Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация

1932_08_24 Иде час24 август 1932г., Съборни беседи, Рилски беседи

Съборни Беседи Рилски Беседи Седемте езера Рила

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 14 януари 2011 - 23:23

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата "Книгата на великият живот", Съборно Слово,  1932 –1934
Издателство: "Бяло Братство", София 2008 г.
Книгата за теглене PDF
Съдържание


От книгата " Ценното из книгата на великия живот ", Рилски беседи, 1932 г.
Първо издание, София, 1932 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

рилска беседа

Иде час



Ще прочета 11-та глава от Евангелието на Йоана.

Размишление върху стиха: „Иде час, и сега е, когато истинните поклонници ще се поклонят Отцу с дух и истина“.

В живота нещата никога не стават тъй, както човек мисли и очаква, по единствената причина, че той не е начало. Човек е край на нещата, резултат, а не начало. Следователно няма какво да се очаква от края на нещата. И ако човек очаква нещата да станат, както той иска, това показва, че не разбира закона, който ги определя. Ако човек беше начало на нещата, всичко щеше да става, както той иска, но понеже е край, всичко става тъй, както той не иска. Когато човек изпусне едно шише на земята, какво очаква от него? – Да го види на парчета счупено. Значи с шишето е станало това, което той не е очаквал. Счупването на шишето ще отвори много работа на човека, да събира парче по парче, при което много парченца ще останат разпръснати. Същото става и с много от идеалите на хората. След като правят ред усилия за постигане на своите идеали, в края на краищата, те ги виждат паднали пред нозете си, счупени на безброй парченца, и трябва дълго време да изгубят, докато ги съберат. Такава е била опитността на всички живи същества по лицето на земята отпреди хиляди години досега. Още първите човеци искаха да станат господари на рая, да станат велики, мощни, силни, да завладеят въздуха, водата, небето и земята, но какво стана? – Точно обратното. Те оголяха, изгубиха силата и красотата си, и Господ ги изпъди вън от рая, облече ги в кожени дрехи и ги изпрати на земята да орат и сеят. И до днес още те се мъчат и не знаят защо Господ ги изпъди от рая. И наистина, странно е да се изпъди един човек от рая само за това, че изял една ябълка без позволение. Не е въпросът, какво е станало с първите човеци, но в тяхно време още се е проверил закона, че нещата не стават, както човек очаква и иска, но точно тъй, както Бог иска. Всички неща стават, както Бог желае, а не както човек желае. Всички неща стават, както Бог ги прави, а не както човек ги прави. Сега, вследствие съществуването на този закон, хората изпадат в едно вътрешно противоречие и казват: „Щом нещата не стават, както ние мислим, тогава по-добре е да не правим нищо“. Да, това е половина истина. Тогава обърнете друга страница на живота: не прави това, което ти мислиш или желаеш, но прави това, което Бог мисли и желае.

Искаш да извършиш една работа. Спри се тогава дълбоко в себе си и виж най-първо, съгласен ли е Бог да извършиш тази работа. Ако е съгласен, започни я. После, запитай се как иска Бог да я извършиш. Като се добереш и до метода, по който Бог иска да я направиш, продължавай, свърши работата и не се бой. В края на краищата ти ще видиш, че работата е станала точно тъй, както Бог е искал, както и ти вътрешно си искал. Казвате: „Как да познаем какво Бог иска, или какво мисли Той и какво ние мислим?“ Човек може да разграничи кога той желае нещо и кога Бог желае. Ако мислиш по човешки и си започнал една работа по човешки, ти ще почувстваш в себе си едно вътрешно раздвояване. Имаш ли раздвояване в себе си, кажи: „Тази работа е човешка, ще се откажа от нея. Ще се опитам да я извърша според желанието на Бога“. Кажеш ли така, съзнанието ти ще се проясни, и ти ще дойдеш до правилно разрешение. Тогава ще почувстваш в себе си вътрешно единство, което ще ти покаже, че си на прав път. Сега, ще ви дам пример да видите как може човек да дойде до единство в работите си. Представете си, че двама братя делят наследство от баща си. Единият иска да вземе по-голям дял и настоява дележа да стане, както той желае. И вторият иска да вземе по-голям дял; и той настоява да се изпълни неговото желание. Като не могат да дойдат до съгласие, те се скарват помежду си, сбиват се, и въпросът остава неразрешен. Какво трябва да се направи сега? Според мене този въпрос е един от най-лесно разрешимите. Единият от братята трябва да каже на другия: „Братко, да бъде, както ти искаш. Аз и без това съм богат. С десет декара повече или по-малко няма да разбогатея“. Каже ли така, той върши волята Божия. Той събужда Божественото в себе си. Богат е човекът. Бог му е дал на разположение цялата земя. Трябва ли при това богатство да се бие с брата си за десетина декара земя? Щом единият брат постъпи по този начин, и другият ще бъде готов да отстъпи. Божественото в човека работи. Обаче един от братята трябва да даде пример. Щом Божественото вземе предимство в човека, всички въпроси лесно се решават. Какво правят съвременните хора? Когато се доберат до малко земя, те бързат да извадят крепостен акт, да узаконят владението ѝ. Казвам: щом Бог е дал цялата земя във владение на човека, едновременно с това Той му е дал и крепостен акт. Трябва ли да пита той, дали земята е негова, дали има крепостен акт. Земята е твоя. Ти разполагаш с крепостен акт. Не се страхувай, никой не може да ти я вземе. Два крепостни акта имаш, с които можеш да докажеш, че земята е твоя. Единният крепостен акт е умът, а другият – сърцето. Щом стане спор за земята, ти веднага покажи единния крепостен акт – ума си. Ако не те повярват, покажи и другия крепостен акт – сърцето си. При два крепостни акта на лице, никакъв спор не може да става. Хората спорят, карат се, бият се помежду си и никому не дохожда на ума да покаже своите крепостни актове. Ако човек не покаже своите крепостни актове, а се разправя и бие с брата си, Бог ще дойде, ще иска сметка от него за всяка дума, за всяка мисъл и за всяко чувство, които не са съгласни с Неговата воля. Дойде ли до някакъв спор, покажи крепостния акт не на човешкия си ум, а на Божествения. Не поддържай в себе си мисълта, че имаш да взимаш десет декара земя от брата си, но помни, че си собственик на цялата земя. След това покажи крепостния акт на Божественото сърце в себе си и не поддържай желанието да вземеш няколко декара земя от брата си; имай готовността да му дадеш всичко, което той желае. Дай му всичко, да се задоволи, а ти се радвай на цялата земя, която отначало още Бог ти е дал във владение. Щом всички хора се откажат от частната собственост, от десетте декара, те ще станат владетели на цялата земя, и след това ще се явят при Господа със своите крепостни актове. Казвам: при това широко съзнание на хората трябва да се има предвид законът, който регулира владеенето на известни блага. В това отношение земята е едно благо, което човек може да използва дотолкова, доколкото в даден момент той разполага със сили, да приложи това благо, както за себе си, така и за своите ближни. Да се ползваш от известни блага, това подразбира същевременно да изпълниш задълженията си към тези блага. Това се определя от съзнанието на човека. Земята може да се уподоби на един самун хляб, който се дава на всеки човек. Представете си, че при това положение този човек в дадения случай няма право да яде от хляба. Питам: какво го ползва този хляб? Значи благото, което цялата земя може да даде на човека, се заключава само в това, което в даден момент той може да възприеме и приложи. Днес всички хора спорят все за тия десет декара земя. Жената спори за мъжа, като за нейна собственост – това са десетте декара земя. Мъжът спори за жената, като за негова собственост – и това са десетте декара земя. Как трябва жената да разреши този въпрос? – Нека даде десетте декара земя на мъжа си и го остави свободен. Как трябва мъжът да разреши този въпрос. – Като даде десетте декара земя на жена си и я остави свободна. Защо? – Защото, положенията, които хората заемат като мъже и жени, са човешки положения, с които те сами се обвързват в един неестествен живот. Първоначално Бог извади жената от сърцето на човека, отвътре; тогава тя беше и външно, и вътрешно чиста. После тя се увлече от десетте декара земя и пожела да ги притежава. Първите човеци живееха царски в рая, всичко беше на тяхно разположение. Обаче, когато възлюбеният на жената дойде пред забраненото дърво, той ѝ каза: „Ако ме обичаш, вкуси от плодовете на това дърво. Ако и двамата вкусите от тях, ще станете подобни на Бога“. Тя пожела тези плодове, яде и на другаря си даде. Тези плодове не бяха нищо друго, освен десетте декара земя, за които целият съвременен свят спори. Забраненото дърво пък е посланикът, който беше изпратен в рая да представлява външния свят. Господ им каза: „Щом искате да владеете десетте декара земя, излезте вън от рая, вън от истинския ред и порядък на нещата“. Мнозина не могат да си обяснят този въпрос. Те се натъкват на противоречието: „Възможно ли е за една ябълка само да изпъдят човека от рая?“ Ще обясня това противоречие със следния пример.

