Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1931_11_13 Първият предвестник / Първият предвестник! – Срамът предшественик и предпазител на най-малкия грях. Срамът и радостта!13 ноември 1931 г., Младежки Окултен Клас, София

София Младежки Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3561 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 15 януари 2011 - 12:22

Аудио - чете Янка Русева

Архивна единица

От книгата „Живот и отношения“, 18 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.I, (1931 г. - 1932 г.),
държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1947 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Живот и отношения“, 18 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.I, (1931 г. - 1932 г.),
държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), Издание на издателство "555", Варна, 2001 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Първият предвестник


Т. м.

Някои хора изпитват често чувство на срам. На какво се дължи срамът? При какви условия се явява той? Кои се срамуват повече: децата, или възрастните? Според някои, младите се срамуват повече от старите. Срамът на младата мома считат за целомъдрие. Това е благородният срам. Отде е дошъл срамът в целомъдрената мома? Срамът се явява при различни случаи. Ако кажеш на някого, че е невежа, той се срамува. Ти си казваш: Как тъй, аз, който се мисля за нещо, да съм невежа! Бръкнеш в джоба си, искаш да извадиш пари, но се оказва, че нямаш стотинка и се засрамиш. Искаш да помогнеш на някого, да вдигнеш товара му, но не можеш – пак се засрамиш. Явява се въпрос: Отде е дошъл срамът в тази чиста, целомъдрена мома? Ангелът срамува ли се? – Не се срамува. Кое чувство е равносилно на срама? Една от причините за срама на момата се дължи на страха й да не изгуби ценното, което има в себе си. Ако кажат на момата, че се е влюбила в някого, тя веднага се засрамва. Ако момата е влюбчива и гледа на любовта, като на забава, тя не само че не се срамува, но се смее, не се смущава от нищо. Как познавате, че някой се засрамил? – Лицето му се зачервява. Червеният цвят се дължи на прилив на кръв в сърцето. Има ли нещо лошо в срама? Трябва ли да съществува той? – Без срам не може. Някога срамът е резултат на неразбиране на нещата. Когато не разбира себе си, човек се срамува. Когато не разбира външния свят, пак се срамува. Защо, когато момата види младия момък, се засрамва, а като види детето, се засмива? Тоя срам се дължи на неразбиране на нещата! Според мене, срамът предшества най-малкия грях.

Питам: Защо чистата, целомъдрена мома се срамува? Отде е дошъл срамът в нея? – От съзнанието, че в нея се явява една користолюбива мисъл. До тоя момент тя не е предполагала, че ще пожелае момъка за себе си, като предмет. Щом се яви в нея това користолюбиво чувство, тя веднага се засрамва. Тя се бори в себе си; в нея се явяват две противоположни чувства. Приливът на кръв в сърцето й показва, че тя се бори, воюва със себе си. Между момата и момъка става сражение. Той удря с юмрук съзнанието й, тя се зачервява и казва: Съжалявам, че се бих с тоя момък! Срамът е първото сражение с греха. Когато душата е чиста, никога не се срамува. За чистотата няма срам. Чистата душа никога не греши, следователно, никога не се срамува. Значи, срамът, който се изразява на лицето, показва, че някъде е станало сражение. Приливът на кръв в сърцето показва, че на това сражение са паднали убити няколко войника. – Кои са войниците? – Клетките на организма. Те стават жертва при сражението. Съгласни ли сте с това обяснение на срама? Не е важно, дали сте съгласни, или не. Аз не се нуждая от вашето съгласие. Това са разсъждения, които ще ви са полезни в бъдеще.

Казвам: Изучавайте естеството на срама. Като го изучавате от гледището, което ви изнасям, вие ще се облагородите, ще се самовъзпитате. Да бъдеш благороден, това значи, да стъпиш на здрава основа. Искаш да станеш велик човек, да влияеш на хората, да им бъдеш полезен. Добре е това, но ако ти сееш, и семето изникне, а не даде плод, какво ще кажеш тогава? Ако учиш, а учението ти не даде плод, какъв смисъл има твоят труд? Ако си добър, а доброто ти не даде плод? Това е безполезен труд, безполезни усилия! Човек не трябва само да се роди и да израсте, но в съзнанието му трябва да остане нещо за самия него. Щом се е родил, човек трябва да придобие нещо за себе си и да принесе нещо за другите.

Питам: Какво придобива младата мома със своя срам? Прониква ли в съзнанието й поне една възвишена мисъл? Какво ще кажете вие? Според мене, при срама момата е прекарала едно сражение с най-малкия грях. Чрез срама момата е оценила, какво представя чистотата и целомъдрието. Тя започва да разсъждава, да мисли върху различни въпроси и минава за умен човек. Аз не говоря за изкуствения срам, когато момата си наведе очите надолу, изкриви главата си. Това не е срам. Ще кажете, че срамът се изразява с навеждане очите надолу, със зачервяване на лицето. Бих желал някой да представи срама, но естествено, без никакво актьорство. Изнесете срама като изкуство.

Сега, в ума ви може да се яви мисълта: Защо трябва да се говори за срама? Има толкова важни въпроси, върху които може да се говори, че дойде до срама! Срамът е необходим. – Кога? – Когато човек се натъкне на една добродетел, колкото и да е малка тя. Ако не се засрами, той не е разбрал тая добродетел. Когато младата мома срещне един чист, благороден момък, тя чувства срам. Тя казва: Колко по-високо стои тоя момък от мене, по чистота и благородство. Тя го оценява вече, и той става за нея идеал, който се стреми да постигне. Тя започва да говори на себе си: Слушай, ти трябва да бъдеш по-умна, да знаеш, че има хора по-благородни и добри и да се стремиш към тях, а не само да гледаш през прозореца. Момата прави психологически анализ на себе си. Който не може да се срамува, не може да цени нещата. Ще се засрамиш, защото срещаш човек по-добър, по-учен от тебе. Да се срамуваш пред една добродетел, това значи, да благоговееш пред нея, като пред един ангел, опитността на когото не може да се сравни с тая на цялото човечество. Представете си, че един такъв ангел мине пред вашия прозорец. Вие ще се засрамите пред него и ще си кажете: Велики неща съществуват в света, за които нищо не съм подозирал. На същото основание и момата, като види младия момък, се засрами. – Защо? – Защото е пожелала да притежава неговата външна форма. Това е първият момент. После тя започва да мисли и разбира, че външната дреха на момъка не е самият момък.

Кога момата изпита първия срам? – Когато се намери пред дървото за познаване на доброто и злото. Тя яде от неговия плод и, като съзна погрешката си, засрами се и каза: Свърши се всичко! Покрай срама, в нея се яви чувството на безочливост. Тя пожела да скрие престъплението си и излъга, като каза, че е намерила елексира на живота, т. е. това, което и Бог носи в себе си. Адам беше първият момък, който се увлече след Ева – първата мома. И той яде от забранения плод и сгреши. След това и двамата видяха, че са голи и се засрамиха. Понеже се страхуваха от Господа, скриха се от лицето Му, да не ги намери. Те съзнаха грешката си и помислиха, че всичко е свършено с тях. Но Оня, Който ги е създал, започна да ги търси из градината: – Кога ги викаше Бог? – Надвечер, след залязване на слънцето. Така е писано в Битието. „Надвечер“ разбира старините на живота. Докато са били млади, първите човеци яли и пили, за нищо не мислили. Щом дошли старини, те се огледали в огледалото и се засрамили; косите им побелели и окапали, оголели, остарели. С горчивина те съзнават положението си и казват: Отидоха светлите дни на нашия живот! Това е анализ, който душата си прави.

