Раят - школа за Посвещение

[Sheny Idaet]

УЧИТЕЛЯ ЗА ПОСВЕЩЕНИЕТО

 

1. РАЯТ – ШКОЛА ЗА ПОСВЕЩЕНИЕ. ДА СЕ ОСВОБОДИМ ОТ ПОСВЕЩЕНИЯТА НА ЗМИЯТА И ДА МИНЕМ ПРЕЗ ПОСВЕЩЕНИЯТА НА ЛЮБОВТА!

 

Ако не впрегнете ума си на работа, вие бедствате да изгубите това, което имате. Според Библията хората били поставени в рая като в школа за посвещение. Тогава Бог им казал по какъв начин трябва да учат. Бог прекарал всички животни пред Адама да им тури имена. Там Бог му даде цяла програма как да работи. Откъде дойде тогава грехът? Грехът дойде с влизането на змията, на адепта, на учения в рая. Той каза на Ева, че ако ядат от плода на забраненото дърво, те ще придобият много повече знания от тези, които Бог ще им даде. Това е заблуждение. Плодът не може да съдържа повече знания, отколкото човешката глава. Ева имаше повече знание, отколкото се съдържаше в плода. Като направиха опит, те видяха, че изгубиха и това знание, което имаха и придобиха знанието, което съдържаше това дърво. Какво беше това знание? – Знанието, което сега имаме. Казва се, че това дърво беше дърво на познание на доброто и злото. Според нас, това дърво беше един голям паразит. Ева яде от този плод, поради което днес всички хора не могат да се освободят от това паразитно състояние. То е като един неканен гост. Днес от всички се искат усилия да се освободят от тези впечатления, от известни заблуждения в света. (24, с. 273)

 

С излизането си от рая Адам и Ева минаха първото посвещение. Те разбраха какво значи да свързваш приятелство със змия. Змията казваше на Ева, че трябва да яде от плода на забраненото дърво, за да стане господар на себе си, на своите мисли и чувства. Ева послуша змията, но какво придоби от това посвещение? С грехопадането, т.е. с излизането на Адам и Ева от рая, учението на змията се предаде на всички хора. Това учение се прилага и до днес още. Тази е причината, поради която всички хора на Земята минават през посвещения. Няма човек на Земята, който да не е минал през трите посвещения. Задачата на човека днес е по обратен път да се освободи от учението на змията и от тия посвещения. Той трябва да минава през посвещения, но такива, които са резултат на новия му живот – живота на Любовта. Кой е пътят на Любовта? – Отричане от учението на змията и тръгване в пътя на Любовта, който Христос и до днес още сочи на човечеството...

 

„И направи Бог человека по образ и подобие Свое, мъжки и женски пол ги създаде.“ Това е първата женитба, първото съчетание, което Бог направи още в райската градина. А това, което хората наричат женитба, е особен род посвещение, но не от Бога, а от змията. Истинската женитба се основава на Любовта, която съществува в човека още от момента на раждането му. Той се е родил с определена любов към някого. Женитба, която се основава на любов, създадена днес, е устроена от змията... Любов, която днес се заражда, е подобна на огъня на сламата – пламне и загасне. Каква любов е тази, която не е изказана на един Божествен език? Днес хората говорят за Любовта, а не познават нейния език. Те се опитват да решат един велик математически проблем, без да познават основните правила на математиката. Това е невъзможно! (182, с. 36)

 

Според мене, докато човек не разреши в себе си въпроса за женитбата, той не трябва да се жени. Ако не разреши този въпрос правилно, и да се ожени – както е влязъл в брак, така ще излезе. Преди грехопадането женитбата е представлявала посвещение, тогава човек се е учил. Днес, след женитбата, мъжът или жената изпълняват роля на съдебен следовател: „Защо си облякъл дрехата така? Защо шапката ти не е сложена, както трябва? Защо не си се вчесал на път в средата и т.н.“ – Това не е никаква женитба. Женитбата подразбира свързване на две души с противоположни способности и дарби. Женитбата подразбира среща на две души, лице с лице, за да може Истината да се изяви между тях. Мъжът и жената са две огледала, в които човек може да се оглежда. Като се оглежда, човек вижда своето вътрешно отражение – мира. Тогава той си казва: „Защо съм се толкова навъсил? Защо съм свил вежди?“ – Когато навъси веждите си, човек мисли. Защо? Защото е недоволен от окръжаващата среда. Недоволният трябва да намери причината за своето недоволство и да я премахне. (55, с. 153)

 

Единственият път за влизане на човека в света на Любовта е пътят на страданието. Първата половина от пътя, който посветеният трябва да извърви, е страданието; втората половина на пътя е Любовта. Докато дойде до втората половина на пътя си, само от време на време посветеният ще вижда един малък проблясък на пътя си, който ще раздира тъмнината, която неизбежно трябва да мине. Този проблясък се дължи на лъчите на Любовта. Светлината ту се явява, ту изчезва, но заставя човека да се стреми и да се надява. Той очаква деня, когато Любовта ще се прояви в своята пълнота. Тогава само ще разбере какво нещо е животът на Любовта. Влезе ли в този живот, всички противоречия ще изчезнат от пътя му. Но докато дойде до Любовта, противоречията неизбежно ще го следват и той постоянно ще се пита защо това става така, а не иначе. (188, с. 39)

 

Вашият живот трябва да бъде образ на Любовта. Вие трябва да бъдете хора на науката, да се стремите към знания, каквито ангелите и светиите имат. Мнозина имат това знание в себе си в зародиш, но то ще се развие и ще произведе голяма промяна в съзнанието им. Това знание може да превръща скръбта в радост, недоволството в доволство, невежеството в знание. Това знание е необходимо, за да може човек да се справи с противоречията, които неизбежно идват. Докато не дойде до възкресението, докато не получи посвещение, човек все ще се натъква на противоречия, на мъчнотии. Не се спирайте пред мъчнотиите, но се запитвайте какво се изисква от вас, за да ги разрешите. (183, с. 39)

 

Ще изясня мисълта си с един пример от окултен разказ, претърпял много преводи. В старо време, още след грехопадението, имало две царства: едното се наричало Мензи, а другото – Есперти. Царят на първото царство имал син, който, според тогвашния обичай, трябвало да мине своето школуване, т.е. посвещение. Един знаменит учител в царството, приближен на двореца, разгледал астрологически живота на царския син и намерил, че някога в миналото си той извършил едно престъпление, което станало причина за разделянето на двете царства и за възникване на враждата между тях. Знаменитият учител казал на царя, че синът трябва да напусне бащиното си царство – да стане някъде овчар, да пасе овцете, да размишлява и да гледа небето, докато получи светлина. След десет години царският син ще се върне при своя учител, ще го посвети. Царският син се преоблякъл в просто облекло и отишъл в царството на еспертите. Взел тояжката си, подсвирквал си и прекарал като овчар десет години. Един ден, като пасял стадото си при един планински връх, обрасъл с хубави цветя, пристигнала на кон дъщерята на есперския цар, облечена с най-хубавата си премяна. Като видяла хубавите цветя, тя слязла от коня и се затичала да им се порадва. В това време изскочила отнякъде една кобра и ухапала царската дъщеря на дясната ръка. Младият овчар видял всичко и като знаел последствията от ухапването – че след десет минути момата ще бъде мъртва, веднага взел ръката Ă, изсмукал с устата си отровата и тя се спасила. Обаче един от пазителите, които придружавали царската дъщеря, видял това, веднага грабнал лъка си и забил отровната стрела в лявата ръка на момъка. Момата също се досетила за лошите последствия, затичала се към момъка, скъсла дрехата на раненото място, извадила стрелата, впила устните си и изсмукала отровата. Питам: кой кого спасил? Това е било развръзката. След тази случка двете царства се помирили.

 

Казвам: ако очакваме да изсмучат отровата от нашата ръка, а оставяме отровата в ръката на нашия ближен, ние не сме истински хора. Момата беше готова да даде жертва за жертва и изсмука отровата от раната. Ще ме попитате какво приложение има този пример? – Отлично приложение! Ако всеки мъж и всяка жена са готови да изсмучат отровата от раненото място, би ли имало страдания и смърт в този свят? Забележете, че момата беше ранена в дясната ръка, а момъкът – в лявата. Момъкът каза на момата: „Ти пострада от животинската отрова.“ Момата каза на момъка: „А ти пострада от човешка отрова!“ В този свят има две отрови, които разрушават мъжа и жената, които разрушават човешкото общество. (192, с. 6)