Представете си, че един благороден мъж, от високо произхождение, среща една млада, бедна, страдаща мома и решава да ѝ помогне, да я извади от лошите условия на живота. Той се оженва за нея, дава ѝ знания, мъдрост, изучва я и я остава свободна, да се ползва от добрите условия, както тя разбира. Един ден тази млада жена среща един млад момък и се влюбва в него. Тя започва да му пише любовни писма, да се среща с него. Когато мъжът ѝ разбрал тази работа, той ѝ казал: „Щом обичаш този момък и не можеш без него, аз ти давам свобода. Излезте заедно с него вън от моя дом и живейте, както знаете“. От този ден дохожда нещастието на младата жена. Щом излезли вън от дома на мъжа ѝ, момъкът я напуснал. Така е в живота. Всеки мъж или жена, които влизат във вашия дом да развалят живота ви, те още на първата стъпка ще се откажат от вас и ще ви оставят сами. Оставена на произвола на съдбата, младата жена започва да мечтае за мъжа си. Сега тя оценява неговото благородство, неговата разумност, но е вече късно. Тя е далеч от неговия дом и не може да се върне. Вторият, който дойде в нейния дом, имаше желание само да вземе богатството ѝ. Щом взе богатството ѝ, той я изостави. Следователно това стана с първите човеци. Това стана и става с всички хора след тях. Първите човеци се отказаха от Божията Любов и приеха любовта на онзи около забраненото дърво, заради когото Бог ги изпъди от рая, да отидат в света и да живеят с неговата любов. Днес всички хора опитват любовта на света и всички въздишат от нея. Днес всички учени и прости, млади и стари, опитват любовта на света, тичат подир нея, но докоснат ли се само, изгарят и бягат назад. Тази любов не съдържа истината в себе си. Мъж, който се увлича от любовта на една жена, не е истински мъж; жена, която се увлича от любовта на един мъж, не е истинска жена. Ако един мъж напусне Божията Любов за една жена, която утре ще се откаже от него, той не е разбрал живота. И ако една жена напусне Любовта на Бога за един мъж, който утре ще се откаже от нея, и тя не е разбрала дълбокия смисъл на живота. Жената е излязла от мъжа, а мъжът – от Бога. Следователно и двамата първо имат отношение към Бога, а после един към друг. Казвам: всяко нещо, което може да отклони човека от Бога, то е изявление на света. Чудно е лековерието на хората! Те не вярват в Бога, Който отначало досега е останал верен в своята любов към тях, а вярват на всеки, когото случайно срещнат в живота си. Жената получи едно любовно писмо от някого и му вярва сто на сто. Тя си казва: „Бог е някъде високо и далеч. Къде ще търся аз Неговата Любов? Тъкмо този човек ми предлага любовта си, ще я приема. Той ще ми се радва, и аз ще му се радвам“. И запалва се чергата на тази жена, от четирите краища гори, никой не може да я изгаси. Моли се тя на Бога, да ѝ помогне да се ожени за този човек. И най-после успява: оженва се за своя възлюбен. Не се минава много време, тя започва да плаче и да въздиша от неговата любов, иска да се освободи. Вижда тя, че от него човек не става. Той всичко взима, нищо не дава. Питам: ако всичко дадете, а нищо не вземете, какво сте придобили? Трябва ли човек да се откаже от Любовта на Бога за такъв, който всичко взима, а нищо не дава? Това и дяволът прави. Затова казвам: откажете се от този, който знае само да взима, а нищо не дава, и се върнете към Онзи, Който всичко дава. Сега, аз не засягам въпроса лично, но принципиално, както е поставен в цялото човечество. Щом е така, този въпрос трябва да се реши общо, а не индивидуално. Ако всеки човек разреши въпроса специално за себе си, той ще има толкова решения, колкото са и хората по лицето на земята. При такова разрешение на въпроса, противоречията, разочарованията, недоразуменията между хората не съществуват, както и сега. Ние виждаме, че днес се разочароват царе и патриарси, учени и прости, бедни и богати. След всичко това хората казват: „Господ ще оправи света“. Вярно е, че Господ ще оправи света. Той и днес го оправя, пък и за в бъдеще ще го оправя, но важно е хората да се оправят. Господ ще спаси света, но важно е хората да се спасят. Някой казва: „Щом се спаси светът, и ние ще се спасим“. Тогава как бихте си обяснили следните Христови думи: „Ако бяхте от света, светът би любил своето; понеже не сте от света, той ви ненавижда“. За потвърждение на тия Христови думи ще приведа следния закон: човек не може да има резултатите на светлината, ако живее при условия на тъмнината. Щом живее в условия на тъмнината, той ще има резултатите на тъмнината; ако живее в условия на светлината, той ще има нейните резултати. Другояче е невъзможно. Да се мисли по друг начин, това подразбира, че грешният човек и като греши, пак може да се надява за спасение. И това е невъзможно! Ще кажете: „В такъв случай никой няма да бъде спасен, защото няма човек без слабости“.

