Един общочовешки език

[Ани]

Един общочовешки език

Дали ще дойде нявга времето, когато хората ще разрушат вавилонската кула на съвременното многоезичие? Дали те некога ще заговорят на един общ, знаен от всички език? Дали некога ще падне от плещите ни Божието проклятие да говорим и да не се разбираме, сполетяло ни, както указват свещените книги на древността, поради нашето възгордяване?

Съвременните хора даже не смеят да мислят за това, а камо ли да вирват в неговото осъществяване. Най-многото, което те могат да повярват, е това, че един национален или изкуствен език може с време да вземе надмощие в живота и да играе ролята на всеобщ международен език, който все пак ще стои на второ място след националния език за всеки народ. Най-многото, което съвременните есперантисти желаят, то е общото признаване, разпространяване и употреба на Есперанто като международен спомагателен език. Най-многото, което привържениците на известен национален език желаят, то е същото нещо за своя любим език. Всички тe гледат на националните езици като на нещо безсмъртно и неизменно. За тях националните езици са някаква неприкосновена светиня, някакъв идол.

Обаче на всички тяx ние ще зададем следния въпрос: где са езиците на древните египтяни, асирийци, индуси, тия на древните обитатели на Америка, Африка и т.н. ? А и в по-ново време, — где са латинския, старогръцкия, санскритския, старославянския и т. н. езици? — Не са ли тe вече в архивата? И не е ли напълно естествено, просто и ясно като бял ден, че и сегашните национални езици ще имат същата съдба ?

Не ще съмнение, че днешните национални езици един ден ще умрат, като ще бъдат за известно време, преди окончателната си смърт „живи“ до толкова, доколкото са живи днес тъй-наречените „мъртви езици“ — латински, старогръцки, санскритски. В това не може да има никакво съмнение, обаче въпросът, който иде след това, е: кой ще ги замести? Кой ще замени съвременните национални езици, когато тe остареят и починат от своята естествена и неизбежна смърт? Дали това ще бъдат други такива, подобни на тях езици, противоположни едни на други, верни наследници на своите предци в борбата и съревнованието помежду си? . . . Или пък, според идеала на сегашните есперантисти, ще имаме, покрай националните езици и един всеобщо признат и разпространен международен спомагателен език ? . .

Пълния теоретически и практически отговор на тия въпроси ще даде само Новото Човечество, когато то дойде да завладее живота. Ние ще се задоволим да дадем само не- колко очертания на посоката, в която се развива изобщо живота на езиците и на логически неизбежните форми, до които ще дойде този развой в бъдещето, по-рано или по-късно. За нас годините, столетията и хилядолетията нямат значение. Ние вземаме само посоката на движението и мерим с мащаба на историческия развой.

Днес всеки гимназист знае, че всички езици имат един (и същ произход. Всички те са разклонения на едно и също, общо в началото си, дърво. Това е основното положение, което лежи в основата на сравнителното езикознание днес. На какво се дължи тази грамадна разлика, която днес съществува между различните клонове на това дърво — между различните национални езици? — Естествено, причината за това е разделянето на народите едни от други, държавните и естествени граници и неизбежно последвалата от това разделяне и ограничение самостоятелна, отделна еволюция, която, стъпка по стъпка, с течение на времето е довела днешните езици до сегашното им положение на отдалеченост и неразбираемост едни за други. Вземайки това пред вид, много ясно става, че като се унищожат тия причини, които са докарали сегашното разделение на езиците, в еволюцията на последните по необходимо :те ще настъпи един естествен обрат, който стъпка по стъпка ще ги води към все по-голяма и по голяма близост и уеднаквяване, докато най-после се достигне пълното им сливане в един нов общочовешки език. Повтаряме, това не е въпрос на столетия, а на хилядилетия, И то ще бъде реализирано само от Новото Човечество, в което границите ще бъдат премахнати, а народите ще се слеят в братска прегръдка. . . До тогава, докато имаме сегашните, настръхнали една против друга нации, докато имаме сегашните митнически и национални граници, и дума не може да става за поява и развитие на бъдещия общочовешки език. Защото: той няма да се създаде изкуствено от хората, а ще изникне естествено, спонтанно от неизбежното при новите условия сливане на езиците.

Въпреки това, обаче, ние мислим, че езика Есперанто, в който влизат елементи от езиците на голяма част от съвременните народи, е един далечен, твърде рано предвестник на бъдещия общочовешки език. Въпреки некои свои несъвършенства и недостатъчност на изразни средства, той, освен леснотата в изучването, носи в себе си още нещо много ценно, което другите езици не притежават, то е неговата „вътрешна идея“, чието реализиране по необходимост води към общочовешки език, и второ, поради факта, че той е един макар и слаб опит за обединение, за свързване на езиците, в лицето на некои техни елементи. Поради това Есперанто е наистина предвестник и носител на идеята за бъдещия общочовешки език. Днес, при днешните условия, дълг се налага на всички ранни работници на Новата Култура да възприемат и подкрепят Есперанто. Работейки за Есперанто, работейки за неговата „вътрешна идея“ — общочовешкото Братство, те работят същевременно за идването на далечния идеален общочовешки език.

И тъй, Новото Човечество ще има един език, който ще бъде най-висшия продукт от естествената еволюция на езиците, бидейки най-висшата езикова форма, в която ще се въплътят и синтезират най-съвършените елементи от всички дотогавашни национални езици! . .