И вие, като млади, имате мечти. Добре е човек да мечтае, но като се изправиш пред дървото за познаване на доброто и злото, погледни към него и кажи: Цял свят да ми дават, не хапвам от тия плодове! Ако за един плод ти изгубиш своето достойнство, своята свобода, своята светла мисъл, своето здраве и своята сила, защо ти е тоя плод? По-добре не яж, отколкото да ядеш и да пропаднеш. Не е въпрос да гладуваш. В рая имаше две дървета: едното беше дървото за познаване на доброто и злото, а другото – дървото на живота. Яж от дървото на живота. Ще ядеш от оня плод, който запазва твоето достойнство.

Казвам: Като млади, вие трябва да имате възвишен идеал. Как ще намерите тоя идеал? Ще кажете, че го имате. Как сте го намерили? Кой е тоя идеал? Да кажете, че сте намерили своя идеал, това значи, да сте намерили оня извор, от чиято вода постоянно черпите и придобивате сила. Вашият идеал да бъде оная банка, от която постоянно черпите своите средства за живот: онова слънце, на което постоянно се греете и придобивате живот; оная светла мисъл, която определя посоката на вашето движение. Идеалът, това е отворената врата, това е прицелната точка, към която душата се стреми. Като знаете това, не туряйте преграда на пътя на вашия идеал, да не изгубите своя път. Идеалът на човешката душа трябва да стои на най-високото място. Този идеал води към безсмъртието. Вън от този идеал, всичко остава настрана. – Кой е този идеал? Де се намира той? – Във вечността, в света на неизвестното.

Представете си, че имате отношението между три неизвестни X, У, Z; X:У = У:Z. Какво представя неизвестното? Душата известна ли е за вас? Духът известен ли е? Ами умът? Кой от вас е виждал душата, духа и ума? Кога нещата стават неизвестни за човека? Когато са вън от неговото съзнание. Значи, неизвестното X е реалност, но вън от съзнанието на човека. В съзнанието има нещо, което напомня неизвестното, но има нещо неясно. Даден човек е X за тебе – не го познаваш. Той е скрит за твоето съзнание. Ако между твоето и неговото съзнание се създаде известно отношение, той става вече известен, познат за тебе. Представете си, че се записвате като ученик в едно училище. Учителят влиза в класа, но вие не го познавате. Той е неизвестен за вас. Като започне да преподава, вие постепенно го опознавате. Ден след ден, той ви става познат. Вие разбирате вече не само колко знае, но и неговия характер. Казвате: Ние познаваме нашия учител. Той е известна величина за нас.

И срамът, като проява, е неизвестна величина. Щом го изучите, разберете неговото естество и неговия произход, той става за вас известна величина. Коя е подбудителната причина да се яви срамът в съзнанието на човека? Какъв отпечатък оставя срамът на човешкото лице? Трябва ли човек да се срамува, когато любовта проникне в сърцето му? Трябва ли той да се срамува, когато светлината проникне в ума му? Трябва ли да се срамува, когато силата влезе в тялото му? Тогава, положително, или отрицателно чувство е срамът? Според мене, срамът е известно отношение. Ти правиш връзка с човек, когото не познаваш. Момата няма право, като види красивия момък, да го пожелае. Тя не го познава още! Срамът произтича от факта, че тя пожелава момъка, прави връзка с него, без да го познава. Затова, именно, срамът е негативно, отрицателно чувство. Момата започва да се колебае и смущава, какви ще бъдат последствията на тази връзка. И бедният се срамува, когато се намери пред отворената каса. Той се нуждае от пари, но не смее да иска от приятелите си. Най-после, Провидението го изправя пред отворената каса на някой добър човек. Той поглежда към касата, обикаля я, мисли, бори се, докато простре ръката си към нея и бръкне вътре. Вземе малко пари, но наведе главата си надолу; срамува се, бори се със съвестта си. Върви по пътя с пламнало от срам лице. Който го срещне, поглежда го и се пита: Какво става с тоя човек? – Нищо особено. Не, касата, парите в джоба му произвеждат в него цяла пертурбация. Той е минал през голямо сражение. Мислел си, че, като вземе пари от касата, ще уреди работите си. С пари от чужда каса работите не се нареждат. Беднякът е създал неправилно отношение с господаря на касата, а не със самата каса.

Днес всеки се пита: Как мога да се освободя от срама? – По два начина. Първо, като се откажеш от възможността да правиш престъпление; второ, като приложиш любовта. Значи, срамът се замества с любовта. Срамът е отрицателно качество, но то помага на човека. Докато придобие любовта, то е необходимо. Срамът е първото условие за развиване на съвестта. Когато съвестта мъчи човека, че не помогнал някъде, че не направил известна услуга, той започва да се срамува. След срама иде съжалението и други чувства. Срамът е проява на ума, на интелекта, а не на сърцето. Като направиш някаква погрешка, ти се засрамваш и започваш да мислиш, как ще погледнеш в лицето майка си и баща си, как ще погледнеш приятелите си, познатите си. Срамът предпазва човека от хиляди опасности, които могат да го сполетят. Срамът е най-малката болка, която човек изпитва. Засрамиш се, значи, боли те, че си направил нещо, което не е в реда на нещата. Ако пренебрегнеш срама, като най-малкото предупреждение пред някакво зло, ти ще се натъкнеш на най-големите противоречия и страдания. Срамът дрънне на звънеца, предупреди човека да се спре пред престъплението, което е намислил да прави. Ако обърнеш внимание на това дрънкане, на това предупреждение, ще се освободиш от страдания; ако не му обърнеш внимание, ще се натъкнеш на страдания и изпитания.

Говорих за неизвестните величини X, У, Z. Тия величини могат да се заместят с числа, а числата – с други величини. Например, неизвестното X означава числото две, а то – понятието учител. Ти си ученик, мислиш за учителя си, за неговите качества. Какъв е твоят учител? – Добър и умен. – Как познаваш това? – По неговите прояви. Ти си обезсърчен, недоволен, уроците ти не вървят. Учителят те спира и ти казва: Не се обезсърчавай, работата ще се оправи. Ти започваш да учиш, и учителят ти пише тройка. Недоволен от тая бележка, ти си готов да измениш мнението си за своя учител. Той разбира това, среща те, потупва те по рамото и казва: Тази работа ще се оправи. Това те подтиква към работа, и бележката ти се повишава на четворка, а четворката – на петорка. Тройката, четворката, петорката са етапи, през които минава ученикът. Четворката е квадратът, в центъра на който е човекът. Четирите ъгли, това е полесражението, в което действа човекът. Четворката казва на ученика: Ти ще се сражаваш. Трябва да бъдеш готов да издържиш сражението. Ще усилиш крепостите си. Числото пет е число на работа. Ще се впрегнеш да работиш. Работата не се заключава в пране – това е забава; тя не се заключава и в оране и жътва – това е упражнение. Да чукаш с чук и да събаряш, и това не е работа. Да градиш, да създаваш, това е работа. Ще работиш върху сърцето си, ще чистиш, докато го направиш чисто като кристал. Когато учителят пише на ученика си тройка, той казва: Ще бъдеш в съгласие с Бога. Единство с Бога! – Не разбирам, какво означава това единство. – Щом не разбираш тройката, ще ти туря четворка, да ореш нивата, земята. – Това разбирам. Ще ора и ще жъна. Това е реалност за мене. Щом дойде до четворката, ученикът учи, труди се, докато получи петорка – известно обществено положение. Той става професор, владика, министър. Слабият ученик се радва най-много на тройката. Той казва: Щом се минава с тройка, доволен съм и на нея. Съжалявам, че не мога да заема високо обществено положение.

