Jump to content

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

Идеалътъ на човѣка (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Любов към Бога", Рилски беседи, 1931 г.

Първо издание, София, 1931 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Любов към Бога", Съборни рилски беседи, 1931

Издателство: "Бяло Братство", София, 2005 г.

Книгата за теглене PDF

Съдържание

Идеалът на човека

В живота на земята има три важни неща. Ние живеем на земята и затова, на първо място, трябва да разберем човека, ако искаме да разберем живота, който той прекарва. Без човека и природата няма смисъл.

Второто важно нещо, което трябва да разберем, това са ангелите, които, преведени на обикновен език, представляват човешкия ум, човешките мисли. Като се каже „ангел“, разбираме светло същество, а ние ще преведем ангела с думите „светла мисъл“.

Третото най-важно и неразбрано нещо за човека, това е Бог. Тази дума, преведена на разбран език, представлява Любовта, която носи живот и безсмъртие за човешката душа. Затова и в Писанието е казано: „Бог е Любов“. Следователно идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, т.е. светлите и чисти мисли, и най-после да разбере Бога, т.е. Любовта. Разбере ли тези три неща, той ще може да си изработи една положителна философия за живота.

Съвременните хора страдат от неразбиране, от незнание как да съпоставят нещата. Щом човек не може да съпоставя нещата, както са ги създали природата и Бога, той се намира в голямо противоречие със себе си. То е все едно да накладете огън в къщата си, но не в огнището, където е определено мястото му, но някъде на пода. Какво става тогава? Цялата къща се запалва и изгаря, а заедно с нея и вие изгаряте. В това отношение чувствата на човека играят роля на огън. Ако човек знае как и къде да оправя своите чувства, той ще си създаде най-големи блага в живота; не знае ли това, сам ще си причини най-големи страдания и нещастия. За да се направляват правилно човешките чувства, необходимо е права мисъл. Ето защо, най-важно, най-велико нещо за човека са неговите мисли и чувства. За ангелите пък няма по-велико нещо от чистотата – чисти чувства, чисти мисли. В Божествения свят няма по-велико нещо от Любовта. Следователно най-важното нещо за човешкия свят са мислите и чувствата; за ангелския свят – чистотата, а за Божествения свят – Любовта.

Казвам: колкото и да са важни тези неща, обаче, те остават неразбрани за съвременните хора, защото трябва да им се доказва, съществува ли Бог, или не. Остане ли този въпрос да се доказва, той вече изгубва значението си. Всяко доказателство за съществуването на Бога е механически процес. Какъв смисъл има да ми доказва някой дали живея или не. Аз сам зная това нещо. Какъв смисъл има да ми доказва някой дали мисля или не. И това аз сам зная. Безполезно е да ми се доказва, че имам живот, че имам мисъл. Аз живея, аз мисля, аз чувствам, следователно всякакво външно доказателство е излишно. Мисълта трябва да се изучава като органическо условие. Ако химикът иска да извърши една реакция, да образува някакво съединение, той трябва да знае свойствата на елементите, както и законите, на които те се подчиняват. Има ли предвид тези неща и реакцията, т.е. съчетанието между елементите, ще стане правилно. Ако химикът не вземе предвид тези неща, той ще предизвика голяма експлозия, ще си създаде голямо нещастие.

В това отношение и животът представлява химическо съединение, образувано от много елементи. И ако човек знае да съчетава елементите в своя живот, своите мисли и чувства, той ще може правилно да образува химическо съединение, т.е. ще си създаде правилен, хармоничен живот. Например, ако той съчетае в себе си едно неестествено желание с една неестествена мисъл, т.е. ако съчетае едно човешко с едно животинско желание, ще се образува едно взривно вещество и ще се произведе експлозия. В това отношение човек още не е дошъл до положението на истинския човек. Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек още не може да се обуздава, той има много животински прояви в себе си. Всички престъпления, от най-малките до най-големите, които съвременният човек върши, се дължат на животинското в него.

Сега, под думата „човек“ аз разбирам сбор от всички добродетели. Който няма този сбор от добродетели, той има по-голямо или по-малко надмощие на животното в себе си. Като говоря за животното в човека, аз имам предвид всички животни: тигър, мечка, вълк, лисица, разните тревопасни, насекоми и т.н. Какъв е животът между всички тези животни? – Животът на самоизтребление. Те едни-други се гълтат. От птиците, обаче, единствен гълъбът прави изключение. Той е чист вегетарианец, храни се изключително със зърнена храна. Славеят пък, който минава за отличен певец, е месоядец, на ден гълта десетки и стотици мушици. Той е доволен от положението си, още повече когато ловът му е добър, но мушиците, които той гълта, не мислят като него.