Казвам: спасението се отнася само за хора, които са разбрали живота и могат да вървят в пътя без падания и ставания. А когато човек има слабости, той е изложен на големи падания и ставания, на грешки и грехове. Следователно, ако днес спасите такъв човек, той утре пак ще падне и отново трябва да го спасявате. Може ли да се разчита на човек слаб, неустойчив? Съвременните хора се извиняват със слабостите си, като че те са присъщи на тяхното естество. Не, слабостите не са присъщи на човешкия дух, вследствие на което човек няма право да се извинява с тях. Той няма право да се крие зад своите слабости като зад параван. Преди всичко изкушенията, изпитанията и мъчнотиите в живота на човека са дадени точно според неговата сила. Те не са по-големи от силата му. Даже нещо повече: силата на човека е по-голяма от мъчнотиите и изкушенията, които му се дават. Затова, именно, човек се съди, когато не издържи на дадено изкушение. Кое съди човека? – Силното в него, което му е дадено като средство за борба с изкушението. Въпреки това човек пак търси начин да се извини и казва: „Слаб съм аз“. Когато Бог забрани на първите човеци в рая да ядат от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото, Той знаеше, че те са силни да изпълнят тази заповед. Ако Бог имаше даже най-малкото съмнение в силата на първите човеци, Той никога не би им дал подобна заповед. Значи Бог напълно разчиташе на силата на човешкия дух. Казвам: първите човеци сгрешиха, те не приложиха всичката сила, която имаха в себе си. Въпреки това и до днес още човек иска да убеди Бога, па и себе си, че той не е бил в състояние да изпълни волята Божия. Той не иска да признае погрешката си, но казва, че Бог му е дал една трудна задача, която не отговаряла на неговите сили. Това е оправдание, с което започва една мълчалива борба на човека с Бога. За да му докаже, че не говори истината, Бог го изпъди вън от рая, изпрати го в света, да работи и да учи. Оттогава и досега човек непрестанно опровергава своята лъжа, че бил слаб, та не могъл да изпълни заповедта на Бога. Какво виждаме днес? Човек се е заел с много по-трудни задачи, с по-велики работи от тия, които Бог му бе дал в рая. Той се е заел със задачата да завладее земята, да стане неин господар, да сложи нов ред и порядък. И в силата на тази амбиция, на това негово желание, ние го виждаме да коли, да беси, да затваря хората и т.н. И след всичко това същият този човек твърди, че бил слаб, че нямал сили да издържи на Божията заповед, че не могъл да не падне. Питам: може ли слаб човек да върши това? Желанията, копнежите на съвременните хора за слава, за величие, за господство над цялата природа говорят против самите тях. Те сами отричат твърдението си, че са слаби. За постижение на техните желания се искат силни хора. Някой казва: „Аз не мога да водя чист живот; това не е по силите ми“. Когато вълкът влезе в кошарата между овците, той избира най-тлъстата от тях, хваща я за врата и я носи. Ако му попадне някоя мършава, той я бутне по корема и я оставя настрана, защото търси тлъста овца. И вълкът, като човека, ще каже: „Не е по силите ми да нося тази мършава овца“. Да, не е по силите му да носи мършавата овца, а по силите му е да носи тлъстата овца.

Следователно добрият живот представлява мършавата овца, лишена от мазнини, а лошият живот представлява тлъстата овца, която всички предпочитат. Защо? – Човек е двойно същество: едното същество – доброто в човека – представлява дървото, което Бог първоначално е посадил в рая. Второто същество – злото в човека – има по-нов произход. То представлява присадки на първото дърво. Това същество постоянно убеждава човека да върши противоположното на онова, което Бог иска от него. Каже ли Бог на човека да направи нещо, това същество веднага му нашепва: „Не е сега време за това. Почакай малко, то е въпрос на бъдещето. При това нали знаеш, че нещата се извършват по еволюционен път. Ти си слаб човек, нямаш още знание, мъдрост. Тази работа не е за тебе, Бог ще я свърши, остави я на Него“. Щом дойде въпрос за ядене и пиене, за бъркане в чужди кесии, това същество пак му нашепва: „Ти няма да оправиш света, това е велика работа. Ти трябва да си поживееш. Хапни си, пийни си, пооблечи се хубаво – един живот ще прекараш на земята. Ако не ти стигат парите, можеш тук-там да бръкнеш. С честност на този свят не се живее“. Казвам: който веднъж само е послушал съвета на това същество, той е преживял състоянието на ада – смущение на сърцето, помрачение на ума, неразположение на духа. И тъй, когато човек слуша съветите на лошото същество в себе си, той се мъчи, страда. Не е лошо, когато човек страда, но това страдание има смисъл само ако го заведе при Бога. Един наш приятел, евангелист, разправяше една интересна своя опитност. Един ден той се запознал с един български учител и започнал да му проповядва, да му чете Евангелието, да го обърне към Христа. Учителят го слушал внимателно. Нашият познат си казвал: „Радвам се, че този човек се заинтересува“. След няколко деня учителят дошъл при него и му казал: „Много съм скърбен, много ми е мъчно, място не мога да се намеря“. – „Какво ти е?“ – „Да се помолим заедно, може да ни се чуе молитвата.“ Помолили се и двамата. Евангелистът си помислил, че Бог е обърнал този човек и навярно той се разкайва за греховете си. Казва му: „Тебе ти е тежко за греховете, които си направил, та искаш да помолиш Бога да ти се простят“. – „Остави се, греховете ми са много, но сега имам един голям грях: онзи ден срещнах една красива мома, хареса ми, искам да се оженя за нея. Ако не я взема, не ще мога да живея. Ето, приготвил съм си револвер, ако не я взема, готов съм да се убия. Ако Бог чуе молбата ми, обещавам да бъда пръв Негов служител. Пък и ти сам се помоли за мене, дано успея да постигна желанието си.“ – „Може тази мома да не е за тебе.“ – „За мене е тя. Ако не беше за мене, нямаше да я срещна. Помоли се и ти още един път. Не мога без нея, ще се самоубия.“ – „Не е хубаво!“ – „Аз зная, че не е право да посягам на живота си, но дано Бог ми помогне.“ Както и да е, учителят си отишъл дома, но след две седмици дошъл при евангелиста и му казал: „Добре, че Бог не ми помогна да се оженя за красивата мома“. – „Защо?“ – „Ами тя се влюбила в един офицер. Видях и двамата на една вечеринка, заедно играеха. И той влюбен в нея, и тя влюбена в него. Отказвам се от нея, не ми трябва.“ Казвам: това е една от драмите в човешкия живот. Когато човек се натъкне на такава драма, той мисли, че героят и героинята търсят Бога, затова страдат. Не, това не са още страдания на човешката душа да намери пътя към Бога. Дойде ли човек до страданията на душата, Христос ще се яви при него, както се яви при гроба на Лазара, и той ще възкръсне. Идването на Христа при гроба на умрелия не е нищо друго, освен идването на Любовта, която възкресява. Ако онзи, когото търсиш, е в сила да те възкреси, той те обича. Ако момъкът може да възкреси момата, която го търси, той я обича; и ако момата може да възкреси момъка, който я търси, тя го обича. Марта и Мария, сестрите на Лазара, представят добродетелите в човека. Ако момъкът или момата могат да вдигнат ръката си и да възкресят умрелия, те са изпратени от Бога, те са вашите възлюбени. Следователно, когато човек се жени, нека види дали този, за когото се жени, е в сила да вдигне ръката си и да го извади от гроба. Ако може да направи това, той е изпратеният от Бога. Ако не може да го направи, нека по-добре умрелият стои в гроба си, докато му дойде часът да възкръсне. Да лежиш в гроба подразбира да работиш при неблагоприятни условия на живота. В такъв случай по-добре е да лежиш в гроба, отколкото преждевременно да излезеш оттам. Почакай да дойде онзи, който може да те възкреси. По-опасно е да излезеш преждевременно от гроба, отколкото да бъдеш в гроба. Страшен е гробът, но още по-страшно е да излезеш неподготвен от гроба. Време е вече да се подготвите за излизане от гроба. За тази цел от всички се изисква висок идеал. Нямате ли този идеал, и да излезете от гроба, вие ще се натъкнете на големи страдания и нещастия. В човека трябва да заговори Божественото. Без него нищо не може да се постигне. Законът е такъв. Ако обичаш, ще те обичат. Кого трябва да обичате? Най-напред човек трябва да обича Бога, както и Бог пръв ни възлюби и даде в жертва Сина Своего Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него.

Любовта любов събужда. Търсите ли нещо друго, ще знаете, че то не съществува. Невъзможно е да мразиш човека, а той да те обича. Сега всички трябва да се освободите от страничните мисли в ума си. Изхвърлете ги навън, както банкерът изхвърля от касата си всички фалшиви монети. Ако човек държи в ума, в сърцето или в касата си нещо фалшиво, това е загуба за него. В касата ви трябва да остане само злато и сребро, ценности, на които да разчитате. Всички мъже и жени, господари, слуги и деца трябва да започнат с едно вътрешно пречистване. Новото учение изисква чистота. Първата работа на човека, който следва новото учение, е да пресее чистото от нечистото, потребното от непотребното, истинското от фалшивото и да задържи за себе си само чистото, потребното, истинското, а другото да хвърли навън. С една дума казано: новото учение иска жертви. Ще ви приведа един пример на жертва. В дома на един млад княз, между многото слуги и слугини, имало една красива и благородна мома, в която князът се влюбил, макар че е бил годен за една княжеска дъщеря. Като знаела това, слугинята търсила начин, как да се махне от този дом, да не създава никакво безпокойствие или скръб на годеницата. Един ден тя решила да излезе от дома си и да отиде някъде, да се хвърли от някоя канара, да се убие. Годеницата на княза схванала взаимното разположение между годеника си и слугинята и следяла слугинята, да не замисли нещо срещу живота си. Княгинята почувствала борбата на слугинята и когато последната излязла от дома си с намерение да се убие, тя тръгнала след нея. В момента, когато слугинята искала да се хвърли от канапата, годеницата я хванала за ръка и я запитала: „Защо искаш да се хвърлиш? Кажи ми, обича ли те князът?“ – „Мисля, че ме обича.“ – „Тогава слез от канарата и ела с мене.“ Тръгнали двете заедно за княжеския дом. Годеницата хванала слугинята за ръка, въвела я при княза и казала: „Ти обичаш тази мома, и тя те обича. За да не се хвърли от канарата да се убие, ти трябва да се ожениш за нея, да я спасиш, а пък аз съм достатъчно силна да понеса своята съдба. Аз не се нуждая от твоята любов“. Казвам: княгинята представлява една от силните натури в живота. Питам: загуби ли тя нещо, като не се ожени за княза? Напротив, тя спечели повече, отколкото да загуби. И тъй, най-мъчното нещо в живота на човека е да пожертва онова, което той обича. Дойде ли до закона на жертвата, той трябва да обмисли добре как да направи жертвата, която се изисква от него. Какво губи богатият, който владее цялата земя, ако даде на всеки човек по сто декара? Той нищо не губи. За него ще остане половината земя, която по никой начин сам не може да обработи. Следователно, в силата на физическата невъзможност да обработи сам тази земя, той ще се принуди и нея да раздаде на хората. Той ще бъде последният, за когото ще задържи сто декара земя. Така трябва да постъпва идеалният човек. Дойде ли до женитба, ще чака всички хора да се оженят, а той последен ще се ожени. Щом се ожени той, след него да няма вече кандидати за женитба, той да бъде последен. Значи идеалният човек така разрешава въпросите за себе си, че за благата, които животът дава, той се явява последен кандидат. Който не е последен, нека се яви по реда си, да вземе стоте декара земя; след това нека се жени, нека се мъчи, нека страда, нека плаче и т.н. Когато всичко става по естествен път, то е в реда на нещата. Та когато казвам, че човек не трябва да плаче, аз имам предвид идеалния човек, който последен се ползва от благата. Той трябва да се радва, а не да плаче. Който не е последен, той трябва да скърби и да се радва, да плаче и да се смее. Последният, обаче, е велик човек. Когато хората бъдат последни по ред в своите желания, Бог ще изтрие сълзите им. Тогава хората ще бъдат едно тяло, един ум, едно сърце. Ако имате само един хляб и дойде някой да ви го вземе, губите ли нещо? Какво от това, ако той яде, а вие го гледате? Наистина, рядко се случва да дойде някой да вземе хляба от ръцете ви, когато сте гладни. Това е случайност, но все пак става такова нещо.
Питам: що е случайността в живота? – Случайност е това, което само веднъж става. Случайността два пъти не се повтаря. Всяко нещо, което постоянно става, то е обикновено. Според закона на случайността, ако имате един хляб, само един път може да дойде при вас някой да поиска хляба ви. Вие казвате: „Ако днес дам хляба си на този човек, той може и утре, и други ден да дойде пак да ми иска хляба“. Не, щом този човек е дошъл при вас по закона на случайността, той само един път може да ви поиска хляба. Следователно вие имате тази рядка привилегия, да дойде при вас този човек. Щом знаете това, дайте му хляба и благодарете, че сте имали редкия случай да се проявите. Човешкият характер се показва в случайността. Човек се изпитва чрез закона на случайността. Ако някой идва всеки ден при вас да иска нещо, той нахалства. Този човек върви по закона