Какво трябва да направи ученикът с трите бележки? – Да ги събере. Тройката, четворката и петорката, събрани заедно, дават числото 12 зодиите. Значи, той трябва да стане астролог. Тройката е третата зодия – близнаци. Четворката – рак, а петорката – лъв. Българинът обича числото пет – лъвът. Той има лъвско сърце, смел и решителен е. Опитай се да определиш вход за някоя сказка 3 или 5 лева, да видиш, кога ще дойдат повече хора. Българинът предпочита да плати пет лева за вход, отколкото 3 или 30 лева. Той има слабост към петорката.

Като ученици, вие трябва да изучавате числата, да разбирате техния вътрешен смисъл. Когато учителят пише на ученика единица, той иска да му каже, че трябва да изучава космоса. Ако му пише двойка, трябва да изучава, как се е създал светът – еволюцията на света. Тройката е производителната сила в природата. Човек мисли само при тройката. Ти мислиш, докато имаш светъл ум, добро сърце и здраво тяло. Щом нямаш тия три неща, не можеш да мислиш. И вие, като ученици на живота, ще минавате през всички перипетии: и ще пропадате на изпитите си, и ще минавате в по-горни класове. Ще ви пишат единица, за да ви покажат, че трябва да изучавате създаването и развитието на космоса. От това число нататък започва растенето на космоса. Според един учен, космосът постоянно расте и се развива. Сега е три пъти по-голям, отколкото е бил първоначално. Той е подобен на мехур, който увеличава обема си. Ще расте и в бъдеще. – Докога ще расте космоса? – До известно време. – След това? – Ще започне постепенно да се свива. – След това? Питам: Какво става след изгряването на слънцето? – Ден. – А след залязването? – Нощ. Като изгрява слънцето, губи ли нещо? – Нищо не губи. Като залязва, пак нищо не губи. Когато слънцето залязва на едно място, на друго изгрява. Значи, когато едни хора спят, други работят. Може ли да се каже тогава, че животът е нощ? Денят и нощта в природата се сменят така, както доброто и злото в живота. Те съществуват по причина на въртенето на земята около слънцето, както и поради гъстата материя, която обикаля земята. Колкото по-гъста е материята, толкова по-мъчно проникват слънчевите лъчи през нея.

И тъй, когато попаднеш в нощта на своя живот, когато се натъкнеш на най-големите противоречия, знай, че на противоположния полюс на твоето битие живеят същества, които са в деня на своя живот, в радостта на живота. Следователно, ако си умен, ти знаеш, де е денят на живота, и можеш да се повдигнеш над обикновения живот и да влезеш в светлото полушарие. Например, ти се страхуваш от своето невежество. – Не се страхувай, но се запитай, защо си невежа. Ще кажеш, че не знаеш и не помниш, кога си станал невежа. – Защо не помниш? – Паметта ми е отслабнала. – Отслабването на паметта е резултат на гъстата материя, която е наслоила съзнанието. Когато умът се товари с ненужни неща, с тревоги и смущения, паметта също отслабва. За да възстановиш паметта си, работи върху облагородяване на сърцето си. Очисти сърцето си от всичко отрицателно. Щом изгуби паметта и способностите си, човек вече остарява. Той казва: Свърши се моя живот. Тази мисъл се отразява вредно върху съзнанието на човека, и той умира, т. е. излиза от кръга на живите хора. Смъртта не е нищо друго, освен борба на човека с дявола. В тая борба един от двамата побеждава. Ако победи дяволът, човек умира и отива в ада; ако победи човекът, дяволът пропада. Човек казва: Победих, и отново живея! Сам извоювах свободата си. Ето защо, като умираш, извади ножа си и бъди готов за сражение. Смъртта е най-голямото, най-страшното сражение. Не мисли, че умираш, но че си повикан на сражение. Ако победиш, ще влезеш в небето, като герой. Ще ти турят венец на главата. Ако не победиш, никакъв венец няма да получиш. Ще погледнеш към раните си и ще се засрамиш.

Бъдете смели! Не се страхувайте от глад, дългове, лишения. Не мислете, че сте стари и слаби хора. Ако изповядвате Новото учение, не се страхувайте. Някой се отказва от това учение, страхува се от хората. Не бъди малодушен, но кажи: Аз съм учил това учение от хиляди години, не го уча сега. Аз съм бил в райската градина с Адам и Ева, там съм го учил. Може да те нарекат смахнат, обезумял. Не се смущавай. Ти си бил в райската градина, и там си учил. Значи, ако кажеш, че си вън от рая, умен си; ако си в рая, безумен си. Кажи: Аз съм от тия, които са останали в рая, а вие, които не признавате това, сте излезли от рая. Който не вярва, че е бил в рая, това показва, че отдавна е излязъл от рая и нищо не помни. Новото учение ви е преподавано много пъти. Сега не ви остава нищо друго, освен да си го припомните. Спасението ви е само в припомнянето – да си спомните това, което в миналото ви се е преподавало. И днес Господ ви говори, както в миналото. Вие сте млади, и трябва да учите. Знайте, че сте ученици на Новото учение, а не на старото. Ако сте ученици на старото учение, вие сте с дявола; ако сте ученици на Новото учение, с Господа сте. Новото учение е любов. Новото учение е мъдрост. Новото учение е истина.

Продължавам по-нататък: Новото е свободата. Новото е милосърдието. Новото е човещината. Всичко, което дава подтик на човека да върви напред, това е новото. Трябва ли да се срамувате от новото? Някакво верую ли е новото? – Не, никакво верую не е. Всички вярвания са на старото учение – учението на дявола. То казва, че съществувал някакъв Бог с три лица. Той убивал и наказвал хората. Ние не вярваме в такъв Бог. Ние обичаме само оня Бог, Който не убива и не наказва. За тоя Бог казваме, че е любов. Това е истината. Бъдете смели да проповядвате тази истина. Бъдете готови да страдате за тази истина. За нея страдаха всички велики хора. Когато питаха Христа, кой е, Той казваше: „Аз съм Син Божи, дошъл да изпълня волята на Отца си.“ И вие казвайте, че сте дошли да изпълните волята на Отца си. Казваш: Не мога да изпълня Божията воля. – Не говориш истината. Можеш да ядеш, да носиш пари в джоба си, а не можеш да работиш. Можеш да работиш, да бъдеш и слуга, и господар; можеш да учиш, да придобиваш знание. – Какво мога аз да направя? – Какво можеш ти сам да направиш, е едно. Какво може Бог да направи чрез тебе, е друго. Какво можеш да направиш ти сам, като отречеш Бога, това е трето.

И тъй, новото верую се заключава в това, да говориш истината и да проповядваш истината. Ако имаш пари в джоба си, не казвай, че нямаш. Ако нямаш пари, не казвай, че имаш. Ако имаш една идея, кажи я на хората. Не трябва ли изворът да каже нещо? Не казвай всичко, което знаеш; кажи нещо, най-малкото да е, но кажи нещо на хората. Кажи: Новото учение е учение на Бога, Който е създал целия свят. То носи свобода и живот на всички хора, на всички живи същества. То е учение за човешката душа, за човешкия дух, за човешкия ум и за човешкото сърце. Следователно, ако някой те пита, дали си от новото учение, кажи: Аз съм бил в рая, познавам го, там съм учил. Значи, аз съм от новото учение. Нека в умовете на всички влезе мисълта, че някога сте били в рая и сега се стремите да се върнете там.

С какво започнахме лекцията? – Със срама. – Говорих и за сражението със смъртта. Значи, който разбира срама, той може да се сражава със смъртта; който не разбира срама, не може да се сражава със смъртта. Който разбира срама, побеждава и дявола, и смъртта; който не разбира срама, не може да победи нито дявола, нито смъртта. Който не прави грешки и престъпления, никога не се срамува. Най-малката грешка и най-малкото престъпление водят към срама.

Сега, желая на всички да дойдете до оня срам, който първоначално сте имали. Това показва, че сте видели първата добродетел. Ще изпитате срам, но ще изпитате и радост. Да видиш доброто, това значи, да видиш първия лъч, който е осветил душата ти. Тогава ще кажеш: Видях изгрева на слънцето. Мога вече да работя.

И тъй, срамът е предпазител от най-малкия грях; мярка, която определя наклона на падането. Радостта е подтик към търсене смисъла на живота. Срамът да бъде крепост, а радостта – подтик на човешката душа.

Сега искам да остане у вас една положителна мисъл, не да не ядете, но да ядете най-хубавия плод. Не да не пиете, но да пиете най-чистата вода. Не да се отказвате от живота, но да се стремите към най-хубавия и възвишен живот. Всичко най-хубаво, най-възвишено и благородно!

Т. м.

7. Лекция от Учителя, държана на 13 ноември, 1931 г. София – Изгрев.
7.15 ч.с.

Прикачени файлове


Този пост е редактиран от Ани: 14 май 2017 - 16:03


Facebook коментари

#2 Albena

Albena

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1120 Мнения:

Публикувано 27 октомври 2011 - 18:43

От книгата, "Съществувание, живот и отношение". Младежки окултен клас. XI школна година (1931–1932).
Първо оригинално издание. Кърджали,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


Първият предвестник! – Срамът предшественик и


предпазител на най-малкия грях. Срамът и радостта!



11 година.
7 школна лекция на 1 мл.ок.клас
13 ноември 1931 г. петък, 6 ч.с.
Изгрев.

6.09 ч.с. (Учителят влезе) (хубаво, ясно, меко време)

Тайна молитва.


Сега ако имате едно състояние на срам. На какво се дължи състоянието, когато човек се срамува? Как сте опитвали, при какви състояния у вас се явява срам? Да вземем, децата се срамуват и възрастните се срамуват. При срама имате едно неестествено състояние. Но добрата страна на срама къде е? Запример, считат, че онази, целомъдрената мома се срамува. Считат, това е благородният срам. Но откъде у тази целомъдрената мома се явява този срам? Защото срамът съществува. Когато ти кажат, че ти си невежа, ти се срамуваш. Как тъй, ти, който имаш понятие за себе си и някой каже, че ти си невежа и ти се засрамиш; или бръкнете в джоба си, искате да извадите пари – нямате, засрамите се; или искаш да помогнеш някому, не можеш, засрамиш се. Сега въпросът е, откъде у тази целомъдрената, чистата мома произтича този срам у нея? Може ли да считате, че един ангел се срами? (Не.) Е, кое е равносилното на срама. В даден случай, може психологически вътре в тази мома да минава една мисъл, че ако тя изгуби това, което има у себе си, тя ще изгуби своята цена и вследствие на това при минаването на тази мисъл се ражда срамът. Запример, кога се срами младата мома? Като и кажат, че тя се е влюбила в някого. Или като ѝ кажат на тази младата мома, че като минавал еди-кой си, тя само погледнала. Тогава тя се засрами. Пък онази, която е свършила тези науки, как я наричат тогава? Безсрамница или безочлива? Тя ще се посмее на това, ще се засмее. Пък онази даже като и се спомни, че тя като гледала работата си и само погледнала през прозореца, и вече тя се засрами. И при срама какво става? (Зачервява се лицето ѝ.) Е, какво означава този срам? Какво означава този прилив вътре в природата? Вътре в природата става един прилив на сърдцето. Питам какво лошо има в срама? От вашето гледище срамът трябва ли да съществува? Той съществува в света като едно състояние. На какво се дължи срамът? Срамът всякога е един признак, който произтича от едно неразбиране. Когато човек не разбира външния свят и когато не разбира себе си, той винаги се срами. Защото ако попитате тази младата мома, аз вземам момата като символ, младата мома или младия момък, ако тя е погледнала през прозореца, тя не може да си даде отчет, защо този момък ще гледа, а не някоя си звезда или слънцето. Защо тя като погледне момъка, ще се яви един прилив на кръвта по лицето ѝ, а като гледа слънцето, не се явява такъв прилив? Защо, ако види тя един момък, ще ѝ кажат: Засрами се! А като види слънцето, ще ѝ кажат – ухили се! Откъде произтича това вътрешно състояние? От неразбирането. Тя се срамува от своето неразбиране. От този срам се заражда винаги едно тънко чувство. АЗ НАРИЧАМ: СРАМЪТ Е ПРЕДШЕСТВЕНИК НА НАЙ-МАЛКИЯ ГРЯХ, който съществува в света! Това, което никой не може да забележи, тази мома го забелязва. – Този прилив на кръвта показва, че тя има вече възможност да съгреши. Най-малкият грях се изразява вече в първия срам. И СРАМЪТ Е ПРЕДШЕСТВЕНИК НА НАЙ-МАЛКИЯ ГРЯХ В СВЕТА! Срамът е едно чувство, което предшествува. Сега, какво се заражда в душата на тази мома? Защо се срамува тя? Да ви кажа защо се срамува тя. Вие досега дали ли сте отчет защо се срамува тя? Тази мома, която е била толкоз чиста, аз вземам момата, онази чиста душа или чист дух. В нея за пръв път се заражда едно тънко чувство на користолюбие. Не може ли тя да има този момък? Тъй да си го има? То е все същото – не може ли тя да го има? В нея после се заражда едно чувство. В нейното съзнание се зараждат две противоположни мисли. Тя казва и той е като мен и той мисли, и има съзнание; ако той узнае, че аз искам да го имам като някой предмет и в нея се зараждат тия двете противоположни чувства на борба и веднага война има! Воюване; избликването на кръвта в нея показва, че става война, бой, едно малко сражение и кръв има. И младият момък и момата се сблъскали; и този момък със своята мисъл ѝ ударил един юмрук на нейното съзнание и веднага кръвта иде на лицето ѝ, и тя тогава казва: Колко съжалявам, че се бих с този момък! Срамът е първото сражение с греха. ВСЯКОГА КОГАТО ДУШАТА Е ЧИСТА, НЯМА СРАМ. – Тя не е съгрешила. Та, срамът, това е сражение, а избликът на кръвта на лицето, това са падналите войници. В този срам има няколко хиляди клетки, които са станали жертва. Е, разбира се, вие не сте съгласни с това, нали? Но въпросът не е дали вие сте съгласни или не; аз не искам вашето съгласие. Това са ред разсъждения, които за бъдеще ще са ви полезни.

Ако вие не изучавате естеството на срама от това гледище, вие не можете да имате един благороден характер, вие не можете да се самовъзпитате. И за да създаде човек своя характер, той трябва да създаде една основа. Запример той иска да стане велик човек, да влияе на хората; иска да пренесе някоя полза. Хубави са тия идеи. Но ако ти сееш и твоето семе изникне и не даде плод? Ако ти учиш и твоето учене след време не принесе плод? Ако ти си добър, но твоята добродетел след време не даде плод? Аз наричам този безполезен труд! Не само човек трябва да се роди, не само да израсне, но в неговото съзнание да остане нещо за самия него и той трябва да има някоя малка придобивка.

Следователно какво изучава младата мома при този срам? В съзнанието ѝ вече прониква една възвишена мисъл. Каква е тази възвишената мисъл? Сега досещате ли се? Да видим вашата досетливост. След този срам, какво се заражда, какво изпъква в нейното съзнание? Под срам в момата аз разбирам всеки човек, който е имал едно сражение с греха. Сражение в най-малкото. Законът е все същ. Какво предполагате е придобила тя за пръв път? Тази срамежливата мома оценява какво нещо е чистотата, целомъдрието. И от този срам в нея започва един процес. След първия срам започва един процес на ред разсъждения. И тази срамежливата мома, всякога срамежливите моми минават за много разумни. Не този изкуствения срам; някои моми имат този изкуствен срам, тя ще си наведе очите надолу, но това не е срам! В какво седи срамът? Някои казват, че очите трябва да се наведат надолу. Може ли някой да ми представите срама? Може ли някой да излезе и да предста срама? Представете си, че вие сте на сцената, представете формата на срама. Не зная дали някой от вас може да го представи. Но тъй да го представи, че да бъде като изкуство изящен! Така. Как ще представите това, тъй да се зачерви лицето ви? Ако някоя млада мома, която никога не е виждала момък, а в ума и някъде влезне един идеал висок, за пръв път го вижда тя. (Учителят представи лицето на срама.)

Сега във вашия ум се заражда идеята: Пък защо сега да се говори за срама? Това ли остана сега най-важното? Толкова други важни работи има, че за срама. Ако ти при първата добродетел, която виждаш в света, и ти не се засрамиш от нея като я видиш, ти не си я разбрал. Трябва да се засрамиш! В какво? Тази младата мома може да се засрами, ако се намери пред лицето на един момък, когото тя усеща, че седи малко по-горе от нея и тя се засрами, и казва: Колко по-чист и по-високо седи от мене той! – Вече го оценява, създава го като един идеал! И като си замине той, тя си казва: Не става така. Ти малко по-умна трябва да бъдеш! Тя вижда, че има хора, които седят много по-горе от нея; пък ти само знаеш да гледаш през прозореца. На себе си говори тя, за да си даде един отчет. Сега, този е един психологически момент. Човек, който не може да се засрами, като видиш, да оцениш. От какво трябва да се засрамиш. Момата се срамува, значи тя няма това знание. Ти като видиш доброто, усещаш, че тази добродетел я нямаш в себе си, а той я има. Представете си, че тази добродетел представлява едно възвишено същество, един ангел, на когото опитността не може да се сравни с цялото човечество. Опитността, която той има, минава опитността на цялото човечество. И минава това същество до вашия прозорец и вие го виждате. Той ще остане един момент, два и вие ще се засрамите от това как досега не сте го видели? Самоосъждане е това. Но срамът е едно чувство, казвате: Какви велики работи има в света, пък аз още не ги зная. И като не ги разбирам? И в момата се явява вторият процес на криво разбиране. Тя не е разбрала този момък и затова се е засрамила. Тя е пожелала да има този момък. И защо казват, този момък е неуловим. Тя е пожелала да има неговата дреха. Но дрехата не е момъкът. Тя се е увлякла в тази външната дреха.

И първия срам опитаха родителите. Първата мома знаете ли де се засрами тя? Когато първата мома беше пред дървото за познаване добро и зло; като взе от този плод и яде от него, тя се засрами и извика: Отиде всичко. Но след това дойде онзи закон на безочливост. Казва: Трябва да се скрие това! И да не съм само аз, в нея след срама дойде първата лъжа: Казва, аз намерих елексира на живота, намерих онова, което Бог има в себе си. И Адам без да му мисли и той яде. Той беше първият момък. И двамата като ядоха, засрамиха се. И като се погледнаха, видяха, че са голи и се скриха в гъсталака. Или това скриване е когато ти мислиш, че твоят фасон е смачкан. Това е скриване. Ти се скриеш в един гъсталак и казваш: От мен нищо вече няма да стане! Тогава, дойде това съзнание. Онзи, който те е пратил, който ви е дал живота и почва да вика в своята градина. И това стана надвечер, когато слънцето е минало, залязло. Кога казва Писанието, сутрин или вечер, когато Господ викаше? (Надвечер.) А надвечер това е старините на живота. След като е минал този живот, ял си, пил си, в разгулян живот, мъж си вече, дядо с брада до пояса достига, а жената е станала баба и всичката ѝ коса е окапала от главата ѝ. Тя се поглежда и казва: Колко беше дълга косата, а сега погледне се в огледалото. Оголяха и двамата. Дойде съзнанието, онова горчивото съзнание, казва: Отиде живота в безразборност. Отидоха онези светлите дни, всичко това. Ние казваме, това е опит на онзи вътрешен разбор на душата.

Сега вие имате мечти. Хубаво, аз ви насърдчавам за хубавите ваши мечти, но като се изправиш пред дървото и като го погледнеш, да кажеш: И целия свят да спечеля, не искам да ям! Нищо! Ако при едно ядене ти ще изгубиш своето достойнство, ти ще изгубиш своята свобода, своето здраве, своята светла мисъл, ако при едно ядене ти ще загубиш своята сила, защо ти е това ядене? Стой гладен! Но не глад. Защото в рая имаше две дървета за ядене. От едната страна беше дървото за познаване на добро и зло, а от другата страна беше дървото на живота. Следователно, не е за разбирането на човека, да каже, гладен ли ще бъде? Ще вземеш и ще ядеш от плода на дървото на живота. Ще ядеш от онова, което подига твоето достойнство! Та казвам, вие младите трябва да имате един възвишен идеал. Как ще го намерите този идеал в света? Може ли някои от вас да ми разправите; вие казвате, нали аз имам идеал! Как сте намерили вашия идеал? Запример, кой е идеалът ви? Аз разбирам идеалното, когато аз кажа, че съм намерил един идеал, че съм намерил една чешма, от която постоянно да ходя да пия вода. Това е идеал, оттам добивам своята сила; и когато намеря една банка, от която постоянно да черпя своя кредит. Или имам едно слънце, дето постоянно да се грея; или каквато и да е мисъл, която дава посока на моя живот. Идеалът това е отворената врата, това е прицелната точка, към която човешката душа се стреми! И когато човек тури каквато и да е преграда, каквато и да е друга мисъл, която закрива този идеал, той може да изгуби своя път. И ИДЕАЛЪТ НА ЧОВЕКА ТРЯБВА ДА СЕДИ НА НАЙ-ВИСОКОТО МЯСТО. Каквото и да търсите в света, кой е идеалът на живота? ИДЕАЛЪТ НА ЧОВЕКА Е ДА ДОБИЕ БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЗЕМЯТА! Тогава наука, сила, богатство, каквото и да е друго, този идеал трябва да бъде. А всичките други идеали или каквито да са други мисли, те остават надолу. Идеалът на човека трябва да бъде на най-високото място. И този е пътят, по който душата върви. Този идеал трябва да бъде всякога на най-високото място! Всичките други неща, нека ги желаем, но щом загубим този главния идеал, всичките други идеали сами по себе си не струват нищо. И те нямат отношение вече.


Posted Image

Да допуснем вие имате едно отношение между три неизвестни: X, Y, Z. Как ще ги поставите? X се отнася към Y как? Тъй както Y : Z. Е, какво отношение има сега за вас? Какво нещо е неизвестното. Да вземем човешката душа, известна ли е? От вас някои виждали ли сте човешката душа? Или човешкия дух? Човешкия ум? Кога нещата стават неизвестни за нас? Когато са вънка (от) нашето съзнание. X в дадения случай е една реалност вънка съзнанието. В съзнанието има само нещо, което наподобява. Не познаваш известен човек, той е X заради тебе. Той е скрит за тебе, непознат. Но образуваш известни отношения. Запример, допуснете, вие влезнете в едно училище. Най-първо вие не познавате онзи учител, който преподава по някоя наука. Той е неизвестен, но постоянно ден след ден в преподаването си, той като ви преподава, във вас започва да се открива не само неговото знание, но и неговият характер. Добре. След като сте опознали този учител донякъде, на какво се равнява опознаването на този учител? На какво се равнява вашето познание? Да допуснем, той е X. Или да допуснем тогава X за мен е безразличен.

СЕГА X ТОВА Е СРАМЪТ. Сега неговият произход. Срамът сам по себе си е един X. Щом го проучите, знаете неговото естество, от какво произтича. Кои са основните подбудителни причини, когато се яви в съзнанието. След като опитате първия срам, вие имате прилив на кръвта. И след като го опитате, знаете ли какъв отпечатък ще остави този срам на лицето ви? Добре, питам тогава, трябва ли човек да се срамува, когато дойде Любовта в сърдцето му? Или трябва ли да се срамува, когато светлината дойде в ума му? Или трябва ли човек да се срамува от силата, когато дойде в тялото му? Тогава, положително чувство ли е срамът или отрицателно? (Отрицателно.) В дадения случай срамът представлява едно отношение. Срамът е едно отношение. Ти правиш една връзка с едно същество, без да го познаваш. Защото момата няма право като види този момък, веднага да отиде при него, да го пожелае! – Защото тя не го познава. Срамът е там, че тя е направила едно отношение с момъка без да го познава. И вследствие на това, срамът е едно негативно чувство. Зараждат се колебания, какви ще бъдат последствията. Или да ви представя друго яче. Представете си, че вие сте беден човек, толкова беден, че нямате пари, но не смеете никому да кажете. Но представете си, че Провидението ви представи една отворена каса, когато вие минавате, и се зароди във вас желание. (Учителят леко се повдига на пръсти.) Гледаш тия пари, отдалечиш се, гледаш, връщаш се, след това дойде мисълта да вземеш и почнат такива фантазии. И след това дойде другото положение, съзнанието на съвестта, засрамиш се, наведеш глава. Засрамиш се ти. Тръгнеш по пътя, но кой как те срещне ще види, че лицето ти почервеняло, ще каже: Какво има? – Няма нищо. Но касата тия пари, те са произвели цяла една пертурбация. Ти си имал цяло едно сражение. Ти мислиш, че като вземеш парите, ще се уредят работите. Няма да се уредят. Ти си образувал едно отношение, не с касата, с господаря на касата.

Та казвам, сега тия са големите нещастия, които днес сполетят хората на света. Всичките сегашни хора проповядват учението да се освободят от срама. Тогава кой е цярът да се освободят от срама? Всеки може да се освободи от срама. По два начина. По негативен начин, като отхвърли всяко престъпление от себе си! Второто положение, СРАМЪТ МОЖЕ ДА СЕ ЗАМЕСТИ С ЛЮБОВТА! Срамът е винаги едно отрицателно качество, което помага на хората. И докато това същество, то е най-слабото разколебаване на човека. То е първият лъч на съграждането на човешката съвест. Когато съвестта се събужда, човек се срамува, че не е помогнал, че не е направил услуга. И в него естествено иде едно силно чувство на срам. След срама иде съжалението и ред други чувства.

Но срамът е едно проявление на човешкия интелект. То не е на сърдцето. Сърдцето е крайно безочливо, но умът се срамува. Имаш предвид отношенията на хората; как ще погледна хората в лицето; как ще погледна баща си, майка си, как ще погледна приятелите си? – Ти се срамуваш. Този срам може да се яви и от ред други чувства.

Та казвам, в този случай срамът е едно чувство, едно предпазване от една голяма опасност, която за бъдеще може да ви причини хиляди страдания. И ако ти опиташ този срам, ще опиташ най-малката болка. Срамът е най-малката болка, която можеш да опиташ, за да се спасиш. Пък ако ти пренебрегнеш срама, неговите предупреждения, тогава ще дойдат най-големите страдания, ти ще се натъкнеш на най-големите страдания, които ти не си сънувал. И сега, защо съществува срамът? Аз изваждам заключение. То е едно хемеопатическо лекарство, за да не дойдат големите страдания, които могат да ни сполетят. И срамът иска да ни избави от големите страдания; срамът е, който се явява, за да се запазим от голямото страдание. То е едно подканване, подрънкване – дзъннн..., ти да се спреш. Ако ти обърнеш внимание на това ПОДРЪНКВАНЕ, ти ще се спреш и ще четеш неговия надпис, вляво или вдясно. Пък ако не обърнеш внимание и не се спреш, ще паднеш в това положение, дето ти не си го искал.

Да допуснем сега, че този X след като направите едно разкритие, видите, че е равен на числото 2. Или числото 2 аз го вземам в даден случай, след като вие сте се запознали с вашия учител, в гимназията или в университета, но да вземем гимназията понеже там е развито съзнанието, вие намерите, че вашият учител е добър и умен. Вие казвате, две качества има нашият учител, той е много умен и много добър човек. Аз го тургам числото 2. Тогава именно в какво седи добродетелта на този учител? Кога считате вие един учител добър? Или кога вие сте го считали добър? Нали сте били в гимназията, кой учител наричат добър? Учители, които ви туриха високи бележки? Аз ще ви дам една моя представа, някой път учениците какво са представлявали. Има такива добри учители. Той е тъй досетлив учител, забележи, че ученикът падне духом, тогава той мине покрай него, усмихне се и каже: Ще се оправи работата! Ще оправим тази работа! Това той направи през месеца веднъж. Тогава ученикът каже: Добър е нашият учител! Защо е добър? – Срещна ме на пътя и каза: Ти не се бой, тази работа ще се оправи! Случило се е, че учителят му турил 3, имал е желание да му тури повече; ученикът усеща това, казва, три ми тури учителят, има вече едно недоволство. Ученикът погледне, иска да си измени мнението. Но учителят разбира това нещо, той го потупа и каже: Аз ти турих 3, но ще се поправи тази работа. Ще поправим 3-те! Тогава на мястото на тройката, какво ще дойде? По-хубава бележка от 3-те няма. Най-хубавата бележка е 3! – А, казва ученикът, три ми тури. Тогава учителят казва: Хайде 4. После пак погледне, че се усмихне, хайде 5. Изяснете сега тия бележки в съзнанието на учителя. Те означават три велики етапа. Три велики подтици, които могат да се явят, да се родят у човека. Законът на 3-те какво означава? На 4-те? Posted Image Щом учителят му тури 4, геометрически, вие 3, 4, 5 имате квадрата. Тези ъгли това са полесражения, а вие сте в центъра. Щом ви турят 4, учителят казва: Слушайте, вие в живота си трябва да имате такива сражения. Че вие трябва да бъдете готови всичките си крепости да усилите. Пък щом тури 5, това е закон на работа. Ще работиш там, ще се спретнеш да работиш и ще се изпотяваш по 10 пъти на ден! Не тази работа да переш ризи в коритото, това не е работа, това е забавление. Не и да жънеш и да копаеш. Това е упражнение. Не и да вземеш чука и да събаряш. Това е събаряне. Но да вземеш чука да градиш, това е градене! Ти можеш да вземеш и да съградиш един палат. Този учител като ти е турил 5 казва тъй: Ти имаш една работа в своето сърдце, ти трябва да разбираш онзи велик закон, да почистиш сърдцето си, да стане чисто като кристал! И като погледне учителят към трите казва: Единство с Бога трябва да имаш! Тогава ученикът гледа и подига рамената, не разбира ученикът – единство с Бога? Тогава в света учителят ще му даде ниви, 4 ще му тури. 4 това са ниви големи, земя. Тогава ученикът погледне, каже: Това го разбирам, но Господ да е горе, де да го зная, горе ли е Господ, долу ли е Господ? А нивите вече имат една реалност. А 5-те вече означават общественото положение, министър, професор, владика, патриарх! Е добре, той ти тури вече 5. Тогава след като ти тури учителят 5, ученикът какво казва тогава? Нали знаете – хъм, 5 имам! А горкият като има 3, казва: Три. Но пак се утешава. Казва, благодарение, че се минава с 3.

Сега това са ред разсъждения. Смешната работа е, че вие считате 3-те, казвате, загазих я, аз мислех да имам 5, да стана човек в света, а учителят ми писа 3. Няма нищо и ние минаваме. Или тогава казват: Смачкаха ми фасона. Питат го: Колко ти туриха? – Е, три. – Ние мислим, че все си малко по-способен! – Е, толкова ме оцени учителят. Но ще похвалите онзи способния ученик. Той трябва да разбира висшата математика. 3 и 4 колко правят? 7 и 5? 12. Той трябва да стане астролог. Тогава, щом са му турили три, той трябва да намери един, на когото са турили 4, и един, на когото са турили 5, и да направи ортаклък с тях. Да събере числата 3 и 4 и 5 – 12. Той търговец трябва да стане. 3 е третата зодия. От Овен, Телец, Близнаците. А 4-те коя зодия е? Рак. А 5-те? Лъвът! Ти на българина му кажи 5. Ще видите българинът защо е взел лъва. На петата зодия, лъвско сърдце трябва, той и генерал става. Българинът въобще има голяма слабост към числото 5. Много обича той числото 5. Ти му дай една лекция и тури 5 стотинки, всички ще дойдат, но дай една лекция и тури 3 хиляди на лекцията – нито един! Ако туриш 3 хиляди, или 300, или 30, колко души ще дойдат? Сега, повече ще дойдат. Сега ние се отвлякохме, нали. Тия (са) психологически работи. Та в разбирането на числата, ако тебе първоначално учителят ти е турил 3 или представи си, че учителят най-първо те здрависа с единица. Той казва, какво значи единицата? Ти изучаваш философията на космоса: Че всичкият космос е станал от единицата. Здрависа те учителят с двойката. Не разбираш, какво трябва да кажеш. Той казва, ти трябва да научиш закона на еволюцията, как е станал светът от единицата. Единицата е станала двойка. А тройката е производителната сила на природата и да произведеш; да почнеш ти да мислиш; а ти можеш да мислиш, да имаш един резултат, само като имаш числото три. Ако нямаш едно добро тяло, едно добро сърдце и един светъл ум, ти никога не можеш да мислиш! Това значи 3-те. Та казвам, понеже вие сте ученици в света и претърпявате промени, аз сега превеждам, взимам основните неща от училището и понеже и вие се намирате в едно училище, дето и единица ще има, и двойка, 3, 4-ка, защото всичките изпити все ще държите, на много предмети ще ви скъсат. В закона на природата, щом те скъсат на един предмет, турят ти единица, показват ти какво ти не достига, казват ти тъй, ти не познаваш основния закон, върху който почива природата, космосът. Върху този предмет ще вземеш да проучаваш! И оттам насетне тази единица расте. Досега най-ученият човек в света си е дал мнението и е казал, че от създаването на света, вселената сега е три пъти по-голяма, отколкото първоначално. Той развива теорията, че вселената расте като един мехур. По-напред мехурът е бил надут по-малко, а сега три пъти е надут повече. Първоначално е имал хиляда милиона светлинни години, а сега има 3 хиляди милиона години, расте и казва, че още ще расте за бъдеще. Колко ще расте? И тогава учените хора казват тъй: Докога ще расте? Какво ще стане след това? Ще дойде до едно място, ще почне пак да се свива. И като се свие казвате, какво ще стане? Аз ви казвам, след като е изгряло слънцето какво е станало? Образувал се е денят. А след като е залязло слънцето какво е станало? Станала е нощта. Питам, в залеза слънцето загубило ли е нещо? Не. При изгрева слънцето спечелило ли е нещо? Не. Ние казваме в 24 часа, 12 часа са нощ и 12 часа ден. Питам като вземете цялата земя, когато на противоположната страна на земята е нощ, на другата какво е? Ден. Когато вие спите, другите са будни и работят. Питам тогава, защо ще кажете, че животът е нощ? Нощ може да има само за вас. Ден и нощ, добро и зло съществуват тъй по същата необходимост на нашето битие в материалния свят, както съществуват денят, светлината и нощта; те съществуват по единствената причина, понеже земята е съставена от гъста материя и слънчева светлина. Когато се огрява от светлината едното полушарие, тя не може да проникне в другото. И вследствие на това казваме, че има нощ на противоположната страна, на тази неогрятата страна. Огрятата е ден, а неогрятата е нощ, според нейното въртене и тя се огрява после от слънцето. Та казвам, когато ти се намираш в нощта на живота, когато ти се намираш в закона на най-голямото противоречие, то в противоположния полюс на твоето битие се намират същества с противоположни тенденции и качества. И трябва да знаеш точно, на противоположната страна на нощта се намира денят. Следователно, умният човек щом като знае къде се намира денят, той може да се подигне да мине на другата противоположната страна на полушарието. Да кажем, вас ви е страх от невежеството, нали? Е, коя е причината за страха от невежеството? Не помните. Кои са причините за непомненето? В съзнанието ви има по-гъста материя, която не ви дава възможност да помните. Когато човешкият ум се напълни с непотребни желания, човек почва да губи своята памет. Щом човек почне да се безпокои много за своето вземане и даване, веднага изгубва своята памет. Та първото нещо, което е потребно за човешкото сърдце, то трябва постепенно да се облагородява, за да може човешкото съзнание да се очисти и човек да добие своята памет. Щом човек изгуби своята памет и своите способности, той почва да остарява. При остаряване става промяна в съзнанието и човек казва: То се свърши! То се свърши! Нищо няма да направим. Нищо няма да направим. И той наистина остарява и се смалява, и излиза от орбитата на живите хора. Питам, след като е излезнал от орбитата на живите хора, къде отива? – Отива при умрелите. А щом отиде при умрелите, ще каже: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“. А аз казвам така: Това е една крива философия. При смъртта ти ще дадеш едно сражение на дявола. Там ще имаш такъв бой! (Учителят се боксира с ръцете си). Че ако те бие дяволът, ти ще излезнеш с пукната глава. Той ще ти вземе всичко, ще те умъртви. Смъртта не е нищо друго, освен ще се бориш там. Можеш да изгубиш тялото си, всичко ще изгубиш, но ако победиш, няма да се дадеш да те върже дяволът, че да те занесе в ада! Като победиш дявола, ще кажеш, дяволът всичко взе, но той избяга. Ще кажеш, всичко изгубих, но победих. Като се откачиш от ръцете му, да знаеш, че си извоювал своята свобода. Ще наточиш ножа си като умираш. Ще туриш 10 ножа, когато се биеш! Че тъй, сражение е това! Най-голямото, най-страшното сражение, което някога сте виждали! Как са ви лъгали, че ще се мре. Не е така! И ако ти в това сражение можеш да победиш, ти си герой! И тогава като влезнеш в небето, ще те посрещнат, ще ти турят венец. На кого тургат венци? Който е победил. Пък ако не си победил, никакви венци няма, ще се срамиш, с рани ще бъдеш. Пък ако победиш, песни ще има!

