, страданието му се оправдава. Човек страда и не се ползва от страданията си дотогава, докато гледа на физическия свят като на някакъв отделен, случайно създаден свят, без никаква разумност. (16, с. 85)

 

Хората често се поставят на такива изкушения, дето искат да излъжат сами себе си. Казва някой: „Няма какво, ще се мре.“ Не говори така, то е сериозна работа! Знаеш ли какво нещо е да се мре? Ти не чакай да мреш. То е опасна, страшна работа, то е по-страшно, отколкото да те нападнат разбойници. „Ще се мре.“ – Този въпрос трябва да се разреши. Той може още сега да се разреши. Смъртта е едно посвещение, което кара хората да се откажат от всичко. И Христос е казал: „Ще се откажете от всичко в света.“ Казвате: „Не се отказваме, как ще живеем?“ Не се отказвате, но като дойде смъртта, тогава се отказвате и от баща си, и от майка си, и от жена си, и от децата си – от всичко се отказвате. Щом смъртта ви хване за гушата, от всичко се отказвате. Най-после ще се откажете и от тялото си и ще излезете вън. Смъртта е голям разбойник. Като дойде при някой човек, тя го хваща за гушата и казва: „Всичко ще оставите на мое разположение.“ Тъй щото не е лесно да казвате само, че ще се мре. Ако аз съм на вашето място, няма да чакам да дойде смъртта при мене като някой разбойник, да ме хване за гушата и да ме застави насила да раздам всичко, но ще раздам сам, каквото имам, та като дойде тя, да няма какво да раздавам и да ме заставя насила да действам. Ще оставя за себе си най-същественото. Казвате: „Нали Господ е наредил живота така, трябва да се живее.“ Много криви работи, много примеси има в сегашния живот, които трябва да се отделят, да се пречистят. Аз не казвам, че трябва да се откажете от сегашния си живот. За разумния човек, който живее на Земята, по-добър живот от сегашния няма. Той е като едно изпитание, като едно училище за човека. Като свършите това училище, ще отидете по-високо, в университета. Който от вас е свършил земното училище, дават му диплом и го пращат на друга някаква служба. Той трябва да докаже, че е свършил това училище с добър изпит. (175, с. 23)

 

Когато човек влезе в закона на безсмъртието, той изменя условията на живота си и неговото съзнание е вече във фазата на свръхсъзнанието, което изключва всички противоречия. Докато човек живее в самосъзнанието, той ще бъде егоист и смъртта ще бъде неизбежният край на живота му на Земята. И от това гледище смъртта в света е едно посвещение, което учи хората да се откажат от всичко и да преминат от самосъзнанието в свръхсъзнанието. (6, с. 105)

 

Тази война е едно изпитание, едно посвещение. Бялата раса минава, по закона на посвещението, най-голямото изпитание. Да видят хората колко са смели – като се бият в този ад, наистина са смели. Не ги е страх да бягат – показва се храбростта на хората – колко са смели, колко са решителни. В тази борба вековете се борят, а хората се опитват доколко са герои да понесат изпитанията. Какво беше мъчението на Христа? – Едно посвещение. Геройството на Христа е, че Той понесе всичко с търпение. Казва: „Аз съм по-силен, отколкото всичките римски войници.“ И благодарение на тия удари имаме сегашната култура. Благодарение на всичките светии, които пострадаха, благодарение на всички тия хора, които измират. Те са благото в света. Войната носи едно благо в света и ние трябва да бъдем умни, да схванем добрата страна – не да се интересуваме кой ще победи. Аз зная кой ще победи, но няма да ви кажа. Вие ще го видите. Любовта и Обичта ще победят! Всичките народи ще станат слуги на Любовта. Няма нещо в света, което може да отмени това. (143, с. 18)

 

Питам: кои войници са по-смели – които бягат от фронта или които стоят на фронта? – Които стоят и устояват. Аз виждам добрата страна. Един човек, който работи при този ужас, при този ад – има нещо в неговата душа! Той ще се кали, той е на посвещение. В сегашната война душите на войниците се посвещават. В цялата бяла раса, като излязат от тази война, ще бъдат облечени с една бяла дреха. И по този път се ражда Шестата раса – расата на Любовта. Досега имаме расата на интелекта, на човешкото знание. Сега се ражда расата на Любовта, която ще ни покаже път, по който трябва да служим на Бога. Аз наричам онази раса, че служи от Любов на Бога. Всеки, който служи с Любов на Бога, той вече е влязъл в Шестата раса – може да се роди. Всеки, който не е готов да служи, той е в петата раса. Всеки, който е готов да служи – възкресението за него ще дойде. Който е готов да служи и да възкръсне, има бъдеще. Всеки, който не е готов от Любов да служи, за второто възкресение трябва да чака. При първото възкресение няма да умрем. Сега, казвам да изучавате Свещените книги, да обръщате внимание. (23, с. 273)