ЧАСЪТ НА СМЪРТТА

[Ани]

ЧАСЪТ НА СМЪРТТА

Как ще запалиш огъня на сърцето си, ако той изгасне? Огънят на сърцето се поддържа от пулса. Щом спре пулсът и сърцето спира, щом спре сърцето, човек спира да диша. След това иде лекарят да констатира смъртта. За умрелия се казва, че е замръзнал. Той няма дърва да запали огъня на своя живот. Ако дойде някой отвън и донесе дърва да запали огъня, умрелият може отново да се върне към живота. Следователно, спирането на сърцето не показва още, че човек е умрял. Има животни, които прекарват зимно време в летаргически сън. През това време, сърцето им престава да работи, без да са умрели. Напролет когато стане топло, те се съживяват. Значи те владеят изкуството, временно да умират и напролет да се съживяват. 102-81

Има ли нещо страшно в смъртта? 148-154

Всички трябва да бъдете герои, да не се плашите от смъртта. Каквото и да правите, не можете да избегнете смъртта. 145-294

Ако смъртта е в състояние да уплаши човека и той престане да чувства, да мисли и да действа, по никой начин няма да го приемат на небето. 138-13

И до последния час на живота си човек трябва да има будно съзнание и светла мисъл. Като дойде часът на заминаването му, той да извика приятелите си и да им каже: Радвам се, че прекарах между вас толкова години. Времето на прекарването ми в затвора се свърши, сега съм свободен вече и отивам при своите си, които обичам. Искам да замина спокоен, без дългове на Земята. Един ден и вие ще заминете при вашите близки и там ще се видим. 55-88

Когато се казва, че ще заминете за онзи свят, вие се страхувате. Според мене заминаването не е нищо друго, освен излизане на човека от стеснителното положение, в което се намира. Нищо страшно няма в заминаването. Да замине човек, това значи да възкръсне, да мине от един свят в друг. 55-88

Смъртта с пари не се подкупва; веднъж смъртта е решила да вземе някого, никакви пари не са в състояние да отменят решението й. Смъртта отстъпва само при един случай. Кога? - Когато чуе да се произнася името Божие. Ако болният, при когото смъртта е дошла, чуе от неговата уста това име, тя отстъпва настрана с голямо уважение и казва: Нямам право да бутам този човек! -Тогава болният вижда при себе си един светъл, красив ангел - другото лице на смъртта. Които не знаят името Божие, те ще видят страшното лице на смъртта, те ще видят нейните остри ножове. Смъртта не постъпва еднакво с всички хора. Страшно е да видите човек надупчен от ножовете на смъртта! Тя взема ножовете си, седне при умиращия, започва да боде и говори: Помниш ли, преди еди-колко си години ти обра една вдовица? Помниш ли, преди еди-колко си години ти изнасили една мома? Помниш ли, когато уби майка си? - Дупчи този ангел и припомня на човека всички грехове и престъпления на миналото му. Не мислете, че като заминете за онзи свят, Духът ще ви посрещне. Не, първо ще минете през ножовете на смъртта. Казвате: Ще се молим! - С молене работа не става. Ще се обърнете към Бога с всичкото си смирение и ще се разкаете за всичко сторено досега. Колкото и да не искате, ножовете ще ви заставят да се покаете. При последния нож, при последното дупчене, ангелът на смъртта ще ти каже: Помни, че преди три хиляди години Господ ти даде последните условия за изправяне, но ти не ги използва. Ако желаещ и сега можеш да се изправиш. - Тогава ти започваш да плачеш да се молиш, да се разкайваш за греховете си. Молитвата не спасява, но помага за пречистване на човека. Докато човек не върне всичко, което несправедливо е взел, той не може да се изправи. Това очаква всички хора. Те търсят лесен път, но трябва да знаят, че ангелът на смъртта иде вече! Голямо дупчене предстои. Можете да се молите по десет пъти на ден, това нищо не значи, дупчене ще има. Едно може да ви спаси - да произнесете името Божие. Само при това положение смъртта ще покаже светлото си лице. Не знаете ли това име, дупчене ще има, който се освободи веднъж от ножа на смъртта и види белия свят, той повече не греши. Кой, каквото му обещава, той казва: Ти бил ли си дупчен от ангела на смъртта? Слушал ли си думите, които той говори? Аз съм опитал всичко това и съм решил вече да не нарушавам Божия Закон. 15-16

Мнозина се плашат от смъртта. Те трябва да знаят, че за праведния няма смърт. Праведният сам остава дрехата си вън, както онзи, които отива на бал, съблича всекидневните си дрехи и облича парадните. Когато праведният умира, окръжаващите го виждат облечен със светли, парадни дрехи. Когато се отдели от тялото си, тази душа тежи едва 5 - 10 грама. Понякога, тя олеква още повече, достига едва до един грам, а често и това тегло се изгубва. 19-26

Бъдещата наука ще докаже на хората, че не трябва да се страхуват от смъртта. Има нещо страшно в смъртта, но не е това, от което хората се страхуват. Страшното в смъртта е колът, за който човек е свързан със Земята. Като умре, всички, които са свързани със същия кол, го теглят и той остава на едно и също място. Следователно, дойде ли часът на заминаването ви, скъсайте въжето, с което сте свързани за кола и тръгнете свободно на път. 145-107

Има хора, които си заминават за онзи свят подготвени, с пълно съзнание. Които не е готов, той се мъчи, огъва се, рита, не може да излезе от тялото си. Значи първият разбира, защо е дошъл на Земята а вторият не разбира. 104-270

Приятно е да излезе от тялото си съзнателно и да отиде на разходка в широкия свят. Когато спи, човек несъзнателно излиза. 145-106

Като дишате добре, вие ще можете свободно да излизате от тялото си, когато пожелаете. И тогава няма да умирате от задушаване както днес умират хората, но ще излизате свободно от тялото си Ще поканите близките и приятелите си на угощение, ще пеете, ще се разговаряте и, когато наближи часа на заминаването ви, ще се сбогувате с всички и ще им кажете: Сбогом, отивам в отечеството си, между своите близки. 145-399

Кой човек е истински вярващ? - Истински вярващ е онзи, който заминава за другия свят, без да умира. Като дойде часът на заминаването му, той свиква приятелите си на угощение. Като се съберат всички около него, той казва: Приятели, събрах ви да си хапнем и поговорим! Аз заминавам вече за отечеството си. Сбогом, отивам у дома си, между своите близки. - Той се сбогува с всички и изчезва, без да остави гроб след себе си. Така трябва да заминават всички хора, без да се страхуват от смъртта. 145-106

Какво ще стане с мене, когато спре сърцето ми да бие? - Ще се пробуди твоята душа. - Какво ще стане, когато спре работата на моя ум? - Ще се пробуди Божественият дух. 5-256

Когато дишането и биенето на сърцето на физическото поле спре, душата почва да работи. 5-106