на обикновените неща. Обаче, ако вие дадете хляба си на човек, който е гладувал три деня, той ще изяде хляба, но едновременно с това ще ви остане признателен за цял живот. Където и да отиде, навсякъде той ще ви носи в ума си и ще казва: „И досега не съм срещнал подобен човек“. Питам: кое е по-добро за вас – да изядете сами хляба си, или да го дадете на някой гладен човек, който цял живот ще ви носи в ума си? За предпочитане е да живееш в ума на един човек, отколкото сам да изядеш един килограм хляб. И тъй, съвременните хора трябва да имат дълбоко разбиране за живота. Щом имат това дълбоко разбиране, те ще познаят Любовта. Любовта се проявява в случайните неща. Тя не е нещо обикновено. Любовта е най-голямото изключение, което може да се срещне в живота. Хората мислят, че Любовта е обикновено нещо. Не, тя е от случайностите. Когато вълкът изяде едно магаре, цели девет месеца след това той обикаля на същото място, дано намери още едно магаре, но няма – голяма случайност е вълк да изяде едно магаре. Щом изяде магарето, вълкът изменя характера си, придобива нещо от характера на магарето и казва: „Отсега нататък и аз ще стана като магарето“. Той престава вече да яде овце, влюбва се в магарето и търси друго магаре да изяде. Че, наистина, Любовта е едно от големите изключения в живота, разбираме по това, че когато двама млади се обичат, те виждат Любовта само един момент през целия си живот. Заради този момент, именно, те се женят, като искат да задържат Любовта постоянно при себе си. Само за един момент ги посещава това изключение, и оттам насетне ги напуща. След това те започват да се ограничават един друг и като не могат да върнат загубеното, те се оплакват, че са нещастни. За да задържи изключението за себе си, мъжът казва на жената: „Ти трябва да ме обичаш!“ И жената казва на мъжа си: „Ти трябва да ме обичаш!“ Не, това е невъзможно. По този начин изключението не може да се задържи. Ако хората разбират Любовта като момент на най-голямото изключение в живота, те биха могли и като се оженят, пак да живеят добре, именно, за този кратък, но велик момент – когато изключението ги е посетило. Сега аз нямам предвид вашите лични отношения, нито обикновения живот. Тях оставям настрана. Аз разглеждам онзи нов живот, който сега приижда и на който хората за в бъдеще ще станат граждани. Само децата по сърце и по чистота могат да разберат новия живот, основа на който ще бъде Любовта като изключение. Когато младият момък помилва едно малко момиченце, то ще му се зарадва, ще подскочи и ще го целуне. Всички ще погледнат на това, като че е в реда на нещата. Ако същият този момък, при същото вътрешно разположение на сърцето, целуне една млада мома, тя първа ще повдигне цял въпрос от неговата постъпка, а след нея и другите хора. Това показва, че децата по-добре разбират изключението, отколкото възрастните. Затова, именно, Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“. Когато момиченцето види младия момък, то се затичва насреща му, милва го, целува го и му казва: „Ела пак у нас!“ Когато младата мома види момъка, тя му слага гем и казва: „Никъде няма да ходиш! Тук ще останеш“. Момиченцето му казва: „Иди си и пак дойди!“ Значи, момиченцето е свободно и да целуне, и да прегърне младия момък, защото не мисли да се жени за него. И младият момък е свободен да отиде у дома си и пак да дойде. Младата мома, обаче, не е свободна даже да погледне момъка, но и той не е свободен вече да напусне нейната къща. Защо? – Защото тя иска нещо от него. В силата на изключението тя иска да се ожени за него. Такова е общото положение, в което се намират почти всички съвременни хора. Те са роби едни на други. Всички хора живеят в общества, състоящи се не от свободни членове, но от роби. Всеки човек е роб, освен на себе си, но и на другите. Той прекарва двойно робство, и цял живот трябва да прави усилия да се освободи от това страшно заробване. В това отношение, до известна възраст детето е свободно. Щом мине тази възраст, то влиза в закона на обикновените неща, като изгубва свободата си, изгубва живота на изключението. То помни тази щастлива възраст на своя живот и при всяко ограничение въздъхва и си казва: „Колко щастлив бях в своето детинство! Бях в рая, напуснах го и влязох в обикновения живот на ограничения и робство“. Главната задача, която всеки човек трябва да реши, е да се върне към своята чистота, към своето детинство. Тогава той ще може да погледне Бога право в очите и ще знае защо трябва да ходи по планините и защо в долините. Някой казва: „Защо трябва да се качваме по планините? Защо трябва да наблюдаваме изгрева на слънцето?“ Ако човек не разбира дълбокия смисъл на тези неща, той много няма да се ползва от тях. И наистина, ние виждаме, че всички хора умират, без оглед на това, дали се качват по планините, или не; дали наблюдават изгрева на слънцето, или не; дали са богати или бедни, учени или прости.

