Дервишът и магарето

[Sheny Idaet]

5. ДЕРВИШЪТ И МАГАРЕТО. ДЕРВИШЪТ И ГЪСЕНИЦИТЕ.

ДА СЕ ОСВОБОДИМ ОТ ОГРАНИЧЕНИЯТА НА ЖИВОТА!

 

Всеки човек може да попадне в ограничителните условия на червея, на кърта, на магарето и на много още животни, без да може да излезе от тия условия. За да се освободи човек от ограниченията на живота, в помощ трябва да му дойде някое силно, добро и разумно Същество. Един принц от древността живял лош, разпуснат живот, вследствие на което след смъртта си не могъл да продължи работата си, която му била определена, и трябвало душата му да се скита по Земята – да влиза ту в някой паднал, пиян човек, ту в някое животно. Едни ден той влязъл в едно магаре, което често носело дърва на господаря си. Случило се, че един от придворните, в чиито дворец някога живеел принцът, купил дърва на пазара и трябвало да се пренесат със същото магаре, в което принцът често се приютявал. Като дошло до вратата на двореца, магарето се спряло и не искало да направи крачка напред. Господарят му го удрял, но то не мърдало от мястото си. В това време минал един дервиш, който се спрял пред магарето и започнал да наблюдава какво ще стане с него. Като видял, че магарето не мърда от мястото си, той разбрал причината за неговото упорство. Дервишът се приближил при магарето и тихо му прошепнал: „Влез вътре, никой не те познава!“ Като чуло тия думи, магарето влязло в двореца, дето го разтоварили. Значи, принцът, който бил в магарето, не искал да влезе в двореца, за да не го познаят близките му. Следователно, докато не се справи с ограничителните условия на живота, човек неизбежно ще минава през състояния, подобни на тия, в които се намират и животните. Всяка животинска форма не е нищо друго, освен математическа задача, която трябва правилно да се реши. Затова казват, че докато не стане праведен, човек не може заслужено да носи името си. Всяко противоречие в живота трябва правилно да се разреши. (120, с. 17)

 

Всеки човек може да бъде Син Божий, ако изпълнява волята на Отца си. А тъй, нищо да не знае и да изисква само неговата воля да изпълняват – това не е нито княз, нито Син Божий. Следователно, само онзи има право да яде, който работи и учи да придобива знание и Любов. Първо ще работите и учите, а след това ще ядете. – „Слуги ли трябва да станем?“ – Първо ще бъдете слуги, а после господари. – „Това е унижение за нас.“ – Унижение е за онзи, който не разбира нещата. За онзи, който разбира, всичко е добро и на място. Много хора се страхуват да не изпаднат в положение да ги унижи някой, а не виждат, че като не разбират живота, сами се унижават. Един турски бей, който живял в Цариград, умрял. Докато бил на Земята, той си мислел, че като умре, ще отиде направо в рая. Обаче не станало, както мислел. Като напуснал Земята, явил се при свети Петър с мисълта, че ще влезе в рая. Свети Петър му казал: „Тук няма място за тебе. Временно ще живееш в едно магаре. Понеже си напуснал преждевременно Земята, ще живееш в магарето дотогава, докато се свършат годините, определени да живееш на Земята.“ Както му казал Свети Петър, така станало. Той влязъл в едно магаре, без да знае някой за неговото пребиваване в тази форма. Като влязъл в магарето, той вършел различни работи: вода носел на господаря си, дърва – от гората и т.н. Един ден магарето трябвало да занесе дърва в същия дом, където живял беят. Като видяло това, магарето се противопоставило на господаря си и започнало да се дърпа – не искало да влезе в двора. Господарят му го ударил няколко пъти, но то се спряло пред вратата и не искало да влезе в двора. Защо? – Беят се страхувал да не познаят близките му, че живее в магарешка форма. Всички се чудели как да заставят магарето да влезе в двора. Един дервиш, който наблюдавал цялата работа, казал: „Ако ми платите, аз ще го накарам да влезе вътре.“ Те му обещали една сума. Той се приближил до магарето и му пошепнал тихо: „Влез в двора, никой няма да те познае!“ След тези думи магарето влязло в двора. Каква била тайната? – Че никой няма да го познае. И тъй, когато човек изпадне в по-ниско положение, отколкото някога е бил, започва да се срамува и не иска да влиза между хората, да не го познаят, да не си спомнят, че някога е бил при по-високо положение, отколкото днес. Казвам: не се стеснявайте! Влизайте свободно между хората – никой не помни вашето високо положение, никой няма да ви познае. Добре, че хората не помнят нито своето минало, нито вашето, за да бъдете неизвестни едни за други – да можете свободно да се развивате. Аз изнасям този пример, за да пречистите мисълта си, да бъдете свободни. (188, с. 68)

 

Съвети не давайте – трябва да се спазват правилата, иначе борбата в Църквата може да се пренесе и в окултното Братство. Пример с двамата дервиши: единият от тях си имал една магаричка с едно магаренце – работил си с нея на нивата, лозето и много скромно се препитавал – все бил беден. Един ден магаричката умряла, той се отчаял – единственото средство за препитание изгубил. От благодарност към нея Ă направил един хубав гроб и го украсил. Минаващите пътници, като видели тоя хубав гроб, помислили, че това е гроб на някой велик дервишин и почнали да правят молитви за него и да принасят дарове. Разчуло се, че на тоя гроб ставали изцеления на болни. Дервишинът Ă направил наблизо колиба и прибирал даровете. Тръгнало му на добре – забогатял и си казал: „Добре, че ми умря магаричката!“ Научил се другият дервишин и го заобиколил, и го попитал: „Какво стана така, че ти тръгна на забогатяване?“ Той не му казал истината, но му дал магаренцето, което вече пораснало, за да си служи с него. Той го взел, за да пооблекчи своето материално положение. Обаче магаренцето, вече израснало магаре, умряло. Отишъл той да се оплаче на съседа си, че му умряло магарето. Той му дал съвет да му направи гроб и да го украси. И ето, че се разчуло, че един велик дервишин умрял на еди-кое си място и почнали да посещават гроба му и да носят дарове, и изцеление ставало. Отишъл той да се похвали на другаря си, че му тръгнало на добре, след като умряло магарето му. Първият дервишин му казал: „Твоето магаре мяза на майка си!“ Та сега казвам на вас: докато не умре вашето магаре, няма да се прочуете. Това е окултен разказ, върху който размишлявайте! Законът е: когато има изобилие, чакайте, нека се прояви. Дойде някой, иска да работи – не го спирайте! Пратете го по селата да работи, с радост да замине. Пратете го да работи, като му кажете: „Навреме си дошъл, братко, отдавна те чакат по селата.“ Никога не подпушвайте Божествената енергия, която се проявява – нека излезе това, което тече. Обижда те някой – нека каже. Откритото зло е по-добро, отколкото нескритото добро. Откритото зло е по-силно. Разкритото зло е по-силно, по-голяма светлина ще дойде оттам, отколкото от едно открито добро. А от скритото добро ще получиш по-големи благословения. Така че този закон като пазите, ще си възстановите мира. (174, с. 116)

 

На какво се дължат страданията на хората? На това, че умът им лесно се раздвоява. Не само вяра се иска от човека, но той винаги трябва да се подчинява на великото в себе си. Докато той се подчинява на висшето Начало, нисшето всякога ще му служи. Разправяха ми един пример за един градинар в Пазарджишко някъде. Той имал в градината си много гъсеници, не знаял какво да прави с тях. За тази цел той извикал един дервиш и го запитал как да се освободи от гъсениците. Дервишът прочел нещо от някаква книга и всички гъсеници се събрали накуп в края на градината. Градинарят запитал дервиша: „Да ги убия ли?“ – „Няма защо да ги убиваш. Тури ги в една кошница и ги занеси далеч някъде, вън от градината си.“ Сега и вие искате, като градинаря, да се освободите от всички паразити в себе си. Не, в избиването на тия паразити не е разрешението на въпроса. Всичко седи в онази мисъл, която имате в живота си. Казвате, че животът е непоправим, че не можете да се справите с живота си. Не, това е заблуждение. Бог, Който обгръща нещата, е дал възможност на всяко живо същество да се справи по някакъв начин с мъчнотиите си. (24, с. 562)