Съвременните хора се хвалят с религия, с наука, с изкуства. Питам: каква е тази религия, която не може да ги научи да се обичат? Каква е тази наука, която не може да им покаже начин, как да живеят правилно? Каква е тази наука, която не може да открие законите на човешката мисъл, нито да обясни причините за съществуването на злото и на доброто? Какви са тези социални науки и какъв е този социален строй, които не могат да покажат на хората как да реализират своя живот? Понеже нито религията, нито науката са в състояние да дадат на човека необходимото за правилното му развитие, тогава и животът му се обезсмисля. И наистина, ние виждаме, че земята е покрита с паметници и то все на умрели хора. На земята са идвали и велики хора, като Христос например, който от две хиляди години насам е все между хората; те разправят за страданията Му, плачат за Него, но и досега още продължават да Го разпъват.

Казвате: „Какъв е смисълът на страданието?“ Велик е смисълът на страданието. Който страда, той е герой, от него човек ще стане; който не страда, той е обикновен човек, от него нищо не се очаква. Великите хора са хора на страданията. Христос понесе големи страдания, но с това Той остави на света една велика, свещена идея, която никога няма да умре. Неговата идея не умря, но и Христос не умря. Христос беше поставен на голям изпит: разпнаха Го, положиха Го в гроба и на третия ден Той възкръсна. Ако християнството се крепи до днес, това се дължи на факта, че Христос и досега още живее между хората и ще продължава вечно да живее. Ако пък в живота на християните се явява известна дисхармония, причината за това е, че много от тях, които минават за християни, не вярват, че Христос е възкръснал. Те минават за вярващи, без да са такива. Те са в положението на хора, които минават за човеци, без да са още истински човеци. И действително, често между хората срещате такива, които едни-други се наричат с имената на някои животни. Например, един казва на друг: „Ти си вълк, лисица, мечка, тигър и т.н.“ Когато искат да покажат, че някой човек е глупав, казват: „Той е цяла овца!“ Мнозина считат овцата за глупаво животно, но всъщност не е така. Когато изучавах строежа на главата ѝ, намерих, че тя, по данни и мерки, е едно от интелигентните млекопитаещи животни. Който се занимава с изучаване физиономиите на животните, ще види, че след човека по интелигентност идва слонът, а после – овцата. Обаче, задава се въпроса: „Къде е човекът?“

Днес всички хора искат да бъдат здрави, щастливи, да реализират всички свои желания и т.н. Всичко това може да се придобие. Как? – Като придобият здраво тяло, добро сърце, светъл ум и да станат напълно добродетелни. Без тези неща те са осъдени на страдания. В този смисъл страданията са изключения в живота. Защо? – Защото те трябва да се разберат и добре използват. Ето защо, за разумните хора страданията усилват вярата, а за глупавите – те са най-голямото нещастие, което може да ги срещне в живота. Според разбиранията на съвременните хора се казва, че човек се ражда, за да умре. Какъв смисъл има смъртта? Ако човек след смъртта си отива в по-добър живот от земния, тогава тя има смисъл. Праведният да умира, има смисъл; обаче грешният да умира, няма никакъв смисъл. Да цъфне едно цвете, или някое плодно дръвче, това цъфтене има смисъл, но да цъфне една бомба, т.е. да се пукне и да избухне, какъв смисъл има в това? Има смисъл да се запали огън на огнището и да се сложи ядене на този огън, но да се запали той всред къщата и да стане пожар, такъв огън няма смисъл. Има смисъл да се правят църкви за богомолци; има смисъл да се правят училища. Обаче какъв смисъл има да се правят бомби, гранати, с които хората да се самоизтребват? И след всичко това казвате Господ да оправи света! Веднъж Бог създал хората и написал законите в сърцата им, да живеят според тях, Той вече е оправил света. Хиляди години още да живеят хората, те все ще се делят помежду си на учени и прости, на богати и бедни, на религиозни и безбожници, а всъщност, ако се разгледат внимателно, те ще видят, че всички си приличат. И религиозният служи за пари, и безбожникът служи за пари. Лошото не е в това, че хората служат за пари, но като се стремят към парите, те искат да се облекат хубаво, да живеят богато и по този начин забравят своята задача на земята. Като имат желание да се обличат хубаво, те трябва да се стремят и вътрешно да се обличат хубаво. Всеки може да се облече с хубава, със светла вътрешна дреха. Светли мисли и благородни чувства са в състояние да облекат човека вътрешно и където мине този човек, всички ще кажат: „Ето един истински човек!“ В който дом влезе, той ще донесе Божието благословение: болни ще лекува, скръбни ще утешава, гладни ще нахрани. Сега, кое е най-важното при изгрева на слънцето? – Самото слънце, т.е. светлината му. Кое е най-важното зад слънцето? – Слънчевата светлина и топлина, които създават светли мисли и благородни чувства у човека. Обаче същата тази топлина и светлина събуждат низки чувства, мисли и желания у вълка. Зад слънчевата светлина и топлина се намира една велика, мощна ръка, която хората не виждат. Казвате: „Къде е тази ръка?“ Тя се вижда толкова, колкото виждате и човека. Това, което виждате отвън и наричате човек, е израз само на известни мисли, чувства и действия. Това, което умира, не е човекът. В човека умират лошите мисли, чувства и действия. Понякога те умират, а понякога се изкореняват като дърво.