Сегашният живот на хората не разрешава тия въпроси. Този живот е само едно малко забавление. Днес повечето хора са болни и гледат, дано дойде някой да облекчи страданията им, или да им помогне да оздравеят. Това още не е разрешение на задачите. Разрешението на задачите се състои в това, да дойде Христос при гроба на Лазара и да го възкреси. Не само това, но двете сестри на Лазара, Марта и Мария, трябва да отидат при Христа, да Го повикат у дома си. Марта представлява силния принцип в живота, който трябва да се смекчи. Мария представлява мекия принцип в живота. Казано е в Евангелието, че Христос обичал Марта, и сестра ѝ, и Лазара. Обаче, първо Марта посреща Христа, т.е. силният принцип, а след нея иде Мария – мекият принцип. Освен тези два принципа, има и трети един – състояние на почивка, каквото е състоянието на посятото семе, което трябва да поникне от земята, т.е. да излезе от гроба.

Следователно три фактора са необходими за познаване на една истина: Марта – силният принцип, Мария – мекият принцип и Лазар – посятото семе. Исус ще бъде четвъртият принцип, който ще отиде при гроба на Лазара и ще го възкреси. Питам: можете ли да определите на какво в човека съответствува Марта, на какво – Мария и на какво – Лазар? Вие сами ще разрешите тази задача. Марта и Мария плачат за брата си, който възкръсна. Това, което в даден момент възкръсне в човека, то ще донесе неговото щастие. Давам ви тази задача за цяла година. Ще размишлявате, ще работите върху себе си, да дойдете до някакво просветление. Идната година, на същия ден ще кажете как сте разрешили задачата. И днес Христос е на земята, дошъл е да възкреси Лазара, който трябва да умре. След това Марта и Мария ще плачат, и евреите ще се съберат около тях да ги утешават. Тогава Христос ще каже: „Да отидем да събудим нашия приятел Лазар“. Ако разрешите задачата си правилно, Лазар ще възкръсне; ако не я разрешите правилно, Лазар няма да възкръсне. Обаче, кога и да е, Лазар трябва да възкръсне! Ако разрешите задачата си правилно, всички ваши противоречия ще изчезнат и ще бъдете готови на всички жертви. Тогава вие ще заживеете в радост, мир и съгласие с всички хора. Ако не разрешите задачата си, вие ще лягате и ще ставате недоволни, смутени, обременени, ще чакате да дойде някой да ви освободи. Ще си казвате: „Кога ще дойде ден и аз да си почина малко?“ Идната година на този ден, на същото място, на което се намираме днес, пак ще дойдете, но ще вземете със себе си Марта, Мария и Лазара и ще дадете едно голямо угощение. Този ден вие ще бъдете прислужници. Казано е в Евангелието, че и Христос беше на угощението, на което и Лазар прислужваше. Тази задача ви се дава от невидимия свят, затова не мислете, че тя е трудна и неразрешима. Ако една задача не е по силите на човека, не биха му я дали. Следователно, щом ви дават тази задача, тя е по силите ви. Щом я разрешите, ще видите как Лазар ще възкръсне от гроба. Когато посеете един орех и виждате, че след време пониква, вие се радвате, че това, което сте посели, е възкръснало. Голяма ще бъде радостта ви, когато видите това възкресение. Как ще стане възкресението на Лазара, няма да разправям, нито ще ви карам да правите опитите на американския професор, който публично филтрирал вода, взета от пет различни места от клоаците на Бостон. Той искал да покаже публично, че тази нечиста вода може така да се филтрира, че човек свободно да я пие, без най-малка опасност за здравето си. Като пречистил водата, той пръв пил от нея, а след това дал и на няколко души от публиката, за да се убедят в съвършеното пречистване на водата. Обаче този опит аз не бих го правил, нито на вас препоръчвам.

Чистенето е непреривен процес. Добре е човек да се чисти. И в Писанието е казано: „Чисти бъдете!“ Всеки трябва да се чисти, но не само чрез филтриране. Филтрирането е физически, т.е. механически процес. Чрез филтриране водата се освобождава от всички механически примесени към нея вещества, но не и от ония, които са разтворени в нея, нито от микробите. Ето защо, иска ли човек да се подложи на съвършено пречистване, той трябва да използва освен механическите, още и химическите, т.е. вътрешните методи, с които природата разполага. Един от тия методи е силният огън, през който всеки трябва да мине. Като казвам, че всеки трябва да мине през огън, това ни най-малко не трябва да ви смущава, нито да ви спъва в развитието. Защо? – Защото великите неща се постигат чрез големи усилия, чрез големи страдания и мъки. Само по този начин се решават трудните задачи. Ножът, скиптърът и короната не са условия за разрешение на трудните задачи. Христос с нож или със скиптър реши своята задача? – Нито с едното, нито с другото. Христос не беше нито цар, нито патриарх. Той взе едно от най-обикновените положения в живота, за да разреши една от най-великите задачи – спасението на човечеството. В това положение Той изпита всички хули, поругания и гонения от страна на хората, но издържа до край. Та и вие, като Негови последователи, ще решавате най-великите си задачи при най-обикновени положения в живота. Що се отнася до въпроса, че пари нямате, знания нямате, че сте слаби, това нищо не значи. Има учени хора, които нищо не са разрешили; има силни хора, които нищо не са разрешили. Обаче има прости хора, които са разрешили най-трудните си задачи. Следователно успехът на човека не се състои във външната сила, нито в обикновеното богатство и знание. Има друга една сила в човека, друго знание и богатство, с които той може да работи успешно. С това аз не искам да засягам нито силата, нито знанието, нито богатството ви. Те са на мястото си. Аз не искам да засягам и вашите чувства и мисли. И те са на мястото си. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, които Бог е вложил в човека, трябва да се реализират, и то на своето време. Когато Божественото в човека се реализира, то радва, както самия него, така и околните.

Следователно аз се обявявам само против ония неща, в които Божественото отсъства. Където Божественото отсъства, там има само загуби, само фалимент. Казвам: не влагайте капитала си там, където ще изгубите. Не влагайте силите, знанието си там, където ще изгубите. Влагайте капитала, силата и знанието си само там, където те могат да се проявят, да дадат резултат. Някой казва: „Да се обичаме ли?“ – За това не трябва и да се пита. – „Кого да обичаме?“ – Всички ще обичате. – „Как да се обичаме?“ – Ще обичате, както малките деца обичат. Как се обичат съвременните хора? Ще ви дам един пример от любовта на съвременните млади. Една мома пише на един момък любовно писмо. Тя пише, че не може да живее без него, че го обича, че той е смисълът на нейния живот и т.н. Писмото е написано с жар, от сърце. Момъкът отговаря на момата, пак в любовен смисъл. След това тя пише също такова писмо на втори, на трети, на четвърти момък, на сто момци, и от всички получава по едно любовно писмо. В края на краищата, като се съберат тия сто момци на една място да прочетат писмата си, виждат, че тя е писала на всички едно и също нещо. И стоте писма са еднообразни. Обаче, тя има сто писма от тия момци, но с различно съдържание – има какво да учи от тях. Тия момци веднага се нахвърлят върху момата, считат, че тя ги е лъгала. Не, тази мома е професорка, плаща ѝ се по десет хиляди лева месечно да чете лекции на студентите в университета. Стоте момци са студентите, на които тя чете лекции. Те казват, че лекциите ѝ са много еднообразни. Разбира се, че ще бъдат еднообразни. Другояче не може да бъде. Тя едновременно чете на сто студенти. Щом свърши лекцията си, те се разотиват по домовете си, всеки поотделно разработва преподадената лекция и после отговаря на професорката си какво е разбрал и научил. Ето защо професорката пише еднообразни писма, а получава разнообразни. Един ден тя чете за кислорода, друг ден – за водорода и т.н. Тя чете една и съща лекция, която студентите разработват по различен начин. Тази професорка е събрала стоте момци да ги учи как да обичат. Понеже досега те са лъгали момите, тя ги учи как да обичат, да не лъжат повече. Казвам: не е приятно на човека да го лъжат. Обаче, излъже ли го някой, Божественото в него му казва: „Щом не ти е приятно да те лъжат, гледай и ти да не лъжеш. Не прави на другите това, което и на тебе не е приятно да правят“. Любовта не позволява никаква лъжа, никаква измама. Всеки има право да бъде обичан, и той да обича. Според Божия закон всички същества трябва да те обичат. Това е идеал, към който хората се стремят. Днес този идеал не може да се постигне. В такъв случай Бог е предвидил поне най-малкия предел, до който Любовта може да достигне, а именно: поне едно същество да те обича.

Следователно, когато някой човек търси поне едно същество да го обича, той се основава на най-малкото, което Любовта е поставила в своята програма за приложение. При каквото положение да се намира човек, все има някъде едно същество, което го обича.

Невъзможно е да няма поне едно същество, което да те обича. Няма ли поне едно същество, ти не би могъл да съществуваш. Намериш ли това същество, ти си разрешил най-малката задача в света. Обаче тази най-малка задача не изчерпва останалите задачи в живота. Ти трябва да намериш всички същества, които те обичат. Казано е, че Бог е Любов. Следователно сборът от всички същества, които те обичат, съставят единицата – Бог. Той е смисълът на живота, Той е целокупният живот. И тъй, всички разумни същества, които са обичали и които са обичани, трябва да те обичат, и ти да ги обичаш. По този начин само ти ще се учиш от тяхната любов, а те – от твоята. Човек трябва да изучава Любовта във всичкото ѝ разнообразие, във всичките нейни прояви. Няма по-велико нещо от това, да опиташ Любовта в разните ѝ степени, като започнеш от Любовта на най-малките същества и стигнеш до тази на най-великите. Ако има нещо интересно в Любовта, това са нейните изключения. Обаче рядко се срещат изключенията на Любовта. Що се отнася до обикновените ѝ прояви, няма какво да се учи от тях. Те са като стоте писма, които младата мома пише на стоте момъка. Достатъчно е да прочетеш едно от тях, за да знаеш съдържанието на останалите. Всички са копие на първото. В изключенията, обаче, има какво да се учи. Казвам: всички хора знаят съдържанието на първото писмо, а именно, че без него или без нея не могат да живеят. Питам: какво произвежда това писмо? Какви са резултатите на тази любов? Истинската любов се отличава със специфични качества. Когато ленивият се влюби, той става трудолюбив, започва да работи; когато скъперникът се влюби, той става щедър; когато завистливият се влюби, завистта, омразата изчезват от него, и той става нов човек. Когато Любовта влезе в човека, тя прави чудеса. Любов, която усилва омразата, ревността в човека, не е любов на изключението; тя е временна любов. В Любовта на изключението тези неща не съществуват. Следователно всички търсете изключението на Любовта. То носи великото, мощното в живота. И десет, и сто години можете да чакате това изключение, но щом дойде, то ще ви държи влага най-малко за хиляда години. За това изключение, именно, се говори в Писанието. То е наречено там Божие благословение и се предава на човечеството до тисещи родове и за тисещи векове. Щом дойде изключението на Божията Любов върху един род, то ще се предаде на тисящи родове и до тисящи години. Благодарете, че има възможност и вас да посети изключението на Любовта. Както виждате, има за какво да живеете поне до идната година. Тя е година на изключението. Желая всички да опитате това изключение. Тази година ще се яви едно от изключенията на Божията Любов. Който го види, той ще разбере какво нещо е Божието благословение. Един момент преживян в това блаженство трае хиляда години. Затова съзнанието ви през цялата година трябва да бъде будно. Раждането на Христа беше едно от изключенията на Любовта. Кои разбраха и видяха това изключение? – Само будните по съзнание. Едни от тях бяха мъдреците, които, щом забелязаха знамение на небето, взеха дарове и тръгнаха от далечен край да намерят изключението, да Го видят и да Му се поклонят. Когато това изключение се роди във вашия живот, натоварете камилите си и тръгнете да го търсите. Щом намерите изключението, дайте даровете си, поклонете му се и се върнете назад по нов път, както това направиха мъдреците. Изключението е новото, човек става силен и може да носи всички изпитания, мъчнотии и страдания са радост. Сиромашия, страдание, мъчнотия с Бога са добре дошли. Радост и щастие без Бога – не са добре дошли. Те носят скръб и изпитание. За предпочитане е сиромашията, но с Бога, отколкото богатството без Бога. За предпочитане е и сиромашия, и богатство, но с Бога. Целта на вашия живот е всички да се подмладите: да се съблечете от временната дреха и да се облечете във вечната; да се съблечете от безсилието и да се облечете в силата; да се съблечете от безлюбието и да се облечете в Любовта; да се съблечете от робството и да се облечете в свободата, в Божията Истина. Някой казва: „Хубаво е всичко това, но докато дойдем до него, колко страдания, колко мъки ще преживеем“. Казвам: не слагайте на ръката си огън, който гори. От вас зависи да не изгаряте ръцете си. Щом видите такъв огън, хванете го внимателно с щипци и го сложете настрана. Защо трябва да го хващате с пръсти и да го слагате на ръката си? Мнозина мислят, че всеки огън, на който се натъкват, е свещен. Не, свещеният огън гори, разпалва се, свети, без да причинява рани. Който минава през този огън, той се пречиства и започва да свети. Всеки друг огън дръжте далеч от себе си. Ако искате да светнете, не търсете огън, който изгаря. Ако искате да се измиете, не търсете мътна вода. Идете при чистия извор, той ще ви измие, както знае и разбира. Представете си, че при мене дойдат сто души, които са се окаляли, и започнат да ми разправят как са паднали, как се окаляли, как се чувстват в това състояние и т.н. Какво ме ползват техните истории? Ако река да изслушам всички сто души да ми разправят историята си, калта ще изсъхне по тях, ще запуши порите им, и те ще бъдат по-зле, отколкото при падането си. Аз казвам на тия хора: елате с мене, аз ще ви заведа при един голям, чист извор. Там ще си измиете главите, краката, тялото и ще се преоблечете с чисти дрехи. Близо до този извор има добри хора, които ще ви дадат чисти дрехи за преобличане. След това те ще ви дадат и малко хляб, да задоволите глада си. С това ще се свърши историята на тяхното падане и окаляне. – „Ами ако водата се окаля?“ – Нищо от това. Ако искате да знаете, водата е причина да се образува калта. Щом е така, тя трябва да ви очисти. Водата чисти, въздухът насърчава, а светлината утешава. С други думи казано: водата, въздухът и светлината са условия за пречистване. Тези условия се крият в Божествения живот.

Следователно приемете Божествения живот, за да се очистите. Идете при Божествения извор, потопете се в него и ще излезете чисти, свободни от всякакви лоши мисли, чувства и желания. Казвате: „Ще ни приеме ли Господ?“ – За това не трябва да правите въпрос. Ще влезете в извора, ще се измиете и ще излезете. Даже и да ви направят забележка, че сте размътили извора, не се смущавайте. Кажете: „Наистина, водата се размъти, но ние пък се изчистихме“. Водата е благородна, тя ще се застъпи за вас, ще ви остави свободно да се измиете. Тя ще бъде доволна, че е могла да ви услужи. Преди всичко предназначението на водата е да чисти, да мие. Тя никога не би се отказала от своята служба. Като се измиете, ще се изложите на въздуха, да се изсушите; той ще ви каже няколко насърчителни думи. И най-после, светлината ще дойде при вас, ще ви утеши с думите: „Това е волята Божия“. Струва си човек да се чисти във водата, да се насърчава от въздуха и да се утешава от светлината. Това е философията на новия живот. Когато Бог ви види изчистени, облечени с дрехите на новия живот, Той ще ви се усмихне и ще каже: „Тези са моите умни деца, които могат да се чистят“. Сега, цяла година ще работите усърдно и съзнателно, да разрешите задачата, която днес ви се дава. Работете тихо, мълчаливо в себе си, докато получите резултат. Ако нищо не работите, а само говорите, вие ще си останете с празните хамалски чували на гърба си. Който носи чувал с хляб на гърба си, той има право да раздаде част от хляба на другите, но поне един хляб трябва да остави за себе си. Този хляб, именно, представлява днешната задача. Него ще задържите за себе си. Никому няма да говорите за този хляб, докато вие сами не го опитате и не придобиете някакъв резултат. Ако разправяте за него преди да сте го опитали, вие ще се лишите от благословението, което той носи. Ако кажете на малките деца къде сте посели орехите, те ще ги изровят и ще ги изядат. Оставете орехите спокойно да поникнат, да израстат, да дадат плод и тогава позволете на малките деца да се качват на дървото, да ядат, колкото искат. За тази цел казвам: всеки сам да работи върху дадената задача. Ако почне да говори с този-онзи върху нея, да му помогнат в решението, той ще се намери в положението на житното зърно, което паднало между тръните и на камениста почва и не дало никакъв плод. Който работи с упование на Бога в себе си, той ще бъде житното зърно, паднало на добрата почва и едно дало сто, друго шестдесет, и друго – тридесет. Човек трябва да внимава, да не изгуби това условие – Бог в себе си. Защото казано е в Писанието: „Възлюбил си Истината в човека“. Благодарете за това, което Бог е възлюбил във вас, и пазете го да не се изгуби. Ако го изгубите, едновременно с него и Любовта ще изчезне. Страшно е да изгуби човек Любовта Божия. Някога, в младите си години, Толстой взел участие в една хазартна игра, в която изгубил много. Каквото влагал, все губел и дошъл най-после до един дълг от 12,000 рубли. Като се огледал пред такъв голям дълг, той изпаднал в отчаяние и вътрешно се помолил на Бога да му помогне по някакъв начин да излезе от това затруднение. Същевременно той обещал в себе си, че повече няма да взима участие в такива игри. Един негов приятел му дал една рубла да продължи играта. Той взел рублата, вложил и нея и играл само за да спечели някаква сума, с която да изплати дълга си. Щом спечелил нужната сума, той изплатил дълга си, взел шапката си и никога вече не взимал участие в такива игри. И на вас казвам: ако имате дълг, направен от такава хазартна игра, вложете и последната си рубла, да спечелите някаква сума, с която да изплатите дълга, който сте направили в играта. Щом го изплатите, сложете шапката на главата си и не повтаряйте вече тази игра. Сегашният живот представлява такава хазартна игра, на която всичко сте изгубили. Ако ви даде някой една рубла, вложете и нея в тази игра и каквото спечелите, изплатете дълговете си и напуснете компанията. Ако сегашният живот, пълен с противоречия, е толкова приятен и желан, колко по-приятен ще бъде истинският живот, свободен от всички противоречия. Ако сегашният живот е приятен само за очакваното благо, колко по-приятен е истинският живот, който носи в себе си това благо.

И сега, аз желая да придобиете изгубената смелост, изгубената доброта. Аз желая да придобиете изгубената любов, изгубеното щастие и блаженство. И най-после, желая ви да придобиете изгубеното единство. Всичко това сте имали в миналото, което днес пак трябва да се върне при вас да работите с него като със спечелен ваш капитал. Кое струва повече: най-малката любов или най-голямото богатство? Двама души тръгнали заедно на път. Единият носел само кутия с кибрити в джоба си, а другият носел на гърба си една торба със злато. Първият вървял и размишлявал; той знаел какъв път им предстои да минат. Вторият казал: „Не зная какво мислиш да правиш. Тръгнала си на път и нищо не носиш със себе си. Виж, докато аз нося тази торба на гърба си, навсякъде ще съм добре дошъл. В който хотел вляза, вратите ще се отварят пред мене“. Пътували те, навлезли в една гъста гора и постепенно започнали да се изкачват по планината. Времето било студено, духал силен вятър, температурата била 30 градуса под нулата. Пътниците рискували да замръзнат. Какво да се прави? Тук златото няма никаква цена. Първият пътник извадил от джоба си кутийката с кибрит, събрал дръвчета и наклал огън, на който и двамата се сгрели. Пътникът със златото на гърба благодарил за огъня и дал част от парите на другаря си, който с една кибритена клечка спасил живота и на двамата. И тъй, бъдете като пътника, който носел в джоба си кутийка с кибрит, та като се намерите в трудно положение, драснете една клечка и запалете огъня. След това вземете парите, които богатият ви дава и го научете да цени кибрита, т.е. да цени малките величини. Една кибритена клечка от Любов струва повече от всичката земна слава, от всичкото земно богатство.

Беседа от Учителя, държана на 24 август 1932 г., 5 ч. сутрин.


Facebook коментари





Теми съдържащи: Съборни Беседи, Рилски Беседи, Седемте езера, Рила

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни