Танцът на дервишите и хорото

[Sheny Idaet]

7. ТАНЦЪТ НА ДЕРВИШИТЕ И ХОРОТО

 

Силата, идеите, религиозните вярвания на хората не се губят, но само се изменят. В днешните времена ще се явят толкова религии и вярвания, колкото е имало и в миналото, но видоизменени. Какво представя сегашният танц в театрите? Нищо друго, освен народните игри от миналите времена. Като отиват на бал, добре облечени, хората искат да се представят за по-благородни от простите и бедни хора. Ще се въртят цяла нощ, ще се изпотят и простудят – нищо няма да постигнат. И след това говорят за дервишите. Къде няма дервиши в света? Набиеш детето си, то започва да се търкаля по земята – играе. И то е дервиш. Ще кажете, че дервишът е опасен човек. Опасен е, но навсякъде го срещаш. Навсякъде срещате дервиши, които се въртят и играят. Идете в едно българско село, да видите, какво хоро се върти там. На хорото се сглеждат моми и момци. Хубаво е българското хоро. Всяка мома, която иска да се ожени, трябва да отиде на хорото. Ще кажете, че не трябва да се ходи на хоро. Питам: дошли ли сте до последното завъртане на стомилионното движение? Ако сте дошли до него, свободно ще ходите на хорото, без да се смущавате. В българските хора има по-голям смисъл, отколкото в европейските игри, дето играят двама по двама. Ако момата играе само с един момък, както играе по баловете, нищо няма да придобие, особено ако момъкът е демагнетизиран. Същата мома на хорото ще спечели нещо. Тя ще се върне вкъщи разположена и ободрена, защото е приела от общия магнетизъм на участващите на хорото. – „Трябва ли да играем на хорото?“ – Ще играете, но като българи, а не като европейци. Добре е да се събирате по 200-300 души заедно и да играете; а тъй – двама по двама – или ще спечелите, или ще изгубите. Същият закон се отнася и до учените хора.

 

Някои казват, че около мене имало някаква тайна верига. Като се съберат 200-300 души на едно място и се магнетизират, всички ще ги видят. Хорото става на открито. Следователно, под „верига“ разбирам брънки от живи същества, мъже и жени, свързани с общ танц, като дервишите. Разликата е само в това, че дервишите не пущат жени в игрите си. При това, те прекаляват в своите игри. Като дойдат до последното завъртане, от устата им започва да излиза пяна. Щом дойдат на себе си, започват да пророкуват. По тоя начин те стават насилствено пророци. Това не е пророчество. Това са етикеции, каквито съществуват в отношенията на хората… Казвам: всички покривки трябва да се свалят. Те са старите тържици, от които човечеството трябва да се освободи…

 

Едно учение е истинско и на мястото си, ако постоянно внася сила в ума и Любов в сърцето. Казват, че някой припаднал от любов. Аз не говоря за любов, която кара хората да припадат. Който припада от любов, той е играл на дервишкото хоро. Някой търговец пропада. Защо? – Играл е на дервишкото хоро. Припадъкът му се дължи на неговите стари тържици. (46, с. 98)

 

Има едно красиво нещо в съвременната култура – то е, че има повишение на съзнанието – хората са малко по-милостиви, отколкото по-рано. Повече добри хора има сега. Обаче начините, методите, формите, законите, чрез които хората живеят, не са такива, каквито трябва да бъдат. Те се нуждаят от много големи поправки, но ние ще оставим тези работи, те не ни интересуват. Всеки един от нас да каже: „Аз искам да намеря смисъла на живота.“ Но сега, да не каже някой на жена си: „Аз слушах днес Учителя, държа една хубава беседа, и от днес вече нямам нищо общо с тебе!“ А, нищо общо нямаш! Досега си имал, а отсега нямаш нищо общо! Не е така. „Дала баба пет лева да се хване на хорото, сега дава десет пари – нея пущат.“ Който се хване на хорото, трябва да се ожени. Защо се създадоха хората? Хората представят нещо като ония, дервишките танци, на които се въртят, докато паднат в транс. Някой път някой се хване на хорото и като се върти, върти – върне се дома си, хване се за сърцето си и казва на майка си: „Не мога да живея.“ – „Какво има?“ – „Мъчно ми е.“ Ако е мома, и тя не може да живее, и тя паднала в транс. Тези неща са отлични, красиви – аз не ги осмивам, сериозно ви говоря. Всичко туй е красиво, но Природата никога не позволява да се правят два еднакви опита! Един опит ще направиш. Ще кажете: „Колко пъти сме се женили!“… И тъй, вие сте направили много репетиции досега в живота си, но самото представление още не сте направили. Какво значи това? – Че някои от вас са правили много репетиции за женене, но още не са се оженили. „И тази хубава сега – още не сме се женили!“ – Не сте се женили, ами че как! Под „женитба“ аз разбирам през целия си живот да не отправиш един гневен поглед на онзи, за когото се ожениш. Това е женитба! То е приготовление за самата Истина, за великата Истина! Мъж или жена – един и същ е законът и за двамата. А сега, мъже и жени се бият, после се примиряват и казват, че били женени. Вие не трябва да разбирате така въпроса. От чисто Божествено гледище женитбата е приготовление за великия живот. Само в приготовленията за женитбата човек ще се приготви за самото представление и в нея ще намери онова, което не му достига. (49, с. 62)

 

Отличителната черта на Бога е милосърдието. Бог, Който е толкова велик, Който има с какво да се занимава, е намерил в Своята мисъл време да се грижи и за хората. Попитали един турски дервиш: „Знаеш ли защо Господ създаде света?“ Той отговорил: „Когато Бог създаде целия свят, Той беше толкова сериозен, че пожелал да има едно малко развлечение. За тази цел създал човека. При тия големи, велики работи, с които се занимава Господ, Той слиза от време на време на Земята да си почине, да се позанимава и с хората.“ Ще кажете, че това не е научно обяснение. Да, така е, но питам ви: когато ние доказваме, че човек е произлязъл от една малка микроба, това научно ли е? Заблуждението е там, именно, когато ние мислим, че от тази малка микроба, под влиянието на различни външни условия, е станал човек. В тази микроба, в тази малка форма, е бил скрит човекът… Човеците са връзка между Бога и ангелите. Следователно, човек по устройството си трябва да мяза на Бога, но днес още не е като Него. (170, с. 197)