Казвам: понеже вие сега съграждате своя живот, затова трябва да живеете със светли мисли и чувства, с благородни и прави постъпки. Не спазвате ли тези неща, вие сами създавате своето нещастие. Съграждането на човешкия живот може да се уподоби на построяването на един параход. Как се построява параходът? За да се построи един параход, както трябва, необходимо е да се вземат предвид всички технически правила и закони из областта на съвременната наука. Само по този начин параходът ще издържи на всички бури и вълнения, които стават в морето. Не се ли вземат предвид всички правила и закони на техниката, този параход ще бъде изложен на големи опасности, а заедно с него и пътниците.

Следователно и съвременните хора се намират в такова развълнувано море – в света; и ако параходът им не е добре построен, те ще бъдат изложени на големи опасности. Ако техният кораб – тялото им и техните мисли и чувства не са солидни, устойчиви, върху тях могат да се струпат големи нещастия. Ето защо, когато някой параход потъне, причината не трябва да се търси само в него, но и във всички онези, които са го построили. За в бъдеще, когато хората стигнат по-високо развитие, те ще постъпват по всички правила и методи на новото учение, за да си създадат добре устроени тела, които да възприемат светлите Божии мисли и чувства. Както трябва да се спазват известни правила и закони при създаването на човешкия организъм, така трябва да се постъпва и при избора на министри и депутати за една държава. Те трябва да бъдат най-интелигентните, благородните и безкористните хора. Само така може да се говори за благоденствието на една държава. Само тогава може да се говори и за велика България. Обаче това, което сега става в държавите, говори за неразбиране на живота.

Мнозина мислят, че са дошли на земята, за да прекарат живота си, както и да е, и да си заминат. Така и вълкът мисли. Той гледа да се добере до някоя кошара, да открадне една овца, да я изяде и нищо повече. Ако и човекът мисли по същия начин, каква е разликата тогава между него и вълка? При това, ако вълкът изяде една овца, теглят му куршум и всичко с него свършва. Ако един християнин убие на бойното поле 10–20 души, веднага го възнаграждават, дават му кръст за храброст и го признават за герой. И след това този човек се хвали, че може да убива, без да му трепне окото. Да убиваш, да разрушаваш, това е престъпление, а не наука. Да създаваш, да градиш, това е наука.

Казвам: съвременните хора трябва да мислят правилно, да живеят правилно, както Бог изисква. Правилният живот подразбира братски живот. При това не е нужно всички хора да имат еднакъв външен образ и еднакви убеждения. Вземете, например, малкото дете и възрастния човек. Те се различават външно, но като хора все имат нещо общо. Някога младият ще остарее, а старият може да се подмлади. В това отношение алхимиците са правили ред опити. Стар човек може да се постави в една реторта и след като мине през известни процеси, ще излезе оттам съвършено подмладен. Човек може да се подмлади не само по алхимически начин, но и чрез мисълта си. Много европейски учени поддържат теорията, че човек може да се подмлади, да обнови живота си чрез мисълта. Светлата мисъл на човека създава около него приятна атмосфера, която го прави способен да възприема хубавото и красивото от живата природа. Няма ли светла мисъл, човек не знае как да постъпва спрямо разумната природа и по този начин се натъква на ред противоречия и нещастия. Благодарение на това хората се изявяват лоши; това показва, че те само по воля са лоши, но не и по естество. Често срещате хора, които по вътрешно разположение, по така наречената зла воля, не изпълняват и това, което даже за тях самите е добро.