Та казвам, не трябва да бъдете стари хора, слаби хора, стари баби. Аз не зная, но по някой път вие при сто лева борч клекнете; при един ден глад казвате: Закъсахме я, ще умрем гладни. Не! Смели трябва да бъдете. Ще проповядвате едно учение, аз по някой път ви гледам, вие ставате много малодушни. Пък като ви кажат: Този е от новото учение. (Учителят моментално се отдръпва назад.) Вие казвате: Не, не, не. Слушайте, ти ще кажеш, преди хиляди години аз учих новото учение. Аз не го уча сега. Аз още в райската градина с Адам го учих. И аз не мога да се откажа от това учение! Аз го носих със себе си! Аз там го учих! – Че ти беше ли в рая? Бях, как не. Аз зная, веднага ще кажат, че вие сте обезумели. В рая сте били. Като кажа, че съм бил в рая, безумен съм. Пък ако кажа, че съм вънка от рая, умен съм. Тогава аз ще им кажа тъй: Аз съм от тия, които останаха в рая, а вие сте от ония, които излезнахте от рая. Те кажат, ние не вярваме в тази работа. Не вярвате, понеже сте извънка рая. И казвам, трябва да си спомните. Туй учение не е учение, което сега ви се проповядва, това учение много пъти са ви го проповядвали, трябва да си го спомните. Това учение вие сте го учили всъщност. И всичкото спасение на човека седи в това, да си спомни това минало, както тогава са ви говорили, тъй и сега Господ ви го казва. Вие сте млади; казвате, ние не сме от новото учение. Е, от кое учение сте? От старото? Старото учение – това е дяволът, нищо повече! Разбра ли! Новото учение това е Любовта! Това е Мъдростта, Истината! Това е всичко възвишено и благородно!

Сега нека седи тази мисъл във вас. Новото, това е свободата в света! Новото това е милосърдието в света! Човещината в света. Ново е всичко онова, което дава подтик! Това е новото! Какво ще се срамувате? Някое верую ли е това новото? Никакво верую не е! Всичките веруюта, това е старото учение на дявола. Имало един Бог, който имал три лица и убивал хората. А имал три лица. Нас не ни важат тези три лица. Ако е с три лица и убива, ние не го обичаме, но ако е с три лица и обича, тогава ние го обичаме с всичкото си сърдце. Че така, ще бъдете смели да говорите Истината! Може да страдате за Истината. Че такива бяха всичките велики хора в света. Когато питаха Христа, ти кой си? Той какво каза? Ако каже, че не познавам Бога и не върша Волята Му, аз ще бъда първият лъжец като вас, но аз Го познавам и Волята Му върша. А вие какво ще кажете? И вие когато говорите – не мога да върша Волята Божия, това е дяволско учение! Как не можете? Вие не искате! В моя ум това е една лъжа – не можеш. Да ядеш можеш, да носиш пари в джеба си можеш, а не можеш да работиш, да ги спечелиш. Можеш, как не! Можеш да бъдеш господар на парите, можеш да бъдеш стопанин на знанието в света. Сега тази е мощната идея, която трябва да проникне, за да бъдете творители! Вие страдате, вие погледнете и кажете, ние какво можем да направим. Какво можеш да направиш, това е друг въпрос. И какво Бог чрез тебе може да направи е друг въпрос. А какво ти без Бога можеш да направиш, аз зная какво можеш ти да направиш.

Та казвам, вие сега ще имате едно ново верую. Искам да ви кажа, новото верую какво трябва да бъде във вас, не да лъжете хората. Като кажеш, че джебът ми е пълен, да е пълен. А не да кажеш, че е пълен, когато не е пълен; нито че е празен, когато не е празен. Щом имаш една идея, ти я изкажи. Че когато онзи извор, който тече, не трябва ли да каже нещо? Всичко каквото знаеш, няма да кажеш, но все таки трябва да кажеш нещо, за да покажеш, че ти си един човек, който имаш нещо. Ще кажеш по новото учение Бог е съградил целия свят. Новото учение, това е учение на Бога, който носи живот! Живот през всичките векове. Той е носил свобода на хората. Какво е новото учение? Ако го определим ново, то не е никакво ново учение. Та новото учение е това, което всякога коренно променя живота на хората. То е учение за човешката душа, за човешкия дух, за ума на човека. Тъй трябва да разбирате. И ако дойде някой, вие ще кажете какво разбирате под новото учение. И ако той ви каже, вие от новото учение ли сте? Ще кажете: Всякога съм бил от новото учение, в рая съм бил и рая сте виждали. Значи това какво показва, че трябва да влезне тази идея, че сте били в рая. Искате да бъдете в рая. Защо? Отде е влязла тази идея във вас? Вие искате да се върнете там, дето сте били по-рано. Да.

Сега, започнахме с какво? Със срама, а свършихме, до какви заключения дойдохме? – Сражение със смъртта! Човек, който разбира срама в пълната смисъл, може да се сражава със смъртта, а който не разбира срама, той не може да се сражава със смъртта! Човек, който разбира срама, може да побеждава дявола! Всичко в света може да побеждава. А човек, който не разбира срама, смъртта всякога ще го побеждава. Или той всякога ще бъде победен от дявола. Или научно ще ви кажа: Човек, който не прави най-малките погрешки, животът му е турен да прави погрешки. Ще кажете, че е съвършен. Това значи да престанеш да се срамуваш, значи абсолютно да не правиш никакви погрешки. Щом престанеш да правиш погрешки, да не правиш най-малкия грях в света или щом знаеш отгде започва най-малкия грях, ти си турил една основа в живота и ще бъдеш успешен в живота! Тогава ще знаеш по кой начин всяка една работа може да бъде извършена, за да имаш успех. И няма да имате тогава тия несретици, от които сега се оплаквате.

Та казвам, психологически всички ще се опитате. Всеки ще опита себе си. Аз бих желал да дойдете до този срам, който първоначално сте имали. Като дойдете до там да знаете, че сте видели първата добродетел. А като видите добродетелта, дето има срам, има и радост. Радостта е едно естествено положение. Като видиш доброто и се зарадваш, това е първият лъч, който е огрял в душата ти. И казва: Изгря слънцето! Мога да работя вече.

Следователно, срамът е една предпазителна мярка от онзи първия грях, а радостта е онзи велик подтик да намерим целта на живота. Това са двете положения, от които вие младите всякога трябва да изхождате. Срамът да седи като крепост, а радостта като един велик подтик в душата ви!

Сега аз искам да остане във вас положителното, една положителна мисъл. Не, да не ядете, но да ядете най-хубавия плод! Не да не пиете, но винаги да пиете най-хубавата вода! Не да се отказвате от живота, но да имате най-хубавия живот! Най-хубавото всякога!

Отче наш.

7.15 ч.с.






Теми съдържащи: София, Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни