Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


КОЕ Е ОРИГИНАЛНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ?


  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3549 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 23 декември 2017 - 09:07

КОЕ Е ОРИГИНАЛНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ?


     Словото на Учителя е записвано най-напред от Тодор Гълъбов (1914 г.) –     професионален сценограф в Народното Събрание. През 1915 г. той е трябвало да замине за чужбина и с безпокойство е казал на Учителя, че след като замине няма кой да стенографира. Учителя му отговаря:  „Той ще дойде”. И скоро, на 19 юли 1915 г., идва Паша Теодорова, малко по-късно Савка Керемедчиева и от 1920 г. Елена Андреева. Трите стенографки са записвали едновременно всичко, което Учителя говори. След дешифрирането на стенограмите главно Паша е подготвяла беседите за печат. Това е един труден и отговорен процес, в който всеки може да сгреши. Затова Учителя е работил със стенографките в продължение на много години, ръководил ги е, обучавал ги е, помагал им е да видят и изправят погрешките.
Елена Андреева казва: „Учителя говореше самоуверено, никакво колебание никога не забелязах да има. Много рядко търсеше по-точен израз на идеята. Всякога знаеше или имаше какво да каже, но винаги избираше чисти образи, чисти думи, избягваше такива с двусмислено значение. Той имаше прост и чист език. . . . Между нас и Словото на Учителя ставаше скрита, неизявена обмяна. . . . Учителят говореше на разнородна публика, особено в неделя и в Общия клас – на хора на различно умствено равнище. Той се стараеше да говори така, че да бъде разбран от всички слушатели. А и през това време той отговаряше на техните тежнения, неразрешени въпроси, вълнения и затова Словото изглеждаше разпокъсано, нелогично. Имаше в Словото вметнати мисли. Така е имало смисъл, но когато трябва да се предаде писмено, налага се да се съкратят или променят някои неща. . . . В говоримата реч не всякога се спазват граматическите правила, които правят речта ясна. По интонацията на гласа може също да се познае каква е мисълта. В писмената реч мисълта трябва да се предаде само с думи и по този начин се губи много от богатството на фразата. . . . Учителя искаше неговата мисъл да бъде предадена вярно и Паша винаги е успявала да стори това”. (Спомени на Елена Андреева, „Образът  на Учителя през мойте очи”, сп. Житно зърно, 2009, бр. 21 стр. 6-11). Не случайно от всички 15 сестри единствено Паша е получила от Учителя диплома за завършен „Класът на добродетелите”.
   Преди да даде Словото, Учителя е правил години наред френологични    изследвания на българския народ и е намерил най-подходящия начин за предаване на Словото, за да може то да бъде възприето и разбрано вярно. Той казва: „Не е важно как говоря аз, но е важно да приложите този закон.” (Ходете във виделината, ИК „Всемир”, 1994, стр. 96).  „Важно е идеите му (на Учителя) да се предадат.” (Спомени на Елена Андреева, „Образът  на Учителя през мойте очи”, сп. Житно зърно, 2009, бр. 21 стр. 11).  
След като беседите са били подготвени за печат, Паша ги е чела на Учителя. Паша пише в спомените си (непубликувани спомени на Паша Теодорова, по ръкопис, директно предаден от нея):  „Бях отишла при Учителя в горната малка стаичка, за да прочета няколко шпалти от една беседа, която се печаташе по това време. Както четях, Учителя ме прекъсна, спрях се, погледнах го, защото мислех, че ще коригира мисълта, обаче чух въпрос . . . ”
„На 8 февруари 1941 г. Учителя каза: „Предстои да се поогледат малко беседите и лекциите, които съм държал, така не може да останат.“ (Спомени на Елена Андреева, „Образът  на Учителя през мойте очи”, сп. Житно зърно, 2009, бр. 21 стр. 11).
В спомените на Буча Бахар четем: „Всичко стенографирано и дешифрирано се пишеше на пишеща машина и Паша нанасяше корекциите отгоре. Така коригирани, беседите се четяха от Учителя, той ги одобряваше и след това се носеха на печатница. Пристигаха шпалтите за корекция, пак се връщаха, докато в ръцете ни се появеше том беседи. В „Парахода” (така са наричали къщичката на стенографките) кипеше работа и живот. Всеотдайна работа на работниците, обрекли себе си на духовна служба, обърнали гръб на образователния си ценз, на общественото поприще, жертвали забавления и младост за Словото. По всяко време идваха братя и сестри да донесат по нещичко, да кажат, да се посъветват, да прочетат и споделят нещо неясно, да поръчат, да си препишат. Често се случваше, минавайки оттам, да се отбиваме и да заварваме Учител и ученик да работят над казаното вече в беседа или лекция. Беше топло, задушевно, сдържано и скромно. Работеше се усилено, за да може да се напечати всичко, което е изостанало, а имаше и огромна работа около непечатаните беседи.” (непубликувани спомени на Буча Бахар, по ръкопис, директно предаден от нея)
От казаното дотук ясно се вижда, че беседите са били печатани, след като Учителя ги е одобрявал – и това е Словото, издадено по времето, когато Учителя е бил на Земята и малко след това, в периода от 1944 г. до 1949 г.
Неоспорим е фактът, че на всички тези томове беседи името на Учителя е написано като автор. След като той самият е приел и одобрил този метод на работа, имаме ли право да съдим, да даваме оценки и да налагаме мнения дали това Слово е вярно или не? Нещо повече – да издаваме алтернативни на одобрените от Учителя издания по ръкописи с неизвестен произход. Така например много странно звучи написаното в края на беседата „И отвори устата си, та ги поучаваше” („Поучаваше ги”,  ИК „Жанya -98”, 2002 г., стр. 30) „Това е новото учение. Христос днес се е родил света. Сега, като се върнете, заколете една кокошка, кажете: „Да живее този новия Христос, Който ни освобождава отъ всичко! Наздравица!“ (?!) В изданието, проверено от Учителя пише: „ Това е новото учение. Днес се ражда Христос. Кажете си: „Да живее новият Христос, който ни освобождава от всичко старо.” („Поучаваше ги”,  неделна беседа, държана на 7 януари 1923 г., печатница „Житно зърно”, 1949 г. стр. 22). Вегетарианството е важно и необходимо изискване за духовния растеж и развитие на ученика. Сам Учителя е бил вегетарианец, както и учениците му, така че публикуването на подобни текстове противоречи на основни принципи в учението.
Учителя заявява:
„Моята задача е да ви дам Божественото учение.
Вашата задача като ученици е да го предадете на българския народ.
Задачата на българския народ е да го предаде на всички народи.
Аз отговарям пред Бога, ако не изпълня задачата си.
Вие отговаряте, ако не предадете на българския народ това учение.

И българският народ отговаря пред Бога, ако не предаде учението на другите народи.” (сп. „Сила и живот”, 1992 г., бр. 1, стр. 2)

В беседата „Същината на човека” (съборна беседа държана на 24.08.1941 г., том „Възможности за щастие”, Литопечат, 1941 г., стр. 41) Учителя казва: „Абсолютно никаква лъжа не се позволява, бяла или черна.”
Веднаж, непосредствено след 9 септември 1944 г., Учителя пожелал да отиде в Боровец. По това време се изисквало специално разрешение за ползване на лека кола. Борис Николов отишъл да вземе кола, като казал, че тя е нужна за възрастен и болен човек. Радостен че е получил разрешението, той го дава на Боян Боев, който го занася на Учителя. „На кола, взета с лъжа не се качвам”, казал строго Учителя. . . .
Като се има в предвид казаното по-горе, можем ли да допуснем, че един Миров Учител ще позволи Словото му да бъде предадено в неверен вид и неговото име в продължение на повече от четиридесет години да стои като автор на изданията?
Ние също сме отговорни пред Небето да дадем историческа справка относно записването и предаването на Словото и да свидетелстваме за това, което сме видели с очите си и сме чули направо от устата на учениците на Учителя, участващи пряко в този процес, или сме прочели в ръкописните им спомени. Смятаме, че това е важно, за да не се допуснат манипулации, компроментиране или невярно предаване предимно на неиздаваното Слово, тъй като сега главно то се разпространява сред българския народ.
Учителя е държал около 4000 беседи и когато си е заминал (1944 г.), са останали около една трета неиздадени беседи. Проблемът с неиздадените беседи е, че една част от стенограмите (около 500 беседи) според Елена Андреева са били недешифрирани и поради създалите се исторически обстоятелства работата е трябвало да продължи тайно, което сериозно затруднява и забавя процеса на подготовката за издаване. С течение на времето стенограмите са избледнявали и е било трудно да се дешифрират. Също така при разчитането им е имало някои пропуски, неясноти и др. Поради особения характер на стила на Учителя (периодична реч – дълги, сложни изречения) малки пропуски на някой места правят текста трудно четим и неразбираем. А най-важното и основно изискване, което Учителя е имал, е било неговата мисъл да се предаде вярно и понятно за всички, тъй като това учение, както и Христовото, е за всички души, които искат да се пробудят духовно.
Следвайки Завета на Учителя, че Словото трябва да бъде предадено в ясен и разбираем вид, а също и поради факта, че по времето на Учителя Словото не е било издавано по първично дешифрираните стенограми, а е било четено на Учителя и коригирано от него, учениците не са си позволили да издадат тези ръкописи в първичния им вид, макар че е имало и противоположни мнения. Тогава стенографките Паша и Елена, а също така Боян Боев и Борис Николов, продължават да работят много усърдно, за да подготвят ръкописите в ясен и четим вид. За повечето от учениците на Учителя е било ясно, че именно стенографките, които цял живот са работили това според указанията на Учителя, могат най-добре да го направят. Те имат и вътрешната връзка и ръководство на Учителя, тъй като са били едни от най-преданите ученици. Стойка Ангелова (една от ранните ученички на Учителя) разказва: Веднъж Савка Керемедчиева стояла пред приемната на Учителя с въпрос, че не може да дешифрира текст от Словото. Посетителите влизали и излизали . . . и Учителя не я е поканил да влезе. След като чакала дълго време Савка сама написала текста и отново отишла при Учителя. Тогава той излиза от приемната и й казва: “Точно така е.”
Едва след 10 ноември 1989 г. се създадоха условия за издаването на неиздадените беседи. Ръкописите на беседите, издадени след 10 ноември 1989 г. са от два източника:
1) Ръкописи, съхранени във времето от учениците на Учителя и директно    предадени на следващите като оригинали за печат.
2)  Ръкописи от Държавния архив – вероятно текстове конфискувани от домовете на учениците по времето на комунизма.
Сега е свободно, всеки пише и издава, работи според нивото на своето емоционално, интелектуално и духовно развитие. Всеки иска да даде своя принос. В спомените на Паша Теодорова пише: „Учителя изля една лекция във форма на въпроси, на които нито ние, нито Учителя даваше отговори. Аз си мисля, дали Учителя не направи този опит, за да разбере кой колко и как може да разбира мисълта на Учителя и какво въздействие тя би оказала върху нас. Силна и мощна е мисълта на Учителя и всеки, който е могъл да я възприеме, ще я преживее по специфичен начин, според вътрешната си подготовка”.
И на кого да вярваме?
-  на тези, които Учителя избра за свои ученици;
-  на които той предаде Словото и работи с тях в продължение на много години;
-  които присъстваха на беседите, изучаваха учението и живяха според него;
- които подготвиха, съхраниха с риск за живота си и предадоха ръкописите на неиздадените беседи на следващите ученици според един от основните закони в Школата на Учителя – Законът на Веригата,

или:

- на издания, направени по случайно попаднали в Държавния архив работни копия от ръкописите на неиздаваните беседи, без да имаме точна доказателствена информация за произхода им, „не редактирани” или  „редактирани” от хора, които сега навлизат в учението, които никога не са чули на живо Словото на Учителя и не познават добре процеса на записването му, дешифрирането на стенограмите и подготовката за печат.
Сега, в началото на 21 век, почти цялото Слово на Учителя е издадено. Да благодарим на тези, които направиха това с любов и безкористно. Ние всички искаме да четем оригиналното Слово на Учителя, да се докоснем до неговите вибрации, святост, чистота и сила; да го прилагаме и живеем според него.
Но кое е то? Как да го разпознаем?
Това е дълъг процес: на проучване на Словото; прилагане методите на Учителя; развиване на духовни качества и добродетели, благоговение и смирение; молитви, служене на Бога. Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моето Слово”. Борис Николов ни посрещаше в малкия дом с думите: „Словото на живота пазим”, т. е. това не е формален акт на съхранение на буквална информация, но дълбок вътрешен процес на трансформация.  Когато възлюбим Словото и то стане наш живот, тогава ние сме го опазили.
Огънят е запален, сложена е трапезата, хлябът (Словото) е готов. Да вкусим от този хляб и да чуем сладките му думи. Да опитаме, да приложим учението на Учителя, да бъдем вегетарианци, да водим чист, природосъобразен живот в мисли, чувства и дела, да научим изкуството да общуваме като братя и сестри. Тогава умът ни ще просветне, сърцето ни ще се изпълни с Божията Любов, душата ни ще се пробуди и ние ще може да възприемем идеите на Учителя в техния оригинален вид.

5]  От дългогодишни последователи на Учителя



Публикувано в сп. “ЖИТНО ЗЪРНО”, бр. 22 (1), 2010, стр. 22-24

Facebook коментари




0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни