Jump to content

1931_12_11 Щастливи числа


Hristo Vatev

Recommended Posts

Аудио - чете Нели Фиалковска

Архивна единица

От книгата „Живот и отношения“, 18 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.I, (1931 г. - 1932 г.),

държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1947 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Живот и отношения“, 18 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.I, (1931 г. - 1932 г.),

държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), Издание на издателство "555", Варна, 2001 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Щастливи числа

Размишление.

 

Тема за следния път: „Мястото на прозата и поезията в живота.“

Какво разбирате под думите „произход на нещата“? Може ли да стане нещо в живота и природата, без да има за това някаква причина? Може ли да съществува причина без присъствието на някаква разумност в нея? Ще кажете, че това е философия. Не, това е закон, по който се развива животът. Човек трябва да изучава живота така, както зидарят изучава материала и размерите на къщата, която ще строи. Не можеш да строиш, ако не знаеш височината на къщата, дебелината и височината на стените. Първо ще изчисляваш, после ще строиш. Същият закон се отнася и при съграждане на човешкото тяло. То е величествена сграда, в строежа на която са взели участие множество разумни същества. И при създаването на вселената са взели участие разумни сили, възвишени същества. И те са правели своите изчисления и измервания. Съществуват много хипотези и теории за създаването на вселената, но как, всъщност, е създадена тя, това не се знае. Кой е бил там, да види, как е създадена вселената? За изучаването на тоя въпрос се иска будно съзнание.

Казвате, че дължината на земния диаметър е 12 хиляди километра. Имате ли ясна представа, какво нещо е 12 хиляди километра? Казва се, че диаметърът на слънцето е 800 хиляди километра. Ясно ли ви е това? Дохождате после и до идеята за ангела, без да имате ясна представа за него. Според някои, ангелът наподобява човека, но де е това наподобяване? Колкото човек прилича на клетката, от която е произлязъл, толкова и ангелът прилича на човека. Между първата клетка и човека има грамадна разлика. Тя се изразява в придобитото. Сегашният човек е придобил нещо повече от човека на миналото. Обаче, има нещо, което човек и в миналото, и сега трябва да познава. Това е любовта. Дето е любовта, там е животът, но любовта не е живот. Любовта поддържа доброто, но не е добро. Любовта поддържа и разумността, но не е разумност. Любовта е всичко и нищо. Обаче, небитието, именно, е реалността. Това, което не е, всъщност, е; и това, което е, не е. Като разсъждавате по тоя начин, вие огъвате ума си. Ще кажете, че това е невъзможно. – Зависи, дали е възможно, или невъзможно. Има акробати, които могат да обръщат главата си назад и да я допират до петите си. Обикновеният човек не може да направи това. Има идеи, които мъчно се възприемат, но това не показва, че те не съществуват. Казвате за нещо, че е заблуждение, но и в заблуждението има реалност. Казвате за нещо, че е лъжа, но и в лъжата има реалност.

Мнозина казват: Вън е студено, сняг има вече, въглища трябват. – Има ли нещо лошо в снега? Той е дошъл навреме със своята бяла премяна, а вие се страхувате от последствията. Защо се плашите от последствията? Значи, и добрият човек може да ви уплаши, както снегът. Кога се страхувате от добрия човек? – Когато имате да давате. Вие му дължите сто хиляди лева. Следователно, не се страхувате толкова от човека, колкото от парите, които му дължите. Някога вие се страхувате от лошите мисли. Ако мине през ума ви една лоша, отрицателна мисъл, вие веднага трепвате – страхувате се да не ви причини тя някаква пакост. Тази мисъл е бомба, която всеки момент може да избухне. Питам: Как е дошла тази мисъл в ума ви? Все трябва да има някаква причина, за да се вмъкне лошата мисъл в ума ви. Ако някой тури пред къщата ви бомба, това показва, че имате неприятели. Щом в ума ви влезе една лоша мисъл, това показва, че имате неприятели. – Трябва да знаете законите, да се противопоставяте на лошите мисли. Иначе, те ще ви причиняват зло и ще страдате. – Как да се справяме с лошите мисли? – Ще се качвате на планините, по високите върхове. Реката не тече по планинските върхове, но по долините. Следователно, ако кажеш, че реката щеше да те завлече, това показва, че си в долината на живота. Никой не може да помисли, че си бил на върха на някоя планина. Казваш: Щях да падна и да се убия. Значи, ти си бил на някоя канара, а не в долината на живота.

И тъй, хората се давят, когато са в долината на живота. Те падат и се нараняват, когато са по върховете. Това са научни изследвания, които може да приложите в живота си, като обяснения на много явления. Например, губиш пари. Това отговаря на удавянето – паднал си в някоя река. Изгубиш доброто мнение на обществото. Това отговаря на падането от висок връх. Нараниш се и не смееш да се покажеш пред хората – срамуваш се. Ти мислиш, че цялото общество, цял народ знае, че си изгубил доброто мнение на обществото. Не, няколко души знаят това. Ти си мислиш, че всички знаят. Някой критик писал нещо против тебе, и ти се плашиш. Важно е, кой критик писал. Ако писал някой виден критик, имаш право да се безпокоиш, но ако един обикновен студент писал, не се смущавай. Какво представя критикът? – Запалка на бомба. Той може да подпали бомбата и да причини нещастие. От това се страхуваш ти. Каква вероятност има да попадне бомбата точно на целта? Дълго време трябва да се упражнява човек, за да постигне целта си. За да постигне една мисъл целта си, трябва да се знаят законите. На същото основание, едно оръдие може да постигне своята цел, само като се знаят законите, които го управляват. И щастието се придобива по известни закони. Ако не спазиш един от неговите закони, губиш щастието. Затова се казва, че щастието е променливо. Може ли да бъде щастлив онзи, който няма нищо? Не си богат, нямаш пари, къща, нива – нещастен си. Общественото мнение е против тебе – нещастен си. За да бъдеш щастлив, трябва да имаш някакво богатство – материално, или духовно. Щастлив ли се ражда човек, или нещастен? – Нито щастлив, нито нещастен. Обаче, човек се ражда с условия да бъде щастлив, или нещастен. Моментът на раждането определя условията за неговото щастие или нещастие.

Сега, като се говори за щастието, вие трябва да дойдете до една конкретна идея. Щастливият може да стане всеки момент нещастен; и нещастният може да стане всеки момент щастлив. Нещастният човек е кандидат за щастието, а щастливият е кандидат за нещастието. Това е закон на природата. Вие може да търсите щастието и нещастието в числата. Говорите за числата, като за количества. Казвате: Една единица, две единици – това е количество. Същевременно, числата 1 и 2 са полюси на сили. Числото две е отрицателен полюс, в който се проявява светлината. За да се прояви вашият живот, вие трябва да имате един център, отдето да излиза мисълта. После, трябва да имате условия за проява на мисълта – числото две. Мисълта насочва човека към дадена цел, а чувствата и желанията дават условия за реализиране на целта. Значи, мисълта е силата, която тласка човека към целта, т. е. тя е център на неговите тежнения. Например, въртенето на земята около слънцето е мисъл, т. е. резултат на известна сила, която тласка земята към слънцето. От стремежа на земята към слънцето се произвежда слънчевата светлина, която огрява земята. Ако земята престане да се интересува от слънцето, няма да имаме никаква светлина. Много естествено, и слънцето ще престане да се интересува от земята. И то ще престане да изпраща светлината си.

Казвам: Ако и вие престанете, да се интересувате от Бога и не се стремите към Него, и Той ще се откаже да ви помага. Това значи да се прекъсне връзката между човека и Бога, да нямате никаква светлина. Искаш да бъдеш щастлив – ще мислиш за Бога. Щастието е резултат на мисълта на човека за Бога. Това е целта, която трябва да се реализира в далечно или близко бъдеще. Мисълта за Бога събужда скритите сили в човека. В помощ на ума трябва да дойде сърцето. Без тази помощ, сърцето ще се стреми към известна цел – малка, или голяма, но тя ще остане неразбрана. Яви ли се най-малкото смущение, страх, безпокойство, неувереност в сърцето, човек се отклонява и не постига своята цел. Това отклонение може да бъде наляво, или надясно, нагоре, или надолу. Ако отклоняването е наляво или надясно, казваме, че сърцето се отклонило; ако е нагоре или надолу, умът се отклонил. Оня, който се е отклонил наляво или надясно, държи главата си наведена на лявата или на дясната страна. В първия случай, чувствата взимат надмощие над мислите; във втория случай, мислите взимат надмощие над чувствата. Отива някой в кръчмата, яде, пие и нищо не плаща. Кръчмарят го ритне, изхвърли го навън. Той наклони главата наляво и мисли за ритника. После, кръчмарят в човека започва да мисли за щетите, които пияницата му нанесъл. Мисли, наклонява главата си надясно и казва: Като дойде друг път в кръчмата ми, ще му искам повече пари и няма да го пусна, докато не плати.

Някой извърши нещо, което не е в реда на нещата, и казва: Съжалявам, че се изложих пред другарите си. Той наклонява главата си надясно и мисли, как да изправи постъпката си. Другарите му разчитали на неговото обещание, но той не устоял на думата си и съжалява. Всеки човек може да се изложи. Някой цигулар свири. Всички очакват от него нещо хубаво, но не излиза така. Той излиза на сцената, свири, но времето не му благоприятства; публиката остава недоволна от него. Той си казва: Сега се изложих, но ще изправя грешката си. Наистина, друг път той свири хубаво и задоволява публиката. Всички изменят мнението си за него. Това са промени, които стават в човека. Всеки трябва да се справя бързо с промените, които стават в него.

Човек се движи в света на промените, т, е. в света на своите мисли, чувства и постъпки. Това са живи числа, които говорят в човека, Числата 1, 2, 3, като количества, са живи. Има числа, на които сборът на цифрите дава все десет. Например:

64 = 6 + 4 = 10

55 = 5 + 5 = 10

73 = 7 + 3 = 10

82 = 8 + 2 = 10

91 = 9 + 1 = 10

19 = 9 + 1 = 10

Всяко число, на което сборът на цифрите дава десет, е число на хармонията. Който работи с тия числа, и да започне зле, всякога свършва добре. Числото 19 минава за щастливо число. Направете една малка табличка на числата от 1 –100, да видите, на кои от тях сборът на цифрите дава десет. Такива са всичко 33 числа. Останалите, на които сборът на цифрите не дава 10, са 67 на брой. Числото 28 е също щастливо. Двойката е добрата майка – бабата, а осморката – истинската, строгата майка. Тя взима тояга и възпитава детето. Истинската майка възпитава, а бабата утешава. Като дойде детето при нея, тя го милва, гали, дава му орехи, и то престава да плаче. Числото 8 е образувано от 4 + 4 – две положителни числа. Две четворки представят двамата бащи – истинският баща и дядото. Събрани заедно, те образуват осморката – отрицателно число, жената. – Възможно ли е двама мъже да образуват една жена? Ако разглеждате мъжете като числа, това е възможно. Две четворки, събрани на едно място, образуват една осморка. С други думи казано: Два воденични камъка смилат житото и го превръщат в брашно. Житото се превръща в брашно и се смекчава. От брашното можете да направите прясна, хубава пита. Строгата майка ще набие детето, но ще му направи топла пита.

Казвате: Воденичните камъни са лошите условия на живота. Обаче, като се въртят, тия камъни образуват положителното – брашното. Ако при лошите условия човек не губи вяра, тогава иде доброто. Значи, добре разбрани и разумно използвани, лошите условия водят към добро. В лошите условия се крие нещо добро. В дисхармонията се крият условия за хармония. Важно е човек да схване това скрито условие и да го използва. И обратно: в хармонията, в добрите условия се крие нещо, което води към дисхармония и зло. Като знаете това, бъдете будни, да не се натъквате на лошото. И при най-голямото щастие, човек се безпокои да не се случи нещо лошо. Той казва: Щастлив съм, но нещо лошо ме дебне. – Бъди буден, да не попаднеш на това, което те дебне. Лошото се дължи на нещастните числа в живота.

Кои числа са щастливи? – На които крайният резултат е добър. Например, числата 10, 19, 28, 73, 64 са щастливи. Това са възходящи течения. Като върви по тия течения, човек дохожда до планински извори. Ако си жаден, върви по пътя на щастливите числа. Те непременно ще те доведат до някой извор. Ще пиеш от него и ще задоволиш жаждата си. И в умствения си живот човек се натъква на възли, които го спъват. Дойдеш ли до такъв възел, спри и започни да търсиш такова течение, което може да те доведе до щастливите числа. Възелът е планински връх. Ще се спреш на тоя връх и ще започнеш да мислиш, докато попаднеш в ново течение на мисълта. Ти си цигулар, излизаш на сцената да свириш, но публиката те освирква. Веднага изпадаш в отчаяние и казваш: Няма да свиря вече. Не трябваше да излизам на сцената. Не, ще забравиш освиркването, публиката и ще започнеш да мислиш за оня момент, когато ще се явиш отново на сцената, и публиката ще ти ръкопляска. Ще кажете, че това е заблуждение. – Много заблуждения има в света, но те трябва да се преодолеят.

Разправят за един случай от живота на Паганини. Един ден той се явил на сцената да свири. Някои не познали, Паганини и помислили, че друг някой цигулар иска да играе ролята на Паганини. Те започнали да викат: Долу, не искаме да те слушаме! Паганини запазил присъствието на духа си и казал: Господа, послушайте, нека ви посвиря малко, тогава дайте мнението си. Той успял да се наложи на публиката. Като свършил концерта, всички му ръкопляскали и благодарили за хубавото свирене.

Казвам: Всеки може да се намери пред изненади в живота си, но трябва да бъде смел, да не губи присъствието на духа си. Качиш се на сцената, но публиката вика: Долу! Защо си се качил там? Казваш: Чакайте, господа, не бързайте. Тук има някаква грешка. Някога и ти си казваш: Долу! От тебе нищо не може да излезе! Ти искаш да свалиш Паганини от сцената. Това същество в тебе, което иска да свали Паганини от сцената, е публиката.

И тъй, мислете право и разсъждавайте право. Много хора не успяват в живота си, понеже преждевременно излизат на сцената. Ти се възхищаваш от поезията на някой поет, искаш да пишеш като него. Не знаеш, че тоя поет е работил в миналото: днес мисълта му тече плавно и бързо. Ти не си работил като него. Много трябва да работиш, докато дойдеш до неговата поезия. – Как ще позная, кога е дошло време да изляза на сцената? – Пробен камък си ти сам. Ако искаш да разбереш, дали си готов за сцената, направи следния опит: Напиши едно стихотворение, прочети го и го тури настрана. Щом си неразположен, прочети си го сам. Ако неразположението ти се смени в разположение, стихотворението ти е добро. Като изменя твоето състояние, то може да влияе и на другите хора. Ако не може да повлияе на тебе, и на другите няма да повлияе. И музикантът може да се изпитва по същия начин. Като свири, нека следи, дали разположението му се подобрява. Ако се подобрява, той свири добре. Щом се подобрява неговото състояние, ще се подобри състоянието и на окръжаващите. Човек свири, пише и работи, за да внесе тласък първо в себе си, а после, и в своите ближни. Закон е: Бъди доволен от себе си, за да бъдат и другите доволни от тебе. Ако другите те хвалят, а ти не си доволен от себе си, нищо не струваш. Ако в твоето съзнание няма движение, не очаквай никакво отражение в съзнанието на другите.

Един испански поет написал едно стихотворение. Близките му го запитали, каква е идеята, която вложил в стихотворението си. Той казал: И аз не зная. Писах нещо, но какво, нищо не разбирам. Колкото разбрахте вие, толкова и аз разбирам.

Пазете следното правило в живота си: когато счупите едно шише, не оставяйте счупените части на пътя. Съберете ги в една торба и ги заровете в земята. Иначе, ще стъпи някой върху тях и ще се нарани. И вие може да стъпите върху тях и да се нараните. Зарови ги в земята и кажи: Ще бъда внимателен, друг път да не чупя шишета. Днес млади и стари страдат все от счупени шишета, от счупени мисли и чувства. Ако попаднете на счупени шишета, заровете ги. Ще дойде ден, когато няма да заравяте нищо. Щом нищо не се чупи, нищо нима да се заравя. Не е ли смешно, момъкът и момата, които се обичат, като се разхождат, момъкът да падне на улицата и да умре. Момата ще плаче и ще се вайка, че останала сама. Това значи, да счупиш шишето си. Един мъдрец минава край момата и казва: Не плачи, момъкът е жив, но се преструва на умрял. – Докажи, че е жив. Мъдрецът се приближава към момъка, хваща го за ръката и му казва: Стани! Той става и продължава пътя си. Ако момата има вяра, момъкът лесно ще оживее. Ако няма вяра, той може да остане на мястото си.

Какво става по-нататък? Момата и момъкът благодарят на мъдреца, и всеки от тях си отива: мъдрецът отива на една страна, а момъкът и момата – на друга. Питам: Разрешен ли е въпросът? Един ден и момата ще се престори на умряла. – Това не е разрешение на въпроса. Момъкът и момата трябва да тръгнат след мъдреца, да следват неговия път. Те трябва да му кажат: Учителю, ние искаме да ни ръководиш. Без тебе нашият път е изложен на опасност. В твоя път е нашето щастие. – Какво представя щастието? – Разумното начало, на което човек поставя живота си. Каквото и да се случи в живота ти, щом следваш пътя на мъдреца, той всичко ще изправи. Ако си нещастен, знай, че това е условие да проявиш знанието си. Ако не можеш да разрешиш някой въпрос, знай, че си невежа. Тоя въпрос е разрешен от разумния човек, както и от мъдреца. Всеки трябва да носи в себе си такава мисъл, която може да възкресява. Тази мисъл, тази идея, е идеята за Бога. Тя е мощна идея, затова може да възкресява всички мъртви неща.

Т. м.

10. Лекция от Учителя, държана на 11 декември, 1931 г. София – Изгрев.

1931_12_11 Щастливи числа.pdf

Редактирано от Ани
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Съществувание, живот и отношение". Младежки окултен клас. XI школна година (1931–1932).

Първо оригинално издание. Кърджали,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Щастливи числа

11 година

10 лекция на Младежкия клас

11.ХII.1931 година, петък, 5 ч.с.

Изгрев, София.

 

Добрата молитва.

 

Пишете върху темата: „Мястото на прозата и поезията в живота“.

Нали сте учили вие какво разбирате под думите нещо и тяло? – Има нещо станало, нещо някъде или другояче зададен въпрос: Произходът на нещата. Може ли в света да произлезе нещо без да има някаква причина. Може ли да има някаква причина, без да има някаква разумност в причината. Това не е едно философско твърдение, но един закон, по който животът се развива. Вие трябва да го изследвате по същия начин, както зидаря, когато ще построява къща, взема размерите на къщата, каква ще бъде височината, взема предвид каква ще бъде тежестта, прави пресмятания колко да бъдат дълги и колко високи стените. Когато става самият процес човек в мисълта си има съображения – дебелината и издръжката на тежестта. И при изграждането на тялото, е така: То е едно великолепно здание, вие не може да изучавате вселената. Много неща могат да се предполагат за вселената, но това са предположения. Човек не е бил там, не е видял или неговото съзнание не е така будно. Вие казвате, че земята има 12 хиляди километра диаметъра ѝ. Имате ли ясна представа какво е това 12 хиляди километра? Или казвате, че слънцето има 800 хиляди километра диаметър. Или вземете идеята за един ангел. Вие си го представяте, но си го представяте като един човек. Той е грамадно нещо, не може да бъде като човека. Под думите прилича на човека, разбираме, че има нещо което наподобява. Ако ние предполагаме, че от първата клетка е произлязъл човекът, то можем да кажем донякъде, че първата клетка наподобява човека. Но между първата клетка и сегашния човек има грамадно различие. Различието седи в придобитото. Сегашният човек има повече нещо. Да ви туря един контраст. Има нещо, което може да се знае. Вземете изречението: „Любовта поддържа живота“. Дето има любов, има живот. Но Любовта не е животът. Любовта поддържа доброто, но любовта не е доброто. Любовта поддържа разумността в живота, но любовта не е разумност. Любовта е всичко и същевременно тя е нищо. Вие сега под думата „нищо“ разбирате небитие. Че от нищо станало нещо. Но именно небитието е реалността. Това, което не е, е. Пък това, което е, не е. Трябва да се огъне умът ви. Вие казвате: Не може да се огъне умът. Обикновено човек не може да обръща главата назад, но има акробати, които обръщат главата си назад и се допират до петите на краката, значи невъзможното става възможно. Когато човек дълго време се упражнява, може да добие това. Има идеи, които не могат да се схванат, но това не показва, че тия идеи не съществуват. Казвате: Заблуждение е. Заблуждението е криво схващане. Но във всеки случай в едно заблуждение има някаква реалност. Един човек не може да ви излъже с лъжа, той ще ви излъже с някаква реалност, ще ви излъже с нещо, което не е лъжа.

Вие казвате: Сега толкоз сняг има вън, трябват ни въглища. Какво ни интересува нас, че главата може да се обръща назад до петите. Отде знаете, че има сняг. Вие казвате, че ние виждаме. Не се съмнявам, че виждате. Не се съмнявам в това, че има сняг, но какво ви дава повод да се плашите от този чистия сняг. Той досега никакво зло не ви е мислил. Той досега е дошъл в бялата си премяна на гости, вие казвате, сняг! – Вие туряте една идея за последствията. Аз наподобявам какви са тези последствия. Ако дойде най-добрият човек при вас, може да ви трепне сърдцето. Например той има да взема от вас 100 хиляди лева, а вие нямате нито 5 пари и се засрамвате, трепва ви сърдцето. Защо? – Има да взема от вас. Имате да му давате. Вие се плашите не от човека, но от парите, които имате да му давате, но ги нямате. А пък този човек е едно отражение. Или да допуснем, че вие седите и се безпокоите в ума си. Но мине през вас една лоша мисъл и веднага трепнете. Когато през ума ви мине една лоша мисъл, защо се уплашвате от нея. Тази лошата мисъл може да ви напакости. Тази лошата мисъл може да е някоя бомба. Изисква се малък фитил да избухне. Страхува се човек. Но питам сега: Кое е поводът? По какъв начин тази мисъл е дошла в ума ви. Ако някъде поставят бомба, например до вашата къща, то трябва да има някакъв повод, някой неприятел, който иска да ви причини някакво зло. Ако някоя мисъл е дошла във вашия ум, трябва да предполагате, че някой е турил някоя бомба у вас. Ако вие съзнавате, няма да ви уплаши мисълта, но вие трябва да разбирате законите. Тази мисъл е дошла по известни закони. Вие казвате, че това са учени работи. Реките не текат по върховете на планините. Ти никога не може да заставиш една река да тече по върховете. Следователно, щом някой каже, че еди-коя си река щеше да ме завлече, ти мое ли да предполагаш, че този човек е на върха на планината. Ти предполагаш, но той е долу в долината, дето при известни условия реките текат. Има известни съчетания, при които реките може да ни повредят. Някой казва: Без малко щях да падна и да се убия. Можеш ли да предположиш, че този човек е в долината? – Не. Предполага се, че е на високо място. Значи хората падат, не когато са били на равно място, на полето, но когато са били на високото място. Това са научни изследвания, които можете да приложите в живота. Например губиш пари. То отговаря на даването. Или изгубиш общественото мнение. То отговаря на падането отвисоко. Ти веднага падаш духом, наранил си се, не искаш да излезеш да се покажеш на прозореца, защото си изгубил общественото мнение. Питам: Когато изгубите общественото мнение, колко хора мислят заради вас? – Целият ли народ мисли заради вас, цялото ли общество мисли заради вас. Вие много предполагате. Няколко души мислят заради вас. Някой критик е писал заради вас. Ако някой критик, като Ръскин, известен английски критик, то е друго. Обаче, в случая, някой студент едва свършил, иска да се прослави за критик. Пише статия някъде във вестника. Вие се плашите и казвате: Цялото обществено мнение се изменило заради мене. Но вярно, че в тази критика има нещо опасно. Защото един критик е като една запалка. Питам сега една запалка колко процента има да попадне на своята цел. Ще ви дадат едно голямо пушкало, едно военно оръжие. Или ще ви дадат да обстрелвате на разстояние един километър и ще ви дадат награда от 10 хиляди лева. Като изхвърлите 100 снаряда, да попаднете на целта. Вие като стреляте, колцина от вас ще попаднете на целта. Това не е така лесно. Дълго време човек трябва да се упражнява да нагласява оръжието. Вещият стрелец е направил своите изчисления. Всяка една мисъл, за да постигне своята цел, си има закони, по които върви. Същият закон е и за каквато и да е друга стрелба. Запример по отношение на богатството щастието е променливо. Щастието е пак нещо реално. Както на земята го разбираме, щастието пак си има връзка с някое материално благо. Вън от материалното благо не може да се разбира. Щастието подразбира богатството. Земи виден човек, общественото мнение да е за вас. Такъв човек минава за щастлив. А пък нещастен човек кой е, който няма нищо. Нито пари има, нито нивици има, нито къща има, нито някакво обществено мнение. Питам: Щастливият човек и нещастният човек не започнаха ли от едно. И те са вече прогресирали в известно направление. Може ли човек да се роди нещастен? – Не. Той никога не може да се роди. Нито щастлив, нито нещастен. Той може да се роди с условия за щастието и с условия за нещастието. Никога не се ражда или щастлив, или нещастен. Той може да се роди в щастлив момент, в такива условия.

MOK_11_10_1.GIF

Вие трябва да имате една конкретна идея, конкретна идея, че щастието трябва да започне с ума на човека. Първото е нещастният човек, а вторият е щастлив човек. Щастие и нещастие. Вторият е щастлив човек, но този човек, който е щастлив, е изложен на големи възможности да изгуби своето щастие. А пък другият, нещастният, има всичките възможности да стане щастлив човек. Нещастният човек е кандидат за щастието, а щастливият човек е кандидат за нещастието. Това са отношенията. Това е в законите на природата. Вземете числото 1 и 2. 1 и 2, вие може да ги разглеждате като количества, но същевременно 1 и 2, това са полюси на действие. И тогава количествено едно се изразява в количеството 2. Числото 2 е полюс, в който силите на едното се изразяват. И следователно, две показва едновременно отношение към 1 и количеството от енергията, която от 1 пада в 2. Следователно двете е електрически полюс, дето се появява светлината. Двете е отрицателният полюс. Тогава, за да започне вашият живот, вие трябва да имате едно, един център, от който да излиза вашата мисъл. После трябва да имате две, условията, при които вашата мисъл трябва да се проявят. Не са мислите, които дават условията. Мислите всякога насочват човека към целта, а пък чувствата и желанията дават условия за реализиране на целта. Мисълта е силата, която тласка човека към неговата цел или това е центърът на неговите тежнения. Например падението на земята към слънцето, това е мисъл. Някаква сила тласка земята към слънцето, това е целта. От падението на земята към слънцето се предизвиква енергия от слънцето, която произвежда светлина на земята. Ако земята престане да се интересува от слънцето, то и слънцето ще престане да се интересува от земята. Няма да има никаква светлина.

MOK_11_10_2.GIF

Аз изваждам закона: Ако във вас няма тяжнение да се стремите към Бога, в Бога никога няма да се зароди желание да ви помага, да ви изпраща светлина. Вие искате да бъдете щастливи в света, това е само резултат на вашия ум. Мисълта, това е целта, която трябва да се реализира в далечното бъдеще. Тази мисъл събужда във вас мощни сили, които се крият във вас. Трябва да дойде тогава сърдцето на помощ. Има цели големи и малки. Всякога човек трябва да има някаква цел. Някой казва: Целта може да бъде неразбрана. Когато в човека се зароди страх, в даден случай – страх, безпокойство, вътрешна несамоувереност, тази несамоувереност показва едно малко отклонение от онзи път за постигането на целта. Всякога, когато има едно малко отклонение, в сегашния човек се заражда едно безпокойство. Например, имате една такава линия Тази линия е огъната наляво и надясно. Има линии, които са обърнати нагоре и надолу, защото има отклонение наляво и надясно. Но има отклонение нагоре и надолу. Да кажем, че вие имате един импулс. Трябва да знаете този импулс къде е отклонен, вляво и дясно или нагоре и надолу. В ляво и дясно е отклонението на сърдцето. А пък нагоре и надолу това е вашият ум. Това е в стремежа на вашата цел. Вие може да спирате, има слизане и качване. Една линия може да е огъната вляво или вдясно. Кога произтича отношението вляво или вдясно. Вляво тяжненията всякога произтичат от характера, когато чувствата вземат надмощие, вземат тежестта. Някой човек си държи главата на лявата страна. Защото лявата страна, мозъкът му е малко по-тежка, с няколко грама по-тежка. Той си държи главата така. Някой си държи главата надясно. Един навежда главата си надясно, друг наляво. Казват няма да я бъде. Единият е отишъл в кръчмата и му ударили един ритник. Той си навежда главата наляво и си казва, втори път като отива в кръчмата ще гледам да ме не ритат. Другият, който държи главата наведена надясно, той е кръчмарят, който казва: Много пиха, но не платиха всичко. Втория път, като дойдат, по-скъпо ще платят. Той иска да подигне цената на винцето. Той казва, ядоха, пиха, но не платиха всичко. На моя гръб остава всичко. Ако те ядат на моя гръб, какво ще стане? – Тоя човек продава вино, а пък първият мисли за ритника, който му ударили. Хубаво ял и пил, но мисли за ритника, който получил от неговите приятели. Ако вие имате едно неприятно чувство или имате ритник от някой ваш другар, или пък сте кръчмар и сте продали виното по-евтино.

Или да ви приведа. Някой казва: Аз се изложих пред другарите си. Какво подразбирате вие под това? – (Когато човек направи нещо, което не е както трябва). Но защо се е изложил пред другарите си? – Той е дал някакво обещание и не е устоял на думата си. Разчитали са другарите му на неговите чувства 100%. Но той не си устоял на думата и тогава съжалява. Или пратили са го да свърши някаква работа, а той съвсем загазил в тази работа. Значи изложил се е. Седи и си потрива ръцете. Хубаво, за да не се изложи, какво трябва да направи? – Всеки един от вас може да се изложи. Най-напред го мислят за голям цигулар, той излезе да свири на сцената, но не е хубаво времето и свири зле. Публиката не е доволна и той се усеща, че е изложен. Какво мисли? – Веднага се заражда един контраст. Той казва: Ще им докажа втория път, че мога да свиря. Втория път идват и си изкривяват лицето, направят гримасата, казват: Хайде да го послушаме. После се учудват всички и казват: Хубаво свири, той направил прогрес за 4–5 месеца и веднага се изменя мнението за него. Сега това са промени, които стават бързо. И вие трябва да се справите със себе си. Вие имате цял един свят, на вашите мисли, чувства и постъпки. Това са живи числа, които постоянно говорят. Количеството едно е живо число. Количеството две е също живо число. Също и количеството три. Колко числа има от 1–100? – На някои като съберете сбора дават все 10. 33 числа има, които се различават по количество, но всеки път дават единица като краен резултат. Втория път напишете тези числа. Можем да се спрем на тях. Например

64 – 6 + 4 = 10

55 – 5 + 5 = 10

73 – 7 + 3 = 10

82 – 8 + 2 = 10

91 – 9 + 1 = 10

19 – 1 + 9 = 10

Тези числа играят важна рол. 19 е едно щастливо число. Аз ги наричам тия числа 33. Те са мощните, силните числа в живота. Всяко едно число, което завършва с 10, е число на хармонията. Като можеш да събереш общия сбор от цифрите и да получиш 10, то краят ще бъде добър. Можеш да започнеш зле, но всякога ще свършиш добре. Другите числа, които остават, сборът на чиито цифри не е 10 (От 1–100 има 67 числа, сборът на които не дава 10). Втория път направете таблица на тия числа. Например 24, 25, 28. Числото 28 е щастливо число. Майката е в началото. 8 е в края. В това щастливо число 28, щастливо е двете и осемте. Двете е първата майка, а 8 е другата майка. Първата майка е бабата. Тя като дойде ще каже бабиното и ще даде орехи, а 8-те е същинската майка, тя иде с дървото. Казва: При баба си ще ходиш, трак, трук, трак, трук. Като поплаче ще дойде при голямата майка и тя ще го потупа. Та в края на краищата има кой да те утеши. Твоята същинска майка ще ти даде възпитание педагогическо. Твоята баба ще те потупа и ще ти даде орехи и ти се усещаш уравновесен и казваш: Много добра е баба ми, Господ здраве да ѝ дава. Но питам, где седи лошавината на числото 8? – 4+4 е 8. Две положителни числа правят едно отрицателно. В дадения случай 8-те е лошо, понеже е двамата бащи, дядото и бащата. Двама мъже са образували една жена. Какво ще разберете под това – двама мъже могат ли да образуват една жена? – Вие не вземате жената в този смисъл. Това са две положителни числа. Законът сега е друг. Вие имате два воденични камъка – горният е 4 и другият е 4, но между тия камъни туряте житото и то става чрез смилането на брашно, меко. Числото 8 е смляното брашно, от което можете да направите приятна пита. Но приятно е, че в огъня ще се опече. Тази майка, макар че може да ви натупа малко, но тя ще ви приготви топла пита. Вие ще кажете: Лошите условия отгоре и отдолу. Тези два камъка като се въртят, се образува положителното. Но винаги две отрицателни дават положително. При всичките рационални числа, ако разбирате закона, ако не губите вяра, крайният резултат е добър. При две лоши условия, резултатът може да бъде добър. Може да идете в Монако, ако може да изберете един момент, когато се събират, хвърлят и теглят някой билет, веднага ще изтеглят числото 8. 8 какво означава? – Има един закон, който трябва да проверите в себе си. Всякога, когато попаднете в едно хармонично състояние в живота, вие чувствувате една приятност. Да кажем, че сте в много неблагоприятни условия, чувствувате една малка радост, като че нещо хубаво е станало, ще се променят условията. Не че нямаш данни. Все имаш известни данни, но ти чувствуваш тази промяна, която ще дойде. Както барометърът схваща. И в човека има един психологически барометър, а пък някой път обратното: При най-голямото щастие, което имате, има нещо, което ви безпокои. Казвате: Струва ми се има нещо да стане. Безпокоя се.

Та именно законът е там: Когато човек попадне в едно от тия числа 10, 19, 28, 73, 64, крайният резултат е добър. Това са течения. По това течение като вървиш ще постигнеш своето щастие, ще отидеш до една пътека, до някой извор. Жаден си, попаднал си по една пътека, която води до някой извор, след един, два километра ще дойдеш до извора. И тогава тази мъчнотия, която има, ще се премахне. Същият закон е и във вашия ум. Някой път младият човек не иска да живее, казва: Не мога да нося тия неща. Той трябва да се спре в този момент. Той се намира на един възел, на един висок планински връх. Трябва да намериш едно течение, едно правилно щастливо течение, по което да тръгнеш. Трябва да измениш своята мисъл. Щом някой път сте неразположен, изменете мисълта си. Ти казваш: Как ще се измени? – Тези предмети или тела, за които мислите, или тези приятели, за които в даден случай мислите, изменете вашата мисъл. Престанете да мислите за тях. Да допуснем същия пример за онзи цигулар. Младият цигулар, който за пръв път излиза на сцената и го освиркват. Той си казва: Що ми трябваше да свиря. Трябваше да почакам. Но станало, освиркали го. Той оставя цигулката и казва: Не ми трябва да свиря, не трябваше да им свиря. Той трябва да престане да казва така. Той трябва да остави тази публика, да счита, че този инцидент го е видял насън и да си представи втория момент, когато всичките му ръкопляскат. Но ще кажеш: Това е заблуждение. Че и другото е заблуждение. Разправят един анекдот за Паганини. Този случай не е турен в биографията му. Попаднал той на едно място и излязъл да свири. И като се качил на сцената, те му казали, долу не искаме да свири този. Ти искаш да играеш ролята на Паганини, долу. Той им казал, чакайте да ви посвиря. Някаква погрешка имате. Най-после той трябвало да укроти публиката. Като започнал да свири, започнали да му ръкопляскат. Ако той беше изгубил присъствието на духа си, щеше да изгуби. Те са си мислели, че той иска да играе ролята на Паганини.

Та в живота може да ви се случи такъв някакъв някой инцидент. Могат да ви кажат: Долу. Там онзи, какво се е качил там. Той ще каже: Чакайте, господа, погрешни сте в себе си. Някой път ти кажеш на себе си: Долу от тебе нищо няма да стане, не е ли същото. Ти искаш да снемеш Паганини от сцената. Кажи си, чакай, чакай. Този, който казва така, е голямата публика. Ти казваш, чакай, ще ви покажа.

Вие трябва да имате при известни условия правилни разсъждения. Ако нямате. Какво е реалистичното разсъждение. Някой път се заблуждавате. Някой поет пише, той работил в миналото. Текат му мислите, знае как да постави ритъма. Ти пишеш, но като дойдат твоите стихове да се четат, като на този знаменития поет, може да бъде в този живот, но може да не бъде в този живот. Трябва да работиш. Много хора не успяват по единствената причина, че преждевременно излизат на сцената. Аз ще ви дам едно правило, то е следното: Поет си, напишеш едно стихотворение. Един пробен камък е следният: Ти не ходи да четеш своите стихотворения, какво ще кажат другите. Аз да ви дам един пробен камък. Запазете си това стихотворение и един ден, когато си неразположен, вземи и го прочети. Ако това стихотворение измени твоето неразположение, то е хубаво. Но ако не го измени, хвърли го и напиши друго стихотворение. Като го четеш, тогава ще знаеш силата на стихотворението. Това стихотворение е за тебе. Ако той има върху тебе хубаво влияние, то ще упражни такова влияние и върху другите хора. Защото то е направено, за да даде тласък някому. Ако си музикант, когато си неразположен, посвири си някоя серенада или някое класическо парче. Ако от това свирене може да се измени настроението ти, то ти си добър музикант. Ако другите хора те хвалят, пък ти не се хвалиш, то не струва музиката ти. Такъв е законът в битието. Ако ти не чувстваш сам в твоето съзнание, ти никога не можеш да направиш рефлекс, да го отразиш в другите. Един испански поет написал 4 куплета и другите като ги прочели, казали: Хубаво е, но не знаем какво иска да каже този поет. Викат го и го питат: Дайте ни едно изяснение на тази дълбока идея, която сте вложили. Той казал: И аз не зная. Писах: Колкото вие разбирате, толкоз и аз разбирам.

Ако не спазвате вие тези правила в живота – от неспазването на тези правила в живота произтичат всичките недоразумения, обезсърдчения, безверие, противоречия. Като не се спазва този основен закон може да се натъкнете на хиляди мъчнотии. Пазете едно правило: Когато счупиш едно шише, не го хвърляй на пътя си. Събери парчетата, тури ги в една торба и ги зарови, защото инак ще мине някой друг и ще се нарани. И ти като минеш втори път ще се нараниш, тогава и ти ще опиташ закона. Събери ги като светиня, тури ги в торбата, зарови ги отгоре. Тури един камък и си кажи: Втори път няма да чупя.

Всички вие, младите и старите, страдате от изчупените шишета. От счупени мисли и чувства. Щом е счупено, погреби го. Или пък ако си майстор, купи го и направи друго шише. Ще дойде време, когато няма да погребват. Сега погребват. Не е ли смешно, двама щастливци, момък и мома, се оженили, тръгнали по пътя, гугуцат си. Изведнъж момъкът пада и умира. Тя плаче и вика: Затова ли ме взе, че тук да ме оставиш. Къде ще остана без тебе и тя плаче. Това е счупеното шише. Минава един мъдрец и момата му казва: Умря този, в когото вложих сърдцето си. Мъдрецът казва: Не бой се, той се преструва. Момата казва: Пулсът му не бие, не тупа му сърдцето. Мъдрецът казва: Не, преструва се. Мъдрецът го хваща и казва на момъка: Стани. Момъкът става. Той казва на момата, нали ти казах, че се преструва. Този мъдрец знае законите. Казва на момъка: Не карай тази да плаче заради тебе. Това става, за да те опита. Ако ти имаш вяра в Бога, той ще стане. Ако нямаш вяра, ще го погребеш в гроба, ще кажеш, горкият. А пък ако имаш вяра, непреодолима вяра и знание, този мъдрец ще мине, ще го хванеш за ухото и той ще стане. И какво е станало тогава. Един разказ може да направите. След като въздигнал мъдрецът този младия момък, какво са направили младият момък и младата мома? – Вие ако бяхте, какво щяхте да направите. Вие щяхте да кажете: Благодарим, много сме признателни. И мъдрецът ще си отиде на едната страна, и вие на другата. Разрешихте ли въпроса? – Утре и момата ще се престори на умряла, тогава? – Трябва да последват мъдреца. Тръгват и двамата, и казват: Учителю, с теб ще дойдем, защото е безопасно, ти ще ни ръководиш в този път. Другояче и момата ще се престори. Ако те тръгнат с този мъдрец, там е щастието. Щастието, това е разумното начало, на което човек поставя живота си. Защото каквото и да стане, мъдрецът ще хване за ухото този, който се преструва на умрял и ще го изправи. Всяко едно нещастие е условие, за да проявиш своето знание. Неразрешените въпроси за невежите хора са въпроси, разрешени за разумните, за мъдреците. И следователно всеки един човек трябва да има една мисъл в себе си. Когато може да възкресява мъртвите мисли, чувства и постъпки, това е законът.

Тази идея да остане във вас: Идеята за Бога, мощната идея, която всякога може да възкреси в нас мъртвите работи.

Отче Наш.

На 4.ХII.1931 г. по каталога на Елена Андреева няма лекция.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...