Съвременната култура има за задача да проучи проявата на човешката мисъл, да определи понятието човек. Човек е съчетание на добродетели, но не и на престъпления. Когато усеща в себе си бушуване на нещо лошо, това показва, че той се е натъкнал на някои лоши черти, наследени от ред поколения. И днес човек трябва да прави много усилия, да се освободи от лошите наследствени черти, както и от някои животински прояви, докато дойде до положението на истински човек. И така, дойде ли човек да прояви разумното начало, той ще бъде силен и свободен от всички лоши и низки прояви в себе си. Ако праведният човек живее в някоя планина, например, времето ще бъде такова, каквото той желае: ако иска сняг, сняг ще вали; ако иска дъжд или слънце и времето ще бъде такова. Обаче, ако някой грешник живее на планината, времето ще бъде такова, каквото то желае. И тогава той ще се приспособява към времето, а не времето към него.

Много екскурзианти, като пътуват по планините, страхуват се от дъжд, да не се простудят. Трябва да знаете, че дъждът в планината през месец юли е голямо благословение. Такава дъждовна баня се равнява на сто обикновени бани. Всяка капка дъжд през месец юли е пълна с електричество и магнетизъм. Сега, задръжте в ума си мисълта: „Човекът е най-великото създание на земята“. Радвайте се, че носите името човек! Стремете се да отговаряте на това име! Човек трябва да бъде добър, да мисли, да чувства и да действа правилно! И тогава всеки да си каже: „Моят живот не трябва да бъде в ущърб на другите. Щом искам щастие за себе си, трябва да желая щастието и на другите. Моята мисъл трябва да бъде като Божията!“ Сега, на всички желая да бъдете умни, добри, щастливи и каквото желаете, да постигнете. Отсега нататък да станете нови хора!

Беседа от Учителя, държана на 12 юли, 10 ч. сутрин, 1931 г.

  • Thanks 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Любов към Бога", Рилски беседи, 1931 г.

Първо издание, София, 1931 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

PDF

Идеалътъ на човѣка.

Въ живота на земята има три важни нѣща. Ние живѣемъ на земята, и затова, на първо мѣсто трѣбва да разберемъ човѣка, ако искаме да разберемъ живота, който той прѣкарва. Безъ човѣка, и природата нѣма смисълъ.

Второто важно нѣщо, което трѣбва да разберемъ, това сѫ ангелитѣ, които, прѣведени на обикновенъ езикъ, прѣдставятъ човѣшкия умъ, човѣшкитѣ мисли. Като се каже „ангелъ”, разбираме свѣтло сѫщество, а ние ще прѣведемъ ангела съ думитѣ „свѣтла мисъль.”

Третото най-важно и неразбрано нѣщо за човѣка, това е Богъ. Тази дума, прѣведена на разбранъ езикъ, прѣдставя любовьта, която носи животъ и безсмъртие за човѣшката душа. Затова и въ Писанието е казано: „Богъ е Любовь.” Слѣдователно, идеалътъ на човѣка е да разбере себе си, да разбере ангелитѣ, т. е. свѣтлитѣ и чисти мисли и най-послѣ да разбере Бога, т. е. Любовьта. Разбере ли тѣзи три нѣща, той ще може да си изработи една положителна философия за живота.

Съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ неразбиране, отъ незнаене, какъ да съпоставятъ нѣщата. Щомъ човѣкъ не може да съпоставя нѣщата, както сѫ ги създали природата и Богъ, той се намира въ голѣмо противорѣчие съ себе си. То е все едно да накладете огънь въ кѫщата си, но не въ огнището, дѣто е опрѣдѣлено мѣстото му, но нѣкѫдѣ на пода. Какво става тогава? Цѣлата кѫща се запалва и изгаря, а заедно съ нея и вие изгаряте. Въ това отношение чувствата на човѣка играятъ роля на огънь. Ако човѣкъ знае, какъ и дѣ да отправя своитѣ чувства, той ще си създаде най-голѣми блага въ живота; не знае ли това, самъ ще си причини най-голѣми страдания и нещастия. За да се направляватъ правилно човѣшкитѣ чувства, необходимо е права мисъль. Ето защо, най-важно, най-велико нѣщо а човѣка сѫ неговитѣ мисли и чувства. За ангелитѣ пъкъ нѣма по-велико нѣщо отъ чистотата — чисти чувства, чисти мисли. Въ Божествения свѣтъ нѣма по-велико нѣщо отъ Любовьта. Слѣдователно, най-важното нѣщо за човѣшкия свѣтъ сѫ мислитѣ и чувствата; за ангелския свѣтъ — чистотата, а за Божествения свѣтъ — Любовьта.

Казвамъ: колкото и да сѫ важни тия нѣща, обаче, тѣ оставатъ неразбрани за съврѣменнитѣ хора, защото трѣбва да имъ се доказва, сѫществува ли Богъ, или не. Остане ли този въпросъ да се доказва, той вече изгубва значението си. Всѣко доказателства за сѫществуването на Бога е механически процесъ. Какъвъ смисълъ има да ми доказва нѣкой, дали живѣя, или не. Азъ самъ зная това нѣщо. Какъвъ смисълъ има да ми доказва нѣкой, дали мисля, или не. И това азъ самъ зная. Безполезно е да ми се доказва, че имамъ животъ, че имамъ мисъль. Азъ живѣя, азъ мисля, азъ чувствувамъ, слѣдователно, всѣкакво външно доказателство е излишно. Мисъльта трѣбва да се изучава като органическо условие. Ако химикътъ иска да извърши една реакция, да образува нѣкакво съединение, той трѣбва да знае свойствата на елементитѣ, както и законитѣ, на които тѣ се подчиняватъ. Има ли прѣдъ видъ тѣзи нѣща, и реакцията, т. е. съчетанието между елементитѣ ще стане правилно. Ако химикътъ не вземе прѣдъ видъ тия нѣща, той ще прѣдизвика голѣма експлозия, ще си създаде голѣмо нещастие.

Въ това отношение и животътъ прѣдставя химическо съединение, образувано отъ много елементи. И ако човѣкъ знае да съчетава елементитѣ въ своя животъ, своитѣ мисли и чувства, той ще може правилно да образува химическото съединение. т. е. ще си създаде правиленъ, хармониченъ животъ. Запримѣръ, ако той съчетае въ себе си едно неестествено желание съ една неестествена мисъль, т. е. ако съчетае едно човѣшко съ едно животинско желание, ще се образува едно взривно вещество и ще се произведе експлозия. Въ това отношение човѣкъ още не е дошълъ до положението на истинския човѣкъ. Истинскиятъ човѣкъ отсега нататъкъ ще се прояви. Сегашниятъ човѣкъ още не може да се обуздава, той има много животински прояви въ себе си. Всички прѣстѫпления, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, които съврѣменниятъ човѣкъ върши, се дължатъ на животинското въ него.

Сега, подъ думата „човѣкъ” азъ разбирамъ сборъ отъ всички добродѣтели. Който нѣма този сборъ отъ добродѣтели, той има по-голѣмо или по-малко надмощие на животното въ себе си. Като говоря за животното въ човѣка азъ имамъ прѣдъ видъ всички животни: тигъръ, мечка, вълкъ, лисица, разнитѣ трѣвопасни, насѣкоми и т. н. Какъвъ е животътъ между всички тия животни? — Животъ на самоизтрѣбление. Тѣ едни-други се гълтатъ. Отъ птицитѣ, обаче, единственъ гълѫбътъ прави изключение. Той е чистъ вегетарианецъ, храни се изключително съ зърнена храна. Славеятъ пъкъ, който минава за отличенъ пѣвецъ, е месоядецъ, на день гълта десетки и стотици мушици. Той е доволенъ отъ положението си, още повече, когато ловътъ му е добъръ, но мушицитѣ, които той гълта, не мислятъ като него.

Съврѣменнитѣ хора се хвалятъ съ религия, съ наука. съ изкуства. Питамъ: каква е тази религия, която не може да ги научи да се обичатъ? Каква е тази наука, която не може да имъ покаже начинъ, какъ да живѣятъ правилно? Каква е тази наука, която не може да открие законитѣ на човѣшката мисъль, нито да обясни причинитѣ за сѫществуването на злото и на доброто? Какви сѫ тия социални науки и какъвъ е този социаленъ строй, които не могатъ да покажатъ на хората, какъ да реализиратъ своя животъ? Понеже нито религията, нито науката сѫ въ състояние да дадатъ на човѣка необходимото за правилното му развитие, тогава и животътъ му се обезсмисля. И наистина, ние виждаме, че земята е покрита съ паметници, и то все на умрѣли хора. На земята сѫ дохождали и велики хора, като Христа, напримѣръ, който отъ двѣ хиляди години насамъ е все между хората; тѣ разправятъ за страданията Му, плачатъ за Него, но и досега още продължаватъ да Го разпъватъ.

Казвате: какъвъ е смисълътъ на страданието”? Великъ е смисълътъ на страданието. Който страда, той е герой, отъ него човѣкъ ще стане; който не страда, той е обикновенъ човѣкъ, отъ него нищо не се очаква. Великитѣ хора сѫ хора на страданията. Христосъ понесе голѣми страдания, но съ това Той остави на свѣта една велика, свещена идея, която никога нѣма да умре. Неговата идея не умрѣ, но и Христосъ не умрѣ. Христосъ бѣше поставенъ на голѣмъ изпитъ: разпнаха Го, положиха Го въ гроба, и на третия день Той възкръсна. Ако християнството се крѣпи до днесъ, това се дължи на факта, че Христосъ и досега още живѣе между хората и ще продължава вѣчно да живѣе. Ако пъкъ въ живота на християнитѣ се явява извѣстна дисхармония, причината на това е, че много отъ тѣхъ, които минаватъ за християни, не вѣрватъ, че Христосъ е възкръсналъ. Тѣ минаватъ за вѣрващи, безъ да сѫ такива. Тѣ сѫ въ положението на хора, които минаватъ за човѣци, безъ да сѫ още истински човѣци. И дѣйствително, често между хората срѣщате такива, които едни-други се наричатъ съ имената на нѣкои животни. Напримѣръ, единъ казва на другъ: ти си вълкъ, лисица, мечка, тигъръ и т. н. Когато искатъ да покажатъ, че нѣкой човѣкъ е глупавъ, казватъ: той е цѣла овца! Мнозина считатъ овцата за глупаво животно, но въ сѫщность не е така. Когато изучавахъ строежа на главата ѝ, намѣрихъ, че тя, по данни и мѣрки, е едно отъ интелигентнитѣ млѣкопитаещи животни. Който се занимава съ изучаване физиономиитѣ на животнитѣ, ще види, че слѣдъ човѣка по интелигентность иде слонътъ, а послѣ — овцата. Обаче, задава се въпроса:

дѣ е човѣкътъ?

Днесъ всички хора искатъ да бѫдатъ здрави, щастливи, да реализиратъ всички свои желания и т. н. Всичко това може да се придобие. Какъ? — Като придобиятъ здраво тѣло, добро сърце, свѣтълъ умъ и да станатъ напълно добродѣтелни. Безъ тия нѣща тѣ сѫ осѫдени на страдания. Въ този смисълъ страданията сѫ изключения въ живота. Защо?

— Защото тѣ трѣбва да се разбератъ и добрѣ използуватъ. Ето защо, за разумнитѣ хора страданията усилватъ вѣрата, а за глупавитѣ — тѣ сѫ най- голѣмото нещастие, което може да ги срещне въ живота. Споредъ разбиранията на съврѣменнитѣ хора се казва, че човѣкъ се ражда, за да умре. Какъвъ смисълъ има смъртьта ? Ако човѣкъ слѣдъ смъртьта си отива въ по-добъръ животъ отъ земния, тогава тя има смисъль. Праведниятъ да умира, има смисълъ; обаче, грѣшниятъ да умира, нѣма никакъвъ смисълъ. Да цъвне едно цвѣте или нѣкое плодно дръвче, това цъвтене има смисълъ, но да цъвне една бомба, т. е. да се пукне и да избухне, какъвъ смисълъ има въ това? Има смисълъ да се запали огънь на огнището и да се тури ядене на този огънь, но да се запали той всрѣдъ кѫщата и да стане пожаръ, такъвъ огънь нѣма смисълъ. Има смисълъ да се правятъ църкви за богомолци; има смисълъ да се правятъ училища. Обаче, какъвъ смисълъ има да се правятъ бомби, гранати, съ които хората да се самоизтрѣбватъ? И слѣдъ всичко това казвате: Господъ да оправи свѣта! Веднъжъ Богъ създалъ хората и написалъ законитѣ въ сърцата имъ, да живѣятъ споредъ тѣхъ, Той вече е оправилъ свѣта. Хиляди години още да живѣятъ хората, тѣ все ще се дѣлятъ помежду си на учени и прости, на богати и бѣдни, на религиозни и безбожници, а въ сѫщность, ако се разгледатъ внимателно, тѣ ще видятъ, че всички си приличатъ. И религиозниятъ служи съ пари, и безбожникътъ служи съ пари. Лошото не е въ това, че хората служатъ съ пари, но като се стремятъ къмъ паритѣ, тѣ искатъ да се облѣкатъ хубаво, да живѣятъ богато, и по този начинъ забравятъ своята задача на земята. Като иматъ желание да се обличатъ хубаво, тѣ трѣбва да се стремятъ и вѫтрѣшно да се обличатъ хубаво. Всѣки може да се облѣче съ хубава, съ свѣтла вѫтрѣшна дреха. Свѣтли мисли и благородни чувства сѫ въ състояние да облѣкатъ човѣка вѫтрѣшно, и дѣто мине този човѣкъ, всички ще кажатъ: ето единъ истински човѣкъ! Въ който домъ влѣзе, той ще донесе Божието благословение: болни ще лѣкува, скръбни ще утѣшава, гладни ще нахрани.

Сега, кое е най-важното при изгрѣва на слънцето ? — Самото слънце, т. е. свѣтлината му. Кое е най-важното задъ слънцето? — Слънчевата свѣтлина и топлина, които създаватъ свѣтли мисли и благородни чувства у човѣка. Обаче, сѫщата тази топлина и свѣтлина събуждатъ низки чувства, мисли и желания у вълка. Задъ слънчевата свѣтлина и топлина седи една велика, мощна рѫка, която хората не виждатъ. Казвате: дѣ е тази рѫка? Тя се вижда толкова, колкото виждате и човѣка. Това, което виждате отвънъ и наричате човѣкъ, е изразъ само на извѣстни мисли, чувства и дѣйствия. Това, което умира, не е човѣкътъ. Въ човѣка умиратъ лошитѣ мисли, чувства и дѣйствия. Понѣкога тѣ умиратъ, а понѣкога се изкореняватъ като дърво.

Казвамъ: понеже вие сега съграждате своя животъ, затова трѣбва да живѣете съ свѣтли мисли и чувства, съ благородни и прави постѫпки. Не спазвате ли тия нѣща, вие сами създавате своето нещастие. Съграждането на човѣшкия животъ може да се уподоби на постройването на единъ параходъ. Какъ се постройва параходътъ? За да се построи единъ параходъ, както трѣбва, необходимо е да се взематъ прѣдъ видъ всички технически правила и закони изъ областьта на съврѣменната наука. Само по този начинъ параходътъ ще издържи на всички бури и вълнения, които ставатъ въ морето. Не се ли взематъ въ съображение всички правила и закони на техниката, този параходъ ще бѫде изложенъ на голѣми опасности, а заедно съ него и пѫтницитѣ.

Слѣдователно, и съврѣменнитѣ хора се намиратъ въ такова развълнувано море — въ свѣта; и ако параходътъ имъ не е добрѣ построенъ, тѣ ще бѫдатъ изложени на голѣми опасности. Ако тѣхниятъ корабъ — тѣлото имъ, и тѣхнитѣ мисли и чувства не сѫ солидни, устойчиви, върху тѣхъ могатъ да се струпатъ голѣми нещастия. Тъй щото, когато нѣкой параходъ потъне, причината не трѣбва да се търси само въ него, но и въ всички ония, които сѫ го постройвали. За въ бѫдеще, когато хората стигнатъ по-високо развитие, тѣ ще постѫпватъ по всички правила и методи на новото учение, за да си създадатъ добрѣ устроени тѣла, които да възприематъ свѣтлитѣ Божии мисли и чувства. Както трѣбва да се спазватъ извѣстни правила и закони при създаването на човѣшкия организъмъ, така трѣбва да се постѫпва и при избора на министри и депутати за една държава. Тѣ трѣбва да бѫдатъ най-интелигентнитѣ, благороднитѣ и безкористнитѣ хора. Само така може да се говори за благоденствието на една държава. Само тогава може да се говори и завелика България. Обаче, това, което сега става въ държавитѣ, говори за неразбиране на живота.

Мнозина мислятъ, че сѫ дошли на земята, за да прѣкаратъ живота си, както и да е, и да си заминатъ. Така и вълкътъ мисли. Той гледа да се добере до нѣкоя кошара, да открадне една овца, да я изяде и нищо повече. Ако и човѣкътъ мисли по сѫщия начинъ, каква е разликата тогава между него и вълка? При това, ако вълкътъ изяде една овца, теглятъ му куршумъ, и всичко съ него се свършва. Ако единъ християнинъ убие на бойното поле

10-20 души, веднага го възнаграждаватъ, даватъ му кръстъ за храбрость и го признаватъ за герой. И слѣдъ това този човѣкъ се хвали, че може да убива, безъ да му трепне окото. Да убивашъ, да разрушавашъ, това е прѣстѫпление, а не наука. Да създавашъ, да градишъ, това е наука.

Казвамъ: съврѣменнитѣ хора трѣбва да мислятъ правилно, да живѣятъ правилно, както Богъ изисква. Правилниятъ животъ подразбира братски животъ. При това не е нужно всички хора да иматъ еднакъвъ външенъ образъ и еднакви убѣждения. Вземете, запримѣръ, малкото дѣте и възрастния човѣкъ. Тѣ се различаватъ външно, но като хора, все иматъ нѣщо общо. Нѣкога младиятъ ще остарѣе, а стариятъ може да се подмлади. Въ това отношение алхимицитѣ сѫ правили редъ опити. Старъ човѣкъ може да се постави въ една реторта и слѣдъ като мине прѣзъ извѣстни процеси, ще излѣзе оттамъ съвършено подмладенъ? Човѣкъ може да се подмлади не само по алхимически начинъ, но и чрѣзъ мисъльта си. Много европейски учени подържатъ теорията, че човѣкъ може да се подмлади, да обнови живота си чрѣзъ мисъльта. Свѣтлата мисъль на човѣка създава около него приятна атмосфера, която го прави способенъ да възприема хубавото и красивото отъ живата природа. Нѣма ли свѣтла мисъль, човѣкъ не знае, какъ да постѫпва спрѣмо разумната природа, и по този начинъ се натъква на редъ противорѣчия и нещастия. Благодарение на това, хората се изявяватъ лоши; туй показва, че тѣ само по воля сѫ лоши, но не и по естество. Често срѣщате хора, които по вѫтрѣшно разположение, по тъй наречената зла воля, не изпълняватъ и това, което даже за тѣхъ самитѣ е добро.

Съврѣменната култура има за задача да проучи проявата на човѣшката мисъль, да опрѣдѣли понятието човѣкъ. Човѣкъ е съчетание на добродѣтели, но не и на прѣстѫпления. Когато усѣща въ себе си бушуване на нѣщо лошо, това показва, че той се е натъкналъ на нѣкои лоши чърти, наслѣдени отъ редъ поколѣния. И днесъ човѣкъ трѣбва да прави много усилия, да се освободи отъ лошитѣ наслѣдствени чърти, както и отъ нѣкои животински прояви, докато дойде до положението на истински човѣкъ.

И тъй, дойде ли човѣкъ да прояви разумното начало, той ще бѫде силенъ и свободенъ отъ всички лоши и низки прояви въ себе си. Ако праведниятъ човѣкъ живѣе въ нѣкоя планина, напримѣръ, врѣмето ще бѫде такова, каквото той желае; ако иска снѣгъ, снѣгъ ще вали; ако иска дъждъ или слънце, и врѣмето ще бѫде такова. Обаче, ако нѣкой грѣшникъ живѣе на планината, врѣмето ще бѫде такова, каквото то желае. И тогава, той ще се приспособява къмъ врѣмето, а не врѣмето къмъ него.

Много екскурзиянти, като пѫтуватъ по планинитѣ, страхуватъ се отъ дъждъ, да не се простудятъ. Трѣбва да знаете, че дъждътъ въ планината прѣзъ мѣсецъ юли е голѣмо благословение. Такава дъждовна баня се равнява на сто обикновени бани. Всѣка капка дъждъ прѣзъ мѣсецъ юли е пълна съ електричество и магнетизъмъ.

Сега, задръжте въ ума си мисъльта: човѣкъ е най-великото създание на земята. Радвайте се, че носите името човѣкъ! Стремете се да отговаряте на това име! Човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, да мисли, да чувствува и да дѣйствува правилно! И тогава, всѣки да си каже: моятъ животъ не трѣбва да бѫде въ ущърбъ на другитѣ. Щомъ искамъ щастие за себе си, трѣбва да желая щастието и на другитѣ. Моята мисъль трѣбва да бѫде като Божията!

Сега, на всички желая да бѫдете умни, добри, щастливи и каквото желаете, да постигнете. Отсега нататъкъ да станете нови хора!

2. Бесѣда отъ Учителя, държана на 12 юли, 10 ч. с. 1931 г.

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...